Решение № 153 от 07.04.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. София, 07.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Митева

Членове:

Татяна Грозданова

Петър Гунчев при участието на секретаря Ирена М. Дянкова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от Мария Митева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241000601455 по описа за 2024 година

С присъда № 136 от 25.07.2024 г. по НОХД № 283/2022 г. Софийският градски съд, Наказателно отделение, 19 състав е признал подс. П. Е. Х. ЕГН **********, роден на ******** година в гр. София, българин, с българско гражданство, осъждан, със средно образование, разведен, работещ, жив. гр. ***, ж.к. "*** бл. ***, вх. " *, ет. *, ап. **, за ВИНОВЕН В ТОВА, че на 28.09.2018 година, за времето от 16.10 часа до 19.00 часа в гр.

София, без надлежно разрешително, съгласно Закон за контрол на наркотичните вещества, едновременно на две места държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества - амфетамин с общо тегло - 885.19 грама, с цена за грам - 30 лева, на обща стойност - 26 555,70 лв. /двадесет и шест хиляди петстотин петдесет и пет лева и седемдесет стотинки/, със съдържание на активно действащ компонент /амфетамин/ - 1,7%, както и метадон с общ обем 102 мл., с цена за 1 мл. — 0.22 лева, на обща стойност — 22, 44 лв.

/двадесет и два лева и четиридесет и четири стотинки/, като амфетаминът и метадонът са включени в списъка на " Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманитарната и ветеринарната медицина" - приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, както следва:

В гр. София, на бул. "Тодор АлексА." пред 175, в лек автомобил Марка "Шкода", модел "Фабия" с ДК № *******, без надлежно разрешително, държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество – амфетамин с нето тегло 192.37 грама, с цена за грам - 30 лева, на стойност - 5 771,10 лв. /пет хиляди седемстотин 1 седемдесет и един лева и десет стотинки / и в гр. ***, в ж.к. "***", бл. ***, вх. „*", ет. *, ап.

**, без надлежно разрешително, държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества - амфетамин и метадон с нето тегло /обем/ съответно: амфетамин с тегло 494,84 грама, с цена за грам - 30 лева, на стойност - 14 845.20 лв. /четиринадесет хиляди осемстотин четиридесет и пет лева и двадесет стотинки/, амфетамин с тегло 197,61 грама, с цена за грам - 30 лева, на стойност - 5 928.30 лв. /пет хиляди деветстотин двадесет и осем лева и тридесет стотинки/, амфетамин с тегло 0.37 грама, с цена за грам - 30 лева, на стойност - 11.10 лв. /единадесет лева и десет стотинки/, с общо тегло - 692.82 грама, с цена за грам 30 лева, на стойност - 20 784.60 лв. /двадесет хиляди седемстотин осемдесет и четири лева и шестдесет стотинки/, метадон с обем 34 мл., с цена за 1 мл,- 0.22 лева, на стойност 7.48 лв. / седем лева и четиридесет и осем стотинки /, метадон с обем 68 мл., с цена за 1 мл,0.22 лева, на стойност - 14.96 лв. /четиринадесет лева и деветдесет и шест стотинки/, като общата стойност на всички инкриминирани високорискови наркотични вещества, държани с цел разпространение на посочените две места, възлиза на 26 578.14 лв. /двадесет и шест хиляди петстотин седемдесет и осем лева и четиринадесет стотинки/ и деянието е извършено при условията на "опасен рецидив", тъй като деецът е извършил престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по малко от една година, изпълнението на което не е било отложено по чл. 66 от НК както следва: с решение на Апелативен специализиран наказателен съд, по НЧД № 1592/2014 г., от 25.02.2015 година е определено общо най-тежко наказание 3 години и 6 месеца лишаване от свобода и с определение на Специализиран наказателен съд по НОХД № 978/2014 година, в сила от 16.10.2014 година, с което му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на 1 година и 3 месеца, поради което и на основание чл. 354а, ал. 2, т. 4, вр, ал. 1 вр. чл. 29, ал.

1,6." „А" НК и чл. 54 от НК го е ОСЪДИЛ на 6 / шест/ години и 6 /месеца/ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 30 000 /тридесет хиляди/ лева.

На основание чл. 57, ал. 1 т. 2, б. А от ЗИНЗС съдът е определил първоначален строг затворнически режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

ПРИСПАДНАТО е изцяло времето, през което подс. П. Х. е бил задържан по ЗМВР, както и с наложена мярка „задържане под стража" по настоящото дело считано от 28.09.2018 г. до 15.01.2019 г. , като 1 ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.

ПРИСПАДНАТО е изцяло времето, през което подс. П. Х. е бил с мярка „домашен арест" по настоящото дело считано от 15.01.2019 г. до 28.05.2019 г. като 2 /два/ дни домашен арест се зачитат за един ден лишаване от свобода.

Срещу присъдата е постъпил въззивен протест от прокурор при Софийска градска прокуратура, в който са развити предимно теоретични доводи за явна несправедливост на наложеното наказание. Изтъква се, че определеното на подсъдимия наказание не е съобразно с Постановление № 1/1978 г. на Пленума на ВС, в което е посочено, че „При индивидуализацията на наказанията съдилищата не всякога отдават необходимото значение на изискванията на чл. 36 НК за предупредителната и поправително – възпитателната роля на наказанието и ефективността му в борбата с тази престъпност, поради което се получава еднакво третиране на общата и рецидивната престъпност....” Сочи се също, че първостепенният съд, не е отчел с нужната критичност предходното осъждане на подс. П.

Х., което е за същото престъпление, извършено е на същия адрес и, което очевидно не е подействало предупредително и превъзпитателно на лицето. Не са отправени искания за събиране на доказателства.

В заключение се прави искане атакуваната присъда да бъде изменена, като на подс.

П. Е. Х. бъде наложено наказание ”лишаване от свобода” над средния размер и „глоба” в максимален размер.

Срещу първоинстанционната присъда е постъпила и въззивна жалба от а. Г., защитник на подс. П. Х.. Излага съображения, че атакуваната присъда е неправилна, 2 необоснована, постановена при съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, както и че наложеното наказание е явно несправедливо. Счита, че в съдебната фаза са допуснати нарушения при събирането и оценката на доказателствата.

Оспорва, че по делото има събрани годни доказателства, които да подкрепят тезата на прокуратурата, че именно подсъдимият е държал наркотичните вещества с цел разпространение. Сочи, че обвинението не е несъмнено доказано, а при това положение, като е постановил осъдителна присъда, първият съд неправилно е приложил закона. Развива и доводи, че цялостната структура на обвинението е порочна и материалноправно неиздържана, доколкото се претендират две деяния, ситуирани по различно време и място и при различни обстоятелства. Във връзка с оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание, изтъква, че е налице само едно квалифициращо обстоятелство, че обвинението е за грамове наркотични вещества, както и че предходните осъждания на подс.

Х., датират отпреди 15, 20 или 22 години. Подчертава, че са подценени установените по делото смекчаващи отговорността обстоятелства. Не са отправени искания за събиране на доказателства.

В заключение моли атакуваната присъда да бъде отменена и да бъде постановен нова, с която подс. П. Х. да бъде оправдан изцяло или по едно от двете деяния.

Алтернативно моли деянието да бъде преквалифицирано като подсъдимият бъде оправдан в частта за претендираната „специална цел”; делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, а при констатиране на съществени процесуални нарушения, да бъде върнато на досъдебното производство; наложените на подсъдимия наказания да бъдат намалени и определени при условията на чл. 55 НК.

Срещу депозирания въззивен протест е постъпило и възражение от а. Г., защитник на подс. П. Е. Х., в което се развиват доводи за неоснователност на протеста на прокурора и отново се подчертава, че се поддържат оплакванията, заявени във въззивната жалба.

В съдебно заседание прокурорът поддържа протеста по изложените в него съображения. Моли, във връзка с наложеното наказание съдът да съобрази ППВС № 1/08.10.1978 г., в което са дадени указания за налагането на по-строги наказания по отношение на престъпления, извършени в условията на опасен рецидив. Счита, че първостепенният съд е подходил неправилно при определяне на наказанието, като е приел, че са налице множество смекчаващи отговорността обстоятелства, както и че наказателното производство е продължило прекомерно дълго. Според прокурора са налице множество отегчаващи отговорността обстоятелства, предвид на това, че се касае за рецидивна дейност, че наркотичните вещества, предназначени за разпространение са разнообразни по вид и, че са в големи размери.

В заключение предлага въззивният протест да бъде уважен и на подс. П. Х. да бъде наложено наказание около средния размер, предвиден в закона за извършеното от него престъпление.

Защитникът на подс. П. Х., а. Г. излага съображения, че защитата е била изключително затруднена, тъй като не е проведен спор с насрещната страна. Изтъква, че защитата не е разбрала какво е виждането на прокуратурата по доказаността на обвинението във връзка с всяко едно от двете деяния. По отношение на първото деяние, свързано с държането на наркотични вещества в МПС, развива доводи, че автомобилът не е на подсъдимия, че в него са пътували трима души, които са били задържани. Прави оплакване във връзка с това, че двамата пътуващи в автомобила веднага са били разпитани пред съдия, докато подсъдимият е бил задържан, т.е. срещу него е било налице фактическо обвинение, а 3 той не е участвал при разпитите на свидетелите. Поддържа, че протоколът за оглед на местопроизшествие няма никаква доказателствена стойност, тъй като от показанията на поемните лица се оборва законността на процедурата. По отношение на второто деяние също се излагат съображения във връзка с надеждността на извършеното претърсване.

Изтъква, че не е извършено всестранно обсъждане на доказателствата, както и че обвинението не е несъмнено доказано.

Относно наложеното наказание излага доводи, че се налице множество смекчаващи отговорността обстоятелства, тъй като подсъдимият е трудово ангажиран, има тежко семейно положение, наказателното производство е протекло в неразумен срок, а подсъдимият е демонстрирал социална адаптивност, поради което не са налага да бъде изолиран от обществото. Подчертава също, че отегчаващите отговорността обстоятелства, посочени от прокурора, са елементи от състава на престъплението и на могат да бъдат отчитани втори път в тежест на подс. П. Х..

В заключение моли въззивната жалба да бъде уважена, а въззивният протест да бъде оставен без уважение.

Подс. П. Х. в лична защита поддържа казаното от неговия защитник. В последната си дума моли въззивната жалба да бъде уважена.

Софийският апелативен съд като прецени изложените във въззивния протест и във въззивната жалбата доводи, становището на страните и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт в съответствие с изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното.

Протестът и жалбата са неоснователни.

За да постанови присъдата си Софийският градски съд е събрал необходимите гласни и писмени доказателствени материали – показанията на свидетелите В., А., Д., С., Н., Б., Х., Ц. и Ц., свидетелство за съдимост, протоколите за претърсване и изземване, протокол за оглед на местопроизшествие, протокол за извършена експертиза № 19/НАР-486 на д-р Л. И.

И., том 2, лист 27-28 от досъдебно производство, заключението по протокол № 516-х/2020 г. на вещото лице Р. А., том 2, лист 35-36 от досъдебно производство, заключението на съдебно оценителна експертиза, - том 2, лист 46-49, от досъдебно производство, заключението на допълнителна съдебно оценителна експертиза, находяща се в том 2, лист 52- 55 от досъдебно производство, заключението на вещо лице Н. Д. Я. по изготвената съдебно психиатрична експертиза, находяща се том 2, лист 59-61, от досъдебно производство, заключението на експертиза № 19/ДКТ - 168, т.2 л. 66- 67 д.п. с предмет на изследване два броя електронни везни, заключението на почеркова експертиза.

Разпечатката съдържа 38 от 138 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/be40b9e8-8850-4c80-9a03-98484b5ddd0b