Решение № 228 от 10.07.2019, Апелативен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е № 228 гр. ПЛОВДИВ 10.07.

2019г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито заседание от 21.06.2019 г. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА

РАДКА ЧОЛАКОВА с участието на секретаря АНТОАНЕТА

КАЛАЙДЖИЕВА, като разгледа докладваното от съдията СПАСОВ т. дело № 711 по описа на ПАС за 2018 г., установи следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Същото е започнало по повод изходяща от С.Х.Т.,

ЕГН **********, Т.М.Т., ЕГН ********** и М.Т.Т., ЕГН ********** *** въззивна жалба против постановеното от Пловдивския окръжен съд по т. дело № 302 по описа за 2017 г. решение в частта, с която са признава за установено по отношение на С.Х.Т., ЕГН **********, Т.М.Т., ЕГН ********** и М.Т.Т., ЕГН ********** ***, че дължат СОЛИДАРНО на „М.Т.Л А.С. З. о.о – дружество с ограничена отговорност, регистрирано в Република П. сумата от 81 500 евро, частично дължима по запис на заповед, издаден на 20.07.2016 г. в гр.С. от „1.“ ЕООД, *** и авалиран от С., Т. и М. Т. на същата дата, за което вземане е била издадена Заповед по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от 03.02.2017 г. по ч.гр.дело №195/2017 г. по описа на Ас РС.

В жалбата са изложени подробни съображения за незаконосъобразност на решението, поискана е отмяната му в обжалваната част и отхвърляне на исковите претенции.

Въззиваемата страна е изразила становище за неоснователност на жалбата.

Съдът след като се запозна с обжалваното решение и събраните в хода на съдебното производство доказателства намери за установено, следното:

На 26.05.2017 в Пловдивския окръжен съд е постъпила изходяща от „М.Т.Л А. С. З о.о – дружество с ограничена отговорност, регистрирано в Република П. искова молба насочена против

„1.“ ЕООД, ***, С.Х.Т., ЕГН **********, Т.М.Т., ЕГН ********** и М.Т.Т., ЕГН **********.

В обстоятелствената част на същата се говори, че на 02.02.2017 г. по ч.гр. дело № 195/2017 г. по описа на Асеновградския районен съд била издадена на основание чл. 417 от ГПК,

Заповед № 125 и ИЛ.

Със заповедта било разпоредено длъжниците „1.“ ЕООД, ***, С.Х.Т., ЕГН **********, Т.М.Т., ЕГН ********** и М.Т.Т., ЕГН ********** да заплатят солидарно на ищеца сумата от 81 500 евро ведно със законна лихва, считано от 31.01.2017 г. до окончателното изплащане, която сума била частично дължима по запис на заповед издаден на 20.07.2016 г. в гр.С., по който „1.“ЕООД е издател, а останалите трима ответници са авалисти. Било разпоредено те да заплатят и 6 812, 20 лв. разноски в заповедното производство.

Против заповедта в предвидения в ГПК срок постъпили възражения от длъжниците, което обуславяло интереса на ищеца да предяви искове по чл. 422 от ГПК за установяване съществуване на вземанията предмет на заповедта.

В тази връзка от страна на ищеца е направено подробно изложение за това, че на 20.07.2016 г. ответното дружество издало в полза на ищеца запис на заповед, с който безусловно се задължило да плати на поемателя сумата от 90 000 евро на 30.11.2016 г. Сочи се, че задължението по записа на заповед било обезпечено изцяло чрез поръчителство от страна на тримата ответници физически лица, които авалири записа в деня на издаването му. На тази база и с оглед разпоредбите на чл. 485 от ТЗ, чл. 537 ТЗ и чл. 141 от ЗЗД е направен извод, че издателя и авалистите отговарят солидарно за поетото задължение.

По- надолу в исковата молба се сочи, че на 30.11.2016 г.то не било погасено, което не било сторено и към датата на издаване на заповедта за незабавно изпълнение, нито към момента на предявяване на исковете по чл. 422 от ГПК.

На тази база е отправено искане да се признае за установено съществуването на вземанията предмет на заповедта по чл. 417 от ГПК в патримониума на дружеството ищец.

Четиримата ответници подали общ отговор.

В него на първо место се говори за недопустимост на исковата претенция с оглед липсата на справка по чл. 366 от ГПК.

Втората група и вече съществени възражения са свързани с доводи за неоснователност.

За обосновка на същите от страна на ответниците е посочено, че издаването по процесния запис на заповед и поемане на задължения по същия е обусловено от възникналото между ищеца и първия ответник каузално правоотношение от сключен договор № 01/06/2016 DRW за продажба.

С него ответникът като продавач се съгласил да произведе 5 броя мотокари за неравен терен „ХМТ“ и резервни части за тях, съгласно техническите спецификации зададени в оферта от 01.06.2016 г.

Съответно в отговора са преразказани някои от съществените уговорки в този договор свързани с изисквания към стоката, продажна цена, начин на плащането й, график за изпълнение на задълженията, гаранционна отговорност и условия за възникването й.

Споменава се също, че в т. 5.4 от договора били договорени предпоставките, при които купувачът има право да начислява/претендира/ неустойка. В тази връзка се споменава, че в т. 5.4.1 се предвиждало за всеки ден забава на доставката на стоките предмет на договора, да се начислява на продавача неустойка от по 4 290 евро, но не повече от 90 000 евро.

По повод договорките за плащане на неустойка се споменава, че страните се споразумели в т.5.5, продавачът да издаде 3 записа на заповед като гаранция за вземанията на продавача на това основание. В т. 5.5.1 съответно се говорило за издаване на запис на заповед за 90 000 евро като гаранция за задълженията на ответното дружество по т.

54.1 и 5.4.2 от договора.

Сочи се обаче, че по отношение на тези записи на заповед в т. 5.5.3 било договорено, че са свързани единствено с договорените в т. 5.4 вземания за неустойка и че влизали в сила, т.е. считали се за валидни от деня, в който М.Т.Л А. С. З о.о сключи договор с МОна П.-Регионална логистична база 04-470 В. със същия предмет. Споменава се и за договорка, че при неподписване на тази сделка записът на заповед нямало да се счита за валиден и оригиналът му следва да се върне на неговия съставител в рамките на седмица след упоменатата по- горе дата.

По повод на тази договореност се твърди, че ищецът не е представил на първия ответник упоменатия в т.5.5.3 договор, което водело до извод, че издадените записи на заповед били невалидни. Те обаче не само, че не били върнати, но процесният бил използван от ищеца и за снабдяване със заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК.

В тази връзка е изразено мнение, че невалидността на записа на заповед е достатъчно основание да се формира извод за неоснователност на исковата претенция.

Наред с това за пълнота са изложени и други възражения за неоснователност свързани с липсата на материално правни предпоставки за възникване в патирмониума на М.Т.Л А. С. З о.о на вземания за неустойка по т.

5.4.1 от договора.

В ДИМ от страна на ищеца не е оспорена връзката между издадения запис на заповед и породените от посочения в отговора договор сключен с първия ответник каузални отношения, както и това, че записът на заповед обезпечава вземането за сумата от 90 000 евро неустойка по т. 5.4.1 от този договор. Изложени са обаче доводи за наличие на предпоставки за начисляване на тази неустойка поради забава в изпълнението на поетите от ответното дружество задължения , т.е. за наличие на основание за упражняване правата по процесиня запис на заповед за удовлетворяване на вземането на това основание в патримониума на дружеството ищец.

Оспорени са и доводите за невалидност на записа на заповед. В тази връзка на първо место е изразено мнение, че уговорката в т. 5.5 за влизането в сила на издадените записи на заповед е нищожна с оглед на факта, че записът на заповед пораждал действие незабавно и същото не се нуждаело от стабилизиране.

Във връзка с втората група възражения на ответницшите касаещи „валидността“ на записа на заповед, ищцовото дружество сочи, че постигнатите в т. 5.5.3 договорки предполагали извършване на действия в следната последователност:

- издаване на запис на заповед,

- подписване на процесния договор,

- сключване на договор между М.Т.Л А.С. З о.о и МО на Р П.-Регионална логистична база 04-470.

Твърди се обаче, че тези действия не били извършени в тази последователност, а първо бил подписан договор със структурна единица на МО на П. и то на 22.06.2016 г. В него имало изрично предвиждане , че стоките предмет на същия следвало да се произведат от дружеството ответник. На 30.06.2016 г. бил подписан процесният договор с предмет изцяло идентичен с този на договора от 22.06.2016 г. и чак на 22.07.2016 г. били издадени записите на заповед. По повод на същите се сочи, че в момента на издаването им ответникът бил напълно информиран за сключването на договора от 22.06.2016 г., което се свързва с това, че той издавайки записите на заповед вече е знаел, че същите са за обезпечаване задължения по сключения на 30.06.2016 г. договор, предназначен за изпълнение на задълженията на ищеца по договора от 22.06.2016 г. но не с твърдяната от ответника Регионална логистична база 04-470, а друга такава.

В тази връзка е изразено мнение, че всички предпоставки предвидени в процесния договор досежно действието на записа на заповед били налице, като е посочено, че по отношение на ответника е без значение, на коя структурна единица на МО ищецът ще достави придобитите от ответното дружество стоки.

В ДИМ са оспорени доводите за наличие на неизпълнение на задълженията по процесния договор от страна на ищеца.

От ответниците са оспорени изложените в ДИМ съображения обуславящи основателността на исковете свързани с наличие на забава, нищожност на договорката в т.5.5. от договора и нейното тълкуване.

Съдът след събиране на поисканите от страните и относими по спора доказателства е постановил и решението предмет на обжалване.

С него на първо место е изразено становище, че записът и авалите са извършени в предвидената от закона форма. Прието е и че записът на заповед е издаден във връзка с породеното от сключен между ищеца и ответното дружество договор № 01/06/2016 DRW за продажба каузално правоотношение.

Относно възраженията за невалидност на записа на заповед с оглед договорките в т. 5.5.3 от договора е посочено, че задълженията по запис на заповед не може да бъдат поети под отлагателно условие при условие, че с тях се поема едностранно безусловно задължение за плащане. Наред с това е посочено, че договорката в т. 5.5.3 обвързваща влизането в сила /валидността/ на записите на заповед с подписването на договор между „*** **** ** * * *“ и МОна Република П. – Региоална логистична база 04-470 В. следва да се тълкува в смисъл, че със същата се определя момента, от която съответната ценна книга може да служи за обезпечаване вземанията на ищеца за неустойка.

Прието е също, че доказателства за сключен договор с МОна Р.П.

– Регионална логистична база 04-470 В. със същия предмет липсват, а този с № 399 / 2016 г. от 22.06.2016 г. не може да се приравни на такъв по причина, че е от дата преди сключването на процесния на 30.06.2016 г. и касае структура различна от Регионална логистична база 04-470 В., а именно 12 Военен стопански Отдел в Т. ,ул.О.37.

На тази база е прието, че липсват доказателства даващи основание да се приеме, че записът на заповед може да се използва за по-бързо събиране на вземанията на ищеца за неустойка по т. 5.4.1 от договора сключен на 30.06.2016 г., т.е. вземането по този запис следва да се приеме за несъществуващо.

По отношение на исковете срещу авалистите съдът е приел, че с оглед самостоятелния характер на авала и факта, че авалистите не са страни по каузалното правоотношение, те не могат да правят възражения произтичащи от същото. Това, валидността на записът на заповед от външна страна и фактът, че всички защитни възражения на авалистите се базират на каузалното правоотношение са дали основание да се приеме, че исковете срещу тях са основателни.

Недоволни от уважителната част на съдебното решение са останали тримата авалисти и са подали жалбата станала причина за образуване на настоящето дело.

В нея не са оспорени изводите на съда за смисъла на уговорката в т. 5.5. 3 от договора и факта, че не е настъпила предпоставката даваща право на поемателя да се възползва от обезпечителната функция на записа на заповед досежно вземането за неустойка. На тази база е споменато, че правилно искът срещу издателя е отхвърлен, като са оспорени изводите на ПОС за липса на предпоставки за отхвърляне на исковете и срещу тримата авалисти. В подкрепа на това се твърди, че използването на записа на заповед от поемателя въпреки знанието, че не са възникнали предпоставките даващи основание да се възползва от обезпечителната му функция по отношение на обезпеченото каузално вземане за неустойка представлява злоупотреба с право и е основание самите авалисти да се възползват от породените от каузалното правоотношение лични възражения на издателя. Сред тях е и това за определения в породилия същото договор, момент, от който записът на заповед ще може да се използва за обезпечение на вземането за неустойка.