Решение № 79 от 20.05.2026, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 79

П., 20.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Сузана Ем. Полизоева при участието на секретаря Силвия Кирова като разгледа докладваното от Сузана Ем. Полизоева Административно наказателно дело № 20261230200182 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалва се Наказателно постановление № 26-0314-000073 от 03.03.2026 г., издадено от Началник РУ в ОДМВР - Благоевград, РУ Петрич, с което на жалбоподателя Т. Г. С. ЕГН **********, с адрес в /населено място/ е наложено административно наказание - „Глоба“ в размер на 127, 82 евро (249, 99 лева), на основание чл. 638, ал.1, т.1 във връзка с чл. 461, т.1 от КЗ за извършено нарушение на чл. 483, ал.1, т.1 от същия закон.

Жалбоподателя т моли за отмяна на обжалвания акт като твърди, че са налице многобройни пропуски, които се отнасят до прилагането на материалния и на процесуалния закон, от страна на административнонаказващия орган. Посочва, че така възприета фактическа обстановка, и по конкретно обстоятелството което касае регистрирането на процесното МПС, не съответства с истината. Освен това, се посочва, на инкриминираната дата, че на жалбоподателя са били съставени 2 бр. АУАН, на единия от който е описано, че МПС- то което било управлявано от последния е с прекратена регистрация от 02.12.2025 г.. Счита, че неправилно му е ангажирана административнонаказателната отговорност, тъй като по безспорен начин се установява по настоящото производство, че автомобилът е бил с прекратена регистрация, за което му била наложена и ЗППАМ. Излага, че не би следвало да му се търси вина, поради незнание за прекратената регистрация.

В съдебна фаза жалбоподателят не се явява лично, а се представлява от редовно упълномощения си процесуален представител - адв. Б., която в открито съдебно заседание поддържа изложеното в така подадената жалба.

1

Счита, че атакуваното Наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, при несъответствие с материалния и процесуалния закон и поради липса на вина за извършеното от страна на жалбоподателя. Претендира за съдебни разноски.

В проведеното открито съдебно заседание на дата 11.05.2026 г., са приложени и писмени бележки от процесуалния представител на жалбоподателя, като се подчертават отново направените съображения в първоначално подадената жалба, като се посочва също така, че АНО носи доказателствена тежест, от което следва да установи по безспорен начин, че жалбоподателя е извършил нарушението от обективна и субективна страна. С писменото становище са представени и копия на решения от постановена съдебна практика, които касаят идентичен случай като процесния.

Административнонаказващият орган (АНО) и издател на процесното НП - Началник на РУ в ОДМВР Благоевград, РУ-Петрич редовно призован, не взема участие и не се представлява. В съпроводителното писмо по чл. 60, ал.2 ЗАНН, с изх. № УРИ-314000-3287/20.03.2026 г., освен че изразява становище за потвърждаване на така издаденото Наказателното постановление, прави и възражение за прекомерност относно претендираното адвокатско възнаграждение, като основава искането си на Решение на съда на ЕС от 25.01.2024 г. по преюдициално запитване по дело № С-438/2022 г., с което съдът да се съобрази като присъди адвокатско възнаграждение под така установения минимум.

Териториално отделение – Петрич, към Районна прокуратура – Благоевград, редовно уведомени, не изпращат представител и не изразяват становище по жалбата и наказателното постановление.

В съдебна фаза са ангажирани и гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите М. А. С. и И. Г. Д..

От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се установяват от събраните писмени и гласни обстоятелства:

На 31.01.2026 г. полицейските служители - св. М. А. С. и И. Г. Д., били в наряд за времето от 07:30 ч. до 19:30 ч. по АП - 711, осъществявайки техните служебни задължения относно спазването реда по Закона за движение по пътищата. Около 17:20 ч., горепосочените служители са спрели за рутинна проверка лек автомобил марка и модел „Тойота Корола“, с рег. № ***, управляван от Т. Г. С. с ЕГН - **********. Извършвайки по законоустановения начин проверката, като по времето от събраните данни служителите установили самоличността на нарушителя, като и че управлявания от него лек автомобил е негова собственост. От направената справка със служебен таблет установили, че за процесното МПС не е налице 2 сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, както и че същото е с прекратена регистрация от 02.12.2025 г., съобразно разпоредбата на чл. 143, ал.10 от ЗДвП. Нарушителят С. по същото време е бил и с изтекъл срок на СУМПС с № *** от 19.05.2025 г.

Предвид тези обстоятелства и след проведен разговор с водача на лекия автомобил, който заявил, че по никакъв начин не е разбрал за невалидната застраховка, както и за прекратената регистрация, св. М. А. С., решил да му състави 2 бр. АУАН: 1. АУАН Серия GA Акт № 4875804, за нарушение по чл.

483, ал.1, т.1 от КЗ, който се отнася за настоящото съдебно производство, както и 2. АУАН Серия GA Акт № 4875805, за нарушение по чл. 140, ал.1, пр. от ЗДвП. В същото време била издадена и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № GPAM - 1572315 от 31.01.2026г. по разпоредбата на чл. 171, т.2, б. „В“ от ЗДвП, при която е било отнето СРМПС- 005376486, а е било и временно спряно от движение лекия автомобил, собственост на Т. С., поради липсата на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, до сключване на ЗГО.

Нарушителят е подписал без възражения така съставените актове.

Писмени възражения не са постъпили и по законоустановения срок на чл. 44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения АУАН № 4875804 от 31.01.2026 г., било издадено и атакуваното Наказателно постановление. В издаването на същото са възприети в цялост фактическите обстоятелства, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган - чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ: „Физическо лице, което притежава МПС, което е регистрирано на територията на Р България и не е спряно от движение, не е сключило договор за застраховка гражданска отговорност на автомобилистите от КЗ“, за което на жалбоподателя му е наложено административно наказание „Глоба“ на основание чл.638, ал.1, т.1 вр. с чл. 461, т.1 от КЗ, в размер на 127,82 евро/ 249,99 лева.

Относно втория съставен АУАН от органите на МВР, била образувана преписка с № 314 ЗМ-45/2026 г., по описа на РУ Петрич, с оглед евентуално извършено престъпление по чл. 345, ал.2 от НК, докладвана до ТО- Петрич, РП- Благоевград. С образувана преписка № 1145/2026 г., по описа на ТОПетрич, РП- Благоевград, наблюдаващия прокурор е решил, че поради причините, че настоящото деяние е извършено извън сроковете, които могат да обосноват данни за престъпление по чл. 343в от НК, не са налице предпоставките да бъде образувано досъдебно производство и с Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 25.05.2026 г., постановил отказа си, след което е изпратил доказателствените материали до Началника на РУ- Петрич, за преценка относно необходимостта за продължаване на административнонаказателната преписка.

Предвид тези обстоятелства и преценявайки целия доказателствен 3 материал в цялост, АНО решил че следва да издаде на С., Наказателно постановление с № 26-0314-000052 от 03.03.2026 г., за извършено нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП, с което му било наложено административно наказание „Глоба“, на основание чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, в размер на 255,65 евро (500,01 лева) и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.

От показанията на разпитаните свидетели С. и Д., се установява мястото и датата, както и начина по който е била извършена проверката на лекия автомобил, управляван от водача. Посочва се, също изтеклия срок на СУМПС - то на С.. Също така, посочва че последния е съдействал, като по същото време е изложил, че не знаел за обстоятелството, че е управлявал с невалидна застраховка и с прекратена регистрация.

Гореизложената фактическа обстановка се установява от приетите писмени доказателства, а именно: НП № 26-0314-000073/03.03.2026 г., АУАН Серия GA № 4875804/31.01.2026 г., НП № 26-0314-000052/03.03.2026 г., АУАН Серия GA № 4875805/31.01.2026 г., ЗППАМ № GPAM-1572315/31.01.2026 г., комбинирана застрахователна полица № BG/06/126000427183, Гражданска отговорност на автомобилистите, свидетелство за регистрация част I, справка за нарушител/водач, типова длъжностна характеристика на длъжността мл. автоконтрольор II-I степен в сектор/ група „Охранителна полиция“/ група „Пътен контрол“ на сектор „Охранителна полиция“/ участък към РУ при ОДМВР, Заповед № 244з-13.02.2017 г., писмо с рег. № 314000-3757/30.03.2026 г. на началника на ЕУ- Петрич, с което изпращат справка картон на НП № 260314-000073/26 г., удостоверение от РУ- Петрич с изх. № 4697/04.04.2026 г., справка изготвена от РУ- Петрич, касаеща прекратяване на регистрацията при уведомяване от Гаранционен фонд без „Гражданска отговорност“ за МПС и Постановление за отказ да се образува ДП от 25.02.2026 г.

Относно така дадените показания от свидетелите С. и Д., съдът ги кредитира изцяло като логични, последователни и напълно кореспондиращи на събраните по делото писмени доказателства. Съдът няма никакви основания, да се съмнява в правотата на показанията и в добросъвестността на свидетелите, при изпълнение на служебните им задължения. Цитираните показания са дадени под страх от наказателна отговорност и не е налице индиция за тяхната предубеденост или заинтересованост, поради което съда няма основание да се съмнява в достоверността на показанията на свидетеля и кредитира същите като истинни.

Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283 от НПК, писмени и гласни доказателства, като намира, че същите са логични, последователни, съответни и не се опровергават при преценката им, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на които и да е от доказателствените източници, събрани в хода на административно наказателното производство и съдебно следствие.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните 4 правни изводи:

Жалбата е подадена в преклузивния 14- дневен срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, подадена от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издаден атакувания ЕФ), при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент чл. 59, ал.1 от ЗАНН) компетентния Петрички Районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на ЕФаргумент от чл. 64, б. „б“ от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда- чл. 59, ал.1 от ЗАНН) ефект.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, установяването на което е сторено със Заповед № 244з-324/13.02.2017 г., в т.

1.6, съгласно която лицето, заемащо такава длъжност има право да издава НП за нарушения по ЗДвП.

Преценена по същество жалбата е основателна, за което Съдът излага следващите правни съображения:

На първо място в санкционния акт е посочено, че от правна страна Т. С. е осъществил нарушение по чл. 438, ал.1, т.1 от КЗ.

Съгласно нормата на чл. 483, ал.1 от КЗ, за което е прието в НП да е виновно нарушена от жалбоподателя, договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава МПС, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение. Или за да възникне за задълженото лице материалноправното задължение за сключване на договор за задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, в обективната действителност трябва кумулативно да са проявени и трите законово посочени предпоставки.

В процесния случай се установява, че към 31.01.2026 г., процесният лек автомобил марка и модел „Тойота Корола“ с рег. № Е 4242 КК, собственост на жалбоподателя Т. С. е бил с прекратена регистрация от дата 02.12.2025 г., видно и от справката направена от с-р „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР- гр. Благоевград, за което собственикът по категоричен начин се установи, че не е бил уведомен за това деяние /л. 62 от делото/.