Решение № 66 от 26.07.2024, Районен съд - Самоков

МОТИВИ към решение № 62 (№ 66 по ЕИСС) на Самоковския районен съд от 26.07.2024 година по ЧНД № 252/2024 г. по описа на същия съд

Производството по делото е образувано по искане на прокурор в РП – Самоков за задължително настаняване и лечение на Х. С.П. от гр. С. по реда на чл. 155 и сл. от Закона за здравето (ЗЗдр).

Пред съда прокурорът поддържа искането.

Защитникът на Х. П. – адв. А. Г. изразява становище, че не са налице законоустановените предпоставки за задължително настаняване и лечение на П. и счита, че искането следва да бъде оставено без уважение.

В хода на съдебните прения Х. П. заявява, че не се води болна; че показанията на разпитания по делото свидетел съдържат измислици и че всъщност той е опасен за нея.

При осигурената й възможност да се изкаже последна Х.П. заявява, че е представила документи, че е здрава и иска прекратяване на делото.

Въз основа на доказателствата по делото и закона съдът достигна до следните фактически и правни изводи:

Х.С. П., ЕГН **********, е родена на .. г. в гр. Самоков, българска гражданка, с постоянен и настоящ адрес в гр. С., бул. „И.” № .., неомъжена, неосъждана, със средно образование, не работи.

На съда е служебно известно, че с решение от 14.08.2023 г. по ЧНД № 318/2023 г. по описа на РС – Самоков, потвърдено с окончателно решение на Софийския окръжен съд от 25.09.2023 г. по ВЧНД № 504/2023 г. по описа на същия съд и влязло в сила на 25.09.2023 г., по отношение на Х. С. П. е постановено задължително настаняване и лечение в „Център за психично здраве – София“ ЕООД, с адрес гр. София, бул. „Сливница“ № 309, за срок от 1 месец при стационарна форма на лечение, поради установено сериозно нарушение на психичните функции – диссоциално личностно разстройство.

От служебно изисканата справка от „Център за психично здраве – София“ ЕООД се установява, че решението на съда е приведено в изпълнение и Х. С.

П. е лекувана в това лечебно заведение за времето от 28.12.2023 г. до 26.01.2024 г., като в приложената към справката Епикриза е посочено, че същата е с диагноза „параноидна шизофрения“.

В настоящото производство съдът изслуша Х. С. П.по реда на чл. 158, ал.

5, изр. първо от ЗЗдр в съдебно заседание на 15.07.2024 г. Впечатлението на съда за състоянието й, непосредствено придобито както от изслушването й, така и от цялостното й поведение в съдебните заседания е, че същата е видимо неспокойна и напрегната; прави множество изявления, които в голямата им 1 част са хаотични и доколкото имат някакъв акцент, се фокусират върху това, че тя е здрава и че свидетелят В. Д. има негативно и вредителско отношение към нея; не е критична към здравословното си състояние и счита себе си за напълно здрава.

Съдът намира, че Х. С. П. подлежи на задължително настаняване и лечение поради кумулативното наличие на медицинските и юридическите предпоставки за това, установени в нормата на чл. 155 от ЗЗдр.

Установява се от приетото заключение на експерта д-р Б. П. по назначената съдебно-психиатрична експертиза, както и от устните разяснения на експерта пред съда при защитата на заключението му в с. з. на 26.07.2024 г., че освидетелстваната Х. С. П. е психичноболна – тя страда от параноидна шизофрения и се нуждае от специални здравни грижи. По естеството си посоченото страдание на П. й е причинило изразена трайна психична увреда, поради което е визирано в чл. 146, ал. 1, т. 1 от ЗЗдр. Пред съда експертът потвърждава, че П. не е критична към състоянието си; сочи, че тя не приема предписаните й противорецидивни лекарства; изтъква, че поради това съществува опасност психозата й да придобие хроничен ход и в този смисъл тя е опасна за себе си.

Съдът кредитира приетото заключение по съдебно-психиатричната експертиза, тъй като то е обосновано според специалните знания на експерта, изцяло кореспондира с гореобсъдената епикриза от „Център за психично здраве – София“ ЕООД и не се опровергава от други кредитирани от съда доказателствени източници.

Тук е мястото да се посочи, че съдът не кредитира съдържанието на представения от освидетелстваната Х. П. в с. з. на 26.07.2024 г. амбулаторен лист № 24206С0672С4 от 24.07.2024 г., издаден от д-р Ч. Д. – психиатър в МДЦ „О.“ ЕООД, гр. С., ул. „О. П.“ № ..(населеното място, в което се намира този медицински център е нечетливо на положения печат на амбулаторния лист, но се установява от справка с общо достъпна информация в интернет, според която посоченият лекар практикува като психиатър в този център в гр.

С.). Преди всичко, в този амбулаторен лист не е отбелязан адрес на П. в гр. С.

– pro forma като неин адрес е посочена ул. „1“ (такава улица в гр. С. няма, а постоянният и настоящ адрес на П. е гр. С., ул. „И.“ № ..), а и липсва подпис на пациент. Съвкупността от липсата на такива реквизити на амбулаторния лист го лишава от удостоверителна годност за действително извършен преглед на П., при това в град, който се намира на около 100 километра от град С..

Нещо повече, дори евентуално – и въпреки твърде сериозните резерви на настоящия състав в това отношение – да се приеме, че тези недостатъци на амбулаторния лист са само формални пропуски на неговия издател, а дори и да се игнорира граматическото несъответствие в текста му между пола на пациента – обект на описания преглед и посочването на обективното му състояние (което може да се дължи на особен професионален стил), далеч посъществено е друго – противоречието между описанието на обективното 2 състояние на пациента и проведените изследвания. Като установено обективно състояние на П. е посочено – „спокоен, контактен, ориентиран, с подредено поведение, еутимен, нормостеничен, апсихотичен, памет и интелект на нивото на соц. опит и образование“, а като проведени изследвания е посочено „Декларация“ с ръкописно добавяне на текста „Психично здрава в момента“, последван от нечетим подпис. Крайно нелогично е медицински специалист – психиатър да изследва такива елементи от психическия мир на човека и външните им признаци само и единствено чрез декларация от пациента и така да установи и удостовери с подписа си, че пациентът е психически здрав към момента. Съдът не отрича принципната възможност подобна „декларация“ да е сред методите на психиатрическо изследване (макар и не единствен, както в случая), но удостовереното в обсъждания амбулаторен лист, че Паунова е психически здрава към момента, се опровергава както от приетото заключение по съдебно-психиатричната експертиза и от епикризата от „Център за психично здраве – София“ ЕООД, така и от пояснението на експерта д-р П. пред съда, че има опасност нелекуваната параноидна шизофрения да премине в хроничен ход. След предходното й задължително настаняване и лечение по съдебен ред по реда на ЗЗдр освидетелстваната П. не приема противорецидивните медикаменти, предписани й в хода на това лечение в „Център за психично здраве – София“ ЕООД (това се потвърждава от изявлението й, че тя счита себе си за здрава), поради което няма никакво основание да се приеме за истина, че 6 месеца след приключване на това задължително настаняване и лечение поради изтичане на определения от съда негов срок, тя се е излекувала от самосебе си от параноидна шизофрения и към 24.07.2024 г. е психически здрава.

Според показанията на свидетеля В. Д. (син на първи братовчед на Х. П.) той живее заедно с баща си, сестра си и леля си на втория етаж в двуетажна къща, находяща се на адрес гр. С., бул. „И.“ № ..(това е постоянният и настоящ адрес на Х. П.), а П. ползва западното жилище на първия етаж от къщата.

Свидетелят сочи, че П. не пребивава постоянно в това жилище, но го посещава често, пуши цигари и складира в него и на двора в близост до входа на къщата отпадъци, които събира от контейнерите за смет. През м. октомври 2023 г. част от тези отпадъци се запалили, но благодарение на своевременната намеса на съседите и противопожарната служба огънят бил бързо потушен.

Често Х. П.проявявала агресия към св. Д. и роднините му, както и към други съседи, като ги обиждала с нецензурни думи и ги нападала. Такъв конкретен инцидент възникнал на 01.05.2024 г., когато св. Д. спрял с автомобила си пред двора на къщата, а наблизо била Х. П., която търсела конфликт с него, нападала го агресивно и не му позволила да излезе от автомобила, поради което той бил принуден да остане вътре в колата.

Съдът кредитира показанията на св. Д., тъй като те правдиво възпроизвеждат непосредствените му възприятия за конкретни факти от поведението на Х. П., без индиции за заинтересуваност на свидетеля в нейна вреда, каквато заинтересуваност съществува само в нейните представи 3 предвид актуалното й психическо състояние. Свидетелят Д. е запознат с това състояние на П., поради което е житейски логично и разумно той да бъде попасивен и въздържан в реакциите си на нейно агресивно поведение, отколкото би бил един непознат човек. Поради това упреците на защитника на П. в хода на съдебните прения срещу достоверността на тези показания предвид това, че св. Д. бил здрав мъж на зряла възраст, който не би следвало да се чувства застрашен от П., са несъстоятелни.

Гореизложените факти, установени от кредитираните показания на свидетеля Д. пред съда, се подкрепят от приобщените в настоящото производство материали по прокурорска преписка № 781/2024 г. по описа на РП – Самоков, приложени към искането и не са опровергани от други доказателства. Те са достатъчни да обосноват у съда извод, че поради психичното си заболяване съществува реална възможност Х. П. да извърши общественоопасно деяние, което може да представлява опасност най-вече за околните или за обществото (напр. деяние с обективните признаци на телесна повреда по чл. 128-130 от НК). Вярно е, че пожарът от м. октомври 2023 г., за който показанията на св. Д. съдържат имплицитно предположение, че е причинен от Х. П., представлява инцидент, възникнал преди провеждане на задължителното й настаняване и лечение в „Център за психично здраве – София“ ЕООД въз основа на влязлото в сила решение на РС – Самоков по ЧНД № 318/2023 г., но от гореобсъдената епикриза от това лечение е видно, че определеният от съда срок на тази мярка е повлиял само частично положително върху страданието й, поради което съдът намира, че предвид актуалното й психическо състояние към датата на постановяване на настоящото решение, съществува и реална опасност тя да извърши деяние с обективните признаци на престъпление по чл. 216, респ. чл. 330 от НК. Тези изводи на съда кореспондират със заключението на вещото лице по съдебнопсихиатричната експертиза в обстоятелствената му част, според което Х. П. е с ниска поносимост на фрустрация и нисък праг на отключване на агресивни реакции; склонна е към необмислени прояви, водещи до конфликт с обществените норми на поведение; в мисловния й процес се съдържат налудни мисли за вредителство; личностната й характеристика е кверулантна (т. е. проявява неадекватна активност в подаване на жалби и оплаквания до различни институции). В допълнение и в съответствие с гореизложеното, напълно реална е и възможността агресията на П., проявявана от нея словесно и с действия, да провокира ответни действия у други лица спрямо нея, особено ако не са запознати със състоянието й, а това от своя страна пък е от естество да застраши сериозно и нейното здраве.

По тези съображения съдът намира, че са налице кумулативните предпоставки по чл. 155 от ЗЗдр по отношение на Х. С. П. да бъде постановено задължително настаняване и лечение. Единствената адекватна форма за задължителното лечение на П. е стационарната – чрез настаняването й в съответно лечебно заведение измежду визираните в чл. 156, ал. 2 от ЗЗдр.

Това е така, защото П. живее сама и няма кой реално да осъществява 4 непосредствен контрол върху редовността на посещенията й на амбулаторни прегледи. Наред с това Паунова изобщо не е критична към заболяването си и не би съдействала пълноценно на лекарските препоръки извън режима на психиатричен стационар.

Задължителното настаняване и лечение на П. следва да се осъществи в „Център за психично здраве – София“ ЕООД, с адрес гр. София, бул.

„Сливница“ № 309, чийто тип е измежду визираните в чл. 156, ал. 2 от ЗЗдр.

Съдът намира, че следва да постанови задължително настаняване и лечение на Х. С. П. в горепосоченото специализирано заведение за срок от 2 (два) месеца. Съдът не е обвързан от становището на експерта относно необходимата продължителност на задължителното настаняване и лечение на П., изразено в заключението по съдебно-психиатричната експертиза. В приетата епикриза от „Център за психично здраве – София“ ЕООД относно предходното задължително настаняване и лечение на П. е посочено, че това лечение е постигнало само степенно подобрение в психичното й състояние и е прекратено основно поради изтичане на определения от съда едномесечен срок и нежеланието на П. след изтичането му да продължи да се лекува доброволно в стационарна форма. Ето защо съдът прие, че понастоящем един по-дълъг срок на задължителното настаняване и лечение на това лице, определен в настоящото производство, а именно – два месеца, в значително по-голяма пълнота ще позволи лечението на П. от параноидна шизофрения да бъде ефикасно и резултатно, за което предходно определеният срок ЧНД 318/2023 г. по описа на РС – Самоков очевидно се е оказал недостатъчен.