Решение № 826 от 21.07.2022, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 826 гр. П., 21.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ани Харизанова при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело № 20215220101238 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

В исковата си молба срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ град София, бул.“Ген.Н.Столетов“№21 ищецът В. С. К. с ЕГН ********** от град П., ул.“Р.

А.“№17, ет.7, ап.19 твърди, че е бил държавен служител като е заемал длъжността „старши надзирател от надзорно- охранителния състав“ при ответника с местоизпълнение на служебните си задължения Затвора-град П.. Твърди ,че през периода 09.04.2016г до 09.04.2019г. е изпълнявал служебните си задължения в дежурства по предварително утвърден месечен график на смени за периода 09.04.2016г. до 01.01.2019г. на 12 часов режим на работа, а за периода от 01.01.2019г до 09.04.2019г на 24 часов режим на работа при сумарно изчисляване на работното време в часовете за тримесечен отчетен период.

Сочи , че статутът на държавните служители от ГДИН при Министерството на правосъдието , техните права и задължения са регламентирани в специалния Закон за изтърпяване на наказанията и задържането под стража/ЗИНЗС/ и в Правилника за прилагането муППЗИНЗС. При празноти на специалната правна уредба чл.19, ал.2 от ЗИНЗС препраща към ЗМВР предвид сходните обществени отношения, регулирани със специални нормативни актове в двете ведомства МП и МВРV Твърди се, че работното време на ищеца за отчетен период като служител, работещ при сумирано изчисляване на работното време включва : продължителност на положените от него дежурства по предварително утвърден месечен график, както и часовете труд, положени от него извън даваните дежурства под формата на претърсвания обиски, служебни занятия, конвойна дейност, стрелби и други съпътстващи дейности. Ищецът твърди, че ответникът отказва да му зачете реалната продължителност на всяка негова работна смяна , която е различна от нормативно установената / 12 и 24 часа/ 1 като на практика не отчита като работно време съпътстващите нарядите дейности. Твърди, че при 12 часов режим на работа ищецът е изпълнявал служебните си задължения в затвора П. средно около 16 пъти месечно, а при 24 часов режим средно около 8 пъти на месец през исковия период.Твърди се, че ищецът се е явявал на работа 15 минути преди началото на работното време при 12 и 24 часови графици на дежурство на всеки наряд и е освобождаван от наряд значително по-късно след изтичане на 12 и 24 му работни смени.

Времето , през което е осъществявал професионална дейност , необходимо за подготовка за инструктаж, снаряжаване, въоръжаване и оборудване, участие в дейности по провеждане на инструктажи, необходимото време за придвижване до поста от мястото за инструктаж и отвод, за сдаване и приемане на наряда на поста от следващото отделение, респективно от следващия надзирател , което включва дейности по приемане и попълване на документи, обход и проверка на състоянието на средствата за сигнализация, врати, решетки, стени, извършване на обиски и претърсвания, проверка на състоянието и наличността на лишените от свобода , времето за придвижване от поста до мястото за инструктаж и отвод, времето за отвод , извършван от дежурния главен надзирател и освобождаване на смяната от длъжностно лице реално продължава около 2 часа над нормативно установеното за едно 12 или 24 часово дежурство. Твърди се, че времето за явяване на работа, за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане и сдаване, придвижване до и от поста, отвод и освобождаване на наряд, безспорно за ищеца са част от работното му време с всичките му присъщи характеристики, но въпреки това не се признават от работодателя му и не се отчитат , съответно не се заплащат , въпреки нормативното изискване, съгласно което същите са част от отработеното време. Твърди се, че по време на тези съпътстващи постовата дейност действия ищецът е изпълнявал служебните си задължения, бил е на разположение на дежурния главен надзирател с необходимото униформено облекло и снаряжение, явявал се е и е оставал на територията на затвора толкова, колкото му е било разпоредено в съответствие с решението на началника на Затвора-П., което прави минутите и часовете, прекарани от ищеца на територията на затвора преди и след 12 и 24 часовите дежурства в работно време за същия, което следва да се отчита при сумирането на отработените часове и заплаща от ГДИН като извънреден труд, в случаите когато има надвишаване на нормата работно време за отчетен период . По този начин поради нереално отчитане на фактическата продължителност на всяка смяна в случаите, когато ищецът е надвишавал нормата си работно време за отчетен период , същият е полагал извънреден труд , който не е бил отчитан в пълен размер , нито заплащан в цялост като такъв с 50% увеличение на база на основното трудово възнаграждение. Твърди се, че всяко вземане за допълнително възнаграждение за извънреден труд на ищеца през исковия период е ставало изискуемо след 25- то число на месеца, следващ отчетния период, тъй като съгласно Вътрешните правила за организацията на работната заплата в ГДИН месечните трудови възнаграждения се изплащат до 25 то число на месеца, тоест задължението е изпълнимо до 25 то число и ответникът е изпаднал в забава след изтичане на падежа. Ищецът твърди, че за периода 09.04.2016г до 09.04.2019г. е положил 650 часа извънреден труд, допълнителните възнаграждения, за които са станали изискуеми в тригодишния давностен период от датата 2 на завеждане на исковата молба и които не са му изплатени в общ размер от 5 500лв., ведно с мораторните лихви върху всяко вземане за допълнително възнаграждение за извънреден труд от възникването им до датата на подаване на исковата молба в общ размер от 500лв.

Моли съда да постанови решение, с което да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 5 500лв. , представляваща сбор от допълнителни възнаграждения за общо 650 часа извънреден труд, положен от ищеца през периода 09.04.2016г. до 09.04.2019г. както и сумата от 500лв., представляваща мораторна лихва върху всяко вземане за главница, считано от възникването му- 26то число на месеца, следващ всеки отчетен период в исковия такъв до подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Претендират сет сторените по делото разноски. В подкрепа на твърденията ищецът ангажира доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК от ответника, чрез процесуалния му представител, е подаден писмен отговор, с който се оспорва исковете. Твърди се, че в Затвора-П. работното време е съобразено с изискванията за добавяне на извънреден труд за времето 15 минути преди започването на сутрешния развод на надзирателския наряд, както и времето за смяна на наряда- неговия отвод, като всичкото сумирано време се добавя към отработените часове и се отчита на тримесечен период като извънредния труд се изплаща към заплатата в първия месец след отчетния период. Сочи се, че служителите на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и териториалните и служби са държавни служители по смисъла на чл.19, ал.1т.1 от ЗИНЗС. Техните правоотношения се уреждат по този закон и Правилника за прилагането му. Субсидиарно приложение намират разпоредбите на Закона за Министерство на вътрешните работи. Разпоредбата на ППЗИНЗС предвижда , че „ средната денонощна продължителност на работното време на служителите от надзорно-охранителния състав за месеца не може да превишава установената продължителност на работния ден“.

Държавните служители, работещи на смени по график, следва да изработят 168 часа за един месец, за да покрият необходимия норматив при средно 21 работни дни месечно за служителите на ненормирано работно време. Съгласно Заповед №ЧР-05-11/30.01.2015г. на Министъра на правосъдието, изменена и допълнена със заповед №ЧР-05-120/21.04.2017г. във вр. с чл.10, ал.1 и чл.19, ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС и Заповед №Л-2271/13.05.2019г. на Главния директор на Главна дирекция“Изпълнение на наказанията“ ясно е посочено,че работното време на тези служители се изчислява сумарно за тримесечен период, като изчисляването на нормата работно време в часове се извършва като броят на работните дни , включени в периода, се умножават по нормалната продължителност на работния ден- 8 часа. В ППЗИНЗС е предвидено, че когато службата се носи без прекъсване за работно време от 8 часа на постовия се осигурява половин час почивка, за работно време от 12 часа 45 минути почивка и за работно време от 24 часа – 90 минути почивка. Твърди се, че ищецът е давал 24 часови дежурства. Обедната почивка/ почивка за хранене/ задължително се осигурява, когато характерът на извършените дейности позволява прекъсване на производствения процес. Продължителността на този вид почивка не може да бъде по-малка 3 от 30 минути. През време на ползване на почивката служителят не е длъжен да изпълнява служебните си задължения и да стои на работното си място. За 24 часова смяна се осигуряват три почивки за хранене по 30 минути или 90 минути, както е разпоредбата на ППЗИНЗС. В същия контекст е и разпоредбата на чл.151, ал.2 от КТ „ почивките не се включват в работното време“. Времето за обедна почивка не се включва в работното време и не се отчита за отработено време.Съгласно чл.16е от ППЗИНЗС, ал.2“ времето за почивка и почивките за хранене не са работно време. Съгласно ал.3 – при 12 часов график на наряд или дежурство се отчитат и заплащат 12 часа отработено време по ал.1. съгласно ал.4 „При 24 часов график на наряд или дежурство се отчитат и заплащат 24 часа отработено време по ал.1. съгласно ал.5 „Когато служебните задължения по време на наряд или дежурство се изпълняват без прекъсване за работно време от 8 часа се осигурява половин час почивка, за работно време от 12 часа – 60 минути почивка и за работно време от 24 часа – 90 минути почивка. Сочи се също така, че в императивните разпоредби на чл.187, ал.7 и ал.8 от ЗМВР е регламентирана възможността за получаване на възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период , а за отработено време над 70 часа се компенсира с допълнителен отпуск. Ето защо определяне на възнаграждение за извънреден труд дан отработени 70 часа на отчетен период е в противоречие с императивния характер на разпоредбата на ЗМВР, освен ако не е имало писмено съгласие от служителя за прилагане на разпоредбата на чл.187а от ЗМВР за допълнителни 25 часа извънреден труд, каквото съгласие не е дадено от ищеца. Съгласно ППЗИНЗ при 24 часов график на дежурство до 20 часа са постова служба. След дежурството се осигурява почивка не по-малко от 48 часа.

Твърди се, че през процесния период на ищеца винаги е осигурявана 72 часова почивка след 24 часово дежурство. Времето от 48-я до 72 –я час безспорно се явява допълнителен отпуск по смисъла на ЗМВР преди измененията от 2018г. Твърди се, че служителите от надзорнияохранителен състав не получават компенсация за нощен труд съгласно ППЗИНЗС. Твърди се, че през годините на ищеца са били изчислявани и изплащани всички часове извънреден труд, които е положил. Ответникът прави възражение за изтекла тригодишна погасителна давност по отношение на вземанията за извънреден труд. Тъй като исковата молба е подадена през април 2021г тригодишният период, за който ищецът може да претендира е до април месец на 2018г. Претенцията назад във времето преди април 2018г е погасена по давност. Моли се предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски. Правят се доказателствени искания.

В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си, поддържа предявените искове.

Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните състезания.

В съдебно заседание ответникът, чрез пълномощника си, поддържа писмения отговор. Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните състезания чрез представените по делото писмени бележки.