Определение № 142 от 24.01.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 142 гр. София, 23.01.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Баева

Членове:

Зорница Хайдукова

Красимир Машев като разгледа докладваното от Анна Баева Касационно търговско дело № 20228002902295 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Община Сливен, представлявана от адв. Д. Д., срещу решение № 59 от 08.07.2022г. по в.т.д. № 77/2022г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 8 от 17.03.2022г. по т.д. № 79/2020г. на Окръжен съд – Сливен в осъдителната му част, с която касаторът Община Сливен е осъден да заплати на „Билдинг – ТД” ЕООД сумата 192 361,48 лева с ДДС, от която 164 183,69 лева с ДДС – възнаграждение за изпълнени СМР по договор от 13.06.2019г., и 28 177,79 лева с ДДС – стойността на извършени допълнителни СМР по същия договор, включващи разбиване на бетон, натоварване на транспорт; транспорт на строителни отпадъци до депо 15км; подравняване, изглаждане и ръчно трамбоване на земното легло преди полагане на трошено-каменна настилка; фугиране на тротоарни настилки с пясък и уплътняване с виброплоча, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска - 26.10.2020г. до окончателното изплащане, както и 13 313,06 лева - разноски по делото, като е отхвърлено възражението за прихващане на касатора със сумата 45 178,38 лева с ДДС, представляваща стойността на разходите за цялостно пренареждане на тротоарната настилка.

1

Касаторът поддържа, че въззивното решение е постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Твърди, че въззивният съд не е обсъдил възражението му за нередовност на исковата молба, останала неотстранена, изразяваща се в липса на посочени по вид и количество СМР, които се твърди да са извършени, тяхната стойност по пера и датата на извършването им. Сочи, че въззивният съд не е обсъдил и възражението му за наличие на пълно неизпълнение на договора от страна на изпълнителя, обусловило упражняване на правата му по чл.265, ал.1 ЗЗД. Излага и оплакване за необсъждане на довода му за допуснато от първоинсатнционния съд нарушение на съдопроизводствените правила поради недопускане на повторна експертиза за остойностяване на ремонта на некачествените СМР с оглед опреД.е размера на вземането по възражението за прихващане.

В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът релевира наличие на основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като сочи следния процесуалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС: „Длъжен ли е второинстанционният съд в мотивите на въззивното решение да разгледа всички наведени от страната доводи, аргументи и възражения и съответно да се обоснове защо отхвърля същите и съответно, ако не е сторил това, дали решението е постановено при процесуални нарушения?” Касаторът твърди, че като не е обсъдил направените във въззивната жалба възражения, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 15 от 30.01.2014г. по гр.д. № 4604/2014г. на ВКС, IV г.о., решение № 228 от 01.10.2014г. по гр.д. № 1060/2014Г. на ВКС, I г.о., решение № 166 от 15.07.2013г. по гр.д.№ 1285/2012г. на ВКС, III г.о. Касаторът поддържа, че е налице и основанието на чл.280, ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване за проверка на допустимостта на обжалваното въззивно решение с оглед изложените доводи.

Ответникът „Билдинг - ТД” ЕООД, представляван от адв. Е. Х., представя отговор, с който оспорва касационната жалба. Прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване, тъй като въззивният съд се е произнесъл по възраженията за нередовност на исковата молба и за неизпълнение на сключения договор, като ги е намерил за неоснователни. Излага и подробни съображения за неоснователност на касационната жалба и претендира разноски за касационната инстанция.

2

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

Въззивният съд е извършил служебна проверка на първоинстанционното решение и е приел, че е валидно и допустимо. Намерил е за неоснователно оплакването, че решението е постановено по нередовна искова молба, несъдържаща твърдения за конкретните СМР, които ищецът претендира да е извършил. Посочил е, че фактическите основания на исканията на ищеца са ясни: ищецът твърди, че е изпълнил СМР, описани в протокол № 1 от 05.05.2020 г. и в протокол № 2 за допълнително възникнали и изпълнени СМР, като е без значение за допустимостта на решението наличието или липсата на посочена банкова сметка, по която ответникът би могъл да плати задължението си, тъй като това не е основание за даване на указания по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК за отстраняване на нередовност, нито за връщане на исковата молба при неизпълнение съгласно чл. 129, ал. 3 ГПК.

Въззивният съд е намерил, че по същество обжалваното решение е правилно, поради което на основание чл. 272 ГПК е препратил към мотивите му, като в допълнение е изложил съображения по конкретните оплаквания във въззивната жалба. Приел е за неоснователно оплакването на въззивника, че окръжният съд не обсъдил в решението си договора между страните и съдържащите се в него уговорки, в резултат на което не е стигнал до извод, че е налице “пълно неизпълнение“ на договорните задължения от страна на изпълнителя по смисъла на чл. 30, т. 1 от договора в хипотезата на некачествено изпълнение. Изложил е съображения, че макар да заявява пълно неизпълнение, всъщност възложителят не оспорва, че изпълнителят е престирал СМР, но възразява, че не му дължи претендираното възнаграждение заради констатирани недостатъци, пропуски и нарушения на технологията на изпълнение, като извършените дейности не съответствали на техническото задание. Приел е, че между страните е сключен на 13.06.2019г. договор, с който възложителят Община Сливен е възложил, а изпълнителят „Билдинг - ТД” ЕООД е приел да изпълни с осигурени от него и одобрени от 3 възложителя материали, техническо оборудване и организация на строителството обществена поръчка с предмет: Избор на изпълнител за изпълнение на строителни и монтажни работи за обект “Основен ремонт на тротоарни настилки на територията на Община Сливен” по пет обособени позиции, като е обсъдил и посочения в договора обхват на обособена позиция 2. Взел е предвид, че договорът е сключен със срок до 10.12.2020г., а стойността на СМР е до 500 000 лева, като в чл. 4 е уговорено, че характерът, обемът на видовете СМР и прогнозните количества ще се възлагат от възложителя с възлагателно писмо, придружено с технически/технологичен проект и/или техническо задание и/или количествени сметки и/или схема на ремонтните площи с подробни (сборни) ведомости. Посочил е, че количеството и качеството се приемат от представители на възложителя въз основа на действително измерени и проверени на място количествени показатели и представени сертификати и декларации за съответствие.

Въззивният съд е приел, че с възлагателно писмо изх. № 4704-2640 от 08.08.2019 г. Община Сливен е възложила на изпълнителя СМР по предварително уточнените участъци от тротоарни настилки съгласно приложената количествена сметка с указан срок за изпълнение, като страните спорят относно обема на изпълненото и съответствието му с възложеното.

Обсъдил е и заключенията на извършените две съдебно технически експертизи, като е приел, че и двете са изпълнени от компетентни вещи лица, в чиито образование, професионална подготовка, квалификация и добросъвестност няма съмнения, и че между заключенията им няма съществени противоречия и те дават обосновани, логични, ясни отговори на поставените им въпроси. Въззивният съд е кредитирал и двете заключения по въпросите, свързани с изпълнените СМР и качеството им, в които експертите са установили, че възложените на изпълнителя СМР по протокол № 1 (основни СМР) и протокол № 2 (допълнителни СМР) са изпълнени; действителната стойност на изпълнените СМР по протокол № 1 е 164 217,66 лева; разликата между отчетените от изпълнителя количества СМР по протокол № 1 и подробната ведомост и количествата, коригирани от инвеститора, е 318,20 лева без ДДС; СМР по протокол № 2 не са били заложени в предварителната сметка, а са били необходими, като стойността им не надвишава общата стойност на СМР по обществената поръчка.

Посочил е, че и двете вещи лица обосновават виждането за липса на 4 некачествено изпълнени СМР, и е намерил претенциите на възложителя за такива некачествени работи за неоснователни. Изтъкнал е, че вещото лице Серафимова подробно и обосновано е обяснила, че разширителни фуги с цименто-пясъчен разтвор са ненужни технически; че всички кръстовища с тактилни плочи са изпълнени в съответствие с изискванията на Наредба № РД-02-20-2 от 26.01.2021 г.; че е невъзможно надлъжната фуга при бордюрите да остане права, след като се следва конфигурацията на бордюра.

Взел е предвид, че според констатациите на вещото лице Серафимова има само едно място, на което може да се нареди един ред от 4 тактилни плочи, за да се намали разстоянието до кръстовището, като за отстраняване на тази неточност е необходима сумата 33,97 лева с вкл. ДДС за демонтаж на съществуващите плочи 0,64 кв.м. и доставка и монтаж тактилни плочи 0,64 кв.м. Съобразил е, че според вещото лице Маркова тротоарната настилка след една година използване и натоварване е в добро състояние, годна за целите, за които е предназначена, без изкъртени, отлепени и повдигнати бордюри и тротоарни плочи.

С оглед обсъдените доказателства въззивният съд е достигнал до извод, че няма никакви основания за извод за наличие на “пълно неизпълнение” на договора. Намерил е, че възложените СМР са изпълнени с минимално отклонение от качествените стандарти и нормативните изисквания по отношение на 0,64 кв.м. настилка от тактилни плочи, като е минимална и разликата между отчетените и изпълнените СМР, и отклонението от поръчката не е толкова съществено, че да прави работата негодна за нейното договорно или обикновено предназначение и да дава право на поръчващия съгласно чл. 265, ал. 2 ГПК да развали договора. Приел е, че допълнителните СМР по протокол № 2 са били необходими и са изпълнени. Поради това е достигнал до извод, че на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД ответникът възложител дължи възнаграждение за изпълнената от ищеца работа и претенциите са основателни за сумата 164 183,69 лева за основните СМР по протокол № 1 – след прилагане на правилото на чл. 265, ал. 1, предл. 2 ЗЗД за намаляване на възнаграждението със сумата 33,97 лева, и за сумата 28 177,79 лева за допълнителните СМР по протокол № 2.

Настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.

5

Поставеният от касатора процесуалноправен въпрос, отнасящ се до задължението на въззивния съд да обсъди доводите и възраженията на страните и да изложи мотиви във връзка с тях, е релевантен. По този въпрос е формирана постоянна практика, обективирана в служебно известните на настоящия състав Тълкувателно решение № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, решение № 55/03.04.2014г. по т. д. № 1245/201 Зг. на ВКС, I т. о., решение № 63/17.07.2015г. по т. д. № 674/2014г. на ВКС, II т. о., решение № 263/24.06.2015г. по т. д. № 3734/2013г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 1 11/03.11.2015г. по т. д. № 1544/2014г. на ВКС, ТК, II т. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК, както и посочените от касатора решения. Прието е, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанции е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма.