Решение № 249 от 17.03.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 249 гр. П., 17.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Т.И.Т. при участието на секретаря А.В.К. като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20231720104024 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано въз основа искова молба от М.

П. П., ЕГН **********, с адрес: *** чрез адв. К. М. ПАК, срещу ЗД „***” АД, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление: ***, и В. П. С., ЕГН **********, с адрес: ***, с която срещу главния ответник ЗД „***“ АД е предявен иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, а срещу евентуалния ответник В. П. С. е предявен иск с правно основание чл.45 и чл.86 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на 07.09.2022 г., около 09.10 часа, в гр.

П., ищцата пресичала напречно пешеходна пътека, намираща се върху пътното платно на ***, при което била блъсната от движещият се в същото платно лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № ***, управляван от ответника В.

П. С.. Сочи, че ответника управлявал автомобила с посока на движение към ***. Твърди, че пешеходната пътека била сигнализирана с пътен знак Д-17, като била обозначена на пътното платно и с хоризонтална пътна маркировка.

Излага доводи, че преди да пресече процесната пешеходна пътека, ищцата се огледала, и след като се уварила че приближаващите автомобили били 1 достатъчно далече, предприела нейното пресичане. Сочи, че преминала дясната пътна лента и започнала пресичане на лявата пътна лента, като около средата на лявата пътна лентата усетила внезапен удар от ляво, при който паднала върху предния капак на автомобила. Твърди, че след удара изгубила съзнание, като на място на ПТП пристигнала линейка, и ищцата била откарана в ***, където била приета в неврологично отделение с диагноза: „***“. Сочи, че по време на болничния престой имала силно главоболие, ***, и не помнела какво се е случило.

Твърди, че десет дни след изписването и от ***, поради болки в лявата ***, болка и оток в лява колянна става и подбедрица, се наложило да постъпи в ***, където било установено, че в областта на л***, има ***, ***, наличие на ограничена колекция флуктуираща при палпациия. При тези обстоятелства на ищцата било извършено оперативно лечение, с прикрепване на транспантант на краче или ламбо на друго място. Твърди, че при извършване на операцията било установено наличие на деколман, което наложило да бъде направен кюретаж, щателно почистване, лаваж и дренаж, за което били извършени и други медицински процедури.

Сочи, че по случая било образувано ДП *** г. на *** на *** и пр.пр.

№*** г. по описа на РП-П., което с постановление за прекратяване на наказателно производство от 27.03.2023 г. на РП-П., по пр.пр. № *** г. и ДП № *** г. на *** на МВР-гр.П., било прекратено.

Твърди, че при процесното ПТП и били причинени следните телесни увреждания: мозъчно сътресение - без открита ***, повърхностна *** подкожно *** (***) в лявата ***, амнезия за случилото се след удара; травма в областта на ***, придружена с болки в лявата ***, болка и оток в лява колянна става и подбедрица, ***, ***, наличие на ограничена колекция флуктуираща при палпациия. Излага доводи, че от причинените и телесни увреждания, както по време на увреждането, така и по време на лечението, ищцата претърпяла силни болки и страдания, които и към датата на предявяване на иска не са напълно отшумели. Сочи, че вследствие на нанесените и травми, при ищцата били затруднени основни функции на долния и ляв крайник, опората и движенията при ходене, а от удара в главата, вследствие на ПТП, ищцата изпитвала както болки, така и световъртеж, и прилошаване. Твърди, че при пресичане, вследствие на преживяното ПТП, ищцата изпитвала страх, 2 като поради проведеното и оперативно лечение, била подложена на стрес, притеснения и страх.

В исковата молба се твърди, че вина за станалото ПТП има ответника В.

П. С., на който бил съставен АУАН, серия GA ***, за констатирано виновно нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП, като управлявания от него лек автомобил бил застрахован по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” в ЗД „***” АД, но по отношение номера на полицата, ищцата твърди, че не и е известен.

От съда се иска да постанови решение, по силата на което главния ответник ЗД „***“ АД да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 6000.00 лева, по застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от претърпени телесни увреждания от ПТП настъпило на 07.09.2022 г., причинено от В. П. С., чиято гражданска отговорност като автомобилист е била застрахована при ЗД „***” АД, ведно с лихва за забава върху главницата за периода от датата на увреждането - 07.09.2022 г. до датата на исковата молба, както и законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, като и се присъдят сторените по делото разноски.

В условията на евентуалност, в случай, че главният иск не бъде уважен, бъде уважен частично или производството по него бъде прекратено, ищцата е поискала от съда да осъди евентуалният ответник - В. П. С., да и заплати сумата от 6000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, стрес и страх, вследствие на ПТП, причинено от В. П. С. на 07.09.2022 г., в гр. П., на ***, при управление на лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № ***, ведно с лихва за забава върху главницата за периода от датата на увреждането - 07.09.2022 г. до датата на исковата молба, както и законната лихва, считано от датата на исковата молба до окончателното погасяване на сумата, като и се присъдят сторените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК , ответникът ЗД „***” АД, чрез адв. М. Г. – САК са подали отговор на исковата молба, с който са оспорили предявения иск по основание и размер. В отговора твърдят, че между застрахователното дружество и В. П. С., няма валидно застрахователно правоотношение относно управлявания от него автомобил при процесното 3

ПТП. Твърдят, че не са спазени изискванията на чл.380 от КЗ, като застрахователят не бил сезиран от пострадалото лице, и в тази връзка молят производството по делото да бъде прекратено. В отговора твърдят, че не е налице причинно – следствена връзка между станалото ПТП и причинените на ищцата телесни увреждания, като процесното ПТП, било настъпило изцяло по вина на ищцата, която с действията си допринесла за неговото настъпване.

В отговорът протИ.поставят и възражение за съпричиняване от страна на П..

Излагат доводи, че ищцата не е претърпяла сочените в исковата молба увреждания. По подробно изложените в отговора доводи и аргументи молят съда да постанови решение, с което да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани, като им се присъдят сторените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК , ответникът В. П. С. е депозирал становище, в което е заявил, че към датата на процесното ПТП, ответника е имал сключена застраховка „гражданска отговорност“ с № ***, както и сключена Застраховка Действаща - за комбинирана автомобилна застраховка „***“ - „***“, поради което счита, че не може да има качеството на ответник и моли образуваното спрямо него производство да бъде прекратено. В становището представляващо по същество отговор на исковата молба, ответникът твърди, че процесното ПТП е станало изцяло по вина на ищцата, която при неговото настъпване е говорила по телефона, тичала по пешеходната пътека без да се огледа как преминава същата, при което се ударила в предната част на управлявания с ниска скорост от ответника лек автомобил. Сочи, че след настъпване на ПТП-то ответникът веднага слязъл от автомобила и попитал ищцата как се чувства, може ли да се движи. Твърди, че П. била контактна, в съзнание, като отговорила на С., че е говорела по телефона със съпруга си, и не може да си намери телефона. Сочи, че при тези обстоятелства, ответникът намерил телефона на ищцата, който останал върху предния капак на управлявания от него автомобил, след което се обадил на телефон 112, помогнал на П. да премина до тротоара, където тя поседнала.

Излага доводи, че на място пристигнал екип на Бърза помощ, който откарал ищцата в болница, като мястото на ПТП било посетено и от екип на контролните органи, които отпратили останалите на място свидетели, тъй като процесното ПТП било леко и нямало нужда от тях. Твърди, че след станалото ПТП ответникът държал връзка с ищцата и се интересувал от здравословното и състояние и възстановителния и период, като проявил загриженост. В 4 отговора моли съда да му бъдат присъдени сторените по делото разноски, ведно с адвокатско възнаграждение.

С определение № 4086 от 12.12.2023 г., ПРС е прекратил производството по гр.д. № 04024/2023 г. по описа на ПРС, в частта, в която М. П. П., ЕГН **********, е предявила иск, с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, за осъждане на ЗД „***” АД, ЕИК ***, да заплати на М. П. П., сумата от 6000.00 лева, по застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от претърпени телесни увреждания от ПТП настъпило на 07.09.2022 г., причинено от В. П. С., чиято гражданска отговорност като автомобилист е била застрахована при ЗД „***” АД, ведно със лихва за забава върху главницата за периода от датата на увреждането - 07.09.2022 г. до датата на исковата молба, както и законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, поради недопустимост на иска. Определението не е обжалвано от ищцата, поради което е и влязло в законна сила.

В съдебно заседание ищцата чрез адв. М., подържа иска и моли съда да го уважи, като й се присъдят сторените по делото разноски.

Ответникът в съдебно заседание лично и чрез адв. К. оспорва иска е моли съда да присъди справедлИ. обезщетение, като му се присъдят сторените по делото разноски .

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, П. районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Съгласно т.11 от Постановление № 7/77 г. от 4.X.1978 г., Пленум на ВС, застрахователят отговаря на основание застрахователно правоотношение; а прекият причинител и обезпечително отговарящите за поведението му субекти - на основание деликт. Законът не е предвидил солидарна отговорност на застрахователя с последните. Съгласно посочената точка, от Постановлението, увреденото лице обаче може да предяви искове при субективно пасивно, но евентуално съединение срещу застрахователя или срещу прекия причинител на непозволеното увреждане и обезпечително отговарящия за поведението му субект за тяхното солидарно осъждане. В такъв случай според предпочитанието на ищеца ще подлежи на уважаване 5 искът или исковете само по отношение на избрания за осъждане ответник или ответници, ако са основателни, а по отношение на другите пасивни другари няма да се породи сила на присъдено нещо. Исковете по отношение на тях няма да подлежат на разглеждане, освен ако тези срещу предпочетения първи евентуален ответник или ответници бъдат отхвърлени като неоснователни или се окажат недопустими, какъвто е настоящият случай. Ето защо съдът намира предявения иск срещу прекият причинител на вредата за допустим и следва да бъде разгледан от съда.

Налице са и останалите (общи) процесуални предпоставки за възникване и упражняване на правото на иск, поради което исковата претенция е процесуално допустима, и следва да бъде разгледана съда.

По основателността:

Предявените искове са с правно основание чл.45, ал.1 и чл.86 от ЗЗД.

Съгласно чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. За уважаване на предявения иск следва да се докаже вредата, причинена на ищеца от ответника, вина за причинените вреди, причинна връзка между деянието и последвалия вредоносен резултат.

По правилата на чл.45 от ЗЗД обезвреда на причинените щети дължи делинквентът. В Кодекса за застраховането е уредена възможността увреденият да предяви претенциите си направо пред застрахователя, но той не е длъжен да стори това. Дори застрахователят да е заплатил обезщетение в определен размер, то ако са налице вреди в по-голям размер, репарирането им може да се търси именно от причинителя на увреждането – ответницата по делото.