Решение № 103 от 02.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. Пловдив, 02.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20255330204364 по описа за 2025 година намери следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН

Обжалвано е

Наказателно постановление

№

25-3389000278/22.07.2025г., издадено от Началник Сектор в ОДМВР- ПЛОВДИВ, РУ 06 Пловдив, с което на Д. Я. З., ЕГН ********** са наложени глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и глоба в размер на 50 лв. за нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление и се моли за неговата отмяна.

Въззиваемата страна взема становище по основателността на жалбата, като оспорва същата. Сочи, че издаденото наказателно постановление е законосъобразно. Моли да бъде оставена жалбата без уважение като неоснователна и да се потвърди обжалваното наказателно постановление.

Прави възражение за прекомерност.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

1

Жалбата е подадена в законоустановения срок (НП е връчено на 23.07.2025г., а жалбата е подадена на 29.07.2025г.), от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите, изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното наказателно постановление намери от фактическа страна следното:

Н а 30.05.2025г., в 21,25ч., в гр. Пловдив, жалб. З. управлявал лек автомобил БМВ 320Д с рег. № ****, чужда собственост по ул. Ландос.

Излизайки на ул. Ландос, с десен завой при бензиностанция „Хаджията Груев“, жалб. З. умишлено повишил оборотите на двигателя и преднамерено го извел извън контрол, с приплъзване на задните задвижващи колела със странично движение и навлизайки в насрещното движение. Автомобилът продължил да е извън контрол, като поднесъл задницата в другия край на платното за движение, използвайки тежестта на купето в центробежния момент. Поведението на жалб. било забелязано от полицейски екип в състав св. А. И. и св. В. Ч.. Същите спрели за проверка водача, като св. И. видял в автомобила, че същият е с изключена тракшън система за контрол на сцеплението на автомобила, която да предотврати превъртането на задвижващите колела при ускорение. Полицейските служители забелязали и че водачът З. нямал поставен обезопасителен колан по време на движение, с който бил оборудван автомобила, като за така констатираното от тях съставили АУАН. Същият бил подписан от жалбоподателя без възражения.

Впоследствие, на 02.06.2025г. жалб. З. подал писмено възражение, което било счетено за неоснователно и било издадено обжалваното НП.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на издадения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното.

В конкретния случай констатациите в АУАН от фактическа страна по отношение извършените от жалбоподателя действия съдът намери да не се опровергават в хода на съдебното следствие, а дори напротив – напълно се потвърждават от събраните в хода на съдебното следствие доказателства.

2

В рамките на производството са разпитани като свидетели актосъставителя И., свидетелят по акта Ч. и водените от страна на жалбоподателя свидетели РА., И. и З.. В показанията на горепосочените свидетели се открояват 2 различни версии за случилото се. Свидетелите И. и Ч. потвърждават описаното в АУАН, като разказват за собствените си възприятия във връзка с извършената проверка и по отношение на автомобила при процесната случка, а именно – как са установили движението настрани, със свирене на гуми, навлизането му в насрещното движение, суркането и приплъзването на автомобила. На показанията на полицейските служители противостоят показанията на св. РА., И. и З., които сочат, че колата не се е завъртала (св. РА. сочи, че при извършването на завой автомобилът се е завъртял съвсем малко, но без да навлиза в насрещното), както и че жалбоподателят е имал поставен колан. При обсъждането на горепосочените противоречия в доказателствената съвкупност на показанията на свидетелите, съдът обсъди тяхната логичност, последователност, убедителност, както и възможната заинтересованост на свидетелите. Така на първо място съдът съобрази, че полицейските служители се явяват незаинтересовани от изхода на делото, за разлика от свидетелите РА., И. и З., които са роднини на жалбоподателя (РА. братовчед, И. баба, а З. съпруга). На следващо място, съдът намери, че показанията на полицейските служители И. и Ч. се явяват убедителни и непротиворечиви. Не такива обаче са показанията на св. РА., И. и З.. Свидетелките И. и З. сочат, че въобще не е имало завъртане на автомобила, докато св. РА. посочва, че МПС-то се е завъртяло съвсем малко.

Свидетелката И. въобще не посочва жалбоподателят да е извършвал маневра завой надясно, какъвто се сочи от свидетелите РА. и З.. Нещо повече, на контролните въпроси на съда за разположението на пътниците в колата, тримата свидетели дават напълно противоположни показания. Свидетелят РА. сочи, че е бил на предна дясна седалка, съпругата е била зад него, т.е. на задна дясна седалка, а бабата е била зад шофьора, т.е. отзад вляво; свидетелката И. сочи, че е седяла отзад от дясната страна, първоначално посочва, че е била зад братовчеда (св. РА.), а впоследствие сочи, че отпред е седяла съпругата; свидетелката З. сочи, че е била отпред вдясно, а отзад вдясно е бил св. РА., а бабата отляво. Всички тези противоречия внасят съмнение в достоверността на показанията на свидетелите и дали същите въобще са били там към момента на въпросната случка, още повече че жалбоподателят си в писменото 3 възражение срещу съставения АУАН, както и в жалбата посочва, че с него в автомобила е имало две други лица, а не три. При така посоченото, съдът счете, че не следва да кредитира показанията на св. РА., И. и З. като взаимно противоречиви, нелогични и дадени от заинтересовани лица, а следва да кредитира показанията на полицейските служители като последователни, логични, непротиворечиви и дадени от незаинтересовани лица.

При така изложеното от фактическа страна, съдът намери от правна страна следното:

От Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и териториална компетентност, като същата не се оспорва от жалбоподателя.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 30.05.2025г., за нарушение, извършено на същата дата, а НП – на 22.07.2025г., тоест преди изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН.

При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН и приета за установена от съда, изцяло кореспондира на тази, посочена в НП.

Фактическата обстановка, отразена в АУАН и НП, е пълна и точна, като в нея са описани фактите, които са били установени от административнонаказващия орган, и които дават възможност на съда да провери изводите му от фактическа и от правна страна.

За нарушението по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП:

Правилото на чл. 104б, т. 2 ЗДвП въвежда императивна забрана водачите на моторни превозни средство да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Съдебната практика на Административните съдилища от цялата страна е последователна в разбирането, че пътят се използва за други цели освен в съответствие с предназначението му, когато с МПС се извършват такива действия, операции, 4 техники и маневри, които са непривични и неприсъщи на МПС, което извършва движение с цел превоз на пътници и товари. Според трайната практика на Административен съд Пловдив такива действия, които сочат на използване на пътя не по предназначение са: форсиране на двигателя и рязко подаване на газ, последвано от умишлено въртене на гуми или презавиване и извършване на кръгови движения с МПС; съзнателно блокиране движението на колелата на МПС; преднамерено извеждане на МПС от сцепление, което води до поднасяне и отклонение на предната или задната му част от равнината на движение (в ляво или дясно) и необходимост водачът да предприеме резки маневри, за да овладее контрола върху него.

Горепосочените действия представляват т. нар. "дрифт", като еманация на използването на пътищата не по предназначение. В този смисъл са Решение № 2015 от 28.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 2076/2021 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1949 от 22.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1930/2021 г. на XXIII състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1940 от 22.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1509/2021 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив и др.

"Дрифт"-ът, като проявление на гореизложените техники и действия, е типичната хипотеза на приложното поле на чл. 104б, т. 2 от ЗДВП. При преценка за съставомерност на деянието следва да се има предвид, че законодателят не поставя изискване за минимална продължителност на използването на пътищата не по предназначение, като е напълно възможно деецът първоначално да се движи правомерно по пътя, отворен за обществено ползване, да достигне до мястото, където е решил да извърши дрифт маневра и да я изпълни, след което отново да продължи да използва пътя по предназначение, включително да се върне към мястото, от което е дошъл. В тези случаи деянието отново се явява съставомерно по чл. 104б, т. 2 ЗДвП, доколкото е налице момент, независимо от неговата продължителност, в който пътят е използван не по предназначение, като предходното и последващо използване на пътя по предназначение е функционално обусловено от извършването на нарушението, доколкото пътят е използван, за да се достигне до мястото на извършване на забранените маневри и техники.

5

В случая, с оглед на поведението на жалбоподателя – преднамереното привеждане на МПС чрез повишаване на оборотите в състояние, в което гумите му да се приплъзнат, така че включително да навлезе частично в насрещното движение, както и продължението на движението на задната част на автомобила в другата част на платното при използване на тежестта на купето в центробежния момент, както и установеното от полицейския служител И. изключване на тракшън системата за контрол на сцеплението на автомобила, безспорно води съда до извод, че се касае за умишлено поведение от страна на жалбоподателя, довело до загубата на сцепление на задните гуми на автомобила, а оттам и до осъществяването на състава на процесното административно нарушение.

Приложена е коректната санкционна норма – чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП, като наложената санкция – глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, отговаря на фиксирания размер, предвиден в законовата норма.

Изложеното от жалбоподателя, че съпругата му била бременна, не се явява извинителна причина за поведението му и за извършеното деяние, още повече, че в случай, че същата е била в автомобила, както твърди тя в показанията си, е била налице завишена степен на обществена опасност на деянието поради поставянето в риск на уязвимо лице.

За нарушението по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП:

Административнонаказващият орган правилно е счел, че с действията си жалбоподателят е допуснал и нарушение на чл. 137а, ал.1 ЗДвП. Съставът на това нарушение урежда изпълнително деяние, което го определя като формално нарушение, на просто извършване, осъществявано чрез противоправно бездействие. С факта на неизпълнение на дължимото правомерно действие, обективният състав на нарушението е осъществен. В случая не са изложени твърдения и ангажирани доказателства за наличие на някои от изключващите отговорността обстоятелства по смисъла на чл. 137а, ал.2 ЗДвП, поради което следва да се счете, че жалбоподателят е допуснал визираното нарушение, като видно от кредитираните показания на полицейските служители, водачът е бил без поставен колан, без да е имало 6 някое от изключващите обстоятелства.