Решение № 336 от 18.07.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 336 гр. Пловдив, 18.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Грета Ил. Чакалова при участието на секретаря Боряна Д. Козова като разгледа докладваното от Грета Ил. Чакалова Търговско дело № 20235300900572 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени искове от „БУЛГАРГАЗ“ ЕАД, ЕИК 175203485, София, ул.“Петър Парчевич“ 47 против „ГАРД ИНВЕСТ“ ООД, ЕИК 11553789, гр.Раковски, Пловдивска област обективно съединени искове с правна квалификация чл.79 ЗЗД във връзка с чл.318 ТЗ, чл.86 ЗЗД, чл.92 ЗЗД.

Ищецът обосновава претенцията си с наличие на сключен на 24.06.2021 г. между него в качеството на Доставчик на природен газ и „ГАРД ИНВЕСТ“ ООД в качеството на Клиент по Договор № 223-211 за доставка на природен газ на изходен пункт на газопреносната мрежа по регулирана цена, по силата на който Доставчикът доставя природен газ при цена, количество, качество, срок, място и начин на изпълнение, изрично уговорени в договора и в подписаната към него годишна програма за договорените за доставка количества газ.

Уговорена е клауза за неустойка за разликата между дневното договорено количество и приетото от Клиента по-малко количество газ и при неравномерна доставка, която разлика надвишава 5% от дневното договорено количество през всеки един ден от съответния месец на доставка, Клиентът заплаща неустойка в размер на 10% от цената на това количество газ, определена по действащата цена в месеца, в който е следвало да бъде прието.

В настоящия случай са издадени Месечни актове за м.03.2022 г. и м.04.2022 г., които съдържат информация за договореното и реално приетото количество природен газ, неприето количество газ, както за целия 1 месец, така и за всеки ден. „БУЛГАРГАЗ“ ЕАД по реда на т.10.16 от договора съставя и подписва месечния акт на база предоставени от оператора търговски данни и издава фактури. Клиентът не е оспорил по реда на т.10.17 от договора издадените Месечни актове.

В т.12.1 от договора се урежда, че Клиентът за всеки месец от периода на действие на договора заплаща стойността на доставения природен газ. В настоящия случай Клиентът заплаща стойността на доставения природен газ по реда на т.12.16 – плащане през месеца на доставката, доколкото не е представена банкова гаранция или депозит, в срок от три работни дни преди влизане в сила на договора – т.12.9 от договора.

За клиента „ГАРД ИНВЕСТ“ ООД са издадени Уведомления за допълнително плащане по смисъла на т.7.5 от договора – за заявени, но неприети количества газ, както следва:

-УДП /Уведомление за допълнително плащане/ №

9000020194/07.04.2022 г. с падеж 12.04.2022 г. в размер на 19 711.43 лв, което към момента на подаването на исковата молба не е платено;

-УДП /Уведомление за допълнително плащане/

№

9000020340/09.05.2022 г. с падеж 12.05.2022 г., в размер на 50 586.72 лв, което към момента на подаването на исковата молба не е платено.

За газовата година – 01.10.2021 г. - 30.09.2022 г. в съответствие с Решение № НПГ – 1/02.10.2020 г. на КЕВР и М-1/01.06.2021 г. са приети цени за достъп и пренос през преносните мрежи, собственост на „БУЛГАРТРАНСГАЗ“ ЕАД, приети с Решение по т.2 от Протокол 534/01.06.2021 г. на УС на „БУЛГАРТРАНСГАЗ“ ЕАД, както следва: цени за достъп за месечен капацитетен продукт /лв/MWh/ден/месец/ - формира се от сумирането на цената, посочена за съответния месец за входна точка Странджа/Малкочлар + тази за изходна точка България /т.1.3 от договора/.

За м.05.2022 г. съгласно т.1.3 от Тарифата е утвърдена цена в размер на 1.7248 лв/Mwh/ден/месец без ДДС.

В т.11.1 от договора се предвижда, че Клиентът възлага на Доставчика да заяви на Оператора за съответната газова година твърд, непрекъсваем годишен, тримесечен, месечен и/или дневен капацитетен продукт за пренос на доставяните количества от свое име и за сметка на Клиента. Разходите за капацитетни продукти по т.11.3 и направените разходи за превишен капацитет са за сметка на Клиента и се заплащат ежемесечно по реда и условията на т.12.16.10 от договора /т.11.4/, като разходите за осигурен, но неизползван капацитет, независимо по какви причини, са за сметка на Клиента /т.11.5/. В настоящия случай Клиентът е направил през процесния период заявка за осигуряване на месечен капацитетен продукт за м.05.2022 г. чрез електронна платформа на интернет адрес delivery.bulgargaz.bg /модул „Доставки“/ в указаните срокове /т.11.1/.

Съгласно т.15.6 от договора при прекратяване на договора Клиентът има право за заяви писмено прехвърляне в пълен размер на 2 резервираните капацитетни продукти на друг ползвател на мрежата или на себе си в случай, че е ползвател на мрежата.

Договорът е прекратен на основание т.15.4 от договора поради неизпълнение, като съобразно т.15.5 от договора след прекратяването на действието на договора клаузите му се прилагат до окончателното изпълнение на всички задължения на страните, както и до окончателното решаване на всички спорове, възникнали в периода на действие на договора.

Ответникът не е заявил прехвърляне на заявения месечен капацитет за м.05.2022 г. и този месечен капацитет му е фактуриран и съобразно т.10.1 от договора Клиентът е задължен да заплати стойността на резервираните капацитетни продукти в срок от 15 работни дни от датата на изпращане на фактурата за дължимата сума.

Ищецът е издал фактура № **********/17.05.2022 г. с падеж 08.06.2022 г. на стойност 2 202.25 лв. Ищецът е издал и УДП, както следва:

9000020194/07.04.2022 г. с падеж 12.04.2021 г. на стойност 46 145.11 лв и 9000020340/09.05.2022 г. с падеж 12.05.2022 г. на стойност 50 586.72 лв. С Кредитно известие 220002539/09.05.2022 г. частично се коригира главницата по УДП 9000020194/07.04.2022 г. в размер на 26 433.68 лв и начислена лихва в размер на 346.09 лв.

Ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане в срок на доставеното количество природен газ, поради което дължи и неустойка /т.12.14/. Дължимата неустойка е в размер на 11 180.28 лв, представляваща законната лихва върху главницата по посочените данъчни документи – 72 500.40 лв от датата на падежа до 26.09.2023 г.

Иска се да се постанови решение, с което да се осъди „ГАРД ИНВЕСТ“ ООД да заплати на „БУЛГАРГАЗ“ ЕАД:

-сумата 72 500.40 лв, представляваща неизплатена стойност на осигурен достъп до месечен капацитетен продукт за м.05.2022 г. , както и задължения за неприети, но заявени количества газ по т.7.5 от Договор 223221/24.06.2021 г., ведно с обезщетение за забава от подаването на исковата молба до окончателното изплащане

-сумата 11 180.28 лв, представляваща неустойка върху сумата 72 500.40 лв;

-разноските по делото.

В срока по чл.367 ГПК от ответника е постъпил писмен отговор със следното становище:

-Не се оспорват обстоятелствата, че е сключен Договор 223221/24.06.2021 г., който е в сила от 01.01.2022 г., както и че е уговорена и годишна програма за доставка на природен газ, която определя общо годишното количество газ, помесечните количества и договорените дневни количества, които следва да се доставят.

-За месеците март и април 2022 г. ответникът не е получил и не 3 е потребил каквато и да е част от дневните количества, т.е. налице е пълно неприемане на предвидените по договора количества газ. Ищецът е съставил два броя месечни актове за м.03 и м.04.2022 г. съобразно т.10.15 от договора, в които е отразил неприетите количества и въз основа на т.7.5 от договора е съставил два броя уведомления за допълнителни плащания, в които е начислил неустойка в размер на 10% върху общата стойност на неприетите количества на основание т.7.5 от договора. По УДП 9000020194/07.04.2022 г. върху общата стойност на неприетите количества газ за м.03.2022 г. от 461 451.10 лв е начислена неустойка в размер на 46 145.11 лв, а по УДП 9000020340/09.05.2022 г. върху общата стойност на неприетото количество газ за м.04.2022 г. от 505 867.16 лв е начислена неустойка в размер от 10% в размер на 50 586.72 лв. От неустойката за м.04.2022 г. е приспадната дължима на ответника сума за предходни периоди в размер на 26 433.68 лв и неустойката остава в размер на 19 711.43 лв.

-Твърди се, че доставяният на „ГАРД ИНВЕСТ“ ООД природен газ е необходим и използван единствено и само за поддържане на подходящи температури в оранжериен комплекс, находящ се в гр.***. При сключването на договора единичната цена на MW/h природен газ, за която е постигнато съгласие, е 45.27 лв без ДДС. Поради рязкото повишаване на международните цени на природния газ в края на 2021 г. и началото на 2022 г., като цената на MW/h природен газ достига до 133 лв без ДДС, т.е. налице е трикратно увеличение на цената. Това увеличение на цената е обективно напълно непредвидено към момента на договарянето и се явява икономически непоносимо за ответника като производител и това увеличение не може да бъде компенсирано през крайната цена на произведения продукт и е в състояние да генерира загуби, които за кратък срок биха могли да предизвикат неплатежоспособност на ответника и изпадането му в несъстоятелност. В този смисъл се твърди, че трикратното увеличение на цената на природния газ е непреодолима сила по смисъла на чл.306 ТЗ и след м.01.2022 г. ответникът не е в състояние да изпълнява за напред сключения по-рано договор.

С Писмо вх.№ 01-233-221-287/25.01.2022 г. ответникът е известил ищеца, че не е в състояние да изпълнява задълженията си по сключения договор и не може да заявява и потребява заявените количества газ и да ги заплаща, като на основание чл.306, ал.5 ТЗ прекратява договора. С оглед на горното ответникът застъпва становището, че договорът е прекратен на 25.01.2022 г. на основание чл.306, ал.5 ТЗ, а не на което и да е друго основание по т.15 от договора, както и че договорът не е прекратен на 01.05.2022 г. Подчертава, че ищецът не е прекратил договора на основание т.15.4 поради неизпълнение на ответника и не е изпращал петнадесетдневно предизвестие. Доколкото договорът е прекратен на 25.01.2022 г., не поражда никакви задължения на ответника за напред.

-Твърди се също, че договорът е съставен от ищеца едностранно и е подписан от ответника, без да има възможност за обсъждане и други предложения, свързани с т.14.7 относно това, че не съставлява 4 непреодолима сила промени в пазара и общите икономически условия, включително промени в пазарните цени на природния газ и условията за доставка и пренос, като се възразява, че посочената клауза е нищожна поради противоречие с добрите нрави и Закона. Тъй като цената на природния газ се увеличава с 300 % при условията на чл.306 и 307 ТЗ търговецът, който не е в състояние да изпълни договора поради непредвидими икономически причини, трябва да може да излезе от договора без санкционирането му и клаузи, които ограничават това право са нищожни. Тези клаузи противоречат на добрите нрави, тъй като търговецът е добросъвестен при сключването на договора, но се принуждава да търпи вреди, за които няма вина и които го водят към неплатежоспособност.

-Евентуално се прави възражение за наличие на стопанска непоносимост по смисъла на чл.307 ТЗ. Стопанска непоносимост е налице тогава, когато в хода на изпълнението на един договор са настъпили такива обстоятелства, които страните не са могли и не са били длъжни да предвидят и запазването на договора в този вид противоречи на справедливостта и добросъвестността /чл.307 ТЗ/. „ГАРД ИНВЕСТ“ ООД не е било в състояние и нито е било длъжно да предвиди трикратното увеличение на цената на газа в рамките на седем месеца. От друга страна цената на газа за м.03.2022 г. - 46 451 лв и за м.04.2022 г. - 505 867 лв не може да бъде компенсирана чрез цената на произвежданите от ответника оранжерийни зеленчуци. Посочва се, че позоваването на стопанска непоносимост се упражнява чрез конститутивен иск, но когато кредиторът търси реално изпълнение с осъдителен иск, не е налице процесуална пречка ответникът да се защити чрез възражение за наличие на стопанска непоносимост, защото задължението е висящо, а не е изпълнено. Застъпва се становището, че стопанската непоносимост може да се прогласява от момента на настъпване на икономическите и пазарните промени, които обосновават възникването и. В тази връзка ответникът твърди, че е налице стопанска непоносимост спрямо задълженията за м.02, м.03, м.04 и м.05.2022 г. и поради това Съдът следва да измени договора и приеме, че задълженията не са валидни и са недължими. Ответникът аргументира наличието на хипотезата на стопанска непоносимост със следното: