Решение № 306 от 08.12.2023, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 1292/2023
- Вид
- Решение № 306
- Подписан
- 08.12.2023
- В сила
- 08.12.2023
- Състав
- Събчо Атанасов Събев, Радослава Николова Маждракова, Петя Георгиева Георгиева Стоянова
Цитирани разпоредби
- чл.212а ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл.55 · Наказателен кодекс
- чл. 93, т. 22 · Наказателен кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.281 ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 313 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 334, т. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 340, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 306 гр. Бургас, 07.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Събчо Ат. Събев
Членове:
Петя Г. Георгиева Стоянова
Радослава Н. Маждракова при участието на секретаря Румяна Андр. Анчева в присъствието на прокурора Иван Н. Кирков като разгледа докладваното от Радослава Н. Маждракова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20232100601292 по описа за 2023 година Въззивното производство е образувано по въззивна жалба от подс.Е. М.
Н., чрез нейния защитник - адв. Ивайло Найденов от АК - Бургас, против произнесената присъда № 260000/25.01.2023г. по н.о.х.д.№206/2020г. по описа на Районен съд - Поморие.
С посочената първоинстанционна присъда подс. Е. М. Н. е призната за виновна в престъпление по чл.212а ал.1 от НК - за това, че на 28.09.2018г. в гр.*****, с цел да набави за себе си облага - да се сдобие с парични средства,възбудила заблуждение у Р. И. П.-родена на *****.- служител на „Кредисимо“ЕАД, ЕИК:175330437, като внесла компютърни данни чрез устройство с IP адрес :149.62.205.81, от e-mail адрес: *******, на интернет страницата на „Кредисимо“ЕАД, ЕИК:**********- https://www.credissimo.bg,а именно електронни файлове,с които кандидатствала за кредит от името на И.
Р. Р.,род.на ****г.,а именно-заявление за кредит №1141686/28.09.2018г. от името на И. Р. Р. и Договор за потребителски кредит №1141***/28.09.2018г. между „Кредисимо“ЕАД, ЕИК:****и И. Р. Р. за сумата от 2050лв. до „Кредисимо“ЕАД, с което е причинила вреда на „Кредисимо“ЕАД, ЕИК:***в размер на 2050лв., като е била осъдена на две години лишаване от свобода,чието изтърпяване на основание чл.66ал.1 от НК е отложено с четири годишен изпитателен срок,както и на глоба в размер на 3000лв.
1
По делото е бил предявен граждански иск от „Кредисимо“ЕАД,с ЕИК:*****против подсъдимата Е. М. Н. за сумата от 2050лв. /две хиляди и петдесет лева/-причинени имуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва върху сумата от датата на увреждане до окончателното й изплащане,който е изцяло уважен и подсъдимата е осъдена да заплати на дружеството сумата от 2050лв.,ведно със законната лихва върху нея.
Във въззивната си жалба адв.Найденов,като защитник на подсъдимата Н.,моли ОС-Бургас да отмени атакуваната присъда изцяло като неправилна поради нарушение на материалния закон . Погрешно било прието от първоинстанционния съд ,че точно Н. е въвела процесните компютърни данни,тъй като всяко едно лице можело да посочи какъвто и да е електронен адрес, без да е необходимо да е титуляр на същия ,за да може впоследствие да усвои кредита. Посоченият имейл,който бил на подсъдимата бил отворен на служебния компютър и можело да бъде използван от всеки,включително и от пострадалата,поради което се разколебавала тезата за авторството на деянието. Освен това било установено, че суми по кредити се усвоявали срещу лична карта в офисите на „Изипей“,а подсъдимата и потърпевшата имали значителна разлика във възрастта, поради което и тезата за извличане на имотна облага от страна на подсъдимата също била разколебана. Моли въззивния съд да отмени атакуваната присъда и да постанови нова оправдателна такава и алтернативно- да измени наложеното наказание на подсъдимата при условията на чл.55 от НК.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимата Е. Н. се явява лично и с упълномощения си защитник, като адв.Найденов поддържа въззивната жалба с формулираното със същата искане за постановяване на оправдателна присъда.
Подсъдимата Н. се присъединява към становището на защитника си,като моли за постановяване на оправдателна присъда по предявеното й обвинение.
Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас и зразява позиция за неоснователност на жалбата и моли същата да се остави без уважение.
Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните и в предмета и пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, намира жалбата за процесуално допустима, поради подаването й в законоустановения 15-дневен срок от страна с надлежна процесуална легитимация и срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт.
Разгледана по същество,въззивната жалба е частично основателна относно направеното с жалбата искане за изменение на размера на наложеното наказание „лишаване от свобода“ и глоба.Искането за постановяване на оправдателна присъда се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Настоящият съд установи,че това е повторно разглеждане на делото пред въззивната инстанция,тъй като първоначално постановената присъда на 2
РС- Поморие под №260014/17.09.2021г. е била отменена от ОС-Бургас с решение № 80/28.04.2022г. и делото върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав,поради допуснати съществени процесуални нарушения в хода на съдебното производство по смисъла на чл.348ал.3т.3 от НПК.
Повторно разгледаното съдебно производство пред първоинстанционния съд е протекло по общия ред,като в хода на съдебното следствие,част от свидетелите са били разпитани,а на друга част показанията са били приобщени по реда на чл.281 ал.5 от НПК.
Въззивният съд се солидаризира изцяло с приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка,която счита за правилно установена.
Съдът констатира пропуски при събирането и анализа на доказателствената съвкупност при повторното разглеждане на делото от първата инстанция.Установи се,че съдът не е обсъдил показанията на свидетелката Р. П., дадени в хода на досъдебното производство и приобщени към събрания доказателствен материал.В същите /на л.179 от ДП/, свидетелката подробно описва начина за кандидатстване и отпускане на кредит от „Кредисимо“ЕАД,а именно - чрез попълване на онлайн заявление за отпускане на кредит на интернет страницата на дружествотоwww.credissimo.bg или по телефон.Твърди,че в случай ,че заема бъде одобрен, парите се усвоявали в брой в офис на „Браво Инвестмънт“ООД, “Изипей“АД или по банков път по сметка на кредитополучателя.Свидетелката е обяснила също,че при усвояване на паричната сума се изготвя разписка,при получаването на която се предоставя лична карта в оригинал и се полага саморъчен подпис.Коментира подробно договор за кредит
№1141686/28.09.2018г., сключен между кредитната институция и И. Р., по който била отпусната заемна сума от 2050лв., усвоена на 28.09.2018г. на каса на „Изипей“ в гр.****,ул.“****“ №***.Договорът за кредит бил сключен онлайн,поради което лицето не попълвало лично никакви документи пред служител на „Кредисимо“ и нямало положен подпис.Попълнени били личните данни на свидетелката И. Р., като лице за допълнителен контакт била посочена Е. с мобилен телефон - *******.
Показанията на тази свидетелка кореспондират с показанията на св.И.
Р.,която твърди,че личните й вещи били съхранявани в магазина,в който работела с Е. Н. и същата имала непосредствен достъп до тях.Освен това преди случая, Н. й поискала номера на банковата й сметка,като чрез нея искала да преведе пари на трето лице,но същата не й го предоставила.
Един от аргументите на защитата в полза на оправдателната теза е,че обвинението било необосновано,тъй като в обвинителния акт се сочело,че подсъдимата,използвайки собствения си имейл въвела компютърни данни в сайта на „Кредисимо“ ЕАД,като този факт не бил елемент от състава на престъплението „компютърна измама“. Освен това всички работещи в магазина имали достъп до служебния компютър от който било пуснато заявлението за кредит, включително и самата свидетелка И. Р..
Въззивният съд намира тези твърдения за несъстоятелни,тъй като в 3 обвинителния акт е описан начина по който е осъществено престъпното деяние,а именно,че подсъдимата внесла компютърните данни чрез ползвания от нея личен e-mail,като впоследствие деянието е било осъществено,чрез получаването на процесната сума от 2050лв. лично от подсъдимата Н. на каса на „Изипей“ в гр.Поморие. Това се установява както от свидетелските показания на П. относно процедурата по отпускане на кредита от „Кредисимо“ЕАД,така и от заключението на изготвената съдебно-графическа експертиза,като вещото лице е дало заключение,че ръкописния текст “И. Р.“ срещу подпис в разписка №070007950**** за платежна услуга-получаване на пари в брой за сумата от 2050лв. с наредител „Кредисимо“ЕАД и получател И.
Р., не бил изпълнен от И. Р.,а от подсъдимата Е. Н..
Въззивният съд намира,че при правилно установената фактическа обстановка от първоинстанционният съд,обосновани са правните му изводи за доказана деятелност на подсъдимата,съставомерна по чл. 212а, ал. 1 от НК.
Същите се подкрепят изцяло от събраните по делото гласни и писмени доказателства,както и от заключението на съдебно-графическата експертиза,които анализирани в своята съвкупност извеждат както обективните,така и субективните признаци на осъществяване на престъплението по чл.212а ал.1 от НК и доказват авторството на деянието на подс.Н.. Престъпното деяние се явява довършено с присвояване на процесната сума от 2050лв.,която е получена лично от подсъдимата, поради което правилно е ангажирана нейната наказателна отговорност.
Всички изброени по-горе доказателства, на които съдът се позовава, са непротиворечиви и последователни,а обсъдени в тяхната съвкупност, установяват по безспорен начин фактите относно авторството, времето, мястото, механизма на извършване на деянието,както и участието на подсъдимата в тях.
Изпълнителното деяние на престъплението "компютърна измама" се е изразило във формата - внасяне от подсъдимата в компютърните информационни данни на интернет страницата на „Кредисимо“ЕАД, на невярна информация, чрез които данни е осъществено въвеждането в заблуждение на служителката в пострадалото дружество - Радостина Петкова,с цел предизвикване на имуществено разпореждане в полза на вносителя на невярната информация. Легалната дефиниция на посоченото понятие „компютърни данни“ се съдържа в текста на чл. 93, т. 22 от НК , като представяне на факти, информации или понятия във форма, поддаваща се на автоматична обработка, включително и такава програма, която е в състояние да направи така, че дадена компютърна система да изпълни определена функция. В конкретния случай подсъдимата Н. е кандидатствала онлайн за отпускане на кредит, попълвайки данните на трето лице - свидетелката И. Р.
Р.,като е осъществила внасяне на компютърни информационни данни в интернет пространството, посредством компютърна информационна система.
Чрез тези данни е целяла да въведе в заблуждение пострадалото дружество, че И. Р. желае да й бъде отпуснат кредит,който същата ще погасява. В резултат на тези данни, у служителя във финансовата институция са възникнали неправилни представи, че срещу изплащането на определената сума,дружеството ще получи насрещна престация,а именно - погасяване на 4 отпуснат кредит при определени условия,поради което правилно деянието е квалифицирано като измама, осъществена по специалния състав на чл. 212а, ал. 1 НК.
При определяне вида и размера на наказанията, които следва да бъдат наложени на подсъдимата Е. Н., първоинстанционния съд е отчел като смекчаващи вината обстоятелства младата възраст на подсъдимата, необремененото й съдебно минало,липсата на констатирани предходни противообществени прояви,както и добросъвестното й процесуално поведение.Като отегчаващи вината обстоятелства са възприети, че конкретното деяние е извършено чрез използване на чужд личен документличната карта на св. Радева и чрез съставяне на неистински частен документразписка,поради което,съдът е наложил наказанието при превес на първите.Като смекчаващо вината обстоятелство в полза на подсъдимата следва да се отчете и изминалия продължителен период от време от осъществяване на деянието.Въззивният съд намира,че действително смекчаващите вината обстоятелства имат превес,като обуславят наказанието да се определи в размер на минималния предвиден в закона,а именно ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода,като предвид личността на подсъдимата и младата й възраст следва да се определи и по-кратък изпитателен срок, на осн.чл.66ал.1 от НК през който да бъде отложено изпълнението на наложеното наказание,а именно – ТРИ ГОДИШЕН. Наказанието ГЛОБА също следва да бъде редуцирано до по-нисък размер, предвид преобладаващите смекчаващи вината обстоятелства и имотното състояние на подсъдимата,тъй като е бил наложен към средния такъв, като се определи в размер на 2000лв./две хиляди лева/. В този смисъл следва да бъде изменена атакуваната присъда,като въззивния съд намали размера на наложените наказания.