Акт № 261 от 21.06.2021, съд

РЕШЕНИЕ

№ 261 гр. В. Т. , 18.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В. Т. в публично заседание на двадесет и седми април, през две хиляди двадесет и П. година в следния състав:

Председател:Пламен Борисов

Членове:Любка Милкова

Светослав Иванов при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело № 20214100500041 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 ал.1 и сл. от ГПК.

С Решение №781/18.11.2020г., постановено по Гр.д.№2375/2020г. по описа на РС – В.

Т., е отхвърлен предявения иск по чл.410 ал.1 т.1 от КЗ от „З. Д. Е.“ АД , ЕИК ********, гр.С., бул.“Х. К.“ №43, чрез пълномощника си ЮК Я. Ц., против ЕМ. ИВ. Л., с ЕГН ********** от с.П., ул.П. №67 А, обл. В.Търново, за заплащане на сумата от 1092,08лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение от причинено ПТП на 09.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.02.2019г. до изплащане на вземането, като неоснователен и недоказан, и е осъдено „З. Д. Е.“ АД да заплати на ЕМ. ИВ.

Л. сумата от 450лв. разноски по делото.

Против първоинстанционното съдебно решение е постъпила въззивна жалба от ищеца по делото „З. Д. Е.“ АД със седалище гр.С., чрез ЮК Я. Н. - Ц., с която го обжалва изцяло като неправилно, необосновано и постановено при допуснати процесуални нарушения.

Твърди се, че с влязло в сила решение по НАХД №15/2019г. по описа на ВТРС е отменено съставеното срещу ЕМ. ИВ. Л. НП, не защото същият не е собственик на животното, а защото същият в деня на ПТП не е бил водач на животното – овца. Посочва се, че обжалваното първоинстанционно решение в частта, с която се приема, че не се установява собственост на ответника върху процесното животно, е необосновано, т. к., видно от представеното решение по НАХД от ответника, изрично е посочено, че собственик на 1 процесното животно е ответникът по настоящото дело, като първостепенният съд не е обсъдил това доказателство. Сочи се, че по делото е представен и приет Протокол за ПТП, видно от който ответникът ЕМ. ИВ. Л. е посочен като собственик на процесното животно, който Протокол за ПТП не е оспорен, поради което и ответникът като собственик на вещта, причинила вреди на застрахования, следва да отговаря на основание чл.50 ЗЗД. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което да отмени обжалваното първоинстанционно такова, вместо което постанови друго, с което уважи предявения осъдителен иск. Претендира направените съдебни разноски в П. и въззивна инстанции, в т.ч. и ЮК възнаграждение за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна – ответник ЕМ. ИВ. Л., чрез пълномощника му адв.М. от ВТАК, с който оспорва въззивната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна и необоснована, респ. обжалваното първоинстанционно съдебно решение потвърдено изцяло, като правилно, законосъобразно и обосновано. Излага доводи, че правилно първостепенният съд е достигнал до извод за липса на доказателства Е.Л. да е собственик на животно, станало причина за ПТП, при което е увредено застраховано имущество. В условията на евентуалност, в случай, че съдът намери претенцията за основателна и ангажира гражданската му отговорност, моли да бъде прието, че не следва да отговаря за повече от 10% от размера на имуществената щета, с оглед установената висока степен на съпричиняване на вредоносния резултат от водача на пострадалия автомобил, поради несъобразяване на скоростта му на движение спрямо пътната обстановка. Претендира направените във въззивното производство съдебни разноски.

В СЗ въззивникът „З. Д. Е.“ АД, чрез пълномощника си ЮК Н. - Ц., с писмено становище от 21.04.2021г. поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена. Претендира разноски, в т.ч. ЮК възнаграждение.

В СЗ въззиваемата страна ЕМ. ИВ. Л., чрез пълномощника си адв.М. от ВТАК, оспорва въззивната жалба и моли да бъде отхвърлена, респ. обжалваното първоинстанционно решение потвърдено като правилно, по съображенията, изложени в писмена защита пред първостепенният съд. Претендира направените във въззивното производство съдебни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение и депозит за свидетел.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

2

При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо.

При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд счита, че подадената въззивна жалба, разгледана по същество, е неоснователна, а обжалваното първоинстанционно съдебно решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено изцяло.

Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд – В. Т. е бил предявен от ищеца „З. Д. Е.“ АД със седалище гр.С. против ответника ЕМ. ИВ. Л. регресен осъдителен иск с правно основание чл.410 ал.1 т.3 от КЗ за осъждане на ответника да му заплати сума в размер на 1092,08лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение от причинено ПТП, реализирано на 09.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на ИМ - 05.02.2019г. до изплащане на вземането. В ИМ са изложени твърдения, че на 09.05.2018г. на път III – 5302, обл. В.Търново, е настъпило ПТП между овца, чийто собственик е ответника по делото, посочен като такъв в съставения Протокол за ПТП №17026**, който я оставя без надзор в обхвана на пътя, и л.а. Р. ДК №ВТ **** КК, с водач Ал. Хр. Г., вследствие на което л.а. Р. я блъска, като с действията си собственика на овцата става причина за възникване на ПТП. Твърди се, че между „З. Д. Е.“ АД и собственика на л.а. Р. ДК №ВТ **** КК към датата на ПТП има валиден застрахователен договор Каско на МПС №**************/19.05.2017г., както и че във връзка с настъпилото процесно ПТП към ищеца „ЗД Е.“ АД е предявена претенция под №0500785***/10.05.2018г. за изплащане на застрахователно обезщетение по посочената застрахователна полица. Сочи се, че нанесените имуществени вреди в резултат на ПТП са описани в Протокол за оглед и оценка на щети на МПС от 10.05.2018г., като по заведената щета е определено и изплатено от ищеца застрахователно обезщетение в размер 1029,08лв., въз основа на фактура **********/18.06.2018г., с изплащането на което застрахователят – ищец встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата, срещу който е предявил претенцията си като собственик на овца, станала причина за ПТП, но от страна на ответника не е изплатено на ищеца платеното обезщетение с включени обичайни разноски за неговото определяне.

С подадения в срока по чл.131 ал.1 от ГПК писмен отговор ответникът ЕМ. ИВ. Л., чрез пълномощника си адв.М. от ВТАК, е оспорил предявеният срещу него регресен иск като неоснователен. Релевирал е възражения, че в случая не са налице предпоставки, обуславящи наличие на основание за възникване на отговорност за обезщетяване на причинените вреди на застрахованото при ищеца имущество от сочения ответник. Възразил е, че по никакъв начин не е установена вината му, както и че е недоказано той да е собственик на животно, станало причина за ПТП. Изложил е, че не е известно и дали водачът на пострадалия лек автомобил, не се е движил с несъобразена с пътните условия скорост. Оспорил е истинността на представената към ИМ Декларация от 09.05.2018г. на А.Г., относно сочените в същата причини за възникване на събитието. Оспорил е представения с ИМ Опис на установени щети, относно вида, елементите и степента на 3 увреждане, вследствие на описаното ПТП. Оспорил е истинността /верността/ на представения с ИМ Протокол за ПТП №17026**.

Правно релевантните за спора факти, изводими от събрания по делото доказателствен материал са следните:

На 09.05.2018г., около 17,20ч. в Община В. Т., на път трети клас №5302 на 500м. от с.П., настъпило ПТП между домашно животно /овца/ и л.а. Р. ДК №ВТ **** КК, с водач Ал.

Хр. Г., при което домашно животно /овца/ излязло на платното за движение от дясно на ляво, считано посоката на движене на автомобила, вследствие на което л.а. Р. ДК №ВТ**** КК я блъска, в резултат на което на л.а. „Р.“ са нанесени материални щети - повреди отпред и дясно /основно предна броня и десен фар/. За процесното ПТП е съставен Протокол за ПТП №17026**/09.05.2018г., в който като собственик на участник №1 в ПТП - домашно животно /овца/ е посочен ответникът в процеса ЕМ. ИВ. Л., и Протоколът за ПТП е подписан от участник №1 и участник №2 в ПТП.

Гореописаният механизъм на процесното ПТП е установен, вкл. и от писменото заключение на допуснатата пред първоинстанционният съд САвТОЕ, възприето от въззивният съд като пълно, компетентно и обосновано, видно от което, ПТП е настъпило в резултат на неправилна преценка на пътната обстановка от водача на л.а. Р., който е управлявал л.а. със скорост, несъобразена с пътните условия /стадо домашни животни в близост до пътното платно/, предвид на непредсказуемото поведение на животните, в това число и домашното животно /овцата/, която е навлязла в северната пътна лента, полагаща се за движение на лекия автомобил „Р.“.

Процесното ПТП на 09.05.2018г. е реализирано в срока на действие на застрахователна полица по застраховка Каско на МПС №**************/19.05.2017г. с начало 00,00ч. на 22.05.2017г. до 24,00ч. на 21.05.2018г., сключена между застрахователя – ищец „ЗД Е.“ АД и застраховащ–застрахован Интерлийз Ауто ЕАД, клон В.Търново за увредения при процесното ПТП л.а. Р. ДК №ВТ****КК. Във връзка с настъпилото процесно ПТП към ищеца „ЗД Е.“ АД е предявена застрахователна претенция под №0500785***/10.05.2018г. за изплащане на застрахователно обезщетение по горепосочената застрахователна полица, по която щета, съгласно Опис – протокол щета №0500785***/10.05.2018г., материалните щети, настъпили в резултат на процесното ПТП на л.а. Р. ДКН: ВТ****КК, възлизат на исковата сума от 1092,08лв., което застрахователно обезщетение в размер на 1092,08лв. е изплатено от ищеца на застрахования с платежно нареждане от 24.08.2018г.

Ищецът е отправил до ответника извънсъдебно регресна покана рег.№РК-005- 143/5/25.09.2018г. за възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение в 7-мо дневен срок от получаването й.

4

Видно от изслушаната САвТОЕ, причинената имуществена щета по средни пазарни цени на подменените части, боя и материали /без овехтяване/, с включени РВР /труд/ възлиза на 972,10лв. с вкл. ДДС.

С влязло в сила на 30.03.2019г. съдебно решение по НАХД №15/2019г. по описа на ВТРС, е отменено НП №18-1275-000792/25.05.2018г., изд. от Началник сектор ПП към ОД на МВР – В.Търново, с което на ЕМ. ИВ. Л., за извършено на 09.05.2018г., на път – трети клас №5302, на около 500м. от с.П., административно нарушение на разпоредбите на чл.106 от ЗДвП и на основание чл.184 ал.1 т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 30лв., като незаконосъобразно и неправилно, поради допуснати нередовности в съставеният АУАН и НП, предвид липса на основни реквизити в тях, представляващи съществени нарушения на процесуалните правила, а също и по същество, доколкото жалбоподателят не е осъществил състава на административно нарушение по чл.106 предл.2 от ЗДвП, т.к. тази норма има за адресати на въведените с нея задължения водачите на ППС с животинска тяга, на животни или на стада, а видно от АУАН и НП, отговорността на жалбоподателя е ангажирана като собственик на въпросното животно, но законът не предвижда такава отговорност за собственика.

Във въззивното производство са събрани гласни доказателства чрез показанията на разпитаните двама свидетели Г.Л. и А.Г., както и е приобщено като писмено доказателство изисканото и приложено НАХД №15/2019г. по описа на ВТРС.

От свид. показания на Г.Л., майка на ответника, преценени от въззивният съд по реда на чл.172 ГПК, но които съдът кредитира като обективни и достоверни, доколкото кореспондират на останалите събрани по делото гласни доказателства, и не се опровергават от други такива, се установи, че синът й Е.Л. е земеделски производител, отглежда животни /овце, всички овце имат ушни жълти маркери/, като е разбрал, че е станало процесното ПТП с животно, е отишъл да разбере за какво става въпрос. Св. Л. установява, че в селото има четири големи стада, в това стадо, където са животните на сина й, има овце и на други хора от селото, единствено в това стадо, само животните на сина й са с марки, по процесния път минават всички стада, за да могат да отидат на паша и не е ясно кое стадо е минало точно по това време. Св. Л. установява, че отишла заедно със сина си след процесното ПТП, за да установят какво се е случило, когато отишли нямало овце, нямало овчар, полицаите казали, че минало животно и се е блъснало в джипа и се е счупил фарът, но не се знае на кого е животното, свидетелката и синът й се прибрали вкъщи, проверили животните и нямало нито едно ранено животно, нито животно с паднала марка, после от сина си разбрала, че, ако не подпише протокола за ПТП, същият ще бъде оформен, настоявали са да подпише синът й протокола, за да се получат парите от застрахователя.