Решение № 3280 от 20.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3280 гр. София, 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20231110135187 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от “БългароАмериканска кредитна банка“ АД, ЕИК 121246419, седалище и адрес на управление в гр.

София, район Средец, ул. „Славянска“ № 2, представлявано от изпълнителните директори И.П.Г. и Л.И.Г., против А. М. М., ЕГН **********, с постоянен адрес в .... и с настоящ адрес в ....

Твърди се в исковата молба, че между ищцовата банка и ответницата е сключен договор за предоставяне на кредитен лимит по револвираща международна кредитна карта на физически лица VISA CLASSIC № 063640.03 от 03.07.2019 г., съгласно който на А. М. е предоставена кредитна карта с лимит от 1 000 лв. Ответницата е усвоила пълния размер на този лимит и за нея е възникнало задължението за заплащане на минимална месечна вноска, а при прекратяване на договора – за осигуряване на средства за погасяване на всички забавени плащания. Крайният срок на договора е настъпил на 03.07.2022 г., а на 29.09.2022 г. е настъпил падеж на всички задължения на А. М. по него. Същите са в размер на 1 000 лв. – главница и 63,71 лв. – лихва за забава.

Ищецът е заявил вземането си по реда на чл. 417 от ГПК и въз основа на депозираното заявление е образувано частно гражданско дело № 3239 по описа за 2023 г. на Софийски районен съд, 162-ри състав. Заявлението е уважено и със заповед за незабавно изпълнение № 3656 от 01.02.2023 е разпоредено А. М. М., ЕГН **********, с постоянен адрес в .... и с настоящ адрес в ... да заплати на “Българо-Американска кредитна банка“ АД, ЕИК 121246419, седалище и адрес на управление в гр. София, район Средец, ул. „Славянска“ № 2, представлявано от изпълнителните директори И.П.Г. и Л.И.Г. сумата от 1 063,17 лв.

(хиляда шестдесет и три лева и седемнадесет стотинки), дължима по договор за предоставяне на кредитен лимит по револвираща международна кредитна карта на физически лица VISA CLASSIC № 063640.03 от 03.07.2019 г. и установена с извлечение от счетоводни книги на „Българо – Американска кредитна банка“ АД от 19.01.2023 г., от която а) 1 000 лв. (хиляда лева) – главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на постъпване на заявлението в съда – 20.01.2023 г., до окончателното изплащане на вземането и б) 63,17 лв. (шестдесет и три лева и седемнадесет стотинки) – лихва за забава за периода от 16.12.2021 г. до 19.01.2023 г. включително. Заповедта за изпълнение на парично 1 задължение въз основа на документ е връчена на длъжника с поканата за доброволно изпълнение на 26.04.2023 г. В законовия едномесечен срок А. М. е депозирала възражение срещу дължимостта на сумите по заповедта, поради което и на основание чл. 415 ал. 1 т. 1 от ГПК на заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземането си с разпореждане № 60891 от 17.05.2023 г., връчено на 31.05.2023 г.

С тези обстоятелства ищцовото дружество обосновава правния си интерес от заявяване на претенцията за установяване на задължението на ответницата в размер на 1 063,17 лв. (хиляда шестдесет и три лева и седемнадесет стотинки), от която а) 1 000 лв.

(хиляда лева) – главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на постъпване на заявлението в съда – 20.01.2023 г., до окончателното изплащане на вземането и б) 63,17 лв.

(шестдесет и три лева и седемнадесет стотинки) – лихва за забава за периода от 16.12.2021 г. до 19.01.2023 г. включително

С исковата молба ищецът моли за събирането на писмени доказателства и за допускането и назначаването на съдебно – счетоводна експертиза.

В съдебно заседание процесуалният представител на „Българо – Американска кредитна банка“ АД поддържа предявените искове и направените доказателствени искания.

Не ангажира допълнително доказателства.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата, чрез пълномощника й, депозира отговор, с който изразява становище за частична недопустимост и неоснователност на предявените искове. Сочи, че исковете са недопустими, тъй като по исков ред са заявени вземания, различни от тези, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение. По същество оспорва исковете като неоснователни. Твърди, на първо място, че вземането е погасено изцяло, като е събрано принудително в хода на изпълнително дело № 230 по описа за 2023 г. на Частен съдебен изпълнител М.Ц.. Сочи, че предсрочната изискуемост на задължението по процесния договор за издаване на кредитна карта, не е обявена на картодържателя.

Същевременно сочи, че не са и налице основанията за предсрочна изискуемост, тъй като ответницата редовно и в срок е погасявала задълженията си по договора, дори е заплащала суми, по-големи от дължимите. В отговора се излагат подробни съображения за недействителност на договора и на отделни негови клаузи, като неравноправни и противоречащи на ЗЗП. Ответницата претендира, че договорът не е при индивидуално определени клаузи и не й е дадена възможност да променя уговорките в „бланковия“ договор, предоставен й от банката. Сочи, също така, че лихвеният процент и ГПР са променяни едностранно от ищеца без наличието на ясни критерии за това. Излага доводи за недължимост на неустойка, договорна лихва и такси, каквито не са предмет на исковите претенции. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

С отговора А. М. не прави доказателствени искания.

В съдебно заседание процесуалният представител на ответницата депозира писмени становища, с които поддържа възраженията, направени в отговора на исковата молба. Не ангажира доказателства.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Между ищцовата банка, като кредитодател и ответницата, като кредитополучател (картодържател) е сключен договор за предоставяне на кредитен лимит по револвираща международна кредитна карта на физически лица VISA CLASSIC № 063640.03 от 03.07.2019 г., съгласно който на А. М. е предоставена кредитна карта с лимит от 1 000 лв. Срокът на договора и на ползване на кредитния лимит е три години т.е. до 03.07.2022 г. Срокът може да бъде продължен при наличието на предпоставките, предвидени в Общите условия, но в случая, същите не са настъпили. Съгласно чл. 7 от Договора, картодържателят се съгласява да погасява усвоената част от кредитния лимит след изтичането на гратисния период от 2 петдесет дни, ако не е погасил задължението до датата на падежа на съответния отчетен период. При непогасяване на пълния размер на задълженията си, картодържателят дължи годишна лихва, която е в размер на 16% за плащане на стоки и услуги и 19% за суми изтеглени в брой. При непогасяване до датата на падеж на съответния отчетен период на минималната погасителна вноска или при надвишаване на разрешения разполагаем кредитен лимит, ответницата дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва.

Годишният процент на разходите е в размер на 20,75% при теглене в брой и 17,23% при заплащане на стоки и услуги, а общата сума дължима от кредитополучателя е в размер на 1379,62 лева при теглене в брой и 1325,65 лева при заплащане на стоки и услуги. Годишната такса за обслужване на основната карта- платежен инструмент е 30 лв.

В открито съдебно заседание, проведено на 04.02.2025 г. е изслушано и прието, без да е оспорено от страните, заключението на съдебно – счетоводната експертиза. Вещото лице установява, че А. М. М. чрез теглене в брой , такси, плащане на ПОС е усвоила общо сума в размер на 3 311,34 лв. лева от които теглене от АТМ с карта – 2 830 лв., такса теглене АТМ – 230 лв., такса за проверка баланс с карта – 3,60 лв., продажба на валута – 0,78 лв. и плащане при търговец с карта – 246,96 лв. Служебно са усвоени суми за погасяване на лихви, такси и комисионни в размер на 996,82 лева от които редовни лихви – 801,12 лв., лихва неразрешен овърдрафт – 0,40 лв., комисиона за превишаване на кредитния лимит – 130 лв., такса годишна за поддръжка – 65 лв. и такса усвояване на кредит – 0,30 лв.

В периода от 03.07.2019 г.до 23.01.2023 г. ответницата е заплатила общо сумата от 3 247,70 лв., с която поетапно е погасявана главница. Вещото лице сочи, че към датата на изготвяне на заключението, всички вземания по процесния договор са погасени, тъй като сумите са принудително събрани в хода на изпълнително дело № 230 по описа за 2023 г. на Частен съдебен изпълнител М.Ц..

Експертизата дава заключение за размера на годишния процент на разходите по договора за предоставяне на кредитен лимит по револвираща международна кредитна карта на физически лица VISA CLACIC№ 063640.03 от 03.07.2019 г., а именно 21,13 % при предоставяне на кредитен лимит за плащане на стоки и услуги и 24,67 % при предоставяне на кредитен лимит за теглене на суми в брой.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявения установителен иск за допустим и основателен, предвид следните съображения:

Установителният иск с правно основание чл. 422 от ГПК е допустим, доколкото настоящето исково производство е предхождано от заповедно производство – частно гражданско дело № 3239 по описа за 2023 г. на Софийски районен съд, 162-ри състав, в хода на което е уважено заявлението на „Българо – Американска кредитна банка“ АД и със заповед за незабавно изпълнение № 3656 от 01.02.2023 е разпоредено А. М. М., ЕГН **********, с постоянен адрес в .... и с настоящ адрес в ... да заплати на “БългароАмериканска кредитна банка“ АД, ЕИК 121246419, седалище и адрес на управление в гр.

София, район Средец, ул. „Славянска“ № 2, представлявано от изпълнителните директори И.П.Г. и Л.И.Г. сумата от 1 063,17 лв. (хиляда шестдесет и три лева и седемнадесет стотинки), дължима по договор за предоставяне на кредитен лимит по револвираща международна кредитна карта на физически лица VISA CLASSIC № 063640.03 от 03.07.2019 г. и установена с извлечение от счетоводни книги на „Българо – Американска кредитна банка“ АД от 19.01.2023 г., от която а) 1 000 лв. (хиляда лева) – главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на постъпване на заявлението в съда – 20.01.2023 г., до окончателното изплащане на вземането и б) 63,17 лв. (шестдесет и три лева и седемнадесет стотинки) – лихва за забава за периода от 16.12.2021 г. до 19.01.2023 г. включително.

Заповедта е връчена на длъжника на 26.04.2023 г. и в преклузивния едномесечен срок (на 10.05.2023 г.) А. М. депозира възражение срещу дължимостта на сумите, поради което на заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземането си с разпореждане, връчено 3 му на 31.05.2023 г. На 23.06.2023 г. „Българо – Американска кредитна банка“ АД депозира иисковата молба, инициирала настоящето производство.

Неоснователни са ответниковите доводи за недопустимост на исковите претенции поради обстоятелството, че преди приключване на устните състезания в настоящето производство цялото вземане по заповедта за незабавно изпълнение е погасено чрез принудително изпълнение. Погасяването на задължението в хода на производство е факт, който съдът е длъжен да вземе предвид по реда на чл. 235 ал. 3 от ГПК, но същият е относим към основателността на претенцията, а не към нейната недопустимост.

Разгледан по същество, искът е основателен.

Вземанията на ищцовата банка са възникнали въз основа на валиден договора за предоставяне на кредитен лимит по револвираща международна кредитна карта на физически лица VISA CLACIC№ 063640.03 от 03.07.2019 г. Посоченият договор има характер на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, тъй като същият изпълва всички изисквания, заложени в легалната дефиниция - договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страните по този договор са потребителят- физическо лице, и кредиторът- юридическо лице. Договорът е сключен в предвидената в закона /чл. 10, ал. 1 ЗПК/ писмена форма, като съдържа всички необходими реквизити.