Решение № 14608 от 28.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14608 гр. София, 28.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АНГЕЛИНА К. БОЕВА при участието на секретаря В. Е. като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело № 20221110139704 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Газсервиз.нет“ ЕООД, чрез адв. Й. А., срещу „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, с която е предявен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника, в качеството му на застраховател по автомобилна застраховка „Каско“, да заплати на ищеца сумата в размер на 564,96 лева (след допуснато от съда изменение на размера на иска в проведеното на 22.11.2023 г. открито съдебно заседание), представляваща дължимо застрахователно обезщетение за настъпило на 07.08.2021 г. застрахователно събитие – ПТП с лек автомобил марка „Ауди“, модел „А3“, с рег. № *********, собственост на ищцовото дружество, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за автомобилна застраховка „Каско“ по застрахователна полица № 00500100398413, със срок на застрахователното покритие от 26.01.2021 г. до 26.01.2022 г., за лек автомобил марка „Ауди“, модел „А3“, с рег. № *********, собственост на ищцовото дружество. Дължимата застрахователна премия била в размер на 1150,08 лева, платима разсрочено на четири вноски, които понастоящем били платени изцяло. Твърди се, че на 06.08.2021 г. ищецът предоставил процесния лек автомобил на Е. Т., която на 07.08.2021 г. при маневра на заден ход не видяла в огледалото за обратно виждане предпазно колче и ударила в него автомобила от дясната страна. На 09.08.2021 г. ищецът уведомил застрахователя по имуществената застраховка за настъпилото застрахователно събитие, за което била образувана щета № 0500861081. Служители на ответното дружество извършили оглед на автомобила, като в изготвения опис – заключение били посочените следните увреждания – 1 преден десен калник, предна дясна врата и десен праг. С доклад по щетата застрахователят определил застрахователно обезщетение в размер на 420 лева. След приспадане на дължимата от ищеца четвърта вноска от застрахователната премия в размер на 287,52 лева, застрахователят му изплатил разликата в размер на 132,48 лева. Ищецът оспорва определения размер на обезщетението като крайно недостатъчен за възстановяване на автомобила от всички увреждания. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявения иск. Претендира направените по делото разноски, включително за заплатено адвокатско възнаграждение.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „Застрахователно дружество Евроинс“ АД за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез юрк. С. М.. Процесуалният представител оспорва предявения иск по размер. На първо място изразява становище, че изплатеното от застрахователя обезщетение в размер на 420 лева било напълно достатъчно за отстраняване на уврежданията, причинени на застрахования автомобил от процесното ПТП. В тази връзка твърди, че понастоящем автомобилът бил напълно ремонтиран. Освен това с оглед механизма на настъпване на произшествието, прави възражение за намаляване на обезщетението на основание чл. 395 КЗ, тъй като застрахованият не изпълнил задължението си по чл. 18, ал. 1, т. 1 от общите условия да полага за застрахованото МПС грижата на добър стопанин и да вземе мерки за предпазването му от увреждане. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание ищецът „Газсервиз.нет“ ЕООД, редовно призован, не изпраща представител. Депозирана е молба от адв. А., в която заявява, че поддържа исковата молба и оспорва депозирания отговор. Моли съда да уважи предявения иск и да осъди ответника да заплати на ищеца претендираната сума, ведно със законната лихва. Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.

В съдебно заседание ответникът „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, редовно призован, се представлява от юрк. А.. Процесуалният представител поддържа отговора на исковата молба и оспорва предявения иск изцяло като неоснователен. Моли съда да отхвърли претенцията на ищеца като неоснователна и недоказана по размер. Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено следното.

Не се спори между страните, че към датата на настъпване на застрахователното събитие между тях съществувало валидно застрахователно правоотношение, възникнало по силата на договор за автомобилна застраховка „Каско“ по застрахователна полица № 00500100398413, сключена на 26.01.2021 г. за лек автомобил марка „Ауди“, модел „А3“, с рег. № *********, собственост на ищцовото дружество. Застраховката била сключена при 2

Клауза А – Пълно Каско и била със срок на застрахователното покритие от 16,00 ч. на 26.01.2021 г. до 15,59 ч. на 26.01.2022 г. Видно от отбелязване в полицата, годината на производство на процесния автомобил била 2014 г., а датата на първа регистрация – 10.12.2014 г. Застрахователната сума била определена на 21600 лева, а договореният начин за обезщетяване при частични щети – в доверен сервиз или по експертна оценка.

По делото са представени Общи условия на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД за застраховка „Каско на МПС“. Съгласно чл. 4, ал. 2, т. 3, вр. т. 2, б. „а“ от общите условия, пътнотранспортното произшествие било сред покритите рискове при рискова клауза А – Пълно каско, каквато била договорена и в настоящия случай. Общите изключения, при наличието на които застрахователят не изплащал обезщетение, били посочени в раздел ІV „Изключения от застрахователното покритие“. Съгласно чл. 18, ал. 1 от общите условия застрахованият бил длъжен да: полага за застрахованото МПС грижата на добър стопанин, както и да вземе мерки за предпазването му от увреждане (т. 1); допуска застрахователя да прави проверки и да спазва предписанията на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за причиняване на вреди (т. 2); спазва всички други изисквания и ограничения, произтичащи от застрахователния договор или действащото българско законодателство (т. 4). При частична щета обезщетяването можело да се извърши по едни от следните способи: 1. чрез изплащане на парично обезщетение, определено съгласно експертна оценка за вредите, или 2. чрез отстраняване на вредите от външен изпълнител, установен на територията на Република България (чл. 26, ал. 4 от общите условия).

Не се оспорва обстоятелството, че на 07.08.2021 г. в гр. София със застрахования лек автомобил настъпило застрахователно събитие – ПТП при посочения в исковата молба механизъм, при който били увредени следните детайли – преден десен калник, предна дясна врата и десен праг. Във връзка с инцидента, на 09.08.2021 г. представител на ищцовото дружество подал до застрахователя искане за завеждане на претенция по застраховка „Каско на МПС“, по което била образувана щета № 0500861081. В искането собственикът на застрахования автомобил отбелязал, че желае да бъде обезщетен чрез изплащане на определеното от застрахователя обезщетение по банков път. Не се оспорва от страните, поради което е отделено от съда като ненуждаещо се от доказване и обстоятелството, че по претенцията на ищеца ответникът одобрил по експертна оценка застрахователно обезщетение в размер на 420 лева и след приспадане на дължимата четвърта вноска по застрахователната премия в размер на 287,52 лева, изплатил по банков път остатъка в размер на 132,48 лева.

Допусната е по искане на страните съдебна автотехническа експертиза. Заключението на вещото лице е прието от съда, но е оспорено в едната си част от процесуалния представител на ответника. Същото е изготвено след запознаване с приетите по делото писмени доказателства и направени допълнителни проучвания. От заключението се установява, че стойността, необходима за възстановяване на уврежданията по процесния лек автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на застрахователното събитие, 3 възлизала на 984,96 лева. Вещото лице установило по данни на ищеца, че застрахованият автомобил бил продаден на 12.05.2023 г., поради което оглед не можело да бъде извършен.

Съдът намира, че заключението на вещото лице е пълно, ясно, обосновано и не възниква съмнение относно неговата правилност, поради което го възприема изцяло.

По делото са представени и други писмени доказателства, неотносими към настоящия спор.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи.

По иска с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ:

Разпоредбата на чл. 405, ал. 1 КЗ урежда правото на застрахования при настъпване на застрахователно събитие да получи дължимото застрахователно обезщетение от застрахователя по имуществената застраховка „Каско“ за причинените вреди. За да бъде ангажирана отговорността на застрахователя, е необходимо да бъдат доказани всички елементи от фактическия състав – наличие на валидно застрахователно правоотношение между страните към момента на настъпване на застрахователното събитие; настъпване на покрит от застрахователния договор риск в срока на застрахователното покритие; причинените от застрахователното събитие вреди; наличието на причинно-следствена връзка между застрахователното събитие и претендираните вреди и размерът на последните.

В настоящия случай не се спори между страните, че всички елементи от фактическия състав, пораждащ правото на застрахования да получи от застрахователя по имуществената застраховка обезщетение са се осъществили, поради което и съдът е приел за ненуждаещи се от доказване релевантните обстоятелства. Същите се установяват по безспорен начин от събраните по делото доказателства. Спорен е единствено размерът на дължимото от ответното дружество застрахователно обезщетение.

По този въпрос следва да се има предвид на първо място разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, съгласно която при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. Съгласно задължителната съдебна практика дължимото обезщетение следва да бъде определено по пазарната стойност на ремонта за отстраняване на претърпяната вреда към момента на настъпване на застрахователното събитие. Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната (при пълна увреда), респ. възстановителната (при частична увреда) стойност на увреденото имущество, а действителната, респ. възстановителната стойност не може да бъде по-голяма от пазарната му стойност към деня на настъпване на събитието. Съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество. А чл. 400, ал. 2 КЗ определя възстановителната застрахователна стойност като стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, 4 монтаж и други, без прилагане на обезценка. Следователно, размерът на застрахователното обезщетение се определя съобразно доказания размер на претърпяната вследствие застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната, респ. възстановителната стойност на увреденото имущество, определено по пазарната му стойност. При изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент на овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност (вж.