Определение № 34456 от 23.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 34456 гр. София, 23.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито засеД.е на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20261110122168 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 312, вр. с. чл. 140 и чл. 146 от ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Д. З. Т. с р е щ у „ХЕПИНЕС“ ЕООД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т.2 и т. 3 от КТ.

В исковата молба се твърди, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на трудов договор № *** г., като ищецът заемал длъжността „работник – изпълняващ доставка по домовете“ с място на работа „Разнос-София“ и код по НКПД 5243-0003, по силата на който срокът за изпитване изтекъл на 24.04.2023 г. Ищецът сочи, че след извършена справка на 02.08.2026 г. по лична партида в НАП установил, че трудовото правоотношение с ответника е прекратено на 23.04.2026 г. на основание чл.

330, ал. 2, т. 6 КТ. Твърди се, че прекратяването на трудовото правоотношение е незаконосъобразно, тъй като никога не е получавал заповед за уволнение, никога не са му искани обяснения, нито пък знае какво дисциплинарно нарушение е извършил за да бъде дисциплинарно уволнен. Оспорва да са спазени разпоредбите на чл. 193, ал. 1 КТ и чл. 194, ал. 1 и ал.2 КТ.

На следващо място се релевира становище, че прекратяването на трудовото правоотношение е незаконосъобразно, доколкото към датата му 23.04.2026 г. ищецът е бил в отпуск, поради временна неработоспособност за периода от 21.04.2026 г. до 24.04.2026 г., поради което е попадал под закрилата от уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ.

Претендира се да му бъде заплатено обезщетение за времето, през което е останала без работа за периода от 23.04.2026 г. до 23.10.2026 г., в размер от 3780 евро.

Предвид гореизложеното се предявяват се процесните искови претенции, с които се моли да бъде признато за незаконно и отменено уволнението на ищеца, както и ищецът да бъде възстановен на заеманата 1 преди уволнението длъжност, както и да му бъде заплатено обезщетение за времето, през което е останал без работа.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в която признава, че между страните е бил сключен трудов договор № *** г., по силата на който срокът за изпитване изтекъл на 24.04.2023 г.

Ответното дружество оспорва исковете като недопустими поради изтичане на двумесечния давностен срок, а евентуално и като неоснователни.

Работодателят твърди, че трудовото правоотношение е надлежно прекратено на 23.04.2026 г., докато исковата молба е подадена едва на 04.08.2026 г. В отговора се сочи, че нарушенията на трудовата дисциплина от страна на ищеца, свързани със закъснения и неявяване на работа, са започнали още през 12.2024 г. За тези първоначални провинения ответникът е издал три отделни акта за дисциплинарно наказание забележка, представляващи Заповед от 05.02.2025 г., Заповед от 06.02.2025 г. и Заповед от 02.04.2025 г., които впоследствие са били потвърдени от съда като законосъобразни. Поради възражения на работника, че няма нарочен писмен акт за работното му време и че изпитва технически проблеми с мобилното приложение за разнос, работодателят е издал Заповед от 30.12.2025 г., Заповед от 30.01.2026 г., Заповед от 25.02.2026 г. и Заповед от 04.03.2026 г., с които изрично е определил конкретен график, работно време и физически обект за изчакване на поръчки без нужда от мобилен телефон. Въпреки тази създадена организация, от 01.2026 г. ищецът напълно преустановил явяването си на работа без каквато и да е уважителна причина. Работодателят е констатирал отсъствията и е поискал писмени обяснения чрез Искане изх. №38/09.04.2026 г., връчено чрез различни комуникационни канали, но такива обяснения не са били предоставени от работника. В резултат на това е издадена Заповед/21.04.2026 г. за налагане на дисциплинарно наказание уволнение.

Фактическите твърдения в тази заповед за уволнение се основават на това, че работникът виновно не се е явил на работа в определеното помещение в последователни работни дни, обхващащи датите 13.03., 14.03., 17.03., 18.03., 19.03., 03.04. и 04.04.2026 г. Самата заповед за уволнение е надлежно връчена на 23.04.2026 г. едновременно чрез имейл и чрез връчване на съдебни книжа на адвоката на ищеца в открито съдебно засеД.е по друго дело. Относно твърдяната от работника закрила при уволнение поради временна неработоспособност, работодателят възразява, че представеният болничен лист Е***/22.04.2026 г. е издаден на 22.04.2026 г. за периода от 21.04 .2026г. до 24.04.2026 г., но същият е представен на дружеството със закъснение на 27.04.2026г., и е обжалван по съответния ред пред компетентните медицински органи, поради което не представлява влязъл в сила акт и не поражда защитно действие спрямо уволнението.

Уточнява, че считано от месец декември, 2025 г., ищецът е преустановил контакти с него. През периода от 17.01.2026 г. до 08.04.2026 г., ищецът не се е явявал в предварително посочените обект и помещение за това.

С оглед изложеното, моли предявените искове да приети за недопустими или 2 да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

Като безспорни и ненуждаещи се от доказване се отделят следните обстоятелства: между страните е съществувало трудово правоотношение, учредено по силата на трудов договор № *** г., като ищецът заемал длъжността „работник – изпълняващ доставка по домовете“ с място на работа „Разнос-София“ и код по НКПД 5243-0003, по силата на който срокът за изпитване изтекъл на 24.04.2023 г. Че на ищецът е бил издаден болничен лист с номер Е*** от 22.04.2026 г. за период на временна неработоспособност от 21.04.2026г. до 24.04.2026 г., който впоследствие е потвърден с Експертно решение на ТЕЛК с номер *** от 06 юли 2026 г.

Съобразно отделеното за безспорно, то доказателствената тежест се разпределя, както следва:

По исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т.3 КТ - в тежест на ответника е да установи, че уволнението, е законосъобразно извършено, а именно – че уволнението е извършено от лице – носител на работодателската власт и че е било налице посоченото в заповедта основание за прекратяване на трудовото правоотношение;

Ищецът следва да проведе насрещно доказване по горепосочените обстоятелства.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т.3 КТ - в тежест на ищеца е да установи, че за периода на претендираното обезщетение е претърпял вреди от оставането си без работа, което е в причинна връзка с незаконното уволнение, както и размера на брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец преди уволнението.

По доказателствените искания на страните съдът счита следното:

Приложените към исковата молба и отговора на искова молба, писмени доказателства следва да бъдат допуснати за приемане.

По отношение на доказателствено искане на ищеца, на основание чл.

190, ал. 1 от ГПК да бъде задължен ответникът да представи по делото личното трудово досие на ищеца, същото следва да се уважи, доколкото е относимо допустимо и необходимо за установяване на факти и обстоятелства, част от предмета на доказване.

Следва да бъде допуснато събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане от страна на ответника.

Останалите доказателствени искания на страните следва да бъдат оставени без уважение.

Приканва страните към постигане на спогодба, като им се разяснява възможността да се насочат към медиация или друг метод за извънсъдебно уреждане на спора.

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно 3 засеД.е, за която дата да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото разпореждане.

По искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза на ищеца съдът намира, същото за допустимо, относимо и необходимо с оглед установяване на факти и обстоятелства, които са част от предмета на доказване.

На ответника следва да бъдат издадени поисканите съдебни удостоверения.

Основателно е и доказателственото искане на ответника да бъде допуснато изслушването на съдебно техническа експертиза с вещо лице компютърен специалист.

Отлага поизнасянето по останалите доказателствени искания на ищеца за първото открито съдебно засеД.е, след уточнението на исковата молба от ищеца и становище на страните.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молбата.

УКАЗВА на ищеца, че в тридневен срок от съобщаването следва с писмена молба с препис за ответника да уточни петитума на исковта си молба, като посочи дали желае да бъде отменена като незаконосъбразна заповед от 21.04.2026 г. за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 195 от КТ, представена от ответника с отговора на исковата молба.

СЪОБЩАВА на страните доклада по делото, съгласно мотивната част на настоящото разпореждане.

ДОПУСКА за приемане приложените към исковата молба и отговора на искова молба от ответниците, писмени доказателства.

ДА СЕ ИЗДАДАТ на ответника поисканите удостоверения след предоставяне на проект на СУ от негова страна.

ЗАДЪЛЖАВА ответника, на осн. чл. 190 ГПК представи по делото заверено копие от цялото трудово досие на ищеца в едноседмичен от получаване на съобщението.

ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане от страна на ответника.

ОПРЕДЕЛЯ на осн. чл. 158, ал. 1 ГПК срок за събиране на гласните доказателствени средства – насроченото съдебно засеД.е.

ДОПУСКА изслушване на ССчЕ със задачи, посочени в исковата молба, при депозит в размер на 300 евро, вносим от бюджета на съда в седемдневен срок от съобщението.

4

НАЗНАЧАВА за вещо лице М.М..

ДОПУСКА изслушването на съдебно – техническа експертиза със задачи, посочени в отговора на исковата молба, при депозит в размер на 700 евро, вносим от ответника в седемдневен срок от съобщението.

НАЗНАЧАВА за вещо лице И.Р.Д. от списъка на вещите лица към СГС .

Вещите лица да се уведомят за назначените им експертизи, като бъдат предупредени да представят заключенията си в срока по чл. 199 ГПК.

ОТЛАГА останалите доказателствени искания на ищеца.

НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно уреждане на спора.

ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им УКАЗВА, че постигнатото по общо съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е най- благоприятно за тях, като половината от внесената държавна такса се връща на ищеца и съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение, което не подлежи на обжалване пред по- горен съд.

УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК срещу тях може да бъде постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при следните предпоставки: за ответника – ако не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото по делото засеД.е, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за ищеца – ако не се е явил в първото по делото засеД.е, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно засеД.е на 11.11.2026 г. от 10:50 часа, за която дата и час да се призоват страните.

Препис от Определението да се връчи на страните, а на ищеца и от отговора на исковата молба, като съдът им указва в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото.

В СЛУЧАЙ ЧЕ в този срок страните не представят писмени доказателства или не поискат допускането на гласни доказателствени средства за установяване на обстоятелствата, относно които съдът в писмения доклад е констатирал, че не сочат доказателства, респ. че не са уточнени обстоятелствата, за които тези доказателствени средства са поискани, те губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5