Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 132 от 20.02.2025, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Административно наказателно дело 3081/2024
Вид
Решение № 132
Подписан
20.02.2025
В сила
26.06.2025
Състав
МАРИЕТА ДИМИТРОВА БУШАНДРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 15 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 15, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 200 · Закон за защита на потребителите

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. Бургас, 20.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА при участието на секретаря ЮЛИАНА В. БОНЕВА като разгледа докладваното от МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА Административно наказателно дело № 20242120203081 по описа за 2024 година

Производството е образувано по жалба на „Максима България“ ЕООД, ЕИК: 131324923, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„Ботевградско шосе“ №247, ет. 2, представлявано от Управителя П.П.П., чрез Юрисконсулт Д.Б. против наказателното постановление №005691/24.06.2024 г. издадено от Директор на Регионална дирекция за областите Бургас. Сливен и Ямбол със седалище Бургас към Главна Дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което за нарушение на чл. 15, ал. 1 ЗЗП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция“, в размер на 500 /петстотин/ лева, на основание чл. 200 ЗЗП.

С жалбата се изразява позиция за незаконосъобразност, необоснованост и неоснователност на наказателното постановление. Счита се, че не е допуснато нарушение на чл. 15 от ЗЗП. Формулира се искане за отмяна на наказателното постановление.

В съдебно заседание, за жалбоподателя не се явява представител. В писмено становище, изпратено до БРС заявяват, че поддържат жалбата и молят НП, да бъде отменено. Правят искане за присъждане на разноски.

За представителя на АНО се явява представител, който поддържа жалбата и моли НП, да бъде потвърдено. Првят искане за присъждане на разноски.

Съдът, след преценка на събраните доказателства по делото, прие за 1 установено от фактическа страна следното:

По повод постъпила потребителска жалба с Вх.№ Б - 03-294 от 09.04.2024 г., касаеща изложени за продажба стоки без посочени цени, била извършена проверка в магазин „Т-Маркет“, находящ се в гр. Бургас, ул.

“Константин Величков“ №34 ,стопанисван от „Максима България“ ЕООД. В хода на проверката било установено, че в обекта са изложени за продажба стоки за които няма обявена продажна цена върху стоката или в близост до нея. Изложените за продажба стоки, които били без обявени цени били: банани, кифлички с шоколад, кифлички с мармалад, салата айсберг, репички, безалкохолни напитки марка „Швепс“, пакетирани изделия чипс и солети, тоалетна хартия „Милде“, тоалетна хартия „Гама“, чипс “Чиочипс“. Бил направен снимков материал.

Предвид гореизложеното, проверяващите приели, че фирматажалбоподател не е изпълнила административното си задължение предварително да постави на видно място в непосредствена близост до стоката нейната продажна цена, с което е нарушила разпоредбата на чл. 15, ал.

1 от Закона за защита на потребителите.

На 07.05.2024 г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение, в съдържанието на който било описано установеното несъответствие. Актът бил надлежно предявен и връчен на представляващ дружеството, като в съдържанието му не били вписани възражения.

Възражения не постъпили в законоустановения срок.

Впоследствие, въз основа на акта за установяване на административно нарушение от административно наказващия орган било издадено наказателно постановление, видно от обстоятелствената част на което фактическата обстановка, установена и описана от служителите на КЗП е била възприета изцяло. На описаното нарушение била дадена правна квалификация по чл. 15, ал. 1 от Закона за защита на потребителите. Въз основа на чл. 200 от ЗЗП било определено административно наказание имуществена санкция в минимален размер.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства и показанията на актосътавителя, разпитан в съдебно заседание.

Показанията му напълно кореспондират с отразеното в съставения АУАН, както и с писменото доказателство по делото.

За да се произнесе по жалбата, съдът взе предвид следното:

Проведеното административно наказателно производство е в съответствие с изискванията на процесуалния закон, при правилно приложение на материално правните норми. Съдът не споделя становището на представителя на фирмата жалбоподател, че са налице процесуални нарушения при издаване на АУАН и НП и с оглед липсата на доказателства в този смисъл намира твърденията за защитна теза, с цел оневиняване и 2 избягване на административно – наказателна отговорност.

Актосъставителят и административнонаказващият орган са изпълнили задълженията си, произтичащи от ЗАНН - акта за установяване на административно нарушение е бил съставен в тримесечния срок от откриване на нарушителя; спазен е и срока за възражения по АУАН; наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок за издаването му.

И акта за установяване на административно нарушение и съставеното наказателно постановление съдържат всички реквизити, изискуеми от чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Административно наказващия орган правилно, въз основа на събраните по административно наказателната преписка доказателства е направил извод, че е извършено нарушение на чл. 15, ал. 1 от ЗЗП. В настоящия казус е безспорно установено, че търговецът не е поставил предварително на видно място в непосредствена близост до няколко вида стоки, тяхната продажна цена.

При определяне на административното наказание правилно е било взето предвид, че нарушението е извършено за първи път и предвид тежестта на извършеното административно нарушение е било определено административно наказание в минималния предвиден размер.

Съдът намира, че правилно от страна на наказващия орган не е била приложена хипотезата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като конкретният случай не показва занижена степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид и в този смисъл правилно е било прието, че нарушителят следва да бъде санкционирано за извършеното административно нарушение.

Съдът не възприема позиция, че се касае за една стока, от един и същ вид, както счита защитата, като мотиви защо възприема фактологията, твърдяна от наказващия орган са изложени по- горе, поради което не счита нужно да ги преповтаря.

След като извърши проверка на съставените АУАН и НП и прецени направените възражения от страна на дружеството жалбоподател, съдът намери, че следва да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно издадено.

Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал.

3 от АПК, „Когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административния акт е благоприятен, има право на разноски“. От изложеното следва, че в полза на АНО, следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение, което Съдът определи в размер на 100 /сто/ лева, които следва да бъдат заплатени от жалбоподателя на АНО.

Мотивиран от изложените съображения Бургаският районен съд на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН

3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление №005691/24.06.2024 г. издадено от Директор на Регионална дирекция за областите Бургас. Сливен и Ямбол със седалище Бургас към Главна Дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП против „Максима България“ ЕООД, ЕИК: 131324923, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Ботевградско шосе“ №247, ет. 2, представлявано от Управителя **., чрез Юрисконсулт*** което за нарушение на чл. 15, ал. 1 ЗЗП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция“, в размер на 500 /петстотин/ лева, на основание чл.

200 ЗЗП.

ОСЪЖДА „Максима България“ ЕООД, ЕИК: 131324923 да заплати на Директор на Регионална дирекция за областите Бургас. Сливен и Ямбол със седалище Бургас към Главна Дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, направените по делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт в размер на 100 / сто/ лева.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен съд-Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 4