Определение № 630 от 04.06.2021, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 630 гр. Благоевград , 03.06.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в закрито заседание на трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Надя Узунова

Румяна Бакалова

Миглена Йовкова като разгледа докладваното от Румяна Бакалова Въззивно частно гражданско дело № 20211200500412 по описа за 2021 година

Производството е с правно основание чл.413, ал.2 ГПК .

Делото е образувано по частна жалба от „М.п.“ ЕООД, ЕИК 206303789 срещу разпореждане № 500745/10.02.2021 г. по ч.гр.д. № 143/2021 г. по описа на РС[1]гр.Р., в частта, с която е оставено без уважение заявлението на „М.п.“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК против „К.и.“ ЕООД със седалище гр.Б. за сумата от 116.63 лв.,представляваща лихва за забава за периода от 14.12.2017 г. до 27.01.2021 година. Жалбоподателят счита атакувания съдебен акт за неправилен, незаконосъобразен и необоснован. Навежда доводи, че претендираната лихва за забава е в размер по-малък от действителния. Сочи, че лихвата за забава за периода от 14.12.2017 г. до 13.03.2020 г. е в размер на 88.65лв.,а в периода от 09.04.2020 г. до 27.01.2021 година е в размер на 31.75 лв. или общо 120 .40 лв.,а това е в по-висок размер от претендирания. Твърди, че претендираният размер лихва за забава на главницата е изцяло съобразен с чл.6 на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г.

Моли да се отмени разпореждането в обжалваната част и да се уважи искането,включително и по отношение на разноските.

Въззивният съд, като обсъди доводите на жалбоподателя, както 1 доказателствата в първоинстанционното производство,съобрази следното:

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуалнолегитимирано лице, в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Производството е образувано по заявление от „М.п.“ ЕООД, ЕИК 206303789 за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за сумата от 388.74 лв., представляваща неплатена цена на доставена електрическа енергия, дължима на основание договор за доставка на електрическа енергия и за сумата от 116.63 лв.,посочено като обезщетение за забава /лихва/ за периода от 14.12.2017г. до датата на подаване на заявлението.Във връзка с последното искане не са дадени допълнителни пояснения.

След обсъждане на съдържанието и приложенията към заявлението районният съд е уважил искането в частта за вземането, представляваща дължима и неплатена главница , а по отношение на лихвата за забава е приел, че искането противоречи на императивна правна норма, а именно на чл.6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на НС от 13.03.2020 година, и преодоляване на последиците и като такова го е отхвърлил. Съгласно съобразителната част на разпореждането, в периода от 13.03.2020 година /от която дата е в сила цитирания чл.6/ до 09.04.202 година /до която дата е в сила първоначалната редакция на същата законова разпоредба/ е налице законова забрана при неизпълнение на задължения на частноправни субекти, какъвто е длъжникът, да се прилагат санкции вкл.заплащане на мораторни лихви, поради което и доколкото заявителят не е прецизирал в заявлението вземането за лихва извън посочения период, заявлението в частта относно акцесорната претенция е отхвърлена изцяло.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл.

127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или 2 добрите нрави, да не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да не е налице обоснована вероятност за това; длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на Република България и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията на Република България- чл. 411, ал. 2 от ГПК.

В случая заявителя не е прецизирал своето искане по отношение периода на претендиране на лихвата за забава.Така формулирано заявлението ,сочи,че лихвата е заявена за целия посочен период и действително в него попада период,в който със закон е отречено правото при неизпълнение да се търси обезщетение за забава.Проверяващият съд напълно споделя наведените от заповедния съд доводи относно приложимата в случая редакция на чл.6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. /обн. в ДВ, бр.

28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г. /. Същата въвежда забрана до отмяната на извънредното положение да се прилагат последиците от забава за плащане на задължения на частноправни субекти, включително лихви и неустойки за забава, както и непаричните последици като предсрочна изискуемост, разваляне на договор и изземване на вещи.

След като заявителят е посочил размера на обезщетението и периода,за който то е изчислено,без допълнителна информация,че са съобразени разпоредбите на горепосочения закон,следва да се приеме,че периодът включва и този мораториум.Правилно първоинстанционния съд е констатирал,че това противоречи на приложимата в случая редакция на чл.6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. /обн. в ДВ, бр.

28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г. /.

В жалбата е направено изчисление на размера на лихвата за отделните времеви отрязъци,но настоящият състав,постановил определението намира,че съдът не е длъжен да изчислява размера на претендираната лихва,а в конкретния случай да отрази и провери периода,за който е претендирана престацията и дали има законови разпоредби,които ограничават вземането.

По изложените съображения съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба от „М.п.“ ЕООД, ЕИК 206303789 срещу разпореждане № 500745/10.02.2021 г. по ч.гр.д. № 143/2021 г. по описа на РС[1]гр.Р., в частта, с която е оставено без уважение заявлението на „М.п.“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК против „К.и.“ ЕООД със седалище гр.Б. за сумата от 116.63 лв.,представляваща лихва за забава за периода от 14.12.2017 г. до 27.01.2021 година.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4