Определение № 159 от 18.01.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 159 гр. Пловдив, 18.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Руска Ат. Андреева като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно частно гражданско дело № 20235300503416 по описа за 2023 година Производство по чл.413, ал.1 ГПК.

Постъпила е частна жалба от „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, чрез адв.

Л.Ц.М., АК против Заповед № 7435/ 01.11.2023г. по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 14 337/ 2023г. по описа на ПРС – VІІ гр.с. в частта на определените разноски по съразмерност от които 104,82 лева – държавна такса и 387,06 лева – адвокатско възнаграждение. Иска се изменение на издадената заповед за изпълнение, като се присъди в полза на заявителя сумата за претендираното адв.възнаграждение в размер на 837,10 лева и държавна такса в размер на 159,03 лева. Иска се присъждане и на сторените разноски за настоящото производство.

Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства, намери следното:

С издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК след частично уважаване на заявлението на жалбоподателя за издаване на ЗИ за заплащане на претендирани суми за цената на електросъобщителни услуги за периода от 21.11.2021г. до 20.05.2022г., както и обезщетение за забава за периода от 23.01.2022г. до 29.08.2023г., както и плащане на претендирани суми за цена на устройства на изплащане по договори за продажба на изплащане, сключени в периода 18.06.2020г. – 25.08.2021г., съответно за период от 21.11.2021г. до 20.06.2022г. , както и обезщетение за забава за тези суми за 1 периода от 23.01.2022г. до 29.08.2022г., е присъдил и законната лихва върху главниците до окончателното им изплащане , ВЕДНО с разноските по съразмерност за заповедното производство, от които 104,82 лева – държавна такса и 387,06 лв – адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

Това е така , тъй като е налице отхвърлителна част по заявлението на заявителя по чл.410 ГПК по отношение на претендираните за плащане суми : за такса повторно включване, такса за събиране на дължими суми, както и за всички претендирани неустойки за услуги в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС, отстъпки от цената на месечна абонаментна такса, отстъпки от цените на закупени устройства, както и такива за невърнато оборудване по ценова листа.

С частната жалба се формулира довод, основан на разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 от наредба №1/ 09.07.2004г на ВАС с оглед материалния интерес, като исковата претенция е в минимален размер спрямо дълга , който се претендира, а съгласно чл.78, ал.5 ГПК съдът може да намали по искане на насрещната страна заплатеното възнаграждение за адвокат, но не и по-малко от минималното определено в наредбата. Счита се, че фактът, че РС – Пловдив е отхвърлил частично иска не води до присъждане на адвокатски хонорар под законоустановения минимум. За това се иска и присъждане на такъв в претендирания размер до 837,10 лева.

Жалбата е неоснователна.

В настоящия случай, както и заповедният съд обосновано е мотивирал с позоваването си на изричната разпоредба по чл.78, ал.1 ГПК, приложима и в заповедното производство, според която заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска, в случая заявлението.

Присъждането на разноски, вкл. адвокатско възнаграждение по чл.78, ал.1 ГПК, е прилагане на установен с тази норма правен принцип, според който присъждане на разноски, вкл. адв.възнаграждение за отхвърлената част от иска, съответно заявлението, не следва присъждане на разноски поради тяхната неоснователност, за което съдът се е мотивирал. В случая не се касае за намаляване на размера на адв.възнаграждение на основание чл.78, ал.5 ГПК, доколкото се касае за едностранно производство, в което няма възможност за възражение от насрещната страна, а и не е извършено 2 намаляване на това възнаграждение от заповедния съд на посоченото от жалбоподателя правно основание, което е приложимо само за размера на адв.възнаграждение. В случая от страна на жалбоподателя, чрез проц. си представител се смесват двете предвидени правни основания , при които не се присъжда целия размер на всички сторени разноски за съдебното производство по чл.78, ал.1 ГПК , а част от тях поради частично уважаване на претенциите и предвиденото специално основание по чл.78, ал.5 ГПК, приложимо за исковото производство и то само относно адв.възнаграждение, което е заплатено от съответната страна и представлява разноски за нея. Ето защо частната жалба се явява неоснователна и като такава ще се остави без уважение.

Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.І във връзка с чл.278, ал.4 ГПК, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, чрез адв. Л.Ц.М., АК против Заповед № 7435/ 01.11.2023г. по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 14 337/ 2023г. по описа на Пловдивски районен съд – VІІ гр.с. в частта на определените разноски за заповедното производство на основание чл.78, ал.1 ГПК по съразмерност, от които 104,82 лева – държавна такса и 387,06 лева – адвокатско възнаграждение, като неоснователна.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3