Решение № 219 от 18.06.2021, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 219 гр. Перник , 18.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

РОМАН Т. НИКОЛОВ като разгледа докладваното от МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА Въззивно гражданско дело № 20211700500195 по описа за 2021 година

С решение № 260402/02.11.2020г., постановено по гр.д. № 2422/2020г. по описа на Пернишкия районен съд са отхвърлени като неоснователни исковете, предявени от В. И. Д. срещу "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ"ЕАД, гр. С., с които ищецът иска да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 907, 51 лв., представляваща законната лихва върху главницата за периода 12.11.2012 г. - 25.05.2014 г., сумата от 1168, 77 лв., представляваща лихва за забава за периода 28.03.2008 г. - 27.02.2009 г., сумата от 1903, 22 лв., представляваща надбавка- печалба на кредитора по подготовка и обслужване на заема, за които суми е издаден изпълнителен лист от *** г. по ч. г. д. № 8098/2012 г. на ПРС, въз основа на което е образувано изп. д. №1656/2017г. на ЧСИ А. В. на основание изтекла погасителна давност.

В установения от закова срок В. И. Д. е обжалвала решението, като моли същото да бъде отменено и искът да бъде уважен. Твърди че същото е постановено в противоречие със закона.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба, в който се поддържа, че решението е. законосъобразно.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

1

Пред районния съд е предявен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК.

В. И. Д. е поискала да бъде признато за установено спрямо ответника, че не дължи сумата от 907, 51 лв., представляваща законната лихва върху главницата за периода 12.11.2012 г. - 25.05.2014 г., сумата от 1168, 77 лв., представляваща лихва за забава за периода 28.03.2008 г. - 27.02.2009 г., сумата от 1903, 22 лв., представляваща надбавкапечалба на кредитора, за които суми е издаден изпълнителен лист от *** г. по ч. г. д. № 8098/2012 г. на ПРС, въз основа на което е образувано изп. д. №1656/2017г. на ЧСИ А. В..

Твърди, че вземането на ответника е погасено по давност.

В законоустановения срок ответникът "Кредит инкасо инвестмънтс БГ"ЕАД e подал отговор, с който е порил иска. Ответникът твърди, че въз основа на процесния изпълнителен лист на *** г. е било образувано изп. д. №866/2013г. на ЧСИ В.. На *** г. ответникът е придобил процесното вземане с договор за цесия от предходния кредитор и на 26.05.2017 г. е образувал ново изп. д. №1656/2017г. на ЧСИ В. и давността е прекъсната с молба за извършване на изпълнителни действия. Поддържа, че вземанията за лихва следва да се погасяват с петгодишен давностен срок доколкото неоспорената и влязла в сила заповед за изпълнение има силата на съдебно решение.

Видно от приложеното ч. гр. д. № 8098/2012 г по описа на ПРС, в полза на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД на ***г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист от *** г. срещу ищцата за сумата от 5813, 25 лв., представляваща неплатена главница по Договор за потребителски кредит от ***г.., сключен между ищеца и "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, сумата от 1168, 77 лв., представляваща лихва за забава за периода 28.03.2008 г. - 27.02.2009 г., сумата от 1903, 22 лв., представляваща надбавка- печалба на кредитора, ведно със законната лихва върху главницата считано от *** г. до окончателното й изплащане.

Въз основа на изпълнителния лист и по молба от 03.06.2013 г. на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е образувано изп. д. № 866/2013 г. по описа на ЧСИ В.. С молбата за образуване на изпълнителното производство е възложено на ЧСИ да извършва всички действия по чл. 18 ЗЧСИ е възложено на съдебния изпълнител цялостно проучване на имущественото състояние на длъжниците с цел налагане запори и възбрани и е възложено на ЧСИ да определи способа за изпълнение.

Производството по делото е прекратено на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК - поради бездействие на взискателя, с дата на последно изпълнително действие 03.06.2013 г., което е видно от постановление от 01.07.2013г.

С договор от *** г. вземането по описания изпълнителен лист е прехвърлено на ответника "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ"ЕАД е придобил вземанията по процесния изпълнителен лист.

2

По молба на цесионера "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД от 26.05.2017 г. е образувано изп. д. №1656/2017г. по описа на ЧСИ В.. С молбата е поискано С молбата е възложено на ЧСИ да извършва всички действия по чл. 18 ЗЧСИ. Поискано е да бъде извършена справка относно трудовите договори и банковите сметки на длъжника, като бъдат предприети необходимите изпълнителни действия за обезпечаване вземането на взискателя.

На *** г. ЧСИ е изпратил запорни съобщения за налагане запор върху банковите сметки на длъжника в три банки. С молба на взискателя от 08.10.2019 г. е поискано извършване на опис, оценка и публична продан на движими вещи на ищеца и на 21.01.2020г. е изпратено съобщение до длъжника, че опис е насрочен да 15.04.2020г.

Въз основа на събраните по делото доказателства районният съд е отхвърлил иска.

Съдът е приел, че правнорелевантни в настоящото производство са само фактите, а настъпили след *** г., когато е влязла в сила заповедта за изпълнение и е издаден изпълнителен лист. От този момент започва да тече срокът на новата погасителна давност относно вземанията, посочени в заповедта за изпълнение и в издадения въз основа на нея изпълнителен лист. като срокът на новата давност за вземанията за мораторна и законна лихва по е остава тригодишен, като разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД не намира приложение.

Влязлата в сила заповед за изпълнение не се приравнява на влязло в сила съдебно Съдът е приел, че молбата на взискателя от 03.06.2013 г., въз основа на която е образувано изп. дело №866/2013г. прекъсва давността. Съгласно действащото към този момент Постановление № 3/18.11.1980 г. на Пленума на ВС, с образуването на изпълнителното производство давността за процесните вземания е прекъсната на основание чл. 116, б. „в” ЗЗД. Действието на това спиране е преустановено с прекратяване на изпълнителното производство на 03.06.2015 г. Отмяната на тълкуването на Постановление № 3/18.11.1980 г. на Пленума на ВС в частта, съгласно която давност не тече по време на висящо изпълнително производство, е извършено с т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Тази отмяна обаче има действие занапред, а новото тълкуване на правната норма започва да се прилага именно от момента на постановяването на новия тълкувателен акт, т. е. от 26.06.2015 г. (в този смисъл Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 г. ГК, IV г. о. на ВКС). След 03.06.2015 г., когато е прекратено изпълнителното производство, е започнала да тече нова погасителна давност за процесните вземания. С молбата от 26.05.2017г. за образуване на изп.д. № 1656/2017г. , с която е поискано извършването на изпълнителни действия, като е налице и възлагане на съдебния изпълнител по чл. 18 ЗЧСИ давността е прекъсната и е започнала да тече нова давност. Съдът е посочил, че по същото изпълнително дело са предприети и други изпълнителни действия, респективно подаване на молби за предприемане на изпълнителни действия, всяко от които прекъсва давността по аргумент от Тълкувателно решение № 2/2015 г. на ОСГТК. Такива действия, прекъсващи давността, са налагането на запори върху банкови сметки на ищеца на *** г., молба на взискателя от *** г. за извършване на опис, 3 оценка и публична продан на движими вещи на ищеца, насрочване на опис от ЧСИ на 15.04.2020 г.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, а по отношение на останалите въпроси, съдът е обвързан от изложеното в жалбата.

Жалбоподателят твърди, че вземането е погасено по давност, като излага доводи, че по изп.д. № 866/2013г. по описа на ЧСИ В. давност е текла. Последното валидно изпълнително действие по това дело е предприето на 03.06.2013г. и давността е изтекла на 03.06.2016г.

.Фактическата обстановка, установена в хода на първоинстанционното производство, изцяло се възприема от въззивната инстанция.

Към 03.06.2013 - датата на образуване на производство по първото изпълнително дело е действало ППВС 3/18.11.1980г., съгласно което при висящност на изпълнителния процес прекъснатата вече давност се спира.

Съгласно т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. , постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира. Разрешенията, дадени с ТР 2/2015г. на ОСГТК се прилагат занапред спрямо неприключилите съм момента на обявяването му изпълнителни производства, т.е. тези разрешения се прилагат от датата на обявяване на ТР 2/2015г. на ОСГТК – 22.06.2015г.

В конкретния случай към 22.06.2015г. изпълнителното производство по посоченото изпълнително дело е било прекратено на 03.06.2015г. на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК поради бездействие на взискателя. Следователно до тази дата, съобразно разрешението дадено в ППВС 3/18.11.1980г., давност не е текла, след което е започнала да тече нова погасителна давност, която не е изтекла, защото е прекъсвана с последващите действия на взискателя, описани по- горе, а именно молбата за образуване на изпълнително производство, с която е поискано извършването на изпълнителни действия, като е направено и възлагане на съдебния изпълнител по чл. 18 ЗЧСИ, действия по налагане на запор, искане за предприемане на изпълнителни действия по отношение имущество на длъжника.

Във връзка с горното, съдът намира, че исковата претенция относно посочените вземания е неоснователна. В този смисъл е и приетото в решение № 51/21.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2917/2018 г., решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. по описа на ВКС, решение № 252/17.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1609/2019 г., определение № 757 от 12.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4139/2019 г., определение № 735 от 6.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3982/2019 г.

С оглед изхода на делото в полза на въззиваемото дружество следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260402/02.11.2020г., постановено по гр.д. № 2422/2020г. по описа на Пернишкия районен съд .

ОСЪЖДА В. И. Д. с ЕГН ********** и адрес *** да заплати на Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ"ЕАД, с ЕИК: 202423225 и седалище и адрес на управление: *** сумата от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

4

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5