Решение № 1575 от 10.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1575 гр. София, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.а като разгледа докладваното от Дамян Ив. Христов Въззивно гражданско дело № 20251100505607 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Подадена е въззивна жалба от ищеца Т. Г. П. срещу Решение № 17057 от 20.09.2024 г., постановено по гр. д. № 68532/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 118- и състав, допълнено по реда на чл. 250 ГПК с Решение № 5610 от 30.03.2025 г., постановено по гр. д.

№ 68532/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 118-и състав, в частта с която е която е отхвърлен предявеният от Т. П. срещу „Банкер БГ“ ООД осъдителен иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за разликата над 1000 лева до пълния предявен размер от 4000 лева, която сума представлява обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в негативно засягане на честта, достойнството и доброто име на ищеца, в резултат от публикувана на 22.11.2022 г. в електронна медия „Банкеръ“ на адрес www.banker.bg, статия със заглавие „Странно мълчание за проверките на летище „София“, както и в частта с която ответника е осъден да заплати законна лихва върху присъдената главница в размер от 1000 лева считано от 22.11.2022 г. до 15.12.2022 г.

В депозираната въззивна жалба се твърди, че решението на СРС е неправилно поради нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите, като се излагат следните съображения: СРС не спазил залегналия в чл.52 от ЗЗД принцип на справедливостта при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, тъй като присъденото обезщетение от 1000 лв. не компенсирало адекватно вредите, предвид позорящия характер на статията, 1 която внушавала липса на морал и добросъвестност у ищеца, който е утвърден авиационен специалист. Счита, че първата инстанция не отчела обхвата и продължителността на увреждането, тъй като процесната статията била публикувана в електронна медия с неограничен достъп, публикацията не била премахната, а журналистът написал статията не проверил фактите изложените в нея. Поддържа, че първата инстанция не отчела здравословните и емоционалните последици, които претърпял ищеца вследствие на издадената статия, тъй ищецът получил сърдечни и стомашно-чревни проблеми и започвал да изпада в депресивни състояни). Счита и че първата инстанция не е изложила мотиви как точно е определила обезщетение в размер на 1000 лева и защо то е достатъчно. Поддържа още, че съдът неправилно е приложил правилата относно изпадането в забава на ответника.

По изложените съображения моли съдът да отмени процесното решение в обжалваната част и вместо него да постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника – „Банкер БГ“ ООД, в който е изложено становище за нейната неоснователност. Твърди се, че от справки в НАП и Търговския регистър се установявало, че в периода 12.11.2018 г.07.02.2019 г., ищецът действително заемал едновременно длъжности в държавната администрация (ГД ГВА) и в частния превозвач („Таяран Джет“ ЕАД), откъдето следвало, че изнесената в статията информация не е изцяло невярна. Поддържа се, че ищецът не успял да докаже как точно статията е увредила кариерата или репутацията му. Твърди, че двамата свидетели на ищеца давали разминаващи се показания за здравословното му състояние (единият посочвал за възникнали сърдечни проблеми, другият за стомашно-чревни), като липсвали каквито и да е медицински документи, които да подкрепят тези твърдения. Твърди се, че в процесната статия не били използвани обидни думи, а изразът „крадецът вика – дръжте крадеца“ бил употребен като метафорична народна поговорка в контекста на коментар, а не като директно обвинение в криминално престъпление. Навежда се, че статията представлявала медиен коментар и оценка на факти, а не набедяване в престъпление. Поддържа се, че присъдената сумата от 1000 лв. е напълно достатъчна предвид липсата на тежки последици за ищеца, като всяко увеличение би довело до неоснователно обогатяване, което противоречало на принципите на гражданското право.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

За да постанови така обжалваното решение първата инстанция е приела, че използваните в статията изразни средства и наведените неверни фактически констатации на автора, изнесени и представени като обективна истина, имат явно позорящ характер, поради което и доказано е реализирано виновно противоправно поведение от лице, на което ответникът е възложил работа, а именно съставяне и публикуване на електронен материал, съдържащи непроверени неверни твърдения за ищеца, поради което следва да бъде ангажирана обезпечитилно- гаранционната отговорност на ответното дружество по чл.49 от ЗЗД.

Отговорността на ответното дружество е по чл. 49 ЗЗД и е обезпечителна, тъй като не 2 отговаря за своя вина, действие или бездействие, а за такива на лица, които са причинили вредите при и по повод възложената им работа. По отношение на размера на обезщетението първата инстанция е приела, че съобразно вида, интензитета и продължителността на неимуществените вреди претърпени от ищеца, на последния следва да се присъди обезщетение в размер на 1000 лева, като за горницата до пълно предявеният размер от 4000 лева искът следва да бъде отхвърлен. В уважителната си част решението на СРС не е обжалвано, влязло е в сила и не е предмет на въззивна проверка.

От фактическа страна безспорни са следните обстоятелства:

От назначената по делото СТЕ и Констативен протокол , Акт 48, том III, общ. Регл № 9430 от 06.12.2022 г. на М.Т., помощник – нотариус по заместване при нотариус А.Ш. се установява, че на интернет сайт с домейн www.banker.bg на адрес: https://banker.bg/2022/11/22/stranno-mulchanie-zaproverkite-na-letishte-sofiia/ е публикувана статия с дата 22.11.2022 ., 12.00 ч. със заглавие „Странно мълчание за проверките на летище „София“ с посочено в края на същата име „Б.Ц.“. Посочената статията е идентична с приложената към исковата молба разпечатка, като в същата се съдържа следния текст: „…На този фон, още по-странно изглежда опитите на някои хора да прехвърлят цялата вина за неприятните резултати от първата проверка върху ГД ГВА, транспортното министерство и президентството. Или, както казва народът – от болната глава на здравата, като за целта бяха атакувани главният директор на ГВА Х.Щ., вицепремиерът Х.А., началникът на кабинета му и дори държавният глава Р.Р.. Дали пък това не е опит да се прехвърли отговорността на чуждестранния концесионер на летище София върху българската страна в лицето на ГД ГВА и на неговата "шапка" – Министерството на транспорта? И оттам – и върху президентът Р.Р., който лично е назначил (и то за втори път) служебния министър на транспорта и съобщенията Х.А.? Може и така да е, тъй като след първата проверка, която показа негативните резултати на летище София, се появиха писания, в които за вицепремиера за президента беше написано, че "мълчат като …" Когато обаче резултатите са подобрени, никой дори и зъб не обелва по въпроса. Според добре осведомени люде, зад тези писания отпреди месец се крият двама души: един бивш директор на дирекция и по-късно – пропаднал кандидат за шеф на ГД ГВА, и един настоящ директор на останалото с малко активи и почти без дейност Държавно предприятие "Летище София" ЕАД….“; „…Та ето какви хора плюят по ГД ГВА, министъра на транспорта и дори по президента, влизайки в ролята на главния герой в народната поговорка "Крадецът вика – дръжте крадеца!"…“; „… Бившият директор на дирекция и неуспял кандидат за шеф на ГД ГВА пък се оказа, че в продължение на месеци съвместява две длъжности – държавен служител и шеф в частна авиокомпания. С две думи – чист конфликт на интереси, с който обаче никой не се занимава.

На 25 юли 2018 г. ГД ГВА издава Свидетелство за авиационен оператор на италианската авиокомпания „Таяран джет“ ЕАД. В него на две ръководни длъжности – "Ръководител летателна експлоатация" и "Ръководител обучение", е вписан Т. П.. След по-малко от 4 месеца – на 12 ноември 2018 г., тогавашният шеф на ГД ГВА С.Л. го назначава за директор на Дирекция "Летателни стандарти", след което П. съвместява двете "служби" цели 7 месеца 3

– до 26 юни 2019 г., когато официално е заменен в "Таяран джет" от Кастресе Наполано“.

От представената по делото разпечатка от Регистъра на подадените през 2022 г. декларации по ЗЗДПДПОРДМУ от доставчици на медийни услуги се установява, че ответникът е декларирал медийна услуга – онлайн новинарско издание „Банкеръ“. От представена справка от „Регистър.бг“ ООД, се установява, че на 16.05.2000 г. е извършена регистрация на домейна banker.bg в полза на заявителя „Финансова информационна агенция“ ЕООД, а на 30.09.2015 г. правото на ползване и управление на домейна е прехвърлено на „Инвест-Г“ ЕООД.

От трудовата книжка на ищецът се установява, че той е изпълнявал длъжности Ръководител аварийно-спасителна служба, заместник-директор на Дирекция АСС и Директор на Дирекция ЛСП в периода от 28.03.2017 г. до 19.05.2017 г. при Летище София ЕАД. В периода 09.01.2018 г. до 07.09.2018 г. е заемал длъжността директор „Летателна експлоатация“, а за периода от 09.07.2020 г. до 20.07.2020 г. е заемал длъжността Ръководител Обучение при „Таяран джет“ ЕАД.

По делото е представен документ „ Допълнение към спецификациите на операциите за оператора за оператора Таяран джет ЕАД“ от 25.07.2018 г. В него като ръководител на Летателни операции (самолети) е посочен Т. П.. Видно от доклад от инспектор в отдел ЛЕ и ЛАП, от „Таяран джет“ ЕАД е подадено заявление с вх. № 55-01-01/03.04.2019 г. за промяна в ръководния състав на оператора като в т.1 и 2 е посочено като Ръководител Летателна експлоатация и като Ръководител Обучение да се впише Кастресе Наполано вместо Т. П..

Представена е Заповед № 45-55-54/12.11.2018 г. на Главен директор на ГД ГВА, с която ищецът е назначен на длъжност „Директор на дирекция“ в дирекция „Летателни стандарти“ считано от 13.11.2018 г., като служебното му правоотношение е прекратено на 11.02.2019 г.

От Писмо изх. № 14 24-10-222-5/01.03.2024 г. на ТД на НАП София – Изток се установява , че „Таяран джет“ ЕАД / с нова фирма-„Виал интернационал“/ е внесъл осигурителни вноски за ищеца за фонд „Пенсии“, за фонд „Безработица“ и за фонд „ТЗПБ“ за периода от 01.2018 г. до 09.2018 г.. За периода от месец ноември 2018 г. до месец декември 2019 г. ищецът е бил осигуряван от „Гражданска въздухоплавателна администрация“ с ЕИК 121805755 за фонд „Пенсии“ ,а за фонд „Безработица“ и за фонд „ТЗПБ“ за периода от 11.2018 г. до м. 02.2019 г.

По делото е разпитан св. Ж.П.С. от чиито показания се установяват следните обстоятелства: според свидетеля ищецът никога не е заемал длъжности едновременно в „Таяран Джет“ и ГДГВА. Потвърждава, че след напускането на държавната администрация през февруари 2019 г., ищецът се е върнал в авиокомпанията единствено като консултант на граждански договор. Свидетелят описва Т. П. като професионалист с отлична репутация и високи морални ценности, който е бил дълбоко наранен от внушенията в публикацията.

Посочва, че здравословното и емоционалното състояние на ищеца сериозно се влошило, поради преживения стрес, като му се появили и сърдечни проблеми. Сочи още, че ищецът е търпял в продължителен период вреди, тъй като се чувствал третиран като престъпник от 4 колегите си и продължил да изпитва негативни емоции повече от година след публикацията.

По делото е разпитан и св. М., който твърди, че е налице пряка връзка между публикацията и последвалото рязко влошаване на здравословното състояние на Т. П., изразяващо се в тежки стомашно-чревни оплаквания и сърдечна аритмия. Свидетелят потвърждава, че ищецът преминал през болнично лечение и инвазивна процедура (аблация), провокирани от системния емоционален стрес и чувството за несправедливо охулване на професионалното му име. Описва психическото състояние на ищеца като депресивно и потиснато, като посочва, че негативните емоции и усещането за „тежка неправда“ продължавали да го терзаят дълго след появата на статията.