Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5646 от 10.04.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 61260/2022
Вид
Решение № 5646
Подписан
10.04.2023
В сила
14.11.2023
Състав
ЯНА МАРИО ФИЛИПОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 5646 гр. София, 10.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20221110161260 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от Н. Г. П. против ............. с искане да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата в размер на 1449,09 лева, представляваща главница по договор за кредит от 2008 г., за която е издаден изпълнителен лист от 11.12.2016 г. по ч. гр. д. № 76290/2015 г. по описа на Софийски районен съд, 73 състав. Страната поддържа, че за принудително събиране на процесното вземане е образувано изп. дело № 2017...........0403603 по описа на ЧСИ ........, с рег. № ..........., с взискател ответното дружество, което е прекратено поради настъпила перемпция. В исковата молба са изложени твърдения, че вземането е погасено по давност.

Направено е искане сторените от страната съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответното дружество.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва предявения иск. В подадения отговор са изложени съображения, че вземанията, установени с влязла в сила заповед за изпълнение се погасяват с изтичане на петгодишна давност, която е прекъсната многократно с предприемане на действия за принудително събиране на сумите по процесния изпълнителен титул. Процесуалният представител на дружеството поддържа, че съгласно трайната съдебна практика на касационната инстанция перемпцията и погасителната давност са различни правни институти, като перемпцията е без правно значение за давността. Направено е искане сторените от ответника съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ищеца.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема следното:

В доказателствена тежест на ответника по предявения отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439 ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК е да установи, при условията на пълно и главно доказване, че е предприел действия, водещи до прекъсване на погасителната давност на вземането предмет на процесния изпълнителен лист.

1

Страните не спорят, а и от изисканото в цялост производство по ч. гр. д. № 76290/2015 г. по описа на Софийски районен съд, 73 състав, се установява, че делото е образувано по подадено от ............. срещу ищеца по настоящото дело заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата в размер на 1449,09 лева, представляваща главница по договор за кредит от 2008 г., сумата в размер на 394,30 лева, представляваща възнаградителна лихва, сумата в размер на 1034,29 лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата и направените съдебни разноски.

Искането е уважено, като със заповед от 15.02.2016 г. е разпоредено длъжника да заплати сумите по подаденото заявление. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника чрез пълнолетно лице от адреса на 02.04.2016 г., поради което и на основание чл. 416, пред. 1 вр. чл. 414, ал. / в редакцията на процесуалния закон преди измененията обн. с ДВ, бр. 100 от 2019 г./ е влязла в сила на 19.04.2016 г., като изпълнителен лист за сумите е издаден на 11.12.2016 г.

С Определение № 214/15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г. по описа на ВКС, IV ГО е прието, че съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, изм. ДВ, бр. 12 от 1993г. ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години, като началната редакция на текста, обн. ДВ, бр. 275 от 1950 г. е предвиждала същото правило, изключвайки вземания срещу държавата и държавните предприятия. При влизане в сила на редакцията на чл. 117, ал. 2 ЗЗД с ДВ, бр. 275 от 1950 г. действащ е бил Законът за гражданското съдопроизводство, който е уреждал заповедното производство и изрично е предвиждал, че подаването на молба за издаване заповед за изпълнение произвежда действието на подаване искова молба и само в случай че молбата бъде оставена без уважение или не бъде връчена, тя няма такова действие ( арг. чл. 156г ЗГС). При действието на ГПК (отм.), заповедното производство не е било уредено, а на процесуалния закон са били познати т.нар. „несъдебни изпълнителни основания“ по чл. 237 ГПК (отм.), предвидени от законодателя като преки основания за издаване на изпълнителен лист.

Понастоящем в заповедното производство издаването на изпълнителен лист се предпоставя от издаване на специален съдебен акт – заповед за изпълнение, чрез която се установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно изпълнително основание съгласно чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК. Правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение – същата има установително и преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в сила заповед за изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е разполагал или е можел да се снабди до изтичане на срока за възражение.

Установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез използване на извънредните способи, лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, аналогични на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК. Същевременно практиката на ВКС по чл. 290 ГПК е наложила, че по отношение на заповедното производство, по което е издадено изпълнителното основание, е допустим и иск по чл. 439 ГПК, макар да не било проведено съдебно дирене. Чрез тези специални норми законодателят е придал на влязлата в сила заповед за изпълнение правния ефект на влязло в сила решение за вземането, защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е ограничено и атакуването на влезли в сила решения.

От изложеното следва, че по сега действащия процесуален закон не е налице основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В подкрепа на изложеното е и формираната съдебна практика, намерила израз в Определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г. о., ГК, Определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т. о., ТК; Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о., ГК; Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV г. о., ГК. С Решение № 3/04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021г. ВКС, IV г . о . изрично е прието, че чл. 117, ал. 2 ЗЗД намира приложение когато вземането е 2 определено по основание и размер с влязло в сила съдебно решение, така и когато е определено по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. По изложените съображения съдът намира, че погасителната давност за вземанията, обективирани в процесния изпълнителен титул, е общата 5-годишна давност.

В подкрепа на изложеното е и Решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020г. по описа на ВКС, IV ГО, с което е прието, че от влизане в сила на заповедта за изпълнение, започва да тече 5-годишна давност за вземанията, установени със сила на пресъдено нещо.

От изложеното следва, че от влизане в сила на заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден процесния изпълнителен лист, на 02.04.2016г. е започнал да тече петгодишен давностен срок за вземанията по титула.

Съгласно задължителните разяснения дадени с Тълкувателно решение № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва от предприемане на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. В мотивите към т. 10 примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността – налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане и т.н., както и действията, с които давността не се прекъсва – образуването на изпълнителното дело, когато в молбата не е посочен изпълнителен способ, изпращане на призовка за доброволно изпълнение, извършване на справки, изискване на удостоверение за данъчна оценка, проучване на имущественото състояние на длъжника и др. Няма спор и, че възлагането за изпълнение по смисъла на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ е действие водещо до прекъсване на давността. В този смисъл освен мотивите на цитираното тълкувателно решение е и съдебната практика намерила израз в Решение № 451/29.03.2016 г. по гр. дело № 2306/2015 г. на IV г. о. на ВКС и Решение № 28.02.2016г. по гр. д. № 4899/2014 г. на IV г. о. на ВКС.

В случая давността относно процесното вземане за главница е прекъсната с подаване на молба от 25.05.2017 г. от ............. до ЧСИ ........ за образуване на производство за принудително събиране на сумите по изпълнителния лист, съдържаща посочване на конкретно изпълнително действие ( налагане на запор върху вземания на длъжника) и възлагане по чл. 18 ЗЧСИ.

По образуваното въз основа на депозираната от кредитора молба изп. дело № 2017...........0403603 по описа на ЧСИ ........, с рег. № ..........., давността относно процесното вземане е прекъсната на 04.07.2017 г. с налагането на запор върху вземания на длъжника в ........... Следва да бъде разяснено, че не е необходимо предприетото действие да е успешно, за да се счита давността прекъсната. Извод в подкрепа на изложеното следва и от разясненията, дадени с т. 5 от Тълкувателно решение № 3/2015 г. по тълк. дело № 3/2015 г. на ОСГТК, съгласно които изпращане на запорно съобщение до банка в хипотеза, при която съдебният изпълнител е получил на основание чл. 508, ал. 1 ГПК отговор, че длъжникът няма сметка в съответната банка, представлява действие по налагане на запор, но длъжникът не отговаря за разноските по извършването му и те остават за сметка на взискателя. Запорът на вземане се счита за наложен на датата, на която запорното съобщение е връчено на длъжника /чл. 450, ал. 2 ГПК/, а спрямо третото задължено лице се счита за наложен от момента на връчване нему на запорното съобщение - чл. 450, ал. 3 ГПК.

Запорът върху вземания по разплащателна банкова сметка се счита наложен и има действие от деня, в който е връчено запорното съобщение на банката до датата на погасяване на задълженията на длъжника – титуляр на сметката, реализиране на изпълнителния способ и удовлетворяване на взискателя, респективно до отмяна на обезпечителната мярка, замяна на обезпечителната мярка с друга, вдигане на запора или прекратяване на изпълнителното производство. Запорът има действие върху разплащателните банкови сметки на длъжника до размера на сумите, посочен в запорното съобщение, както върху наличните към връчване на запорното съобщение суми в банковата сметка на длъжника, така и върху последващите постъпления. Запорът върху вземанията по разплащателната банкова сметка, по която няма наличност, т. е. когато салдото по сметката е дебитно, се счита наложен от датата на връчване на запорното съобщение на банката, и има действие по отношение на 3 постъпленията на суми по банковата сметка след налагането му, без да е необходимо изпращане на други запорни съобщения от съдебния изпълнител до банката, в който смисъл е и Решение № 4 от 16.06.2017 г. по т. д. № 3129/2015 г. на II т. о. на ВКС. Запорът се счита наложен от получаване на запорното съобщение и има действие до настъпване на някое от посочените по-горе обстоятелства, поради което запорът в хипотезата на наложен запор върху банкова сметка на длъжника, без значение от наличностите по същата, е изпълнително действие с траен характер и непрекъснато действие – така Решение № 265013 от 6.07.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 6531/2020 г.

Давността относно процесното вземане е прекъсната и с подаване на молба от взискателя от 13.04.2018 г. с искане за налагане на запор върху трудовото възнаграждение и банковите сметки на длъжника, и извършване на опис на движими вещи. Следва да бъде отбелязано, че за прекъсването на давността е без значение дали съдебният изпълнител е предприел действия в изпълнение на отправеното искане от кредитора, тъй като давността се явява санкция за пасивното поведение на титуляра на вземането, а не на съдебния изпълнител. Когато кредиторът отправи искане за предприемане на конкретни изпълнителни действия, каквито в случая са посочени в молбата от 13.04.2018 г., бездействието на съдебния изпълнител няма за последица изтичане на давностен срок доколкото взискателят е бил активен.