Решение № 1509 от 06.07.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1509 гр. Бургас, 06.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА като разгледа докладваното от ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА Гражданско дело № 20222120107404 по описа за 2022 година

Производството е образувано по исковата молба на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК

........................., със седалище и адрес на управление в

..................................,представлявано от изпълнителните директори Д. Ш. и П.Д., действащо чрез пълномощник адв. С. З. от САК, със съдебен адрес: ................................., срещу С. Н. В., с ЕГН: **********, адрес: ................................., с която се иска приемане за установено спрямо ответника съществуването на вземането на ищеца по Договор за издаване на кредитна карта ......................... от 12.06.2006г., а именно сумата 1 287.10 лв. /хиляда двеста осемдесет и седем лева и десет стотинки/ - главница, сумата 382.70 лв. /триста осемдесет и два лева и седемдесет стотинки/ - възнаградителна лихва за периода от 05.03.2019г. до 21.04.2021г.; сумата 148.39 лв. /сто четиридесет и осем лева и тридесет и девет стотинки/ мораторна лихва за периода от 05.03.2019г. до 12.03.2020г.; законната лихва върху главницата, считано от 10.08.2021г. до окончателното плащане; сумата 127.04 лв. /сто двадесет и седем лева и четири стотинки/ - такси за периода от 05.03.2019г. до 28.07.2021г.; сумата 84 лв. /осемдесет и четири лева/ - нотариални такси за периода от 05.03.2019г. до 28.07.2021г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д.№ 5667/2021 г. на БРС.

В исковата молба се излагат твърдения за това, че между страните са възникнали валидни облигационни правоотношения по договора за издаване на кредитна карта, като банката издател се явява изправна страна в правоотношението и е предоставила кредит под формата на кредитен лимит от общо 1320лв. Длъжникът е преустановил плащането на сумите съобразно издадените месечни извлечения. Затова са били предприети действия по обявяване на вземанията по договора за изцяло предсрочно изискуеми. Твърди се, че поканата е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК чрез ЧСИ, като считано от 21.04.2021 г. вземанията са предсрочно изискуеми. Представени са писмени доказателства и 1 се иска допускане на съдебно-икономическа експертиза.

В предоставения срок по чл. 131 ГПК е подаден писмен отговор от назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител на ответника, с който претенциите се оспорват изцяло като неоснователни. Оспорва се валидността на договора поради пороци при неговото сключване и липсата на уговорена сума по кредита и се излагат подробни съображения за нищожност на същия съгл. чл. 26, ал. 2, пр.2 ЗЗД. Оспорва се получаването на картата от ответника, както и приемането на общите условия към договора от негова страна. Оспорва се уведомяването на длъжника за издадените месечни извлечения и размера на дълга. Посочва се, че банката е извършвала едностранна промяна на лихвения процент и се оспорват като неравноправни клаузите на общите условия. Оспорват се твърденията за предсрочна изискуемост на вземането поради липса на предпоставки за това и липса на редовно уведомяване на длъжника. Иска се отхвърляне на претенциите.

Предявените искове са с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ал., 1 във вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

От представеното по делото заявление - договор за издаване на кредитна карта "Visa" от 12.06.2006 г., приложимите Общи условия за издаване и ползване на кредитна карта "Visa" и Приложение № 1 към тях се установява, че "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, като кредитор е предоставил на ответника, като кредитополучател револвиращ потребителски кредит под формата на кредитен лимит и издава средство за отдалечен достъп до средствата на кредитния лимит - персонална кредитна карта .................... От представените общи условия от 06.09.2018г., действащи към момента, и приложение № 1 към тях, в което се съдържат съществените уговорки между страните, се установява, че предоставеният кредитен лимит за теглене на средства в бой е в размер на 1000 лв., ГПР 31.32% изчислен при максимален кредитен лимит от 3000лв., при ГЛП – 19.9% и задължение на кредитополучателя да заплаща минимална месечна вноска в размер на 3% от общо дължимата сума, но не по – малко от 15лв. Установява се също, че при забава в плащанията кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на основния лихвен процент на БНБ плюс 10 пункта годишно върху забавената сума. В чл. 14.3 от общите условия е посочено, че при настъпване на предсрочна изискуемост съгласно чл. 20.2 договорът се счита за автоматично прекратен. Съгласно чл. 20.2 при непогасяване на минималните месечни вноски по две последователни месечни извлечения банката има право да обяви задължението за изцяло предсрочно изискуемо. Според чл. 12.1 от общите условия банката има право да блокира картата при неплащане на минималната месечна вноска в срок от десет дни след посочената в месечното извлечение дата.

За установяване на твърденията си, че е изправна страна по договора и обявяване на вземанията за предсрочно изискуеми, поради бездействието на длъжника за плащане на 2 поредни минимални месечни вноски по месечни извлечения на основание чл. 20.2 от общите условия, ищецът е представил изпратено уведомление до длъжника. Видно от отбелязването същото е връчено от ЧСИ по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, на 21.04.2021г.

По делото е прието заключението на в.л. Б. по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза, от която се установява, че съгласно представената справка за движение на суми по кредитна карта, сметка ..................................... с титуляр С. Н. В., за периода 28.06.2006г. 25.06.2021г., ответникът е усвоил суми в общ размер на 11 655 лв. чрез теглене на банкомат и 497,29 лв. чрез плащане на пос-терминал, или усвоената сума е в общ размер на 12 152,29 2 лв., описани по дати и размери в приложение към заключението. От страна на кредитополучателя са платени суми към банката в общ размер на 14 899,46 лева, описани по дати и размери на трансакциите. Към датата на подаване на исковата молба неизплатените суми са установени от вещото лице в следните размери: главница – 1 284,30 лева, възнаградителна лихва в размер на 405,71 лева, лихва за забава – 148,39 лева, такси в размер на 106,83 лева и 84 лева разноски за връчване на уведомления. Според експерта счетоводните записвания в счетоводните книги на банката-ищец във връзка с процесното заявление-договор са водени редовно.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните, прави следните правни изводи:

От приетите по делото писмени доказателства се установява несъмнено, че банкатакредитор, като изправна страна в правоотношението е предоставила на длъжника кредитна карта ........................ и страните са били обвързани от валидна облигационна връзка, основана на сключеното помежду им заявление-договор за издаване на кредитна карта от 2006 г. и Общи условия към него. Ответникът с подписа си е потвърдил, че е запознат с общите условия по договора и ги приема. В приложение № 1 към тях се съдържат основните параметри на правоотношението. Действително, приложеното заявление – декларация за издаване на кредитна карта съдържа подпис на кредитополучателя единствено в полето под основния текст, в което се декларира, че е запознат с общите условия, като липсва конкретно друго поле за подпис на длъжника. Доколкото обаче подписът е под текста на документа и не е оспорен в процеса, съдът прием, че договорът валидно обвързва страните.

Дори и да се приеме, че е налице такъв порок на формата, то същият следва да се счита за преодолян от правилото на чл. 293, ал. 3 от ТЗ, сочещо че страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявленията. В случая по делото безспорно се установява такова поведение на В., от което да се заключи, че не е била оспорвана действителността на договора за издаване на кредитна карта .................., по която са усвоявани суми в рамките на предоставения кредитен лимит и са извършвани погасявания на месечните вноски. С оглед изложеното съдът приема за неоснователно и възражението, че картата не е била предоставена на ответника и не е установено дали той не я държал фактически, тъй като с платежното средство са извършвани съответните трансакции и са погасявани задълженията до 05.11.2019 г. (съгласно заключението на вещото лице).

По делото е установено, както от писмените доказателства, така и от приетото заключение на вещото лице, което съдът кредитира изцяло като обективно изготвено, че картодържателят след 05.11.2019 г. не е изпълнявал своите задължения по договора за редовното заплащане на дължимите месечни суми по издадените месечни извлечения, като до този момент е извършвал плащания по задължението по кредитната карта, описани в табличен вид. С оглед неизпълнението на длъжника кредиторът е предприел необходимите действия за надлежното упражняване на правото да обяви целия кредит за предсрочно изискуем. Волеизявлението на банката – кредитор за обявяване на предсрочна изискуемост следва да е обективирано в писмен документ и да съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата по чл. 60, ал. 2 ЗКИ или на обстоятелства, уговорени в договора, които дават право на кредитора да упражни правото да обяви предсрочна изискуемост на кредита.

Законодателят не предвижда конкретен начин за връчване на писмени съобщения между страните по договорните правоотношения, поради което кредиторът не е ограничен относно избора на способ за връчване. В случая, уведомлението за обявяване на предсрочна изиксуемост на кредита е било връчвано от различни съдебни изпълнители на всички известни адреси на ответника, в т.ч. и на този, посочен в договора за издаване на кредитна 3 карта, като последно ЧСИ Д.Н. е залепил уведомление на 06.04.2021 г. на постоянния и настоящ адрес на лицето. При тези данни съдът приема, че уведомлението за обявена предсрочна изискуемост на вземането се счита редовно връчено на ответника при условията на чл. 47 ГПК и е породило действие, поради което предсрочната изискуемост е настъпила на 21.04.2021г.

С оглед изложеното съдът намира за доказано основанието на иска – съществуване на договорно правоотношение и неговия предмет – предоставяне на кредитна карта с установен кредитен лимит срещу задължение на кредиполучателя да връща ежемесечно уговорена в договора погасителна вноска, неизпълнение на задълженията на длъжника за погасяване на минималните вноски и надлежно упражнено от банката право да обяви вземането за предсрочно изискуемо.

При извършена проверка на процесния договор за издаване на кредитна карта по реда на чл.7, ал.3 от ГПК, а и предвид наведените възражения в тази връзка, не се установяват неравноправни клаузи по смисъла на чл.143 ЗЗП. С чл. 22.1 от Общите условия на ищеца се предвижда, че промяната на общите условия на банката се оповестява не по – малко от два месеца преди влизането им в сила на интернет сайта на кредитната институция. Предвидено е също и индивидуално уведомяване на картодържателите относно предстоящите промени в месечните извлечения, както и възможност за прекратяване на договора за издаване на кредитна карта в случай на неприемане на промените в общите условия. В тази връзка, съдът намира за недоказано по делото твърдението за неравноправно третиране на длъжника. Също така не е установена нищожност на клаузата предвиждаща заплащане възнаградителната лихва, поради противоречие на добрите нрави. В тази връзка следва да се има предвид нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС на Р. България. Тъй като възнаградителната лихва се включва като елемент в ГПР, от значение е заедно с другите компоненти да не се надвишава ограничението относно общите разходи по кредита, прието с чл. 19, ал. 4 ЗПК. В случая ГПР по кредита в размер на 31.32% е в рамките на приетото от законодателя ограничение.