Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3552 от 09.06.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 6412/2024
Вид
Решение № 3552
Подписан
09.06.2025
В сила
09.06.2025
Състав
Красимир Мазгалов, ВИКТОРИЯ НИКОЛАЕВА НЕДЕВА, Димитър Куртев Демирев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 3552 гр. София, 09.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Димитър К. Демирев

ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Въззивно гражданско дело № 20241100506412 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Oбразувано е по въззивна жалба на В. П. Т. срещу решение № 20072346/21.12.2022 г. по гр. д. № 18304/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 90 състав, в частта, в която са уважени исковете на „Топлофикация София“ ЕАД срещу въззивника с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Т. дължи на „Топлофикация София“ сумата от 1649,49 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 06.02.2020 г. до изплащане на вземането, сумата от 169,75 лв. - мораторна лихва върху стойността на доставената топлинна енергия за периода от 15.09.2017 г. до 29.01.2020 г., сумата от 58,73 лв. - цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.01.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 06.02.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение в размер на 11,01 лв. за периода от 03.03.2017 г. до 29.01.2020 г., за недвижим имот в гр.

София, ж.к. „****“, бл. ****, аб. № 196722, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 14.05.2020 г. по ч. гр. д. № 6200/2020 г. по описа на СРС, 90 състав.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца – „Техем сървисис“ ЕООД.

1

Във въззивната жалба се излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение. Поддържа се, че по делото не се доказва дължимостта на начислените суми за топлинна енергия, тъй като представените от ищеца извлечения от сметки и справки за дялово разпределение са частни свидетелстващи документи, удостоверяващи изгодни за издателя им факти. Не следвало да се цени и заключението на СТЕ, доколкото вещото лице използвало данни от информационния масив на ищеца.

Неправилно преминаващите през банята на имота тръби се считали за щранг-лира, тоест за отоплително тяло без уред за дялово разпределение. Счита се, че отдадената от тези тръби топлинна енергия следвало да бъде отчетена като част от топлинната енергия за сградна инсталация. Тези възражения на ответника неправилно не били отчетени от първоинстанционния съд при постановяване на решението му. Оспорва се и дължимостта на лихва за забава върху стойността на топлинната енергия за периода 15.09.2017 г. – 29.01.2020 г., тъй като длъжникът изпада в забава след изтичане на 45дневния срок от публикуване на общата фактура за потребената енергия за целия отчетен период, доказателства за каквото публикуване в случая не били ангажирани.

Излагат се и доводи за недължимост на мораторна лихва върху сумата за стойност на услугата за дялово разпределение поради липса на отправена до ответника покана за заплащането й. Поради това се иска отмяна на обжалваното решение и цялостно отхвърляне на исковите претенции. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД е депозирала отговор, с който поддържа становище за неоснователност на жалбите.

Третото лице-помагач „Техем сървисис“ ЕООД не е взело становище в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Софийски градски съд, след като взе предвид изложените в жалбата доводи за неправилност на постановеното решение, намира следното:

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на дефиницията, закрепена в §1, т.

2а от ДР на ЗЕ (след 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

Следователно купувач (страна) по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно това лице е задължено да монтира средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имота си и да 2 заплаща цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 (чл. 153, ал. 1 ЗЕ).

На етапа на въззивното производство не се спори, а и от доказателствата по делото се установява, че ответникът-въззивник е титуляр на правото на собственост върху процесния имот, респективно, че между ищеца, от една страна, и ответника В.

П. Т., от друга страна, е налице облигационно правоотношение, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, а ответникът дължи заплащане на стойността на ползваната услуга.

Количеството и стойността на доставената топлинна енергия са доказани с приетите и неоспорени в първоинстанционното производство заключения на съдебнотехническа и съдебно-счетоводната експертизи, които настоящата инстанция кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвени и кореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото.

Макар и СТЕ да е изготвена въз основата на изходящи от ищеца и третото лицепомагач документи, част от които не са приложени по делото, констатациите й кореспондират напълно с тези на изслушаната по делото ССЕ, както и със събраните писмени доказателства, в т. ч. представените от третото лице-помагач индивидуални справки, формуляри за главен отчет от 10.05.2017 г., 05.05.2018 г. и 07.05.2019 г.

От заключението на СТЕ се установява, че при изготвянето му вещото лице е изискало от ищеца и от третото лице-помагач следните документи: справка за отчет на топломера в абонатната станция, техническа характеристика на абонатната станция, свидетелства за метрологична проверка на общия топломер, акт за разпределение на кубатурата, справка-извлечение с начислени суми и енергии за процесния период за имота, отчет на индивидуалните уреди за разпределение и водомери, изравнителни сметки. Установява се, че процесният имот е бил топлофициран и че количеството топлинна енергия, постъпило в сградата, е измервано по електронен път в началото на всеки месец чрез монтиран в абонатната станция общ топломер. От отчетеното количество топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи за абонатната станция за сметка на ищеца. През процесния период дяловото разпределение в имота е извършвано от „Техем сървисис“ ЕООД. За периода май 2016 – април 2019 г. фирмата за дялово разпределение е отчитала уредите в имота, като формулярите за главен отчет са подписани от потребител. Вещото лице констатира, че отчетите са коректно отразени в изравнителните сметки. По данни на ФДР в процесното жилище са монтирани 3 отоплителни тела с топлоразпределители за дистанционен отчет.

Установено е, че имота има и щранг-лира в банята, за която се изчислява служебна топлинна енергия, отдадена от щранга съгласно Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.). Ползвана е и топла вода, разходът на която е отчитан с монтиран водомер за топла вода. Вещото лице установява, че количеството топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, било определяно въз основа на отопляемия обем на имота, в съответствие с действащата нормативна уредба. Вещото лице изрично е посочило, че се е запознало с протоколите за проверки на топломера, който е преминавал на първоначална и последващи метрологични проверки, от което следва извод, че е годно средство за търговско измерване. Според заключението на СТЕ общият размер на задължението за доставена топлинна енергия за процесния период е в размер на 1649,50 лв.

Във връзка с доводите на въззивника за неправилно начисляване на топлинна енергия, отдадена от щранг-лира, следва да се посочи, че събраните в първоинстанционното производство доказателства не обосновават извод за 3 недоказаност наличието на щранг-лира в процесния имот. Според заключението на СТЕ, кредитирано от настоящата инстанция, ФДР е установила наличие на щранглира в банята на процесния имот, като направените изчисления на отдадената топлинна енергия са в съответствие с методиката в посоченото приложение към чл.

61, ал. 1 от Наредба № 16-334/2007 г. за топлоснабдяването.

Съгласно заключението на ССЕ, липсват данни за извършени от ответника плащания на суми, касаещи посочения период, с оглед на което правилно районният съд е уважил иска за установяване дължимостта на главница за стойност на топлинна енергия за пълния предявен размер.

По отношение режима на забавата за дължими суми за консумирана топлинна енергия за процесния период са приложими Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в град София, одобрени с Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила на 12.08.2016 г.

Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и, ал. 2 в 45 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В чл. 33, ал. 2 е предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат стойността по общата фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно, ал. 4 и ал. 5 на чл. 33, продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по общата фактура, отразяваща реално потребеното количество топлинна енергия след изравняването, ако не са заплатени в 45-дневния срок, който срок следва да се приеме, че тече от издаването на общата фактура.

Съгласно заключението на ССЕ липсват извършени плащания на дължимите суми за стойност на топлинна енергия за периода 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г., като размерът на законната лихва върху главницата за стойност на топлинна енергия за периода от 15.09.2017 г. до 29.01.2020 г. възлиза на 180,41 лв., поради което правилно искът за установяване дължимостта на мораторната лихва е уважен за пълния предявен размер от 169,75 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 – чл. 148) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн.

ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.). Въз основа на събрания по делото доказателствен материал въззивният съд намира, че услугата дялово разпределение на топлинна енергия е била реално осъществена, като при липса на изрични доводи в жалбата за неправилност на първоинстанционното решение в частта по иска за стойност на услугата за дялово разпределение, в тази част решението следва да бъде потвърдено.

По отношение на цената за услугата дялово разпределение в общите условия на топлоснабдителното дружество липсва предвиден срок за плащането й от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са ангажирани каквито и да било доказателства от страна на ищеца, че ответникът е бил поставен в забава по отношение на задълженията за заплащане на цената за предоставената услуга за дялово разпределение през процесния период, поради което следва да се приеме, че искът за лихва върху стойността на тази услуга се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне.