Определение № 2927 от 12.12.2023, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 3200/2023
- Вид
- Определение № 2927
- Подписан
- 12.12.2023
- В сила
- 12.12.2023
- Състав
- Стефка Тодорова Михова, Борис Димитров Илиев, Николай Колев Стоянов
Цитирани разпоредби
- чл. 129, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 1,т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.278, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 27, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 264з · Търговски закон
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2927 гр. Пловдив, 12.12.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Стефка Т. Михова
Членове:
Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20235300503200 по описа за 2023 година Производство по чл. 274, ал. 1,т.1 от ГПК във вр.чл.130 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от подадена от А. И. Д., с ЕГН **********, чрез пълномощника му по делото адв.С. Н., против определение № 1171 от 17.10.2023 г. постановено по гр. д. № 1378/2023 г. по описа на РС – Карлово, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения от жалбоподателя иск.
В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното определение и се настоява за неговата отмяна и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното преграждащо определение първоинстанционният съд е изложил съображения , че след извършена служебна справка в Търговския регистър е установено, че ответното търговско дружество „Вива кредит“ООД, ЕИК:201995287 е заличено на 12.04.2023г., а исковата молба е депозирана от ищеца А. И. Д. на 07.08.2023 г., поради което производството по делото се явява недопустимо и като такова подлежи прекратяване.
Частната жалба срещу така постановеното определение е основателна.
Принципно правилно е становището на първостепенния съд, че надлежна процесуалноправна легитимация за участие като страна в исковия 1 граждански процес притежават само правосубектните лица - аргумент от чл.
26, ал. 1 вр. с чл. 27, ал. 1 ГПК. За търговските дружества правосубектността възниква с вписването им в търговския регистър, а заличаването от регистъра има за последица изгубване на правосубектността. От момента на заличаването търговското дружество престава да съществува като субект в правния мир и едновременно с това губи надлежната си процесуална легитимация да води искове, да отговаря като ответник по предявени срещу него искове и да извършва процесуални действия по дела, в които е участвало като страна.
От извършената от въззивният съд служебна справка в търговския регистър се констатира, че е осъществено преобразуване чрез промяна на правната форма на търговско дружество „Вива кредит“ от ООД в АД, следователно такава загуба на правосубектност, каквато е констатирал първостепения съд- няма. Касае се за едно и също юридическо лице, което до вписването на преобразуването в търговския регистър има една правноорганизационна форма, а след това придобива друга, като правата и задълженията преминават изцяло и без промеждутък от време върху новоучреденото дружество/чл. 264з от ТЗ/. Всичко това означава, че когато ищецът посочи в исковата си молба като ответник търговско дружество, което преди това се е преобразувало чрез промяна на правната форма, не е налице начална липса на правосубектност, която води до недопустимост на процесуалните действия. Съдът е длъжен съгласно чл. 7, ал. 1 от ГПК служебно да провери процесуалната правоспособност и да коригира сгрешената в исковата молба правна форма на надлежния ответник /решение № 777 от 11.01.2011 г. по гр. д. № 329/2010 г. на трето гр.отд. на ВКС,решение № 267 от 8.4.2010 г. по гр. д. № 397/2009 г. на четвърто гр.отд. на ВКС/. Когато първоинстанционният съд извърши това законосъобразно процесуално действие, нередовността на исковата молба е отстранена с обратна сила/чл. 129, ал. 5 от ГПК/ и преобразуваното чрез промяна в правната форма дружество има правосубектност да отговаря по предявените искове. Ето защо е неправилно в този случай първоинстанционният съд да прекратява производството по делото поради липса на правосубектност на ответника, а е бил длъжен сам да предприеме действия по отстраняване на евентуално допуснатите процесуални нарушения.
Изложеното налага отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
По изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 1171 от 17.10.2023 г. постановено по гр. д. № 1378/2023 г. по описа на РС – Карлово, ІІІ гр.състав.
ВРЪЩА делото на РС – Карлово за продължаване на съдопроизводствените действия.
2
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3