Решение № 587 от 16.05.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 587 гр. С., 16.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Катерина Рачева

Десислава Б. Н. при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Десислава Б. Н. Въззивно гражданско дело № 20231000502332 по описа за 2023 година

Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба с вх.№ 6105/2023 г. ( по регистратурата на СОС ) на ищците Л. Г. Д. и Д. Г. Д. , двамата от село ***, община ***, чрез общия им пълномощник – адвокат С. Н. срещу решение № 74 от дата 10.07.2023 година на Софийски окръжен съд , IV – първоинстанционен търговски състав по т.д.

№ 64/2022 г. , отхвърлящо предявените от тях искове по член 432, ал.1 и член 429,ал.3 от КЗ за обезщетения за неимуществени вреди в размери от по 100 000 лева.

Във въззивната жалба се съдържат оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния и процесуалния закон.

Обжалваното решение е основано на заключение на КСМЕ, което не дава категоричен отговор за връзката между получените при ПТП травми ( счупване на външен кондил на лява голямопищялна кост ) и смъртта и дали инсултът се дължи на тромб, образуван от счупването на костта или на друга 1 причина и съдът неправилно при оспорването му не допуснал повторна КСМЕ .

В срока по член 263,ал.1 от ГПК въззиваемата страна – ЗД „ Бул Инс“ АД, град С. отговаря, че въззивната жалба е неоснователна по съображения, че получената при ПТП от наследодателката средна телесна повреда не е състояние, което е опасно за живота и смъртта й не е пряка последица от травмата, а е опосредена от получения на 29.09.2020 г. на фона на нейните хронични заболявания втори исхемичен мозъчен инсулт и поведението на водача на МПС не е противоправно и виновно .

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията във въззивната жалба , доводите в отговора , изразените от страните в откритото съдебно заседание пред въззивната инстанция становища и съобразно член 269 от ГПК , въззивният съд намира, че то е валидно, допустимо, правилно в една част и неправилно в останалата част .

Обжалваното решение е произнесено по съединени по реда на член 213 от ГПК осъдителни искове с правно основание член 432,ал.1 и член 429,ал.3 от КЗ на Д. Г. Д. и Л. Г. Д. срещу ЗД „Бул Инс“АД, град С. за обезщетения за неимуществени вреди в размери от по 100 000 лева , ведно със законната лихва, считано от 9.06.2021 г. Исковете са основани на твърдения, че на 6.09.2020 г. по ПП I – 8 между град Сливница и град Драгоман в района на 15 км застрахованият при ответника по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност “ на автомобилистите водач на лек автомобил „Форд Фиеста“, с рег. № ******** - И. И. Г. виновно предизвикал пътнотранстпортно произшествие - навлязъл в лентата за насрещно движение и се ударил с движещия се в нея в противоположна посока лек автомобил , марка „ Нисан Интерстар“ , с рег. № ********; майката на ищците – И. А. Г. - като пътник в управлявания от Г. лек автомобил получила закрито счупване на горния край на тибията, оперирана била на 9.09.2020 г. , но на 29.09.2020 г. получила мозъчен инсулт и след двуседмичен болничен престой починала в резултат на тежките травми от ПТП ; по причина на внезапната загуба на тяхната майка ищците понесли тежък удар, претърпели и продължават да търпят неимуществени вреди .

Ответникът - ЗД „ Бул Инс “АД, град С.- оспорил исковете с отговора на исковата молба по размер и основание - по липса на противоправно и 2 виновно действие на застрахования водач и причинна връзка между получената от наследодателката при ПТП травма и настъпилата по – късно смърт с оглед множеството нейни хронични заболявания - хипертонична болест , 3- та степен; сърдечни проблеми с подледици за мозъка ( има прекаран в 2012 година друг исхемичен мозъчен инсулт ) , водещи до перманентна опасност от настъпването на втори инсулт. Заявил възражение за съпричиняване на вредите от пострадалата, която пътувала без поставен предпазен колан .

За да отхвърли исковете , първоинстанционният съд е приел, че със заключението по КСМАТЕ е установено, че причината за смъртта на Г. е двустранната пневномия, която се дължи на съвместното действие на два патогенетични фактора : фрактурата от ПТП и последвалото залежаване и повторния съдовомозъчен инцидент от 29.09.2020 г. Приел решаващо, че полученото при ПТП травматично увреждане не е „ пряка и непосредствена причина “ за леталния изход, настъпил 56 дни по – късно и застрахователят не дължи претендираното от наследниците й обезщетение за неимуществени вреди.

Този извод е необоснован и е изведен в отклонение на съдебната практика, част от която е решение № 163 от 3.02.2021 г. по гр.д. № 123/ 2020 г. на III г.о. на ВКС . В нея се приема, че когато деликтното поведение не е единствена причина за резултата и той настъпва от съвкупното действие на множество от фактори, само един от които е то ( деликтното поведение) , това не изключва деликтната отговорност , а само определя нейния обем.

Обезщетението се определя според каузалния принос на поведението на делинквента за настъпването на вредите .

Съгласно неоспореното от ответника заключение на КСМАТЕ автотехническата част, изготвено въз основа на протокола за оглед на местопроизшествието от 2.11.20221 година и свидетелствата на К. М., застрахованият при ответника водач, в управлявания от който лек автомобил „Форд Фиеста“ майката на ищците е била пътник , се е движил по ПП I – 8 в района на 15 км, в посока от град Сливница към град Драгоман със скорост от 56 км/ч . Внезапно навлязъл в лентата за насрещно движение и се сблъскал челно с движещия се праволинейно в тази лента в противоположна посока и със скорост от 47 км/ч лек автомобил „ Нисан Интерстар“. Нито един от 3 двамата участника в ПТП не е предприел действия за намаляване на скоростта или за изменение на траекторията на движение. ПТП е осъществено изцяло в лентата на движение на Нисана. Било е предотвратимо , ако застрахованият водач не е навлязъл и не се движил в зоната на лентата за насрещно движение. Експертното заключение в тази част е опора за извод, че причината за ПТП е извършеното от застрахования при ответника водач на „Форд Фиеста“ навлизане в лентата за насрещно движение. То е противоправно - нарушава забраната по член 16,ал.1,т. 1 от Закона за движение по пътищата, доколкото не е свързано с изпреварване или заобикаляне и е извършено виновно - член 45,ал.2 от ЗЗД .

Със същото заключение е установено, че при това ПТП наследодателката на въззивниците е получила травматично увреждане – закрито счупване на външния кондил на лявата голямопищялна кост . То се дължи на директен удар на крайника с или върху твърд тъп предмет .

Травмата не би могла да бъде избегната при поставен обезопасителен колан, тъй като той придържа тялото, а не крайниците на пасажера. Приета е за болнично лечение от 7.09.2020 г. до 14.09.2020 г. , като на 9.09.2020 г. е извършена операция чрез кръвна репозиция и метална остиосинтеза; при изписването е назначена антикоагулантна терапия. На 29.09.2020 г. е получила исхемичен мозъчен инсулт в басейна на лявата средна мозъчна артерия ( БЛСМА ) с десностранна хемипареза и частична моторна афазия.

Хоспитализирана е по спешност във ВМА – МБАЛ, С. , при наличие на начален декубитус на ляв глутеус ( медицинска документация за „ ход на болестта“ на л. 44 от делото на СОС ) и след проведено лечение, при което е прието, че се касае до реинсулт в БЛСМА с десностранна хемипареза, е изписана на 12.10.2020 г. в стабилизирано състояние и с подобрение . На дата 2.11.2020 г. е починала . В заключение от извършена на 3.11.2020 г. аутопсия е посочено, че смъртта й е резултат от остра сърдечна и дихателна недостатъчност, обусловена от масивни възпалителни промени на бял дроб.

Видно от решение на ТЕЛК от 16.01.2013 г. наследодателката е преживяла първия си исхемичен мозъчен инсулт в БЛСМА с остатъчна десностранна хемипареза на 2.04.2012 г.; има и други заболявания : исхемична болест на сърцето – ритъмна форма, хронично предсърдно мъждене, артериална хипертония от 3 – та степен , мозъчна форма ;

4 дегенеративно променен клапен апарат СЕ 1-0 ( сърдечна недостатъчност), за които й е определена пожизнено 72 % трайно намалена работоспособност .

Според заключение по назначената в първоинстанционното производство КСМАТЕ в медицинската й част травматичното увреждане с произтеклото от него залежаване на пострадалата и развилият се втори съдовомозъчен инцидент са двата фактора, които действайки съвместно, са причинили усложнението от страна на белия дроб, довело до смъртта на пострадалата. При изслушването си в о.с.з. от 23.06.2023 г. вещото лице д-р Т. не е дало категоричен отговор дали повторният инсулт се намира в причинна връзка с фрактурата на крайника.

Според заключението по назначената във въззивното производство повторна СМЕ и отговорите на вещите лица в о.с.з. от 11.03.2024 г. предпоставка за протичането на втория мозъчен инсулт не е фрактурата на крайника, а сърдечното заболяване на пострадалата – предсърдното мъждене и трептене. Бронхопневмонията се дължи на залежаването от травматичното увреждане от ПТП – фрактурата на крайника, от една страна и на обездвижването на дясната половина на тялото, последица от първия по време инсулт в 2012 г., от друга страна.

По същество крайните изводи в двете експертни заключения са еднопосочни за това, че смъртта на Г. е резултат от комплексна причина. И в двете заключения травматичното увреждане от ПТП и свързаното с него залежаване на пострадалата е посочено като елемент от причината .

Различието е относно другия елемент : дали е по – късният исхемичен мозъчен инсулт , както е посочено в заключението на вещото лице – д-р Т. или десностранната хемипареза от инсулта от 2012 г. Заключението на повторната СМЕ следва да се възприеме поради участието в изготвянето му на вещо лице ( д-р В. ) със специалност – хирургия и обосноваността на констатациите и отговорите на вещите лица при изслушването им.

Въззивният съд намира, че травматичното увреждане е допринесло за леталния изход в по – малка степен в съпоставка с другия елемент от причината – десностранната хемипареза след първия и втория инсулт.

Каузалният принос на деянието на застрахования водач следва да се определи на 1/3 . Застрахователят, чиято отговорност е функционално обусловена от тази на застрахования водач, дължи обезщетение за тази част от вредите, 5 доколкото само тя се намира в причинна връзка с извършеното от последния правонарушение и без отчитане на съпричиняване от пострадалата поради неоснователност на възражението по член 51,ал.2 от ЗЗД .

Със свидетелствата на С. Д. ( съпруга на въззивника Д. Д. ) е установено, че отношенията между двамата сина и майката им били много добри . Живеели в близост : всеки от съищците със семейството му - в двуетажна жилищна сграда, а тя – в допълнителна постройка в същия двор.

Починалата се грижела за децата им, помагала в домакинството, събирала семействата им за празниците . Синовете приели тежко загубата й , затворили се, скърбяли за нея, Л. станал по – лабилен. Като съобразява емоционалните аспекти на страданието на въззивниците от загубата на майката, съдържанието на връзката помежду им и социално икономическите условия в страната към момента на смъртта й, въззивният съд приема,че справедливите по смисъла на член 52 от ЗЗД обезщетения за неимуществени вреди се равняват на по 110 000 лева, а дължимите от застрахователя обезщетения при отчитане на каузалния пренос на увреждащото деяние на застрахования водач – на по 36 667 лева. Върху обезщетенията той дължи лихва за забава по член 429,ал.2,т.2 от КЗ, както е поискано, считано от датата на предявяване на застрахователната претенция 9.06.2021 г.

С оглед частичната основателност на исковете въззивният съд отменя и потвърждава решението в съответните части,като присъжда обезщетения в горепосочените размери, ведно със законната лихва .

С оглед променения изход от спора, адвокат С. Н.- пълномощник на ищците има право на възнаграждение на основание член 38, ал.2 от ЗА, изчислено съобразно минималния размер по член 7,ал.2,т.5 от НМРАВ ( с оглед интерес от 200 000 лева ) от 12 650 лева и съразмерно на уважената част от исковете в размер от 4 638,37 лева за първоинстанционното производство и в същия размер за въззивното производство, или в общ размер 9 276,74 лева . Въззиваемото дружество има право на част от сторените в първоинстанционното производство в размер от 3 356,65 лева вместо присъдените 5 300 лева и на част от разноските за въззивното производство в размер от 9 613,95 лева. То дължи на основание член 78,ал.6 от ГПК част от разноските за събиране на доказателства ( 300 лева + 900 лева ) в размер от 330 лева и от държавната такса в размер от 2 933,36 лева.