Решение № 727 от 19.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 727 гр. Пловдив, 19.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка З. Запрянова при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Гражданско дело № 20225330111412 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 341, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 344, ал. 1 ГПК.

Предявен е иск за делба от К. Б. М. против В. Й. М. с искане да бъде допусната и извършена съдебна делба на недвижим имот с идентификатор № ****** с адрес гр. П., бул. Ц. ш. № **, ет. *, ап. **, ведно с избено помещение № ** и 1,312% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж.

В исковата молба са изложени твърдения, че посоченият апартамент е придобит през време на брака между страните, прекратен на **** г. и доколкото се сочи същият да е придобит в режим на съпружеска имуществена общност, се иска неговата делба да бъде допусната при квота от по ½ ид.ч. за всяка от страните.

С влязло в сила разпореждане № ***/**** г. по делото исковата молба, в частта по предявения иск по чл. 29 от СК е върната, съответно производството в същата част, е прекратено.

В срока по чл. 131 по ГПК е постъпил отговор на исковата молба от В.

Й. М., с който се взема становище за допустимост, но неоснователност на 1 предявения иск за делба. Предявено е възражение за трансформация на лични средства. В ОИМ са изложени твърдения, че действително имотът е придобит по време на брака между страните, но средствата за заплащане на продажната цена, доколкото същият е придобит чрез покупко-продажба, са от продажба на наследствен на ответницата от нейния *** имот, както и дарени й от нейната **** такива, с които е платена цялата продажна цена за процесния апартамент. Поради изложеното от съда се иска да отхвърли предявения иск за делба, доколкото ответницата е изключителен собственик на процесния недвижим имот.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с иск за делба с правна квалификация чл. 34, ал. 1 от ЗС.

Не е спорно между страните, а и от представеното по делото решение № ***/*** г. по г.д.№ ****/**** г. по описа на Районен съд Пловдив, влязло в законна сила на **** г. се установява, че страните са сключили граждански брак на **** г., прекратен с развод от посочената дата – **** г.

Няма спор, а и от представения по делото нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот от **** г., вписан под акт № **, том **, дело № ***/**** г. се установява, че страните са придобили през време на брака си, чрез договор за покупко – продажба процесния недвижим имот, находящ се в гр. П., бул. Ц. ш. № **, ет. *, ап. **.

С оглед датата на прекратяване на брака приложение към имуществените отношения на страните относно придобитото през време на брака помежду им намира действащия Семеен кодекс от 2009 г., в който според чл. 21, ал. 1 вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. Съгласно чл. 21, ал. 3 СК съвместният принос се предполага до доказване на противното, като посочената законова презумпция е оборима.

Основният спорен въпрос в производството е дали вложените при закупуване на процесния недвижим имот парични средства са с изцяло извън семеен произход и са лични на ответницата – дарени й от нейната **** и 2 такива, придобити при разпореждане с наследствен имот, в който случай посочената законова презумпция би била оборена.

За установяване на посоченото няма пречка, независимо, че в придобивната сделка са участвали и двамата съпрузи, доколкото според т. 4 от тълкувателно решение № 5/29.12.2015 г. по тълкувателно дело № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС „в случаите на придобиване на недвижим имот през време на брака с договор за покупко – продажба на името на двамата съпрузи може да се установява пълна и частична трансформация на лично имущество, на осн. чл.23, ал.1 и 2 СК / чл.21, ал.1 и 2 СК, отм./.“ В мотивите към посоченото решение също така е прието, че критерият за преобразуване на лично имущество в закупения през време на брака имот е изцяло обективен – изследва се характерът на вложените в придобиването средства.

В тази връзка за установяване на възражението за пълна трансформация на лични средства на ответницата, по делото са събрани писмени и гласни доказателства.

От представения нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот от *** г., вписан под вх. рег.№ ****/**** г., том **, дело № ***/*** г.

/41/ и удостоверение за наследници на Й. Д. М. /л. 42/ се установява, че ответницата и нейната ****, са продали притежаван от тях недвижим имот – апартамент, находящ се на адрес: гр. П., ул. „В. А.“№ ***, ет. *, ап. **, състоящ се от две стаи, кухня, баня-тоалетна, коридор и една тераса, със застроена площ от 56,90 кв.м., срещу продажна цена в размер на 25 236 лева, която продавачите са заявили, че са получили изцяло от купувачите. Между страните няма спор, че ответницата е притежавала идеална част от посочения недвижим имот на основание наследствено правоприемство от *** си *** Й.

Д. М..

Събрани са и показанията на двама свидетели, разпитани по почин на ответника – Д. П. Л. и Й. С. Б.. Същите се кредитират, като логични и последователни, кореспондиращи помежду си и на събраните по делото писмени доказателства. Св. Д. Л. установява, че ответницата и нейната *** търсили купувач за притежавания от тях апартамент на бул. „В. А.“, за да платят с парите от продажбата процесния апартамент, който бил по – голям.

Сочи, че всички пари от продажбата на по – малкия апартамент били вложени в покупката на процесния апартамент, като двете сделки били съответно в два 3 поредни дни.

Вторият св. установява, че е присъствал в нотариалната кантора при покупката на процесния апартамент, като парите за него били от продажбата на по – малкия апартамент, били предадени от ответницата и нейната *** на продавача в брой в нотариалната кантора. Този св. сочи и че *** на ответницата искала да направи подарък на своята ****, защото по – голямата част от парите от продажбата на апартамент на бул. „В. А.“ се полагала на ****. Св. Й. Б. установява също така, че е съхранявал сумата от продажбата на апартамент на бул. „В. А.“, срещу разписка, парите били в долари и стигнали точно за закупуването на процесния апартамент, както и да платят на *** и на св., който е предоставил адвокатска услуга във връзка със закупуването на процесния апартамент.

При тези данни настоящата инстанция намира за доказано, че при закупуването на процесния имот са вложени изцяло лични средства на ответницата – дарени от нейната ****, както и лични от продажбата на наследствен имот. Този извод се налага житейски обосновано при съпоставка на датите на двете коментирани сделки – продажбата на наследствения за ответницата имот и покупката на процесния – същите са изповядани в два поредни дни, като продажната цена по първата е в размер на 25 236 лева, която е по – голяма от цената, за която е закупен процесният апартамент – 23551,70 лева. Чрез показанията на двамата св. се установява, че именно сумата от продажбата на апартамента на **** г. е вложена в покупката на процесния апартамент, състояла се на следващия ден – 04.07.2001 г. От показанията на св. Б. се установява и дарственото намерение на **** на ответницата, която е искала да надари само своята ****, не и ищеца. В тази връзка няма пречка установяването на договора за дарение да бъде, чрез свидетелски показания, доколкото се касае за роднини по права линия, по аргумент от чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК. Тук следва да се посочи и че в последното проведено по делото съдебно заседание ищецът сам заяви, че има продаден апартамент, с част от парите за който е закупен новият апартамент.

Последното се цени, като признание на неизгоден за ищеца факт, а именно, че средствата, с които е закупен процесният апартамент са именно получените от продажбата на собствения на ответницата и нейната **** апартамент, продаден в деня преди покупката на процесния. Следователно касае се до преобразувано лично имущество на ответницата.

4

Придобитото през време на брака, независимо на чие име, е с характера на вложените в придобиването средства. Ако те са изцяло или отчасти лични на единия съпруг, другият няма принос в придобиването - изцяло или за съответната част, макар да участва в придобивната сделка, като бракът не е средство за неоснователно обогатяване.

С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че посочената законова презумпция по чл. 21, ал. 3 СК е оборена. Установена е пълна трансформация на лични средства на ответницата при закупуването на процесния недвижим имот. Поради това единствен собственик на същия се явява ответницата В. Й. М..

Доколкото съдът приема, че ответницата В. Й. М. се явява индивидуален собственик на процесния имот въз основа на установената пълна трансформация на лични средства, то предявеният иск за делба следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

По разноските:

Съобразно разпоредбата на чл. 355 ГПК, страните заплащат разноски в производството по делба съобразно стойността на дяловете им. Посочената разпоредбата обаче се отнася единствено до хипотеза, при която е допусната делба на имущество. При отхвърляне на иска за делба, разноските се разпределят съобразно общото правило на чл. 78 ГПК.

При този изход на спора, право на разноски имат ответниците на основание чл. 78, ал.3 ГПК. Такива се претендират от В. Й. М. в размер на 2000 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в настоящото производство, платено в брой при сключване на договор за правна защита и съдействие от 19.01.2024 г. (л. 59). Същите следва да се присъдят.

Доколкото при започване на производството не е внесена държавна такса от ищеца във връзка с предявения иск за делба, на основание чл. 77 ГПК следва същият да бъде осъден да заплати по сметката на Районен съд Пловдив сумата в размер на 50 лева, представляваща държавна такса, определена по ред на чл. 9 от Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по реда на ГПК.

Съдът намира, че държавната такса следва да бъде определена именно в 5 посочения размер, доколкото е проведено изцяло производство в първа фаза на делба.

Така мотивиран, Районен съд Пловдив

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от К. Б. М., ЕГН **********, срещу В. Й. М., ЕГН **********, иск за делба на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № ******, находящ се в гр. П., община П., област П., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед ***/**** г. на *** **** на АГКК , с последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение на КККР, с адрес на имота: гр. П., ул. „Ц. ш.” № **, ет. *, ап. **, който самостоятелен обект се намира в сграда № *, разположена в поземлен имот с идентификатор ****, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: едно, с посочена в документа площ от 88.92 кв.м., ниво:*, ведно с прилежащи части: изба № ** с площ от 4.93 кв.м. и 1.312 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, със съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – ****; под обекта – ****, и над обекта – ******.

ОСЪЖДА К. Б. М., ЕГН ********** на основание чл. 78 ал.3 ДА ЗАПЛАТИ на В. Й. М., ЕГН **********, сумата в размер на 2000 лева (две хиляди лева), представляващи разноски в производството по г.д.№ 11412/2022 г. на Районен съд Пловдив.

ОСЪЖДА К. Б. М., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Пловдив, в полза на бюджета на ВСС, сумата в размер на 50 лева (петдесет лева), представляваща дължима държавна такса в настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от получаване на преписи от него от страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6