Решение № 102 от 24.10.2022, Районен съд - Оряхово

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. Оряхово, 24.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Н.Л.К. при участието на секретаря А.А.Б. като разгледа докладваното от Н.Л.К. Гражданско дело № 20221460100398 по описа за 2022 година

От Г. Д. В., ЕГН:**********, с постоянен адрес гр.Мизия, обл.Враца, ул.„ 9-ти септември „ №17 чрез адв.В. В. от АК – Враца против В. С. П., ЕГН:********** с адрес гр.Мизия, обл.Враца, ул.„ 9-ти септември „ №17, с правно основание чл.49, ал.3, вр.ал.1 от СК за прекратяване на сключения между страните граждански брак по вина на ответника, както и след прекратяване на брака да запази сегашното си / моминското си / фамилно име „ В. „.

Претендират се и направените по делото съдебни и деловодни разходи, както и направените разходи за адвокатско възнаграждение.

В подкрепа на иска са представени доказателства:удостоверение за сключен граждански брак. писмени

В исковата молба се твърди, че страните са сключили граждански брак на 15.07.1984г., който е първи и за двамата, като от брака си имат две деца, които към датата на депозиране на исковата молба са пълнолетни – Емилиян В.ев П. на 37 години и Т. В.ев П. на 35 години.

Отразено е, че от около 15 години отношенията между страните не са добри, като двамата са силно отчуждени.Молителката твърди, че без никакви основания от нейна страна съпругът й е много ревнив, че злоупотребявал с алкохола, след което ставал агресивен.

1

Сочи се, че в началото съпружеските им отношения протичали в пълна хармония и разбирателство, което обаче продължило около пет години от сключване на брака им.Твърди се, че постепенно ответникът се отчуждавал от молителката, която не получавала топлина и подкрепа от негова страна, а прекалената му ревност, граничеща с параноя отчуждила молителката от ответника, както и, че през целия им съвместен живот ответникът имал любовници и винаги обвинявал молителката за всички проблеми в семейството, включително и, че не внасяла топлина и любов в отношенията им.Според молителката ответникът страдал от нарцизъм, тъй като се интересувал единствено и само от това да е обгрижван и да е център на внимание.

Посочено е, че на 18.04.2022г. ответникът за пореден и последен път напуснал семейното жилище и отишъл да живее с последната си любовница, а в средата на месец май се обадил на молителката и й казал, че не е баща на синът им Емилиян.Последното било шок за молителката и същата взела решение да финализира окончателно и законово отношенията им.

Твърди се още, че ответникът е отчужден и от децата им, които също били отчуждени от него, както и, че редките случаи в които страните са заедно, помежду им постоянно възниквали спорове, караници и неразбирателство.

Ищцата разказва, че животът им с ответника е доста сложен и напрегнат, което било продиктувано от неговата незаинтересованост към семейния живот.Сочи се, че ищцата ходи на работа и се грижи за домашните дела, а ответникът не работи от години, а когато работи, припечелените пари не влизали в семейния бюджет.Твърди се, че отношението на ответника към ищцата е студено и безлично, както и, че безпричинната ревност от негова страна в продължение на години, отблъснала ищцата от ответника, чувствата й към него изчезнали, а психическия тормоз от негова страна станал нетърпим.Твърди се още, че ищцата многократно е била подлагана на физически и психически тормоз от страна на ответника, търпяла незаслужени упреци и била обвинявана за всички проблеми в семейството, но никога не била уведомявала органите на реда и не била подавала жалби, тъй като не искал тези прояви на ответника да станат обществено достояние в малкия им град.

2

Отразено е, че страните живеят в семейното им жилище в гр.Мизия, обл.Враца на ул.“ 9-ти септември „ №17, което жилище било придобито по време на брака.Посочено е още, че притежават и две МПС, както и, че тези си отношения ще уредят в друго дело след прекратяване на бракът им.

Ищцата счита бракът си с ответника за дълбоко разстроен, и лишен от всякакъв смисъл и съдържание. и непоправимо

В срока за отговор по чл.131 от ГПК, от ответника чрез процесуалния му представител адв.Ц. Н. С. от АК – Враца е постъпил писмен такъв, в който същият посочва, че с ищцата са пред постигане на споразумение за трансформиране на производството в развод по взаимно съгласие.

Ответникът намира, че бракът му с ищцата съществува формално и не е полезен за всеки от тях и за обществото, както и че бракът му е дълбоко и непоправимо разстроен с невъзможност да бъде продължено неговото съществуване и също желае прекратяване на брака.

Също така оспорва изложените в исковата молба обстоятелства.Сочи, че децата родени от брака им с ищцата са пълнолетни, поради което съдът не следи за техните права и интереси, което правело ирелевантни обстоятелствата относно изнесеното за отношенията на родителите с децата им.Посочено е, че не можело да се приеме, че ищцата е обмислила брачните си отношения както и, че е стигнала до сериозното и непоколебимо решение, че бракът й не може да продължи, като за спорно следвало да бъде прието разбирането й за дълбоко и непоправимо разстройство и то по вина на ответника.

Твърди се, че ответникът винаги се е грижел всеотдайно за семейството си, отговорно е изпълнявал семейните си задължения и е проявявал уважение към съпругата си.

Прави се искане съдът да постанови решение, с което да прекрати сключения между страните граждански брак като дълбоко и непоправимо разстроен на основание чл.49, ал.1 от СК, без да се произнася по въпроса за вината и разстройството на брака.

Отразено е, че извършването на брачни нарушения е противоправно поведение на съпруга, като при наличието на противоправност се поставял и въпросът за вината.Сочи се, че ако брачни нарушения са извършвали и 3 двамата съпрузи, налице е обща вина, като съотношението и степента на вина на всеки от тях били без значение, а когато разстройството на брака се дължало на обективни причини, нямало да има виновен за развода.Понятието за брачна вина се изграждало въз основа на общото понятие за вина в правото, което пък било разработено най - задълбочено от наказателноправната теория.Общоприето било, че вината представлява субективното отношение на дееца към собственото му противоправно поведение и противоправния резултат.С оглед на това се счита, че можело да се каже, че брачната вина е субективното отношение на съпруга към брачните му нарушения и техния резултат - дълбокото и непоправимо разстройство на брака (т.5 ППВС № 10/1971г.).Формата на брачната вина била без значение, но на практика в повечето случаи се срещал умисълът ( по - скоро като евентуален умисъл ), а с отпадането на абсолютните основания за развод губи значението си и т.н. опрощаване на брачната вина от другия съпруг.Отразено е, че в семейното законодателство по традиция не били установени правилата на оборимите презумпции за валичие на вина у отговорното лице и доколкото е недопустимо презумпциите да се прилагат по аналогия, в литературата се изразявало разбирането, че вината трябва да бъде доказана.

Счита се, че липсват доказани брачни нарушения от страна на ответника, което било достатъчно, за да се приеме липсата на вина у него, още повече, че вината обикновено се явявала под формата на умисъл, а и в т.2 от ППВС №1/1974г. било посочено, че вината за дълбокото разстройване на брака поначало е без правно значение за предоставяне упражняването на родителските права.

Ответникът счита, че с оглед направените изявления и на основание чл.329 ал.1 от ГПК, страните следвало да понесат направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, така както са ги направили, а що се касаело до довнасяне на окончателна държавна такса по делото след нейното определяне от съда, ответникът ще заплати припадащата му се част по сметката на съда.

В откритото съдебно заседание, ищецът лично и чрез процесуалния си представител поддържа предявения иск.

В съдебно заседание ответникът лично и чрез процесуалния си представител оспорва твърденията, че има вина за разстройството на брака.В 4 тази връзка процесуалният му представител адв.С. от АК – Враца сочи, че счита, че показанията на доведените от ищеца свидетели следвало да се пречупят през нормата на чл.172 от ГПК, като се има предвид тяхната заинтересованост.Сочи, че въз основа на същите не можело да бъде изградена някаква основа за брачна вина.Счита, че ответникът няма вина за прекратяването на брака, както и, че не били събрани годни доказателства, които да повлияят на вътрешното убеждение на съдебния състав до степен, ответникът да бъде определен за виновен за прекратяването на брака.Иска се от съда да обяви за виновни за прекратяването на брака и двамата съпрузи предвид факта, че от показанията на нито един от свидетелите не станало ясно дали вина за прекратяването на брака не се носело и от страна на ищцата.Сочи се, че липсвали доказани брачни нарушения от ответника, което според защитата било достатъчно да се приеме, че у него липсва вина за прекратяването на брака.Ответникът също излага твърдения, че не е виновен за прекратяването на брака.

В съдебно заседание са разпитани свидетелите В. Д. В. Т. В.ев П., Ц.В.Н. С.Ц.М. и М.И.П..

Съдът, след като обсъди наведените от страните доводи и предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касателно прекратяването на брака:

Страните са в брачни отношения, като бракът е сключен на 15.07.1984г. в гр.Мизия, обл.Враца, за което е издаден Акт №15 от същата дата съставен в гр.Мизия, общ.Мизия, обл.Враца.Горното е видно от представеното Удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа Акт №15 от 15.07.1984г. съставен в гр.Мизия, общ.Мизия, обл.Враца.

Твърди се в исковата молба, че от около 15 години отношенията между страните не са добри, като двамата са силно отчуждени.Молителката твърди, че без никакви основания от нейна страна съпругът й е много ревнив, че злоупотребявал с алкохола, след което ставал агресивен.Сочи се, че в началото съпружеските им отношения протичали в пълна хармония и разбирателство, което обаче продължило около пет години от сключване на брака им.Твърди се, че постепенно ответникът се отчуждавал от молителката, която не получавала топлина и подкрепа от негова страна, а прекалената му 5 ревност, граничеща с параноя отчуждила молителката от ответника, както и, че през целия им съвместен живот ответникът имал любовници и винаги обвинявал молителката за всички проблеми в семейството, включително и, че не внасяла топлина и любов в отношенията им.Посочено е, че на 18.04.2022г. ответникът за пореден и последен път напуснал семейното жилище и отишъл да живее с последната си любовница, а в средата на месец май се обадил на молителката и й казал, че не е баща на синът им Емилиян.Последното било шок за молителката и същата взела решение да финализира окончателно и законово отношенията им.Твърди се още, че ответникът е отчужден и от децата им, които също били отчуждени от него, както и, че редките случаи в които страните са заедно, помежду им постоянно възниквали спорове, караници и неразбирателство.Ищцата счита бракът си с ответника за дълбоко и непоправимо разстроен, и лишен от всякакъв смисъл и съдържание.

Ответникът също намира, че бракът му с ищцата съществува формално и не е полезен за всеки от тях и за обществото, както и че бракът му е дълбоко и непоправимо разстроен с невъзможност да бъде продължено неговото съществуване и също желае прекратяване на брака.

При това положение, след като между страните е изчезнало взаимното уважение и доверие, и след като и двамата не оспорват факта, че бракът им съществува само формално, следва да се приеме, че в брака е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, основание по смисъла на чл.49, ал.1 от СК същият да бъде прекратен.Страните са във фактическа раздяла от месец май, като влошаването на отношенията им е трайно и необратимо, брачната връзка е напълно и окончателно разрушена.Между съпрузите е изчезнала взаимната любов, вярност, привързаност, уважение, доверие и разбирателство.Преустановени са общите им усилия за обезпечаване благополучието на семейството.Следва да се приеме, че връзката между страните е само формална и продължаването й е в ничий интерес - нито на самите страни, нито на обществото като цяло.С оглед на това съдът счита, че са налице материалноправните предпоставки, обуславящи основателността на предявения иск за развод, поради което същият следва да бъде уважен, като основателен и доказан.

Разпечатката съдържа 35 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/be4ab22c-c40a-42ac-8f45-31eac3b66aac