Определение № 4550 от 25.02.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4550 гр. София, 25.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Ж, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Свилен Станчев

Членове:

Елена Андреева

Даниела Г. Шанова като разгледа докладваното от Даниела Г. Шанова Въззивно частно гражданско дело № 20251100514513 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 - чл. 279 вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба от 03.12.2025г., подадена от Н. И. К. срещу определение № 46648 от 10.11.2025 г., постановено по гр.д. № 16195/2022 г. на СРС, 162 състав, с което частично е уважил искането по чл. 248 ГПК на ищеца за изменение на решение № 9394 от 22.05.2025г. в частта за разноските, като е приел, че справедливия размер на адвокатското възнаграждение е 480 лв. с ДДС и поради частичната основателност на предявените искове присъдил 109,42 лв.

Сочат се твърдения в частната жалба досежно неправилност на обжалвания съдебен акт. Съдът е сезиран с искане обжалваното определение на СРС, 162 състав да бъде отменено, като на ишеца се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в пълнен размер от 960 лв. с ДДС.

Ответникът по жалбата намира същата за неоснователна, като моли съда да я остави без уважение.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и взе предвид отговора и данните по делото, намира следното:

Предвид нормата на чл. 248, ал. 3 ГПК и доколкото частната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за обжалване от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, следва, че същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с два обективно съединени осъдителни иска по чл. 7, параграф 1, б. "а" от Регламент (ЕО) 261/2004 г. и чл. 86 ЗЗД за заплащане на 250 евро - обезщетение за закъснял полет и законна лихва от 15.01.2020г. /денят, следващ деня на срока, посочен в поканата за плащане/ до окончателното плащане.

Извън срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал становище, в което сочи, че задължението е заплатено изцяло. Установява се, че това е сторено на 13.12.2022г.

С постановеното по делото решение съдът е отхвърлил иска за главница поради плащане в хода на процеса, като е осъдил ответника да заплати законна лихва върху главницата от 250 евро за периода от 15.01.2020г. до 12.12.2022г. /деня, предхождащ датата на плащане/ в размер на 144,37 лв., като е присъдил на ищеца единствено разноски за държавна такса, а искането за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 1 от ЗАдв. е оставил без уважение. В срок ищецът е заявил искане по чл. 248 ГПК, което съдът е уважил частично с обжалвания акт, като е приел, че справедливия размер на адвокатското възнаграждение е 480 лв. с ДДС и поради частичната основателност на предявените искове присъдил 109,42 лв.

Определението е частично неправилно поради следното:

Доколкото ответникът е бил в забава, респ. е дал повод за завеждане на делото, което е прието и в мотивите на решението, отговорността за разноски следва да се възложи на него /арг. чл. 78, ал. 2 ГПК/. Санкцията на неизправния длъжник, предизвикал с поведението си завеждане на делото поради неизпълнението на претенддираното задължение, се ограничава до извършените от ищеца разноски. В тях се включват и такива за адвокат, но при възражение на противната страна се присъждат само тези, съответстващи на фактическата и правна сложност на делото /чл. 78, ал. 5 ГПК/.

На първо място, при определяне на възнаграждението съдът не е обвързан от предвидените в Наредба № 1/2004 г. размери поради нейната неприложимост с оглед разрешението, дадено от Съда на Европейския съюз по дело C-438/22 г.

На второ, при преценка фактическата и правна сложност на делото въззивният съд съобразява следните обстоятелства: спорът не се отличава с фактическа сложност - всички исковете се основават на твърдения за едни и същи факти - закъснение на един полет, неговата продължителност, разстоянието, като липсват каквито и да било твърдения за някаква специфика на обстоятелствата, наложили закъснението, налагащи допълнителни проучвания на събитията и събиране на допълнителни доказателства; липсват оспорвания от противната страна /която на практика признава исковата претенция и плаща/; проведено е едно съдебно заседание; спорът е в област, в която е формирана константна практика по прилагането на закона, поради което не се отличава и с каквато и да е правна сложност /както беше посочено по-горе, липсват твърдения от ответника /вкл. извънсъдебно/ за конкретни обстоятелства, освобождаващи го от отговорност, които да налагат някакви допълнителни проучвания на нормативната уредба, на съдебна практика на СЕС или на българския съд/.

В разглеждания случай районният съдия правилно е съобразил актуалната практика на СЕС, както и вида и обема на осъществената правна защита в исковото производство, липсата на фактическа и правна сложност на спор, броя на проведените открити съдебни заседания, като с обжалваното определение е приел, че оправдания и справедлив размер на дължимото адвокатско възнаграждение е 480 лв. с ДДС. Неправилно, обаче съда е приел, че предвид частичната основателност на исковите претенции ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на адв. Е.Т. сумата в размер на 109,42 лв. Обжалваното определение е частично неправилно и следва да бъде отменено в частта, с която искането за изменение на решението е отхвърлено за сумата до 109,42 лв. Следва да се постанови определение, с което ответника да се осъди да заплати на адв. Терзиева още 189,47 евро /равностойност на 370,58 лв./ - адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. В останалата част определението е правилно и жалбата следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 46648 от 10.11.2025 г., постановено по гр.д. № 16195/2022 г. на СРС, 162 състав В ЧАСТТА, с която е оставено без уважение искането на ищеца Н. И.

К. по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на постановеното по делото решение с присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. за сумата над 55,95 евро /равностойни на 109,42 лв./ с ДДС до 245,42 евро /равностойни на 480 лв./ с ДДС, като 2 вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ на основание чл. 248, ал. 1 ГПК решение № 9394 от 22.05.2025г. по гр.д. № 16195/2022 г. на СРС, 162 състав, като

ОСЪЖДА „България Еър“ ЕООД, ЕИК 000633828 да заплати на адв. Е.Т. – К.а, личен № 1500745810, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по делото на ищеца в размер на още 189,47 евро /равностойност на 370,58 лв./.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба от 03.12.2025г. н а Н. И. К. срещу определение № 46648 от 10.11.2025 г., постановено по гр.д. № 16195/2022 г. на СРС, 162 състав в останалата част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4550 гр. София, 25.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Ж, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Свилен Станчев

Членове:

Елена Андреева

Даниела Г. Шанова като разгледа докладваното от Даниела Г. Шанова Въззивно частно гражданско дело № 20251100514513 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 - чл. 279 вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба от 03.12.2025г., подадена от Н. И. К. срещу определение № 46648 от 10.11.2025 г., постановено по гр.д. № 16195/2022 г. на СРС, 162 състав, с което частично е уважил искането по чл. 248 ГПК на ищеца за изменение на решение № 9394 от 22.05.2025г. в частта за разноските, като е приел, че справедливия размер на адвокатското възнаграждение е 480 лв. с ДДС и поради частичната основателност на предявените искове присъдил 109,42 лв.

Сочат се твърдения в частната жалба досежно неправилност на обжалвания съдебен акт. Съдът е сезиран с искане обжалваното определение на СРС, 162 състав да бъде отменено, като на ишеца се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в пълнен размер от 960 лв. с ДДС.

Ответникът по жалбата намира същата за неоснователна, като моли съда да я остави без уважение.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и взе предвид отговора и данните по делото, намира следното:

Предвид нормата на чл. 248, ал. 3 ГПК и доколкото частната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за обжалване от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, следва, че същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с два обективно съединени осъдителни иска по чл. 7, параграф 1, б. "а" от Регламент (ЕО) 261/2004 г. и чл. 86 ЗЗД за заплащане на 250 евро - обезщетение за закъснял полет и законна лихва от 15.01.2020г. /денят, следващ деня на срока, посочен в поканата за плащане/ до окончателното плащане.

Извън срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал становище, в което сочи, че задължението е заплатено изцяло. Установява се, че това е сторено на 13.12.2022г.

С постановеното по делото решение съдът е отхвърлил иска за главница поради плащане в хода на процеса, като е осъдил ответника да заплати законна лихва върху главницата от 250 евро за периода от 15.01.2020г. до 12.12.2022г. /деня, предхождащ датата на плащане/ в размер на 144,37 лв., като е присъдил на ищеца единствено разноски за държавна такса, а искането за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 1 от ЗАдв. е оставил без уважение. В срок ищецът е заявил искане по чл. 248 ГПК, което съдът е уважил частично с обжалвания акт, като е приел, че справедливия размер на адвокатското възнаграждение е 480 лв. с ДДС и поради частичната основателност на предявените искове присъдил 109,42 лв.

Определението е частично неправилно поради следното:

Доколкото ответникът е бил в забава, респ. е дал повод за завеждане на делото, което е прието и в мотивите на решението, отговорността за разноски следва да се възложи на него /арг. чл. 78, ал. 2 ГПК/. Санкцията на неизправния длъжник, предизвикал с поведението си завеждане на делото поради неизпълнението на претенддираното задължение, се ограничава до извършените от ищеца разноски. В тях се включват и такива за адвокат, но при възражение на противната страна се присъждат само тези, съответстващи на фактическата и правна сложност на делото /чл. 78, ал. 5 ГПК/.

На първо място, при определяне на възнаграждението съдът не е обвързан от предвидените в Наредба № 1/2004 г. размери поради нейната неприложимост с оглед разрешението, дадено от Съда на Европейския съюз по дело C-438/22 г.

На второ, при преценка фактическата и правна сложност на делото въззивният съд съобразява следните обстоятелства: спорът не се отличава с фактическа сложност - всички исковете се основават на твърдения за едни и същи факти - закъснение на един полет, неговата продължителност, разстоянието, като липсват каквито и да било твърдения за някаква специфика на обстоятелствата, наложили закъснението, налагащи допълнителни проучвания на събитията и събиране на допълнителни доказателства; липсват оспорвания от противната страна /която на практика признава исковата претенция и плаща/; проведено е едно съдебно заседание; спорът е в област, в която е формирана константна практика по прилагането на закона, поради което не се отличава и с каквато и да е правна сложност /както беше посочено по-горе, липсват твърдения от ответника /вкл. извънсъдебно/ за конкретни обстоятелства, освобождаващи го от отговорност, които да налагат някакви допълнителни проучвания на нормативната уредба, на съдебна практика на СЕС или на българския съд/.

В разглеждания случай районният съдия правилно е съобразил актуалната практика на СЕС, както и вида и обема на осъществената правна защита в исковото производство, липсата на фактическа и правна сложност на спор, броя на проведените открити съдебни заседания, като с обжалваното определение е приел, че оправдания и справедлив размер на дължимото адвокатско възнаграждение е 480 лв. с ДДС. Неправилно, обаче съда е приел, че предвид частичната основателност на исковите претенции ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на адв. Е.Т. сумата в размер на 109,42 лв. Обжалваното определение е частично неправилно и следва да бъде отменено в частта, с която искането за изменение на решението е отхвърлено за сумата до 109,42 лв. Следва да се постанови определение, с което ответника да се осъди да заплати на адв. Терзиева още 189,47 евро /равностойност на 370,58 лв./ - адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. В останалата част определението е правилно и жалбата следва да бъде оставена без уважение.