Решение № 142 от 02.07.2025, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ №113

№ 142 гр. С., 02.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кирил Д. Павлов при участието на секретаря Дарина Ив. Николова като разгледа докладваното от Кирил Д. Павлов Гражданско дело № 20241870101131 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от Л. Г. Т., ЕГН **********, от гр. С., ул. „И.Ш. против ТП Д.Г.С. С.“, булстат .... С исковата молба е предявен иск с правно основание чл.222, ал.3 и ал.4 от Кодекса на труда за заплащане на обезщетение от работодателя в размер на 15 152,40 лв. при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят Л. Г. Т., ЕГН ********** е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Ищецът чрез пълномощника си адв. Т. твърди в исковата молба, че работел по трудов договор при ответника като трудовия му стаж в ТП Д.Г.С. С.“, булстат ... е общо 26 години, 3 месеца и 9 дни, за което се позовава на издаденото от ответника удостоверение с изх.№ 1061-14/13.05.2024г. Твърди се в исковата молба, че със Заповед № РД-06-1/02.05.2024г. на основание чл.335, ал.1 и ал.2, т. 3 КТ във вр. с чл. 330, ал. 2, т. 1 от Кодекса на труда, считано от 07.05.2024 год. било прекратено трудовото му правоотношение с ответника, и след като към тази последна дата бил придобил правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст му се дължало обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца, тъй като е придобил при същия работодател 10 години трудов стаж през последните 20 години. Твърди се, че на 04.06.2024г., ищецът подал заявление до ТП на НОИ за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като целия му осигурителен стаж бил превърнат към III категория труд и от 04.06.2024г. му била отпусната пенсия видно от Разпореждане № **********/31.07.2024г. на ТП на НОИ С. област.

Ищецът твърди в исковата си молба, че с негово заявление с вх.№ 11-00143/10.06.2024г., поканил ответника доброволно да удовлетвори претенцията му, но и до настоящия момент дължимото му обезщетение не е изплатено. Бил получил от ответника писмо, в което се твърдяло, че обезщетение не се дължало, поради непридобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

В петитума на исковата молба се съдържа искане на ищеца Л. Т. съдът да осъди ответника да му заплати общата сума от 15 152,40 лева, представляваща на обезщетение на 1 основание чл. 222 ал. 3 от КТ в размер на брутното му трудово възнаграждение за 6 /шест/ месеца, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

В срока по чл. 131 от ГПК от ответника е постъпил писмен отговор, с който изразява становище, че исковете са неправилни и неоснователни. Изложените съображения се свеждат до инвокирания довод, че ищецът не е получил дължимото му се обезщетение във връзка с прекратяване на трудовото му правоотношение по причина, към датата на прекратяване на трудовото правоотношение на Л. Г. Т., ЕГН **********, той е бил на възраст 64 години, 2 месеца и 4 дни и разполага с общ осигурителен стаж 39 години, 5 месеца и 11 дни и не са били налице предпоставките да се начисли и изплати претендираното обезщетение. В отговорът на ответника е изложено становището, че разпореждането на ръководителят ПО на ТП на НОИ, с което на лицето се отпуска пенсия за осигурителен стаж и възраст не е еквивалентно на придобиване на право на пенсия, към момента на прекратяване на трудовия договор.

Според кредитираното от съда заключение на съдебно-счетоводната експертиза, последното брутно трудово възнаграждение на ищеца за последния пълен месец преди уволнението възлиза на 2525.40лв. месечно, респективно на 120.26лв. на ден. Установения размер на последното брутно трудово възнаграждение на ищеца Л. Г. Т., ЕГН ********** в размер на 2525.40лв. месечно се основава на приетата ССЕ по гр.д.99/2023г. по описа на Р. с.

С.. Не е спорно по делото и от кредитираното от съда заключение по ССЕ, се потвърждава че до приключване на устните състезания по делото ответникът ТП Д.Г.С. С.“ не е изплатил на ищеца дължимото му на основание чл.222, ал.3 и ал.4 от Кодекса на труда обезщетение по реда при прекратяване на трудовото правоотношение, при положение, че ищецът Л. Г. Т., ЕГН ********** доказано е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Размерът на посоченото дължимо обезщетение възлиза на 15 152,40 лв. и в тази насока съдът кредитира заключението на съдебно счетоводната експертиза, като обективно, компетентно и пълно.

Признатия на Л. Г. Т. общ осигурителен стаж е в размер на 39 години, 8 месеца и 15 дни, към датата 04.06.2024г., приравнен към 07.05.2024г., посочен в Разпореждане № **********/31.07.2024г. на ТП на НОИ С. област, издадено въз основа на протокол № 022181/24.07.2024г. -02/2024г., с което е отпусната пенсия на ищеца, считано от 04.06.2024 год. Този трудов стаж е в по-голям размер от посочения от ответника ТП ДГС С., гр. С. в писмо с изх.№ 11-00-143-2/14.06.2024г., - 39г., 5мес. и 11 дни. Съдът кредитира това което е посочено в Разпореждането № **********/31.07.2024г. на ТП на НОИ С. област, издадено въз основа на протокол № 022181/24.07.2024г. -02/2024г., с което е отпусната пенсия на ищеца, считано от 04.06.2024 год., като приема че трудовия стаж на ищеца е в размер на 39 години, 8 месеца и 15 дни.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от Заповед № РД-06-1/02.05.2024г. на директора на ТП Д.Г.С. С.“, булстат ... на основание чл. 330, ал. 2, т. 1 от Кодекса на труда, считано от 07.05.2024г. е прекратено трудовото правоотношение на ответника Л. Г. Т., ЕГН **********, на длъжност "старши лесничей ГСУ". В заповедта е посочено, че на ищеца трябва да бъде изплатено само обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 31 дни и не е определено, че трябва да се изплати обезщетение на основание чл.222, ал.3 и ал.4 от Кодекса на труда.

Според издаденото от ответника ТП Д.Г.С. С.“, булстат ... удостоверение с изх.№ 1061-14/13.05.2024г., осигурителният стаж на Л. Г. Т., ЕГН **********, на длъжност "старши лесничей ГСУ" в предприятието е общо 26 години, 3 месеца и 9 дни.

Според Разпореждане № **********/31.07.2024г. на ТП на НОИ С. област, на Л. Г. Т., ЕГН **********, от гр. С., ул. „И.Ш. е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68а, ал.1 от КСО по заявление от 04.06.2024г. и е отразено, че лицето има навършена възраст 64 години и 3 месеца и осигурителен стаж от II категория труд - 1м. 12 дни и осигурителен стаж от III категория труд - 39.г. 6 мес. и 22 дни, или общо 39г., 08мес. и 15 2 дни. Със заявление с вх.№ 11-00- 143/10.06.2024г., ищецът е отправил искане до ТП Д.Г.С.

С.“, да му бъде изплатено обезщетение по реда на чл.222, ал.3 и ал.4 от КТ, като е изложил данни, че е подал заявление по реда на чл.68а от КСО до НОИ и е приложил копие от входящия номер. По повод на подаденото писмо - покана за изплащане на процесното обезщетение по чл. 222 ал. 3 от КТ, ищецът Л.Т. е получил писмо от ответника ТП Д.Г.С.

С.“, с изх.№ 11-00-143- 2/14.06.2024г. с което по същество му се отказва изплащането на това обезщетение.

От удостоверение с изх.№ РД-19-05-44 от 15.05.2024г., издадено от „Т.“ АД, Л. Г. Т. има 1 месец и 22 дни осигурителен стаж, което е представил на ответника ТП Д.Г.С. С.“ със заявление с вх.№ 11-00-143- 3/01.07.2024г.

Както се установява от кредитираното от съда заключение на съдебно- счетоводната експертиза, последното брутно трудово възнаграждение на ищеца възлиза на 2525.40лв. месечно, и обезщетение по реда на чл.222, ал.3 и ал.4 от Кодекса на труда не е изплатено и е в размер на 15 152,40 лв..

От представеното в препис заявление с вх.№ 11 -00-143/10.06.2024г., се усктановява, че ищецът ищецът Л. Т. е поканил ответника доброволно да удовлетвори претенцията му и се установява, че същия е поканил ответника да му заплати процесната сума като обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ на 10.06.2024г. и впоследствие със заявление с вх.№ 11-00-143 - 3 от 01.07.2024г. като допълнително е представил удостоверение за придобит трудов стаж.

Съдът намира, че така предявеният иск за обезщетение по чл. 222, ал. 3 във вр.ал.4 от КТ е допустим, тъй като е предявен в сроковете, предвидени в чл. 358, ал. 1, т. 3 от КТ и от надлежна страна.

Разгледан по същество искът за обезщетение по чл. чл. 222, ал. 3 от КТ, е изцяло основателен и следва да се уважи, по следните правни съображения:

Налице са всяка от визираните в закона-чл. 222, ал. 3 от КТ предпоставки, както следва:

Ищецът Л. Г. Т. е работил по трудов договор при ответника ТП Д.Г.С. С.“, булстат ... и със Заповед № РД-06- 1/02.05.2024г. на директора на ТП Д.Г.С. С. на основание чл. 330, ал. 2, т. 1 от Кодекса на труда, считано от 07.05.2024г. било прекратено трудовото правоотношение на ответника Л. Г. Т., ЕГН **********, на длъжност

"старши лесничей ГСУ".

Съгласно разпоредбата на чл. 222, ал. 3 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца.

Според издаденото от ответника ТП „ДГС С.“, удостоверение с изх.№ 10-6114/13.05.2024г., осигурителният стаж на Л. Г. Т., ЕГН **********, на длъжност "старши лесничей ГСУ" в предприятието е общо 26 години, 3 месеца и 9 дни, от които е придобил при същия работодател повече от 10 години трудов стаж през последните 20 години.

Л. Г. Т. е придобил право на пенсия, като едновременно е изпълнил всяко от законоустановените две условия - навършил е съответната възраст и е придобил необходимия осигурителен стаж. Изискуемата пенсионна възраст по чл. 68, ал. 1 от КСО през 2024 г. за мъжете е навършени 64 години и 7 месеца, т.е. родените в периода 01.07.1959 г. - 31.05.1960 г., а за 2024 г. изискуемият общ осигурителен стаж за мъжете е 39 години и 6 месеца.

В чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване КСО е предвидена възможност за 3 отпускане на пенсия в намален размер за осигурителен стаж и възраст по желание на лицето до една година по-рано от възрастта им за отпускане на пенсия по общия ред , установена в чл. 68, ал. 1 от КСО.

Към датата на прекратяване на трудовото правоотношение - 07.05.2024г., ищецът Л.

Г. Т., ЕГН ********** е бил на 64 години, 2 месеца и 4 дни, което отговаря на предвиденото изискване за възраст по реда на чл.68а от КСО, а също така притежава общ осигурителен стаж в размер на 39 години, 8 месеца и 15 дни към датата 04.06.2024г., изчислен към 07.05.2024г. , което надвишава изискуемият общ осигурителен стаж от 39 години и 6 месеца за мъжете. Ищецът Л. Г. Т., ЕГН ********** към 07.05.2024г., когато е прекратен трудовият му договор с ТП ДГС С., е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и при прекратяване на трудовото му правоотношение има право на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за 6 месеца, съгласно разпоредбата на чл. 222, ал. 3 от КТ. По силата на чл. 222, ал.4 от КТ, алинея 3 се прилага и когато при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят отговаря на условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване.

Със Заповед № РД-06-1/02.05.2024г. на директора на ТП Д.Г.С. С., считано от 07.05.2024г. е било прекратено трудовото правоотношение на ищеца, който е работил по трудов договор с ответника ТП Д.Г.С. С. повече от 10 години през последните 20 години.

След като към този момент е придобил и правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл.68а от КСО на ищеца следва да се заплати от ТП Д.Г.С. С.“ обезщетение по чл.