Определение № 172 от 06.03.2024, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 172 гр. Шумен, 06.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Петранка Б. Петрова като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно частно гражданско дело № 20243600500063 по описа за 2024 година

Постъпила е частна жалба вх.№ 92/05.01.2024 г. от „А1 България“ ЕАД-гр. София, ул.

....... № 1, с ЕИК ......, представлявано от изп.директори А.Д. и М.М., действащо чрез пълномощника си юрисконсулт П.П., против разпореждане № 2113/15.12.2023 г. по ч.гр.д.

№ 1264/2023 г. по описа на НПРС, с което е о тхвърлено частично заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, а именно за сумата от 258,86лв. – общ размер на неустойки и мораторна лихва върху отхвърлените суми и разноски. Жалбоподателят счита разпореждането за неправилно. Излага, че в случаите на прекратяване на договора преди изтичане на уговорения срок по вина или инициатива на потребителя, или при нарушаване на задълженията му по договора или други документи, свързани с него, в т.ч. ОУ, последният дължал неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти, като максималният размер на неустойката не надвишавал трикратния размер на стандартните месечни абонаментни вноски. Уговорени по този начин, клаузите за дължимост на такива неустойки не създавали неравновесие в правата и задълженията на страните по договора по смисъла на чл.143 ЗЗП и не излизали извън присъщите за неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. По отношение отказа да се издаде заповед относно разликата в цените на устройство без абонамент и с абонамент, сочи, че операторът направил отстъпка от стандартната цена на устройството, като клаузата за разликата и претендираната сума на основание тази клауза целели да обезщетят мобилния оператор за направени ценови отстъпки с оглед очакваното изпълнение на задълженията за договорния срок. В случая лизингополучателят получил от оператора устройство на пониска цена, спряно е изпълнението на договора и не е върнато устройството в магазина на оператора. Поради това лизингодателят има право да иска връщане на самото устройство, чиято пълна цена не е заплатена, а не заплащане на разликата в цените с и без договор. В случая без фактическо и правно значение било дали претендираната сума, явяваща се разлика между преференциална цена и редовна цена представлява необосновано високо 1 обезщетение, което води до неравноправност на клаузата, тъй като тя била свободно договорена и в по-малък размер от действително направената отстъпка от мобилния оператор. Сочи, че неустойката била договорна клауза, която се уговаря в случай на виновно неизпълнение на договорно задължение и е специфична форма на договорна отговорност, като се дължала независимо от наличието на вреди и независимо от техния размер. В случая се претендирала уговорена неустойка за разваляне на договор поради неизпълнение на същинското задължение на длъжника по него, която по характер била регулаторна, а не компенсаторна. Не можело да се приеме, че неустойка в размер на 3 месечни абонаментни такси накърнява добрите нрави, като се позовава на нормата на чл. 9 от ЗЗД, даваща свобода на страните при определяне на съдържанието на договора. Неустойката била начислена, поради срочния характер на договора. Право на мобилния оператор било да претендира цени за отстъпки на устройства, предоставени на абоната, с оглед минималния срок на тарифно обвързване или цена на оборудване, което същият не е върнал след края на срока на договора, въпреки, че то му било предоставено за ползване само с оглед заявената услуга.

Поради това, неправилен бил извода на първоинстанционния съд, че такава клауза представлявала скрита неустойка и че се нарушавали добрите нрави. По отношение на начина, по който бил прекратен договора, неправилно било прието, че жалбоподателят не бил спазил установения ред за прекратяване на договори, като се позовава на клаузи, съдържащи се в Общите условия /чл.54.12 –в случай на забава на плащането с повече от 124дни/, с които длъжникът се бил съгласил при подписване на договора. Наличието на клаузи в ОУ, предвиждащи автоматично прекратяване на договора, изключвали приложението на нормите на чл. 87 и сл. от ЗЗД. Предвид изложеното, моли разпореждането да бъде отменено в частта, с която е отхвърлено заявлението за сумата от 258,86 лв. – общ размер на неустойки, както и мораторни лихви върху отхвърлените суми и да бъдат признати разноски в претендирания от заявителя размер. Претендира разноски и за настоящото производство.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът я намира за неоснователна, поради следното:

Производството пред НПРС е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, подадено от „А1 България“ ЕАД гр. София, срещу длъжника А. М. К. от гр. ........., обл. Шумен за следните суми: 356,81 лв. главница и 86,84 лв. мораторна лихва върху цялата главница от датата, представляваща първи ден от забавата за плащане по всеки отделен документ до датата, предхождаща дата на депозиране на заявлението в съда.

С разпореждане № 2046/06.12.2023 г. заявлението е оставено без движение, с указания към заявителя 1/ да посочи поотделно по вид договорите, въз основа на които претендира посочените суми /за мобилни услуги или др./, основание и размер на всяка от претендираните въз основа тях суми за главница за неплатени месечни такси и услуги, вкл.и 2 периода за който се отнасят, за неустойки, както и отделно да се посочат по размер и основание отделните видове неустойки. В случай, че по някои от договорите са сключвани анекси, да приложи последните актуални анекси към всеки от договорите. Различните по вид вземания, произтичащи от един и същ договор да посочи като самостоятелни вземания, които да се индивидуализират по вид, основание /конкретна норма от договора или от ОУ/ и размер, а когато са за лихви – да посочи ясно периодите, за които се претендират; 2 / относно мораторната лихва да посочи поотделно за вземанията, за които е начислена по всеки от отделните договори, като посочи ясно определим начален и краен момент; 3/ да приложи всички относими към искането му договори, в случай, че до момента не са приложени.

С уточняващата молба, заявителят е посочил, че претендира по рамков договор № 505759504/21.10.2020 г., задължения по партида № М 6611430, следните суми:

1/ по договор с партиден номер М 6611430 с Приложение №1 от 21.10.2020 г. за услуга 201002467017 (телевизия) и 101002467018 (фиксиран интернет) с план 50 Mbps+TV 100+ за срок от 24 месеца, дължимата сума за периода от 07.12.2020 г. до 06.05.2021 г. е в размер на 94,30 лв. и дължима лихва за нея в размер на 24,98 лв. за периода от 27.01.2021 г. до 06.11.2023 г.

2/ По договор с партиден номер М 6611430 претендира такса за събиране на дължими суми за периода от 07.03.2021 г. до 06.04.2021 г. в размер на 3,65 лв. Дължимата лихва върху тази сума, която претендира заявителя е в размер на 0,94 лв. За периода от 25.04.2021г. до 06.11.2023г..

Сумата от 258,86лв. неустойки, както следва:

3/ По договор с партиден номер М 6611430 за услуга 201002467017 претендира неустойка, представляваща цената на невърнато оборудване по ценовата листа, предоставен цифров приемник за посочения номер, по която неплатената сума е в размер на 100 лв. за периода от 22.07.2021 г. до 06.11.2023 г. Дължимата лихва за нея в размер на 23,25лв. за периода от 22.07.2021 г. до 06.11.2023 г.

4/ по договор с партиден номер М 6611430 за услуга 201002467017 претендира неустойка, представляваща 3 стандартни месечни такси без ДДС за посочения номер, по която неплатената сума е в размер на 27,00 лв. Дължимата лихва за нея в размер на 6,62 лв. за периода от 07.06.2021 г. до 06.11.2023 г.

5/ по договор с партиден номер М 6611430 за услуга 201002467017 претендира неустойка, представляваща отстъпка от цената на месечна абонаментна такса за посочения номер, по която неплатената сума е в размер на 13,89 лв. Дължимата лихва за нея в размер на 3,40лв. за периода от 07.06.2021 г. до 06.11.2023 г.

6/ По договор с партиден номер М 6611430 за услуга 101002467018 претендира неустойка, представляваща цената на невърнато оборудване по ценовата листа, предоставен WiFi Router за посочения номер, по която неплатената сума е в размер на 100 лв. за периода от 22.07.2021 г. до 06.11.2023 г. Дължимата лихва за нея в размер на 23,25лв. за периода от 22.07.2021 г. до 06.11.2023 г.

3

7/ по договор с партиден номер М 6611430 за услуга 101002467018 претендира неустойка, представляваща 3 стандартни месечни такси без ДДС за посочения номер, по която неплатената сума е в размер на 17,97 лв. Дължимата лихва за нея в размер на 4,40 лв. за периода от 07.06.2021 г. до 06.11.2023 г.

Сочи, че претендираните суми са по 1 бр. договор за мобилни услуги за интернет и ТВ.

С разпореждане № 2113/15.12.2023 г. НПРС е отхвърлил частично заявлението за следните суми:

1/ за такса за събиране на дължими суми за периода от 07.03.2021г. до 06.04.2021 г. в размер на 3,65 лв. дължимата лихва върху тази сума, която претендира заявителя е в размер на 0,94лв. за периода от 25.04.2021г. до 06.11.2023г..

2/ по договор с партиден номер М 6611430 за услуга 201002467017 неустойка, представляваща цената на невърнато оборудване по ценовата листа, предоставен цифров приемник за посочения номер, по която неплатената сума е в размер на 100 лв. за периода от 22.07.2021 г. до 06.11.2023 г. Дължимата лихва за нея в размер на 23,25лв. за периода от 22.07.2021 г. до 06.11.2023 г.

3/ по договор с партиден номер М 6611430 за услуга 201002467017 неустойка, представляваща 3 стандартни месечни такси без ДДС за посочения номер, по която неплатената сума е в размер на 27,00 лв. Дължимата лихва за нея в размер на 6,62 лв. за периода от 07.06.2021 г. до 06.11.2023 г.

4/ по договор с партиден номер М 6611430 за услуга 201002467017 неустойка, представляваща отстъпка от цената на месечна абонаментна такса за посочения номер, по която неплатената сума е в размер на 13,89 лв. Дължимата лихва за нея в размер на 3,400 лв. за периода от 07.06.2021 г. до 06.11.2023 г.

5/ По договор с партиден номер М 6611430 за услуга 101002467018 неустойка, представляваща цената на невърнато оборудване по ценовата листа, предоставен WiFi Router за посочения номер, по която неплатената сума е в размер на 100 лв. за периода от 22.07.2021 г. до 06.11.2023 г. дължимата лихва за нея в размер на 23,25лв. за периода от 22.07.2021 г. до 06.11.2023 г.

6/ по договор с партиден номер М 6611430 за услуга 101002467018 неустойка, представляваща 3 стандартни месечни такси без ДДС за посочения номер, по която неплатената сума е в размер на 17,97 лв. Дължимата лихва за нея в размер на 4,40 лв. за периода от 07.06.2021 г. до 06.11.2023 г.

Заявлението е отхвърлено частично и относно разноските както следва: за дължима държавна такса за разликата над 6,72 лв. до 25лв., и за юрисконсултско възнаграждение за разликата над сумата от 40,33 лв. до 150лв.

В останалата част заявлението е уважено и в полза на молителя е издадена заповед по чл.410 ГПК № 651/15.12.2023г. по ч.гр.д. № 1264/2023г. на НПРС.

4

За да отхвърли заявлението относно неустойката за невърнато оборудване, съдът е приел, че заявителят не е извършил надлежно едностранно прекратяване на договора за услуги, конкретно по отношение на услугата за ТВ, поради това, че не е уведомил потребителя за прекратяването. Посоченият от заявителя период на неплащане на дължимите суми от 22.07.2021 г. до 06.11.2023 г. бил по-малко от посочения в чл.85 ОУ, 124 дни. Поради това не са били налице основания за едностранно прекратяване на договора, потребителят не е уведомен за прекратяването и не му е определен срок за изпълнение на задълженията /чл.82.1 ОУ не по-кратък от 30дни/. Относно другите видове неустойки е приел, че посоченото в чл.9 в Приложение № 1 към договора с партиден № М6611430 противоречи, както на собствените на доставчика ОУ, така и на чл.84, ал.2 ЗЗД, предвиждащ когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът да изпада в забава след като бъде поканен от кредитора. Счел е, че претендираните неустойки излизат от своята обезпечителна функция по см. на чл. 92 ЗЗД, още повече, че на основание чл.38.1 ОУ, при неспазване на срока потребителят дължи неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение. Изявлението за прекратяване следва да е в писмена форма и да е достигнало до другата страна съгласно чл.87, ал.1, изр. 2 ЗЗД. На следващо място, договорът съдържа неравноправни клаузи предвид чл.143, ал.1 и ал.2, т.5 и т.19 от ЗЗП.