Решение № 8 от 23.01.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№8 гр. Варна, 23.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско дело № 20223000500532 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано по подадени две въззивни жалби, както следва. Въззивна жалба, подадена от Прокуратурата на Република България чрез М.Т.-прокурор в ОП-Разград, против решение №157/27.09.2022г., постановено по гр.д.№214/22г. по описа на РОС, в частите му, с които: 1 / е осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на И. С. И. на осн. чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ, вр. чл.86, ал.1, вр. чл.84, ал.3 от ЗЗД сумата от 10 000лв./по предявен частичен иск, целият в размер на 60 000лв./, ведно със законната лихва считано от 10.11.2020г . до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени му от незаконно обвинение за извършено престъпление по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2 предл.1 и т.7, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.4 от НК по ДП №265/2012г. по описа на ОДМВР - Варна, НОХД №120/2016г. по описа на ОС - Варна, ВНОХД №71/2017г. по описа на ВнАС, НОХД №754/2018г. по описа на ОС - Варна, ВНОХД №402/2019г. по описа на ВнАС и н.д.№486/2020г. по описа ВКС, II н.о., НК, по което е оправдан; 2/ е осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на И. С. И. сумата, представляваща разликата над 10лв. до 20лв./т.е. 10лв./ - за разноски за заплатена държавна такса за завеждане на делото на осн. чл.10, ал.3, изр.1, вр. чл.9а, ал.1 от ЗОДОВ; 3/ е осъдена Прокуратурата на Република България да 1 заплати на адвокат М. К. П. от АК-Разград, сумата, представляваща разликата над 185лв. до 661,67лв./т.е. 476, 67лв./ - за адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска, на основание чл.38, ал.1 от ЗАдв. В жалбата се твърди, че решението в обжалваните му части е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения. Претендира да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен, евентуално се претендира да бъде намален размерът на присъденото обезщетение.

Въззиваемият И. С. И., редовно уведомен, не е депозирал отговор по жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК.

Въззивна жалба, подадена от И. С. И. чрез процесуалния му представител адв.М.П., против решение №157/27.09.2022г., постановено по гр.д.№214/22г. по описа на РОС, в частта му, с която е отхвърлен предявеният от И. С. И. против Прокуратурата на Република България иск в частта му за осъждане на ответника да му заплати сумата, представляваща разликата над 10 000лв. до пълния претендиран размер от 30 000 лв. /предявен като частичен, целият в размер на 60 000 лв./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени му от незаконно обвинение за извършено престъпление по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2 предл.1 и т.7, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.4 от НК по ДП №265/2012г. по описа на ОДМВР - Варна, НОХД №120/2016г. по описа на ОС - Варна, ВНОХД №71/2017г. по описа на ВнАС, НОХД №754/2018г. по описа на ОС - Варна, ВНОХД №402/2019г. по описа на ВнАС и н.д.№486/2020г. по описа ВКС, II н.о., НК, по което е оправдан. В жалбата се твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения. Претендира да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният частичен иск бъде уважен до предявения му размер от 30 000лв.

Въззиваемата страна Прокуратурата на Република България, редовно уведомена, не е депозирала отговор по жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното.

В исковата си молба ищецът И. С. И. излага, че с постановление от 03.07.2012г. на прокурор при ОП-Варна е било образувано ДП №265/12г. по описа на ОД на МВР-Варна срещу виновно лице за извършено престъпление по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, пр.1 и т.7, вр. чл.26, ал.1 от НК.Обвинението било свързано с договори за поръчка и анекси към тях между представляваното от ищеца „Паради трейд“ ЕООД и „Инвестор“ООД, представлявано от Д. А. П., и издадените по тях фактури. В т.4 от указанията на прокурора било указано на разследващия да се търсят данни за съизвършителство с лицето, предоставило първичните счетоводни документи.

По ДП бил разпитван първоначално като свидетел на 22.03.2013г. и на 2

29.07.2013г.С постановление от 08.03.2013г. разследващият е поискал обявяването му за общодържавно издирване, въпреки, че никога не се е укривал и адресите му са били известни. Били му взети образци от подписа за сравнително изследване. От поведението на разследващите и задаваните му въпроси било видно, че против него ще бъде повдигнато обвинение. Това обаче не се случило в следващите две години, през които той изпитвал притеснения, страх и несигурност. Междувременно в хода на разследването за него и представляваните от него дружества била събирана всякаква информация от НАП, нотариуси, КАТ, други подразделения на полицията, ТР.С определение от 24.04.2015г. на АС-Шумен било допуснато разкриване на данъчна и осигурителна тайна по отношение на „Паради трейд“ЕООД.Той и негови близки били викани от полицейски органи по повод образуваната против него преписка пред КПКОНПИ за установявани и отнемане на имущество. С постановление от 06.11.2015г. бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, пр.1 и т.7, вр. чл.26, ал.1 от НК. Била му взета мярка за неотклонение „Подписка“, на 13.11.2015г. му било предявено обвинението. По внесен обвинителен акт било образувано НОХД №120/16г. по описа на ВОС, по което били проведени 7 открити съдебни заседания. С присъда №109/28.10.2016г., постановена по НОХД №120/16г. по описа на ВОС, бил признат за виновен, заедно с другия подсъдим, като му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 години, чието изпълнение било отложено за срок от 5 години. Била постановена конфискация на притежавани от него ид.ч. от недвижим имот и МПС, както и конфискация на недвижим имот/ПИ и изградени в него жилищна сграда и гараж/, находящ се в гр.Разград, ул.“Владимир Василевич“ №1, който е собственост на родителите му и тяхно семейно жилище. Бил уважен и предявеният от МФ граждански иск за сумата от 50 657, 55лв., ведно с разноски. По жалба на подсъдимите с решение от 07.07.2017г. по ВНОХД №71/17г. по описа на ВАпС присъдата била отменена и делото върнато на прокурора за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения. С постановление от 16.11.2017г. отново бил привлечен като обвиняем за същото престъпление.На 11.01.2018г. делото отново било върнато на разследващия орган с дадени указания за събиране на гласни доказателства. Разследването му било предявено на 21.05.2018г. Мярката му за неотклонение била отменена едва на 13.02.2018г., въпреки че, според процесуалните разпоредби, срокът й не е следвало да бъде повече от 1 година и 6 месеца. Делото отново било внесено в съд с обвинителен акт от 02.07.2018г., но образуваното НОХД №754/18г. било прекратено и делото върнато на прокурора за отстраняване на допуснати при изготвянето на обвинителния акт съществени процесуални нарушения. Нов обвинителен акт бил внесен в съда едва на 25.01.2019г. По образуваното НОХД №87/19г. било проведени 6 открити съдебни заседания. С присъда от 11.09.2019г. ищецът и другият подсъдим били признати за невинни. Присъдата била потвърдена от ВАпС по ВНОХД №402/19г. и влязла в сила с произнасянето на ВКС с 3 решение от 10.11.2020г. по н.д. №486/20г.

Наказателното производство продължило повече от 8 години - от 03.07.2012г. до 10.11.2020г., като никога ищецът и другият подсъдим не са препятствали неговия ход и не са станали причина за приключването му извън всякакви разумни и обичайни срокове. През цялото време срещу него били извършвани действия по процесуална принуда, по разследване, по събиране на информация от всички възможни институции. Бил признат за виновен и осъден на лишаване от свобода и конфискация, и плащане на сума по граждански иск в голям размер. В резултат търпял неимуществени вреди с голям интензитет през целия период. Горните обстоятелства се отразили негативно на семейните му отношения, на здравословното му състояние и на бизнеса му. Загубил възможността да води спокоен живот, разрушили му се добрите отношения в семейната среда, родителите му били много притеснени да изгубят жилището си, скарал се и със сестра си. Обвинението станало достояние на широк кръг от лица, поради което загубил достойнството си.

Нямал възможност да отделя достатъчно внимание на бизнеса си поради извършването на следствени и съдебни процедури и поради психичното си състояние. В поведението на съконтрагентите му се долавяли съмнения и предубеденост.Чувствал се унизен, напрегнат и подтиснат, не можел да спи, изолирал се от близките си, ограничил социалните си контакти, загубил приятели. Престанал да се храни, получил хипертония, чувствал несигурност за утрешния ден. Станал обект на отрицателни коментари, провалени и неосъществени сделки. Пет пъти бил призоваван от разследващите органи и 16 пъти се явявал в съдебни заседания, отделно се явявал и в ОД на МВРРазград, като всичко това било допълнителен източник на стрес, напрежение и несигурност.

Предвид изложеното претендира ответникът Прокуратурата на Република България да бъде осъден да му заплати сумата от 25 000лв./предявена като частичен иск, целият в размер на 60 000лв./, представляваща обезщетение за така претърпените неимуществени вреди, както и сумата от 2 000лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 10.11.2020г. до окончателното изплащане.

Ответникът Прокуратурата на Република България в депозирания отговор в срока по чл.131 от ГПК и в хода на производството оспорва предявените искове и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни. Подържа, че твърдените от ищеца вреди са недоказани да са търпени, нито, че се намират в причинно-следствена връзка с воденото производство, вкл. тези по повод действията на КПКОНПИ, за които ответникът не следва да отговаря.

Оспорва твърденията за подлагане на ищеца на процесуална принуда чрез събиране на информация от различни институции, т.к. процесуалната принуда е обвързана единствено със съответната мярка за процесуална принуда, а не със събирането на доказателства по развилото се ДП. Липсват доказателства взетата против ищеца мярка за процесуална принуда да го е 4 препятствала по какъвто и да било начин. Твърди, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди е изключително завишено, несъответстващо на принципа на справедливост, заложен в чл.52 от ЗЗД, както и на социално-икономическите условия в страната. Твърди, че Прокуратурата не е допринесла за продължителността на производството в съдебната му фаза, като последното е свързано с процесуалното поведение на подсъдимите. Поддържа, че няма представени доказателства в наказателното производство, че така претендираните адвокатски възнаграждения са били договорени и реално заплатени.

По искане на ищеца, по реда и в срока по чл.214 от ГПК е допуснато от първоинстанционния съд /докато делото е било разглеждано от РРС/ изменение в размера на предявения частичен иск от 25 000лв. на 30 000лв.

С влязлото в сила в тази му част първоинстанционно решение предявеният иск за присъждане обезщетение за претърпени имуществени вреди е уважен до размера от 1 000лв., ведно със законна лихва, считано от 10.11.2020г. и отхвърлен за разликата над 1 000лв. до 2 000лв.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Предявени са искове с пр. осн. чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ и чл.86 от ЗЗД.