Решение № 2339 от 14.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2339 гр. Пловдив, 14.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20245330105153 по описа за 2024 година

„Йеттел България” ЕАД е предявило обективно, кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 , във вр.

345, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД за признаване за установено по отношение на В. Н. К. ЕГН **********, че последният дължи на ищцовото дружество следните суми: сумата от 40.54 лв., представляваща сбор от незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за периода 15.02.2022 г. до 14.03.2022 г., дължима Допълнително споразумение от 06.02.2021 год. към Договор за ползване на мобилен номер *** от 20.06.2015 г., сумата от 112.90 лв., представляваща сбор от незаплатени лизингови вноски по договори за лизинг, от която: 89.90 лв.лизингови вноски за периода от м.05.2022 г. до м.01. 2023 г., дължима по Договор за лизинг от 06.02.2021г. за мобилен номер ***, по силата на който на ответника е предоставено мобилно устройство „HUAWEI P Smart 2021 128GB Dual black” и 23.00 лв.- лизингови вноски за периода от м.05.2022 г. до м.01. 2023 г, дължими по Договор за лизинг от 06.02.2021г. за мобилен номер ***, по силата на който е предоставен за ползване пакет базови аксесоари, дължими за периода м.05.2022 г. до м.01. 2023 г; сумата от 100.07 лв. – неустойка, представляваща разликата между редовната и преференциалната цена на предоставеното устройство „HUAWEI P Smart 2021 128GB Dual black” по силата на Договор за лизинг от 06.02.2021г., ведно със законната лихва върху горепосочените суми, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 15.12.2023 г., до окончателното им изплащане, за които суми е издадена 1

Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 9208/ 21.12.2023 г. по ч. гр.д. № 18630/2023 г. по описа на Районен съд Пловдив.

В исковата молба се сочи, че между страните са сключени горепосочените договори за предоставяне на мобилни услуги и договори за лизинг с предоставени за ползване мобилни устройства. Ответникът преустановил плащанията по договорите за предоставяне на мобилни услуги и по лизинговите правоотношения. Предвид това, договорите за предоставяне на мобилни услуги били предсрочно прекратени поради виновно неизпълнение на задълженията от страна на ответника. Предвид прекратяването на договорите за предоставяне на мобилни услуги, то предсрочно изискуеми станали и всички задължения на потребителя за заплащане на месечни лизингови вноски по договорите за лизинг. Доколкото вземанията по договорите за лизинг са обявени за предсрочно изискуеми, то като неустойка се претендира и разликата между редовната и преференциалната цена на предоставените лизингови устройства. Моли се исковите претенции да бъдат уважени. Претендират се сторените разноски.

Макар и ответната страна да е получила редовно препис от исковата молба и приложенията към нея, в срока по чл. 131 ГПК не е подаден отговор на исковата молба.

В открито съдебно заседание от 11.02.2025 год.. (л. 82), на което не е даден ход, по молба на ответника, от последния е направено признание на исковата претенция.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 18630/ 2023 г. по описа на Районен съдПловдив, в полза на ищеца е издадена заповед № 9208 от 21.12.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Вземанията, обективирани в издадената заповед по чл. 410 ГПК, по пера са идентични с тези, заявени с исковата молба и уточненията към нея.Така издадената заповед по чл. 410 ГПК е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 ГПК, като в указания едномесечен срок е подадена настоящата искова молба. Ето защо и предявените установителни искове по реда на чл. 422 ГПК са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

По претенцията за заплащане на предоставени телекомуникационни услуги:

От приетото по делото Допълнително споразумение от 06.02.2021 год. към Договор за ползване на мобилен номер *** от 20.06.2015 г се установява, че между страните са възникнали правоотношения по повод предоставяне на телекомуникационни услуги. В тази връзка, ответната страна не е оспорила 2 горепосочения договор, поради което съдът приема, че същите валидно обвързват страните по делото. Допълнително, съглашенията отговарят на законовите изисквания за договори, сключени при общи условия, като те включват необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите, а липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите условия, които са неразделна част от тях и са приети с положения подпис на абоната, като по този начин лицето е декларирало, че е запознато с тях и е получило екземпляр от същите.

Не съществува спор между страните по делото и че за процесния период, ищецът като доставчик на услугата е предоставил на ответника като потребител достъп до телекомуникационната си мрежа. От приложените към процесните фактури и неоспорени справки за потребени услуги, се установява, че за фактурираните периоди ответникът, като потребител на мобилни услуги, действително е ползвал същите. В тази насока следва да се посочи, че в случая е достатъчно същият да е имал възможност да ползва услугите, а не реално да се е възползвал от тях. Таксите по горепосочените договори са абонаментни, поради което е ирелевантно в какъв обем е потребената услуга от страна на ответника – потребител.

По отношение на претенцията за лизингови вноски за предоставени за ползване мобилни устройства:

От приобщените по делото доказателствени материали се изяснява, че между страните са сключени Договор за лизинг от 06.02.2021г. за мобилен номер ***, по силата на който на ответника е предоставено мобилно устройство „HUAWEI P Smart 2021 128GB Dual black” и Договор за лизинг от 06.02.2021г. за мобилен номер ***, по силата на който е предоставен за ползване пакет базови аксесоари. Нужно е да се посочи, че договорите за лизинг не са оспорени от ответната страна, поради което и съдът приема, че същите валидно я обвързват. По силата на цитираните правоотношения, на ответника са предоставени за временно и възмездно ползване с опцията да се придобият след изтичане на лизинговия период, мобилно устройство „HUAWEI P Smart 2021 128GB Dual black” и базови аксесоари. Самото предаване на лизинговите вещи се установява от съдържанието на самите договори, служещи като доказателство за предаването – чл. 4 от съответните договори за лизинг. С факта на предаването на лизинговите активи, за ответната страна като лизингополучател възниква корелативното задължение да заплаща месечните лизингови вноски съобразно приложимите към договорите погасителни планове. При доказателствена тежест за ответната страна, по делото не се установи плащане на дължимите вноски за лизинг.

Предвид гореизложеното, предявените искове с правно основание с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 , във вр. 345, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД за признаване за установено по отношение на В. Н. К. ЕГН **********, че последният 3 дължи на ищцовото дружество следните суми: сумата от 40.54 лв., представляваща сбор от незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за периода 15.02.2022 г. до 14.03.2022 г., дължима Допълнително споразумение от 06.02.2021 год. към Договор за ползване на мобилен номер *** от 20.06.2015 г., сумата от 112.90 лв., представляваща сбор от незаплатени лизингови вноски по договори за лизинг, от която: 89.90 лв.- лизингови вноски за периода от м.05.2022 г. до м.01. 2023 г., дължима по Договор за лизинг от 06.02.2021г. за мобилен номер ***, по силата на който на ответника е предоставено мобилно устройство „HUAWEI P Smart 2021 128GB Dual black” и 23.00 лв.- лизингови вноски за периода от м.05.2022 г. до м.01. 2023 г, дължими по Договор за лизинг от 06.02.2021г. за мобилен номер ***, по силата на който е предоставен за ползване пакет базови аксесоари, дължими за периода м.05.2022 г. до м.01. 2023 г. следва да бъдат уважени. Върху главниците се дължи и законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 15.12.2023 год., до окончателното й погашение.

Следва да се отбележи и че в с.з. от 11.02.2025 го., ответникът лично призна дължимостта на претендираните суми.

По отношение на претенциите за неустойка:

Съгласно разпоредбата на чл. 92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Така функциите, които изпълнява неустойката, са обезпечителна и обезщетителна, като идеята на обезпечителната функция е да се гарантира точното изпълнение на поетите задължения.

Съдът намира претендираната уговорка за заплащане на неустойка, формирана като разликата между стандартната цена и преференциалната цена, по която е предоставено на потребителя мобилно устройство „HUAWEI P Smart 2021 128GB Dual black” по силата на Договор за лизинг от 06.02.2021г. за нищожна. Уговорка за заплащането на посочената неустойка се съдържа гл. IV- та от процесния договор за лизинг. Договореността за неустойка в процесните договори (формирана като разликата между стандартната цена и преференциалната цена, по която са предоставени на потребителя процесните мобилни устройства) е неясна и в противоречие с изискването на чл. 147, ал. 1 ЗЗП, тъй като не е посочено ясно и по разбираем начин нито с каква част от ползвана отстъпка се начислява неустойката, нито какъв е размерът на отстъпката. В случая потребителят е заставен да тълкува волята на по-силната страна, за да определи какъв би бил размерът на дължимата неустойка, която евентуално ще дължи при прекратяване на договора (без оглед на причината за разкъсване на облигационната връзка между страните) и дали този размер не би бил необосновано завишен с оглед евентуалните вреди за мобилния оператор.

4

Отделно от гореизложеното, съдът счита, че разликата между стандартната цена и преференциалната цена, по която са дадени на потребителя за ползване процесните мобилни устройства между представлява предоставена търговска отстъпка. Същевременно, недопустимо е ( в материалноправен аспект ) впоследствие да се търси стойността на вече предоставена търговска отстъпкакоето вещта е предоставена за ползване е съществен елемент от договора за лизинг и същото е изрично договорено от страните още към момента на сключване на договора (арг. чл.

342, ал. 1 ТЗ). Предвид това, търсенето на заплащане на предоставена отстъпка от възнаграждението за ползване на вещта цели последващо увеличаване на това възнаграждение и води до едностранна промяна на договора (без потребителят да е дал съгласие за това). Съдът счита, че това от една страна е противно на добрите нрави, излизайки извън обезщетителната функция на неустойката, а от друга се постига и заобикаляне на първоначално обявената и договорена с потребителя цена на ползване, което е в противовес с изискването на чл. 143, ал. 2, т. 13 Закон за защита на потребителите и на осн. чл. 146, ал. 1 ЗЗП води до нищожност на договореността за заплащане на неустойка по гл. IV- та от процесния договор за лизинг.

Предвид изложеното, претенцията с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД, с която се претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 100.07 лв. – неустойка, представляваща разликата между редовната и преференциалната цена на предоставеното устройство „HUAWEI P Smart 2021 128GB Dual black” по силата на Договор за лизинг от 06.02.2021г., ведно със законната лихва върху горепосочените суми, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 15.12.2023 г., до окончателното й изплащане, следва да бъде отхвърлена, независимо от признанието за дължимостта й направено в съдебно заседание от ответника.