Решение № 31 от 20.01.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. София, 20.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно търговско дело № 20251001000730 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. №87428/18.07.2025 година от "ДЖАЙДЕН

ЮНАЙТЕД

БЪЛГАРИЯ"

ЕООД,

ЕИК

200452057, представлявано от управителя си Б. Б. М. срещу решение №842/12.06.2025 година, постановено по т.д. №984 година по описа за 2024 година на Софийски градски съд, ТО, VI-25-ти състав, с което е осъдено да заплати на „Снабдяване и търговия-МО“ ЕООД, ЕИК 129004631, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Искър“, №8 сумата от 95040 лева с ДДС, представляваща неустойка по чл.10.3 от Договор №40/06/2012 от 11.06.2012 година между страните, дължима за забава получаването на закупена по силата на договора стока за периода 01.07.2021 -30.06.2022 година, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска – 15.05.2024 година до окончателното плащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 13701,60 лева за направените съдебно-деловодни разноски.

Твърди се в жалбата, че постановеното решение е неправилно, тъй като неправилни са направените от първоинстанционния съд изводи за наличие на СПН. Съдът е приел, че страните са обвързани от договор и в настоящето 1 производство не може да се пререшават въпросите, по отношение, на които е формирана сила на пресъдено нещо, а именно правопораждащите в като неговия предмет. Съдът е приел за относими постановките относно обективните предели на СПН в ТР №3/2016 година на ОСГТК на ВКС, но това тълкувателно решение касае спорни въпроси във връзка с института на частичния иск. Категорично неправилно е изразеното от съда становище, че се касае за частични искове, първият от които е този по в.т.д.5687/2017 година на САС. Във връзка с наведеното твърдение, че липсва договорна обвързаност следва да се има предвид, че договорът е прекратил своето действие и не е съществуващ, поР. което между страните не е налице валидно облигационно правоотношение. В основата на неустойката стои неудовлетворен интерес, когато тя визира продължаващо във времето неизпълнение. Имуществената отговорност на длъжника е оправдана само ако и доколкото вредата е неотстранима въпреки полаганата предписана грижа. В случая вредата е отстранима посредством не малко правомощия, от които ищецът умишлено не желае да се възползва, превръщайки това свое добросъвестно поведение в средство единствено и само за неоснователно обогатяване. На следващо място, съдът е приел, че стоките се намират в складове на ищеца, като в тази връзка липсват доказателства. Претендира се отмяна на решението на първоинстанционния съд и постановяване на решение по съществото на спора, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени, както и да се присъдят направените съдебно-деловодни разноски.

Въззиваемата страна "Снабдяване и търговия- МО“ ЕООД е депозирала писмен отговор, с който моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд.

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

Предявен е иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД.

В исковата си молба от 15.05.2024 година ищецът „Снабдяване и търговия – МО“ ЕООД излага, че в периода 07.07.2011 г. – 05.08.2011 г. провел тръжна процедура за продажба на техническо имущество, излишно за Българската армия, находящо се в складов район Борово на регионален логистичен център Разград, което е обособено в отделни лотове, като ответникът бил класиран на първо място за закупуването на имущества по лотове с № 1, 2, 3 и 7 от обявен в сайта на дружеството – ищец списък за 2 продажба на техническо имущество. За да участва в тръжната процедура управителят на „Джайден Юнайтед България“ ЕООД е подписал декларация от 05.08.2011 година, че е запознат и приема „Вътрешните правила за търговска реализация на взривни вещества, огнестрелни оръжия, боеприпаси и изделия с двойна употреба“. В периода 11.01.2012 г. до 20.01.2012 г. комисия от втъзложителя по искане и в присъствието на четирима представители на купувача е извършила предварителен оглед и проверка за наличността на част от имуществото, включено в лотове № 1, 2, 3, и 7, в съответствие с приложен от купувача списък, като на ответника били известни условията за съхранение на имуществото и условията за неговото приемане и извозване.

В резултат на проведената тръжна процедура и обявеното класиране, страните сключили Договор № 40/06/2012 г. от 11.06.2012 г. за покупкопродажба на имуществото, обособено в лот 3 – ходова част, окачване, корпус и купол-резервни части за агрегатите и възлите от ходовата част, окачването, корпуса и купола на Т – 54, Т – 55, франко ненатоварено превозно средство от складовете на продавача по вид, количества и цена, съгласно спесификация към договора, при спазване на специалните мерки за сигурност, отразени в Раздел VII на договора. В периода 25.06.2012 г. – 11.09.2012 г. „Снабдяване и търговия - МО“ ЕООД осигурило достъп на купувача до складовете, в които се съхранява имуществото – предмет на договора, за да може същият да го приеме и изтегли от складов район Борово на Регионален логистичен център Разград, но никое от лицата – представители на купувача, на които бил изрично разрешен достъп, не е предприело действия по получаване на закупеното имущество. С нарочно писмо от 25.09.2012 г. ответникът заявил искане за посещение за оглед на имуществото от негови контрагенти, за което ищецът му съдействал неколкократно. Многократно с писма ответникът е бил канен да изпълни задължението си с уведомяване за дължимостта на неустойката, но ответника не е предприел никакви действия.

Впоследствие ищецът-продавач канил многократно ответника да изпълни задължението си по договора да изтегли от складовете му закупеното имущество, но последният не го направил и до момента на предявяване на настоящия иск. Ищецът твърди, че срокът за изтегляне на стоката съгласно договора е изтекъл на 11.09.2012 година. Твърди, че по силата на клаузата на т.

10.3 от договора между страните, за неизпълнение на задължението си да изтегли стоката в рамките на 3 месеца от датата на подписването на договора, 3 ответникът дължи неустойка в размер на 3% от стойността на договора (264 000 лева с ДДС) за всеки просрочен месец на неизпълнение, след падежа по задължението. Ответникът е заплатил стоката, но не е изпълнил задължението си по чл.10, т.2 от договора да изтегли стоката, в уговорения в т.10.1 три месечен срок от подписването му, който изтече на 11.09.2012 година, поР. което към тази дата са останали неизтеглени стоки на стойност 264 000 лева с ДДС.Размерът на дължимата неустойка, изчислена съгласно т.10.3 от договора е 3% месечно от стойността на изтеглените стоки с ДДС, поР. което месечната неустойка е в размер на 7920 лева за всеки просрочен месец от договора или за изтеклите месеци от 01.07.2021 година до 30.06.2022 година общо възлиза на 95040 лева с ДДС. Моли съдът да постанови решение, с което осъди „Джайден Юнайтед България“ ЕООД да му заплати сумата от 95040 лева с ДДС, представляваща неустойка по т.10.3 от Договор № 40/06/2012 г. от 11.06.2012 г. за този период за покупко-продажба на имуществото, обособено в лот 3, ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска – 15.05.2024 г. до окончателното плащане, както и направените съдебноделоводни разноски.

Ответникът „Джайден Юнайтед България“ ООД оспорва предявените искове. Не оспорва обстоятелството, че между страните е сключен договор № 40/06/2012 г. от 11.06.2012 г. за покупко-продажба на имущество, обособено в лот 3 по проведена тръжна процедура, както и, че е заплатил изцяло продажната цена. Твърди, че неустойката не е дължима, тъй като договорът не е действащ, тъй като действието му е до три месеца, считано от датата на сключването му, т.е договорът е прекратен с изтичането на три месеца от датата на сключването му. След датата 11.09.2012 година се прекратяват всички права и задължения на страните по договора. Съобразно договора, предвидената в чл.10.3 неустойка е такава за забавено неизпълнение, а не е предвидена за пълно неизпълнение. Видно от текста на клаузата е, че неустойката се заплаща „след изтичане на срокапо т.10.1 за толкова месеца, за колкото се иска да му бъде продължен срока на договора, поР. което след като не е налице продължаване на срока на договора претендираната стойност на неустойка не се дължи.

Твърди, че причина за неизпълнение на задължението му да получи стоката е наличието на непреодолими пречки за изнасянето им, изразяващи се 4 в липса на оказано съдействие от страна на продавача, на елементарни условия в самата складова база, водещи до невъзможност за изнасяне на стоките разположението на стоките, липсата на вода, електричество и липсата на пожаробезопасни условия за товарене. При извършени при ищеца посещения установил, че закупеното имущество е разпръснато в различни складове на продавача, като голяма част от него била недостъпна. Установило се, че стоките било възможно да се изнесат единствено чрез намиращите се на територията на складовете електротелфери и електрокари, но те не са в изправност. Закупените боеприпаси не се обслужвали и не се знаело за тяхното физико- химическо състояние, което създавало предпоставки за възникване на инцидент. Всичко това правело невъзможно тяхното безопасно изнасяне от складовете. Моли съда да постанови решение, с което отхвърли предявените искове и осъди ищеца да му заплати направените по делото разноски.

С допълнителната искова молба ищецът твърди, че твърдението на ответника, че договорът е прекратен противоречи на приложените по делото доказателства и на изразената воля на страните. Твърдението за прекратен договор е в противоречие с възприетото по т.д.5687/2017 година, 13ти състав. влязло в сила, с което ответникът е осъден по същия договор за предходен период. Не следва да се приеме и възражението за неоказано съдействие, тъй като фактите сочат, че посещенията, които са правени са извършени с цел оглед за продажба на външни клиенти, но не и за изнасяне на закупеното.

С отговора на допълнителната искова молба ответникът е подържал възражението си, че договорът е прекратен с изтичане на договорения 3 месечен срок по силата на чл.10.1. Твърди, че по силата на чл.328 ТЗ продавача е можел да се освободи от вещите, като ги продаде, като предпочитанието му да се възползва от неограничената във времето неустойка би довела до неоснователно обогатяване на ищеца.

Съдът, след съвкупна преценка на доказателствата приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Безспорно е по делото, че страните се намират в облигационно правоотношение по договор за покупко-продажба на имущество, собственост на българската армия за сумата от 264 000 лева с ДДС, по силата на сключен между тях договор № 40/06/2012 г. от 11.06.2012., сключен след провеждане 5 на обществена поръчка. Съгласно договора за покупко-продажба № 40/06/2012 г. от 11.06.2012 г. ищецът „Снабдяване и търговия - МО“ ЕООД в качеството си на продавач се е задължило да предаде, а ответникът „Джайден Юнайтед България“ ООД в качеството на купувач - да заплати и получи стоката по вид, количество и цена, описани в Приложение № 1 към договора, като цената е EXW-франко ненатоварено превозно средство в складове на продавача и е заплатена изцяло.

Не се спори, а се установява и от представеното разрешение за достъп рer. № 23-04- 1/02.07.2014 г., издадено от Главна дирекция „Инфраструктура на отбраната“, че е разрешено посещение на служители на „Джайден Юнайтед България“ ООД в Регионална складова база - Разград за извършване на оглед на имущество.

От представената по делото писмена кореспонденция между страните (писмо с изх. № 2005/05.12.2013 г., писмо с изх. № 855/14.08.2014 г.), се установява, че ищецът е канил ответника-купувач да предприеме действия по изпълнение на задължението за изтегляне на закупеното имущество по договора и заплащане на дължимите неустойки.