Решение № 148 от 09.07.2026, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 148 гр. Ловеч, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА М.А

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ПОЛЯ ДАНКОВА при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно гражданско дело № 20264300500236 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК

По делото е постъпила въззивна жалба № 13368/20.11.2025г. о т „Максо България“АД ,ЕИК 204611425, чрез процесуалния му представител юр. Ат.Б. против съдебно решение №502/29.10.2025 г. и съдебно решение №112/05.03.2026 г. по гр.д. №1689/2024 г. на ЛРС, които атакува като незаконосъобразни изцяло. Заявява, че изводите на районния съд относно нищожност на договора са неправилни, има информация за формиране на ГПР, сумата 392.03 евро /766.74 лева/ не отговаря на дефиницията за разход по кредита. Обсъжда се значението на договора за застраховка и информирания избор на длъжника да бъде сключен. Моли съдебният акт да бъде отменен като незаконосъобразен и бъде отхвърлен главния иск, уважен насрещния осъдителен иск за сумата 286,35 евро /560.05 лева/ и за сумата 361.52 евро /707.07 лева/ или при условия на евентуалност да бъде уважен насрещния иск за чистата стойност по договора за кредит за 392.03 евро/766.74 лева/.

В законоустановения срок не е постъпил отговор от въззиваемата страна.

За въззивника, редовно призован, в съдебно заседание не се явява представител.

Въззиваемият, редовно призован, в съдебно заседание не се явява.

От представените писмени доказателства по гражданско дело №1689/2024 г. на Ловешки районен съд, от становището на въззивника по 1 въззивната жалба, въззивната инстанция приема за установено следното:

Постановено е решение №502/29.10.2025 г. по гр.д. №1689/2024 г. на ЛРС, с което съдът , на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, чл. 415, ал. 3, т.3 от ГПК,е прогласил за нищожен, по предявения от Н. М. М., иск с основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД вр. чл.22 вр.чл.11, ал.1, т.10, Договор за потребителски кредит XTRA № 100026561/13.07.2023 г, сключен между Н. М. М., и „Максо България“АД, ЕИК 204611425. С цитираното решение е осъден, на основание чл.23 от ЗПК, въззиваемия да заплати на въззивника сумата от 751.96 евро /1 470.71 лв./– представляваща непогасената част от чистата стойност на кредита, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на насрещния иск /12.11.2024 г./ до окончателното изплащане на вземането, а иска за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 1143.99 евро /2 237.45 лв/, като неоснователен и недоказан е отхвърлен.

Осъден е „Максо България“АД-гр. София, да заплати на Н. М., разноски по делото в общ размер на 551.21 евро/1078.07 лв./ и отхвърлено искането на „Максо България“АД за присъждане на разноски по делото съразмерно с уважената част от предявения насрещен иск.

По съдебно решение №112/05.03.2026 г. районният съд е допълнил, на основание чл.250 от ГПК, решение № 502 от 29.10.2025 г. по гр.д. № 1689/2024 г., като отхвърлил предявените от въззивника против въззиваемия насрещни искове за присъждане на сумата от 286,35 евро/560,05 лв/-неплатени и падежирали месечни вноски за главница за периода по погасителния план от 20.04.2024 г. до 20.10.2024 г, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата претенция до окончателното погасяване на задължението, както и сумата от 361.52 евро /707,07 лв/,-неплатени и падежирали месечни вноски за договорна възнаградителна лихва по погасителния план за периода от 20.04.2024 г. до 20.10.2024г., като неоснователен и недоказан.“

Въззивникът е атакувал съдебните актове по първоначалния и насрещните искове, с изключение на иска сумата от 751.96 евро /1 470.71 лв./– представляваща непогасената част от чистата стойност на кредита, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на насрещния иск /12.11.2024 г./ до окончателното изплащане на вземането.Съдебното решение е валидно допустимо и правилно, при преценка на доказателствата по делото от въззивния съд.

„Максо България“АД-кредитодател и Н. М. М.-кредитополучател са сключили договор за потребителски кредит XTRA № 100026561/13.07.2023 г. за сумата 1925.90 евро/3766.74 лева/, която включва размер на кредита 1533.88 евро/3000 лева/ и размер на застрахователната премия 392.03 евро/766.74 лева/ за срок 36 месеца. Погасителната вноска е в размер на 92.66 евро/181.22 лева/ при 36 погасителни вноски, с лихвен процент 40% ,фиксиран годишен лихвен процент на разходите по кредита- 48.21% при общ размер на всички плащания- 3335.63 евро /6523.92 лв./. Договорът за кредит е 2 със срок до 20.07.2026 г.

Предвид текста на договора и липсата на саморъчен подпис, а видно и от чл. 4 от Общите условия за предоставяне на кредити Хтра договорът е сключен при предоставяне на електронна услуга от разстояние по чл. 6 от ЗПФУР. По констатациите на допуснатата съдебно-техническа експертиза, която е мотивирана и пространна съдът приема, че е спазена формата за доказване на договора и съдът приема,че на 13.07.2023 г. е възникнало облигационно правоотношение.

При преценка на предоставените заявени възможности за кредит се установява,че кредитополучателят може да избира пакет кредит със или без застраховка, макар и в конкретния казус да няма конкретика коя от предлаганите три възможности е избрал Н. М.. Уговорено сключването на договор за застраховка не е задължително условие за сключване на Договор за кредит Xtra-чл.4,ал.2 от договора . При избран договор за застраховка или да се присъединяване към групов застрахователен договор, кредитора дава съгласие частта от средствата от главницата по кредита- застрахователна премия, се превежда от Кредитора директно по банковата сметка на застрахователя. Видно от съдържанието на договора застрахователната премия възлиза на 392.03 евро /766.74 лева/ и се включва в месечната погасителна вноска.

Съдът възприема заключението на съдебно –счетоводната експертиза от 28.02.2025 г. като обосновано и счита, за доказано,че въззиваемия е заплатил сумата 781.77 евро /1529 лева/ –вноски по кредита за периода 21.08.2023 г. до 29.04.2024 г. При главница от 1533.88 евро /3000 лева/ и разходи 1801,28 евро /3523 лева/ –общата сума от лихви и застрахователна премия ГПР е 79.41 %.

Въззивният съд съобразява обхвата на въведения въззивен контрол от въззивника и счита, че е сезиран относно иск по чл. 26,ал.1,пр.първо от ЗЗД вр. чл.22 вр.чл.11, ал.1, т.10 ЗПК –отрицателен установителен за нищожност на договор за кредит от 13.07.2023 г., който е основателен. Предявени са и насрещни искове за реално изпълнение по чл. 79 от ЗЗД по договора за заплащане на въззивника на сумите 392.03 евро /766.74 лева/ застрахователната премия, 286,35 евро /560,05 лв/, -неплатени и падежирали месечни вноски за главница за периода по погасителния план от 20.04.2024 г. до 20.10.2024 г, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата претенция до окончателното погасяване на задължението, 361.52 евро /707,07 лв/ - неплатени и падежирали месечни вноски за договорна възнаградителна лихва по погасителния план за периода от 20.04.2024 г. до 20.10.2024г. Насрещните искове са неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени.

Н. М. е потребител предвид предмета на договорната връзка по договор за кредит-чл. 9 от ЗПК. Съдът следва служебно да провери дали договора съдържа неравноправни клаузи тъй като тези клаузи не са обвързващи за потребителя, предвид действието на член 6, параграф 1 от 3

Директива 93 / 13 ЕИО на Съвета, Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити за отмяна на Директива 87/102/ ЕИО на Съвета и на Директива 2011/90/ЕС на Комисията от 14 ноември 2011 г. за изменение на част II на Приложение I към Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета. При обявяване на договора за кредит за нищожен, на основание чл. 23 от ЗПК се дължи само чистата стойност на кредита, но не и лихви и други разходи.

Договорът за потребителски кредит по характеристика е реален, възмезден–дължи се възнаграждение на банката, каузален – за действителността му е нужно основание и формален. Исковите претенции следва да възникнат от действителна правна сделка, поради което въззивникът следва да докаже сключването на договора за потребителски кредит и предоставяне на паричните средства.

Размерът на получения кредит е 1533.88 евро/3000 лева/ , а размерът на кредита за покупка на застраховката - 392.03 евро /766.74 лв./ бива платен директно на застрахователя и е включен в размера на погасителните вноски. В договора за кредит не е посочена като стойност възнаградителната лихва, а само размерът на лихвения процент по кредита -40% Годишният процент на разходите -ГПР е 48.21% по клаузите на договора, при взети допускания , използвани при изчисляване на ГПР по ОУ. В чл. 10 ,р.VІІ на ОУ е вписано ,че ГПР е посочен в договора,като размерът му е изчислен в съответствие с приложение №1 към чл. 19,ал.1 от ЗПК при отчитане на цитираните в тази разпоредба общи положения и посочени допълнителни допускания, които са общи и не са свързани с процесния договор.

След преценка на текста на договора за кредит ,който е крайно лаконичен от 8 члена и погасителния план в табличен вид, съдът приема,че не е спазена разпоредбата на чл. 10, вр. чл. 11, ал.1, т.11 от ЗПК- договорът за потребителски кредит да е сключен по ясен и разбираем начин и да съдържа условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. За въззиваемия е невъзможно да прецени при плащане на погасителна вноска в размер на 92.66 евро /181.22 лева/ каква част от главницата, от лихвата и от застрахователната вноска се погасява.

В чл.19, ал. 4 ЗПК е определен максимален размер на годишния процент на разходите до пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. В дефинитивния термин „общ разход по кредита за потребителя“ въведен с § 1 от ДР на ЗПК са включени всички разходи по кредита, като са посочени по видове. Задължението за 4 плащане на застрахователна премия в условията на договора за потребителски кредит заобикаля ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Това води до увеличаване цената на кредита и то не е обявено по надлежния ред на потребителя като лихвен процент и разходи по кредита. Годишният процент на разходите реално надхвърля допустимия петкратен размер на законната лихва и е 79.41 % определен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради което и на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК, тези клаузи в договора са нищожни.

На основание чл. 22 от ЗПК при нарушаване на изискванията на конкретни разпоредби от закона договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените норми са и тези по чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК – за определяне на годишния процент на разходите.

Договорът за кредит от 13.07.2023 г. е недействителен на основание чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК във вр. чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен и потребителят дължи връщане само чистата стойност по кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита-чл. 23 ЗПК. Следователно не се дължи плащане на 392.03 евро /766.74 лв/ -застраховатената премия, 286,35 евро/ 560,05 лв/, неплатени и падежирали месечни вноски за главница за периода по погасителния план от 20.04.2024 г. до 20.10.2024 г, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата претенция до окончателното погасяване на задължението, 361.52 евро /707,07 лв/ неплатени и падежирали месечни вноски за договорна възнаградителна лихва по погасителния план за периода от 20.04.2024 г. до 20.10.2024г.