Решение № 191 от 28.10.2024, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 191 гр. Разлог, 28.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана С. Павлова при участието на секретаря Я. Г. Й., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от Диана Павлова, Адм. нак. дело № 20241240200200 по описа за 2024 година

Настоящето производство е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на подадена жалба от В.Н.К., с/у НП №*/02.01.2024 г., издадено от Н-к група в ОДМВР-Б., РУР., с което му е наложено адм. наказание на основание чл.177, ал.1, т.2, от ЗДвП, глоба от 100.00 лв. за нарушение по чл.150 от ЗДвП, и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗдВП, глоба от 10 лв. за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.

Недоволен от НП е останал жалбоподателят В.Н.К., който го атакува с искане за отмяната му. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност, твърди се че са допуснати съществени процесуални нарушения.

В проведеното СЗ жалбоподателят В.К. - редовно призован, не се явява, явява се упълномощен представител - адв. К., който поддържа жалбата на всички основания. Излага подробни съображения в тази насока в съд. прения. Претендира разноски.

НО - Н-к група в ОДМВР-Б., РУ-Р. - редовно призован, не изпраща представител. Изразява в депозирана молба, която е представил ведно с адм. нак. преписка, че поддържа така издаденото НП и прави възражение за прекомерност на разноските.

РП-Б., ТО-Р., не изпраща представител и не изразява становище.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена с/у подлежащ на обжалване акт по чл.58д, т.1 ЗАНН, от санкционираното ФЛ и при спазване на преклузивния срок по чл.59, ал.2 ЗАНН, НП е връчено на жалбоподателя на 20.02.2024 г., а жалбата е депозирана на 20.02.2024 г.

Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното НП, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 14.11.2023 г. е съставен АУАН за това, че на същата дата около 21:09 часа в г.Р., по у.“Е.Й.“, с посока на движение от х. „Р.“ за ЦГЧ и в района на „ДГС-Р.“, жалбоподателят управлявал л. а. "М.П.", с рег. №*, собственост на Н.В.К., с ЕГН*, от г.Р., като не е правоспособен водач и е без СУ на МПС.

Нарушението е с правна квалификация като такова по чл.150 и по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.

В АУАН не е вписано възражение.

Разпитаните по делото свидетели С. и А. излагат показания изцяло в подкрепа на 1 констатациите по акта, а именно че водачът е бил неправоспособен и са снети рег. табели и отнет малкия талон на автомобила.

Съставеният АУАН на жалбоподателя е от оправомощено лице да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП.

Въз основа на съставения АУАН, е издадено атакуваното НП от упълномощен въз основа на т.3.9 от Заповед №*/02.12.2021 г. на министъра на ВР.

Съдът е взел предвид събраните по делото писмени доказателства, както и гласните показанията на свидетелите, като логични и непротиворечиви. Не са налице съществени противоречия м/у събраните в хода на съд. производство доказателства, които да е необходимо съда да обсъжда защо приема едни, а други не. Налице са несъществени противоречия относно детайлите в показанията на свидетелите, но същото е характерно с оглед упражняваната от тях дейност и многобройността на случаите.

Жалбата е допустима, като подадена в законния 14-дневен срок /видно от разписката за получен препис от НП/ и от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, като разгледана по същество същата се явява основателна, поради следното:

Както АУАН, така и НП са съставени /респ. издадени/ от съответните длъжностни лица и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.

В АУАН и НП се сочи като нарушено нормата на чл.150 от ЗДвП, съгласно която: "всяко ППС, което участва в движението по пътищата отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач".

Всеки водач получил СУ на МПС, се води на отчет. Като в процесния случай се установи, че водачът който е бил спрян в хода на извършвана полицейска проверка не е представил СУМПС. Относно неправоспособността на водача е приложена Справка за нарушител/водач /л.10 от делото/, от която е видно, че жалбоподателят е бил правоспособен водач, като в сочената справка е отразено, че първоначално издаване на СУМПС на същия е било на 10.11.2023 г. /тоест 4 дни преди дата на извършване на нарушението/ От разпита на свидетелите се установи, че същите са установили, че водачът е неправоспособен съгласно направена справка с ОДЧ, но пък според приложената от АНО справка, жалбоподателят е бил правоспособен водач към дата на установяване на нарушението.

Съгласно разпоредбата на чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП (ДВ бр.68 от 2013 г., в сила от 2.08.2013 г.), редакцията към датата на визираното нарушение се наказва с глоба от 100.00 до 300.00 лв. водач, който управлява МПС, без да притежава съответното СУ или то е отнето по реда на чл.171, т.1 или 4.

От събраните по делото доказателства се установи, че жалбоподателят, в качеството си на водач, е управлявал на процесната дата л. а. без да представи на проверяващите го СУМПС.

Горното е нарушение различно от посоченото като правна норма в АУАН и НП чл.150 от ЗДвП, поради следното: В АУАН и в НП се сочи като нарушена нормата на чл.150 от ЗДвП.

В АУАН не се сочи, че водачът-жалбоподател е бил с отнето СУМПС и поради какви причини и за какъв срок/респ. е неправоспособен водач. Като в НП е отбелязан, че водачът "управлява МПС без да притежава СУМПС“, а е санкциониран като водач, който е неправоспособен. Тоест в процесния случай има разминаване м/у изложеното в обстоятелствената част на НП и приложената санкционна норма за констатираното нарушение. В тази вр. качеството "правоспособен водач" се удостоверява от притежанието на валидно СУ на МПС, което е жалбоподателят е притежавал към дата на нарушението.

Предвид горното, така описаното словесно нарушение в АУАН не отговаря на посочената в същия правна квалификация, а в процесното НП е налице разминаване м/у словесното описание на нарушението, приложимата словесно към това правна норма и правната квалификация на същата.

От друга страна обаче, съдът намира и за необходимо да отбележи, че констатираното нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, разкрива белезите на маловажен случай на адм. нарушение, за което е следвало нарушителя да не бъде санкциониран и което е следвало да 2 бъде обследвано от АНО.

Отделно от изложеното, видно от приложеното по делото Писмо с вх. №*/10.06.2024 г., издадено от МВР - РУ-Р., по делото не са снемани обяснения от нарушителя, не е установена и докладна записка от актосъставителя.

По изложените съображения съдът намери, че жалбата е основателна и НП следва да се отмени поради неправилно приложение на материалния закон.

При този изход на производството, право на разноски на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК, има жалбоподателят, каквато претенция е заявена в СЗ. Жалбоподателят доказва извършването на разноски от 400,00 лева за заплатено адв. възнаграждение.

Предвид направеното възражение за прекомерност на разноските от страна на АНО, съдът счита че в случая платеното от В.Н.К., ЕГН*, адв. възнаграждение е в минималния размер, определен в чл.18, ал.2 и чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което не следва да се редуцира.

Предвид гореизложеното, ОДМВР-Б. следва да заплати на В.Н.К., ЕГН*, разноски вот 400,00 лв. за осъществено процесуално представителство в производството по а. н. дело №200/2024 г. пред Рг.РС, с оглед направеното възражение от възз. страна, както и с липсата на фактическа и правна сложност на делото.

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 ЗАНН, съдът Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ изцяло НП №*/02.01.2024 г., издадено от Н-к група в ОДМВР-Б., РУ-Р., с което на В.Н.К., ЕГН*, от г.Р., му е наложено адм. наказание на основание чл.177, ал.1, т.2, от ЗДвП, глоба от 100.00 лв. за нарушение по чл.150 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗдВП, глоба от 10.00 лв. за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.

ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 ОДМВР-Б., ДА ЗАПЛАТИ на В.Н.К., ЕГН*, сумата от 400,00 лева - разноски в производството за заплатено адв. възнаграждение.

Решението на съда подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните пред Бл.АС.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

3