Решение № 45 от 16.03.2022, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. В., 16.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В. в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Н. Д. Н. като разгледа докладваното от Н. Д. Н. Гражданско дело № 20211300100421 по описа за 2021 година

Подадена е искова молба от П. СЛ. В. с ЕГН: **********, с адрес гр.В., и посочен съдебен адрес в гр.С. представляван от пълномощник адв. В.М. от АК П. срещу „ Е. М.“ ЕООД, ЕИК:. и седалище и адрес на управление гр.С., с която е предявен отрицателен установителен иск за установяване на факта, че не дължи сумата от 50 000 лева, представляваща част от главница в размер на 415 199.83 лева, дължима по кредит 0375/19.04.2005г., ведно с анекс към него, за която е издаден изпълнителен лист от 26.11.2013г. по ч.гр.д.№ 46649/2013г. на СРС на основание издадена Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК, въз основа на който изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №20131320402304 по описа на ДСИ, впоследствие преобразувано под нов номер №20167240400618 по описа на ЧСИ В. Т., като погасена по давност.

Излага се, че изпълнително дело №20131320402304 по описа на ДСИ в СИС при ВРС, e образувано от взискателя „Ю. Б. АД против ищеца и солидарно отговорните с него длъжници С. В. Ц. с ЕГН: **********, „Б.-с.

2000“ ЕООД с ЕИК: .. и ЕТ“ Б.-С. –Т. Ц.“ с ЕИК:. за събиране на сумите 415 199.83 лева главница по договор за кредит №0375/19.04.2005г.,ведно с анекс към него, ведно със законната лихва ,считано от 11.11.2013г. до окончателното издължаване, 38 693.02 лева договорна лихва за период 21.04.2013г.-06.11.2013г., 40.00 лева такса , направени разноски в размер на 15065.84 лева. По молба на взискателя изпълнителното дело е изпратено на ЧСИ В.Т. с район на действие ВОС и образувано под нов номер 20167240400618. С уведомление от 03.06.2021г. длъжникът е известен, че вземанията са прехвърлени на ответника по настоящото дело с договор за 1 цесия от 29.03.2019г. По отношение на длъжника П.В. са извършвани действия, като последното е на 09.04.2015г. След тази дата няма извършвани действия спрямо този длъжник, които да прекъсват течението на погасителната давност, поради което перемпция е настъпила на 09.04.2017г., а давността е изтекла на 09.04.2020г. Сочи се, че правен интерес от предявяване на иск ищецът има , с оглед наличието на висящо изпълнително дело. Прави се възражение за прекомерност на разноските.

Исковата молба, заедно с приложенията, на основание чл.131, ал.1 ГПК е изпратена на ответника, който в срока по същия текст е подал отговор.

Излага се от ответника, че искът е допустим, но неоснователен. Сочи се, че по образуваното изпълнително производство , както от кредитора цедент, така и от цесионера, са предприети изпълнителни действия, прекъснали давността, като към датата на предявяване на иска давността не е изтекла.

Излага се, че съдът е обвързан от задължителното тълкуване на т.10 и т.14 от ТР №2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС.Излага се, и че изтеклата давност не води до погасяване на самото вземане, а до невъзможността същото да бъде принудително изпълнено. То продължава да съществува като естествено такова, поради което и не следва да се приема, че вземането не се дължи.

Поддържа се, че правният интерес иск за установяване на правно качество на вземане не е познат на ГПК, такъв иск смята, че е допустим, но би следвало да е положителен установителен. Иска се отхвърляне на исковата претенция.

Съдът, като се запозна с доказателствата по делото приема за установено следното: Не се спори по делото, че по ч.гр.д.№ 46649/2013г. по описа на СРС е издадена Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК , а на това основание е издаден и изпълнителен лист от 26.11.2013г. и на 17.12.2013 г. е образувано изпълнително дело №20131320402304 по описа на ДСИ при ВРС. Същото впоследствие е прехвърлено и образувано под нов номер №20167240400618 по описа на ЧСИ В. Т.. По силата на посочените правни основания ищецът и солидарно отговорните с него длъжници С. В. Ц. с ЕГН: **********, „Б.-с. 2000“ ЕООД с ЕИК: . и ЕТ“ Б.-С. –Т. Ц.“ с ЕИК:.., е разпоредено да заплатят на „Ю. Б.“ АД сумите 415 199.83 лева главница по договор за кредит №0375/19.04.2005г., ведно с анекс към него, ведно със законната лихва ,считано от 11.11.2013г. до окончателното издължаване, 38 693.02 лева договорна лихва за период 21.04.2013г.-06.11.2013г., 40.00 лева такса , направени разноски в размер на 15065.84 лева. Изпълнителното дело е образувано за събиране на посочените суми, впоследствие по искане на взискателя е изпратено на ЧСИ В.Т. с район на действие ВОС и е образувано под нов номер 20167240400618. С уведомление, получено на 20.07.2021г. длъжникът е уведомен, че вземанията са прехвърлени на ответника по настоящото дело с договор за цесия от 29.03.2019г. , по който факт също няма спор.

По отношение на длъжника П.В. са извършвани действия, като с молбата за образуване на изпълнителното дело на 13.12.2013г е поискано от взискателя проучване на имуществото на длъжниците, налагане на запор на 2 банковите сметки във всички банки на територията на страната, възбрана върху недвижимите имоти, собственост на длъжниците, включително и ищеца, запор на трудовото възнаграждение на ищеца, запор на дружествените му дялове в „П В и.“, ЕИК .. „Б. с. 2013“ЕООД и „Б.-с. 2000“ЕООД. С разпореждане от 17.12.2013г. на ДСИ при СИС ВРС е образувано изпълнително дело срещу посочените длъжници за сумите по изпълнителния лист, постановено е налагане на запор върху трудовото възнаграждение на ищеца, и налагане на възбрана върху 2 броя притежавани от същия недвижими имоти в гр.С. Възбрана върху недвижимите имоти е наложена на 20.12.2013г. С разпореждане от 03.02.2014г. на ДСИ е наложена възбрана върху дружествените дялове на ищеца в „П и В И. ЕООД, ЕИК. и в „Б. С.

2013“ ЕООД,ЕИК .. С разпореждане от 04.02.2013 е разпоредено налагане на запор върху МПС, собственост на ищеца и такъв е наложен, видно от писма от началник сектор ПП В. №ПП1394, 1391,1390,1389, 1397, 1395,1396, всички от 17.02.2014г. Видно от запорно съобщение от 18.02.2014г. до „Б. с.2000“ ЕООД, е наложен запор върху вземанията на ищеца към посоченото дружество. На 24.09.2014г. на длъжника П. СЛ. В. е връчена призовка за доброволно изпълнение. С разпореждане от 09.04.2015г. държавата е присъединена като взискател по делото, поради наличие на задължения на длъжника- ищец.

На 05.04.2021г. е постъпила молба за конституиране на ответника по настоящото дело като взискател, с оглед прехвърляне на вземанията по договора по силата на договор за цесия от 29.03.2019г., оставена без движение, поради липса на доказателства за съобщаване на цесията на длъжниците.На 11.06.2021г. от ЧСИ В.Т. е разпоредено връчване на уведомленията за извършена цесия на длъжниците, включително и на ищеца, който е получил същото на 20.07.2021г. С разпореждане без дата /стр.1102 от изп.д./ е конституиран ответника „Е. М.“ ЕООД като взискател по изпълнителното дело. С молба от 08.06.2021г. от същото дружество е поискано налагане на запор върху сметките на ищеца в Б. ДСК и е наложен такъв, видно от запорно съобщение до Б. Д. АД от 10.08.21г.

При така изяснената фактическа обстановка, Съдът намира следното:

Съгласно чл.110 ЗЗД с изтичането на пет годишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Съгласно чл.111, б.в ЗЗД вземанията за наем, лихви и други периодични плащания се погасяват с изтичане на три годишна давност. Съгласно чл.114 ЗЗД , давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В случая, изискуемостта е настъпила с влизане в сила на заповедта, издадена по ч.гр.д.

№ 46649/2013г. на СРС , но при липса на доказателства за това, следва да се приеме датата на издаване на изпълнителен лист – 26.11.2013г., от която е започнала да тече погасителната давност. По отношение на главницата същата изтича на 26.11.2018г.

По отношение на правния интерес на ищеца: Съгласно чл. 439, ал. 1 3

ГПК, длъжникът може да оспорва изпълнението чрез иск, който съобразно ал.

2 може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Предмет на отрицателния установителен иск е недължимостта на изпълняемото материално право, основана на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, т. е. недължимост на вземането, предмет на издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело. Съответно на предмета на отрицателния установителен иск надлежно процесуално легитимирани страни в исковото производство са носителите на оспорваното материално право - длъжникът като ищец и взискателят като ответник.

Основателни са доводите на ответника, че изтичането на погасителната давност има за последица погасяване на правото на принудително изпълнение на вземането, което продължава да съществува като естествено такова и може да бъде изпълнено от длъжника, но не подлежи на принудително изпълнение.

Доколкото е образувано и изпълнително производство срещу длъжника ищец, предприемани са изпълнителни действия, липсва акт на съдебен изпълнител, който да е констатирал настъпилата перемпция, нещо повече, след това са предприемани действия / наложен е запор на 10.08.2021г/, съдът намира, че е налице правен интерес от предявяване на иска.

Съгласно чл.125, ал.1 ЗЗД прекъсването и спирането на давността срещу един солидарен длъжник не произвежда действие спрямо останалите съдлъжници, но ако тоя, спрямо когото давността не е изтекла, е изпълнил задължението, има иск срещу освободените вследствие на давността. Поради това, изпълнителните действия предприети по делото спрямо другите солидарни длъжници, които не са страни в настоящото производство, не прекъсват течението на давностния срок по отношение на длъжника- ищец в настоящото производство.

По отношение на довода за настъпила перемпция: Прекратяване на изпълнителното дело, с оглед обстоятелството, че последицата на чл.433, ал.1 т.8 ГПК , настъпва по силата на закона, а не с действие на съдияизпълнителя, следва да се има предвид , че установеният двугодишен срок, в който следва взискателят да бездейства, за да се прекрати изпълнителното производство по право, е преклузивен. Същият води до прекратяване на изпълнителното дело, но няма пречка за взискателя да образува ново изпълнително дело.

Последното изпълнително действие по отношение на длъжника -ищец е на 09.04.2015г. , с което държавата е присъединена като взискател по делото, поради което следва да се приеме, че е настъпила хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК и производството е прекратено на 09.04.2017г., тъй като прекратяването настъпва по силата на закона, както се приема от ВКС в т.10 на ТР №2/26.06.2015г. по т.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС.Прекратяването на 4 изпълнителното производство обаче не означава, че вземането не подлежи на принудително изпълнение докато не изтече предвидения в закона срок за погасяването на правото на принудително изпълнение, поради което и с оглед основанието на предявения иск, което е именно погасяване на това право съдът намира, че прекратяването на производството по изпълнителното дело не се е отразило на течението на давностния срок.

По отношение възражението за прекъсване на погасителната давност:

Според теорията прекъсването на погасителната давност настъпва при обстоятелства, от които личи, че носителят на субективното право проявява активност да го упражни, но това не става по независещи от него причини.

Чрез правната уредба на прекъсването на давността се осуетява нейното изтичане и несправедливото лишаване на притежателя на правото от правна защита. Съобразно приетото от ВС на РБ в ППВС №3 /18.11.1980 г. , действащо към момента на образуване на изпълнителното производство на 17.12.2013г., с образуването на такова се прекъсва течението на погасителната давност, като при висящност на изпълнителния процес прекъснатата вече давност се спира. В настоящия случай давността е прекъсната на 17.12.2013г. и е спряла да тече до постановяване на ТР №2/26.06.2015г. по т.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС.