Определение № 407 от 22.06.2026, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно търговско дело 269/2026
- Вид
- Определение № 407
- Подписан
- 22.06.2026
- В сила
- 22.06.2026
- Състав
- Бистра Николова, Тодор Тодоров, Милен Василев
Цитирани разпоредби
- чл. 274 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 493 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 638, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 638, ал. 2 · Търговски закон
- чл. 638, ал. 5 · Търговски закон
- чл. 677, ал. 1, т. 8 · Търговски закон
- чл. 693 · Търговски закон
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 407 гр. София, 22.06.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Бистра Николова
Членове:
Тодор Тодоров
Милен Василев като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно частно търговско дело № 20261001000269 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 274 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх.№ 48643/08.04.2026г. от „Аквакултура“ ЕООД/н./ против определение № 1491/01.04.2026г., постановено по т.д.№ 1524/2025г. на СГС, с което е разрешено на основание чл. 638, ал. 2 ТЗ по искане на „Ди Си Ей Мениджмънт“ ЕАД, ЕИК 2068581118, да се продължи производството и действията по изпълнително дело № 202589004000687 по описа на ЧСИ Б. В., рег.№***, в частта спрямо длъжника „АКВАКУЛТУРА” ЕООД, ЕИК 203248768, касаеща предприетите действия по реализация на ипотекираните в полза на молителя недвижими имоти с Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти №134, том II, №2172, дело №317 от 2014 г. по описа на нотариус С. К., с peг. №*** съгласно регистъра на Нотариалната камара, представляващи самостоятелни обекти в сграда с идентификатори ***,
***,
***
***
*** и *** съгласно КККР на гр.Банско, до приемане на вземането на „Ди Си Ей Мениджмънт“ ЕАД, ЕИК 2068581118 по чл. 693 ТЗ или приемане на решение от събранието на кредиторите по чл. 677, ал. 1, т. 8 от ТЗ за осребряване на имуществото от масата на несъстоятелността на длъжника, независимо кое от двете настъпи първо.
В жалбата се твърди, че определението е неправилно и незаконосъбразно.
Наведено е че с постановяване на атакуваното определение ще се изчерпа масата на несъстоятелността на дружеството, преди да е осъществена процедурата по предявяване на вземания, приемането им, съставяне на списъци на приети вземания, определяне на масата на несъстоятелността и кредиторите в производството по несъстоятелност и преди да е налице сигурност относно размера на вземането на този кредитор. Жалбоподателят твърди още, че съдът неправилно е анализирал фактите и обстоятелствата по настоящият случай.
1
Моли определението да бъде отменено.
Постъпил е отговор на жалбата, с който се оспорва основателността й.
Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по частната жалба намира за установено следното:
По т.д. №1524/25 по описа на СГС е постановено решение №1673 от 27.11.2025, с което е обявена неплатежоспособността и свръхзадължеността на „Аквакултура” ЕООД, ЕИК 203248768 определена е началната им дата - 31.03.2025г.; открито производство по несъстоятелност; наложена обща възбрана и запор върху имуществото на търговско дружество „Аквакултура” ЕООД; постановено прекратяване на дейността на предприятието на търговеца; обявено в несъстоятелност дружеството и спряно производството по несъстоятелност на търговското дружество поради липса на средства за развитие на производството. Решението е влязло в сила на 05.12.2025г., видно от направеното върху него отбелязване.
Пред Софийски градски съд е постъпила молба с вх. № 44263/31.03.2026 г. от кредитора „Ди Си Ей Мениджмънт“ ЕАД, ЕИК 2068581118, което се легитимира като такъв с Договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 18.12.2025г. с нотариална заверка на подписите сключен с цедента “Юробанк България” АД, ЕИК 000694749, и с която е поискано да бъде продължено производството по изпълнително дело № 202589004000687 по описа на ЧСИ Б. В., рег. №***, в частта спрямо длъжника „АКВАКУЛТУРА” ЕООД, ЕИК 203248768 касаеща предприетите действия по реализация на ипотекираните в полза на праводателя на молителя недвижими имоти с Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти №134, том II, №2172, дело №317 от 2014 г. по описа на нотариус С. К., с peг. №*** съгласно регистъра на Нотариалната камара, представляващи самостоятелни обекти в сграда с идентификатори ***, ***,
*** *** *** съгласно КККР на гр.Банско. и
*** За събирането на вземането си по Договор за револвиращ кредит №291/14.11.2014г. за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист от 02.07.2025г. по ч.гр.д.
№36757/2025г. по описа на СРС, “Юробанк България” АД като взискател е образувала изпълнително дело с № № 202589004000687 по описа на ЧСИ Б. В., рег.№*** срещу длъжниците по изпълнителен лист, сред които е и „Аквакултура“ ЕООД. Част от изпълнителните действия са били насочени към ипотекираните в полза на молителя от други лица имоти, които са прехвърлени в полза на длъжника „Аквакултура“ ЕООД. В рамките на същото изпълнително дело, на 28.08.2025 г. бил насрочен и извършен опис на ипотекираните имоти, а на 25.09.2025г. е била извършена и оценката им.
В подадената молба кредиторът „Ди Си Ей Мениджмънт“ ЕАД, ЕИК 2068581118 2 се позовава на разпоредбата на чл. 638, ал. 2 от ТЗ, че ако е предприето действие в полза на обезпечен кредитор по реализация на обезпечението, съдът може да разреши производството да продължи при съществуваща опасност от увреждане интересите на кредитора.
Според чл. 638, ал. 2 ТЗ ако е предприето действие в полза на обезпечен кредитор по реализация на обезпечението, съдът може да разреши производството да продължи при съществуваща опасност от увреждане интересите на кредитора. Според чл. 638, ал. 5 ТЗ постъпилите суми от проданта, получените над размера на обезпечението суми и удържаните задатъци по чл. 493 от ГПК се внасят в масата на несъстоятелността след влизането в сила на постановлението за възлагане.
Легитимирано да поиска продължаване на изпълнителното производство по този ред е всяко лице, което установи пред съда по несъстоятелността качеството си на обезпечен кредитор – наличието на неудовлетворено вземане в определен размер, обезпечаването на това вземане, както и образуването на изпълнително производство за реализация на обезпечението преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност.
Законът обаче не изисква длъжник по обезпеченото вземане да е длъжникът, спрямо когото е открито производството по несъстоятелност, в което се иска разрешението по чл. 638, ал. 2 ТЗ. Възможно е този длъжник да не дължи лично на обезпечения кредитор, а да е обезпечил чужд дълг в полза на този кредитор чрез реално обезпечение върху свое имущество. В този случай длъжникът в несъстоятелност има качеството заложен или ипотекарен длъжник за чужд дълг, но тъй като обезпеченото имущество е негово и е част от масата на несъстоятелността, то попада в обхвата по чл. 638, ал. 1 ТЗ, спрямо което изпълнителното производството за неговото осребряване се спира с откриването на производство по несъстоятелност спрямо заложния или ипотекарен длъжник. Спрямо всяко спряно на осн. чл. 638, ал. 1 ТЗ изпълнително производство може да се поиска да бъде продължено при условията на ал. 2.
В случая не е спорно, а това се установява и от представените писмени доказателства, че молителят е конституиран в качеството му на цесионер на вземането на “Юробанк България” АД като взискател по изпълнително дело № 202589004000687 по описа на ЧСИ Б. В., рег.№***.
Според въззивния съд е налице и опасност от увреждане интересите на обезпечения кредитор в производството по несъстоятелност на „АКВАКУЛТУРА” ЕООД, тъй като производството е спряно, поради липса на средства. Неговото възобновяване е в зависимост от преплащане на средства обезпечаващи разноските по провеждането му.
Такива няма данни да са постъпвали. Забавянето на принудителното изпълнение за неопределено време би увредило интересите на кредитора.
В производството по несъстоятелност няма назначен синдик, което предпоставя реална опасност от влошаване на физическото състояние на обезпеченото имущество и намаляване на неговата ликвидност.
Ето защо е налице хипотезата на чл. 638, ал.2 ТЗ, обосноваваща продължаването 3 на производството по индивидуално принудително изпълнение по изпълнително дело №202589004000687 по описа на ЧСИ Б. В., рег.№***, в частта спрямо длъжника „АКВАКУЛТУРА” ЕООД, ЕИК 203248768.
Поради изложените съображения и при пълното съвпадане на изводите на настоящия състав на въззивната инстанция, с тези на първоинстанционния съд определението следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава определение №1491/01.04.2026г. постановено по частно търг. дело №1524/2025г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI-8 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4