Определение № 253 от 10.05.2024, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 253 гр. Разград, 10.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валентина П. Димитрова

Членове:

Ирина М. Ганева

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20243300500174 по описа за 2024 година

Въззивното производство е по реда на чл.413 ал.2 във вр. с чл.274 ал.1 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод депозирана е частна жалба от Агенция за събиране на вземания ЕАД, ЕИК 203670940 ,чрез пълномощник юк.И.Н. с която се обжалва в цялост Разпореждане №472/04.04.2024г. по ч.гр.д. №223/2024г. по описа на РС-Кубрат, с което е отхвърлено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, депозирано от Агенция за събиране на вземания ЕАД срещу Й. М. С. от гр.Кубрат, с което заявителят моли съда да му бъде издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника по неплатено задължение по Договор за паричен заем №664711 от 19.04.2022г. между длъжника и Сити Кеш ООД, ведно със законната лихва върху главницата до изплащане на задължението.

В жалбата си цесионерът твърди, че заявлението не е нередовно и указанията не следва да се изпълняват, тъй като тези факти са извън категориите факти, за наличието на които следи заповедният съд. Счита, че е индивидуализирал вземанията си. Целта на заповедното производство и да се провери дали вземането е спорно, дали противоречи на закона и/или на добрите нрави,или е основано на неравноправна клауза,или е налице вероятност за това.

Моли съда да отмени Разпореждане № 472/04.04.2024г. по ч.гр.д.№ 223/2024г. по описа на РС-Кубрат и да се произнесе по същество.

Съдът установи следните факти: На 26.03.2024г. в РС-Кубрат е депозирано заявление по чл.410 ГПК от Агенция за събиране на вземания ЕАД за издаване заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника Й. М. С. за сумата 600лв. главница; 42.77лв. договорна лихва за периода 26.04.2022г.-16.08.2022г., 286.88лв. обезщетение за забава за периода 27.04.2022г. до датата на подаване на заявлението;законна лихва от датата на подаване на заявлението и съдебни разноски от 175лв.

В т.12 от заявлението дружеството е посочило, че вземането му е цедирано от Сити Кеш 1

ООД на 16.03.2023г., за което длъжникът е уведомен от цесионера. В заявлението са описани размерите и падежа на отделните седмични вноски и размера на договорната лихва.

Твърди наличие на забава, поради което претендира и обезщетението за това.

Към заявлението са приложени:Договор за потребителски кредит, Погасителен план.

С разпореждане №432/ 27.03.2024г. съдът е намерил заявлението за нередовно, оставил го е без движение и е дал указания за посочване на редица факти: начало на просрочие; наличието на извършени плащания на погасителни вноски, в които е включена неустойка за непредоставяне на обезпечение. Съдът е предупредил заявителя за неблагоприятните последици от неизпълнение указанията на съда в срок.

С молба вх.№1180/04.04.2024г. заявителят е направил уточнение,че не е длъжен да сочи тези факти, като се позовава на актове на три окръжни съдилища за липсата на нередовност на заявлението, както и твърди че установяването на плащане е правопогасяващ юридически факт, който се установява в исковото производство.

С разпореждане №472/04.04.2024г. е отхвърлил заявлението изцяло с аргумента, че в заявлението не са посочени фактите, на които се основава искането,което препятства съда да прецени налице ли е неизпълнение,и ако да- на кое от задълженията и оттам да прецени дали противоречи на закона,добрите нрави или се основава на неравноправна клауза. Не е установено дали кредиторът вече не е събрал от длъжника дължимата по погасителен план „неустойка“ за непредоставено обезпечение,уговорена в чл.5 от договора в размер на 253.56лв. Уговореният ГПР по договора е в размер на 49.90% и ако същият се включи и дължимата неустойка то ГПР ще надмине 50%. Мотивирал е наличието на обоснована вероятност искането да е основано на неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит, налагащ на потребителя да сключи възмезден договор за поръчителство.

Въз основа на установените факти, съдът направи следните правни изводи: Частната жалба е подадена в срок, съобщението за постановяването на атакувания съдебен акт е връчено на 10.04.2024г., а жалбата е представена в съда на 17.04.2024г., изхожда от надлежна страна, като е насочена против подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на изискванията за редовност по чл. 275, ал. 2 вр. с чл. 260 и чл. 261 от ГПК, ето защо този състав на съда намира иницииращата настоящото производство жалба за допустима.

Заповедният съд е констатирал нередовност на заявлението в т.12, като е посочил кои точно факти следва да посочи кредитора за да може съда да направи проверка по чл.411 ал.2 т.2 и т.3 ГПК.

Настоящият съдебен състав споделя доводите на заповедния съд, че чрез предвиждане на неустойка за непредоставяне на обезпечение, се цели заобикаляне на императивната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на ГПР по кредита. С клаузата на чл.5 от договора за заем е вменено задължение на кредитополучателя за предоставяне на обезпечение под формата на банкова гаранция в размер на два пъти общата сумата за плащане по договора или поръчителство на едно или две физически лица, отговарящи на определени от кредитора, непостижими условия, а в чл.11 е уговорена 2 неустойка при непредоставяне на обезпечението,дължима разсрочено на падежите на уговорените седмични вноски. За клаузи в договора за кредит, с които се предвиждат възнаграждения,респ. такси за различни услуги или за неизпълнение на главни или акцесорни задължения по договора за кредит,съществува обоснована вероятност да са неравноправни и имат за цел единствено да заобиколят императивните разпоредби на чл.19, чл.10а, чл.22 и чл.33 ЗПК, като при отпуснат кредит в размер на 600лв. длъжникът следва да върне 901лв. В този смисъл Решение от 21.03.2024г. СЕС по дело С-714/22г. посочва,че в Годишния процент на разходите следва да са включени всички разходи по чл.3 б.“ж“ от Директива 2008/48 вкл. за лихва, комисионни, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги свързани с договора за кредит, по- специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или за получаването му при предлаганите условия.Когато това условие не е изпълнено по отношение на ГПР следва да се счита,че договорът е освободен от лихви и разноски,така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител само на предоставената в заем главница. В тази връзка резонно съдът е поискал да установи наличните плащания от страна на длъжника по договора.

Установеното противоречие със закона и с добрите нрави; наличието на обоснована вероятност искането да е основано на неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит правилно и законосъобразно са мотивирали РС-Кубрат да остави без уважение в цялост искането за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за вземания, чиято безспорност не е установена.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №472/04.04.2024 г. по ч. гр. д. № 223/2024 г. на Районен съд –Кубрат.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3