Решение № 2912 от 10.08.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2912 гр. Варна, 10.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 14 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела Павлова при участието на секретаря Кичка М. Иванова като разгледа докладваното от Даниела Павлова Гражданско дело № 20233110101031 по описа за 2023 година

Предявен е иск от К. Д. С., ЕГН **********, с адрес с.****, общ. Варна, ул.

**** № 12 чрез адв. В. У., вписана в АК ****, с адрес гр. ****, ул. **** 36, ет. 1 срещу "**** (ЕУ)" ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1000, ****, пл. **** № 2, Бизнес център ПЕРФОРМ, ет. 1 с искане съдът да постанови решение с което да признае за установено, че К. Д. С., ЕГН ********** не дължи на ответника сумата 435,19 лева, представляваща 1/4 от общо 1740,77 лв., за която сума е издаден изпълнителен лист от дата 19.12.2009 г. по ч.гр.д. № 2592/2009 г. по описа на PC ****, включваща следните суми: 148,65 лв. равняваща се на 1/4 от 594.61 лв. главница, 255,29 лв. равняваща се на 1/4 от 1021,16 лв. общо лихви в т.ч. 169.08 лв. мораторна лихва за периода 01.03.2008 г. до 26.09.2009 г., 47.26 лв. неустойка за времето от 01.03.2008 г. до 26.09.2009 г.; 804.82 лв. законна лихва от 23.10.2009 г. до 27.01.2022 г; 31,25 лв. равняваща се на 1/4 от 125 лв. общо сторени разноски /25 лв. държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение/, които суми са предмет на вземане по изп. дела № 1403/2012 г. на ЧСИ Георги Цеклеов с per. № 702 с район на действие ОС ****.

Твърденията са, че ищецът е наследник на покойният му брат Благой Д. Петров.

В това си качество е конституиран като длъжник по изп.д.№ 1403/2012 г. на ЧСИ Георги Цеклеов с per. № 702 с район на действие ОС ****. След направени справки установил, че изпълнителното дело е образувано по молба на **** ЕАД, ЕИК **** срещу покойният брат на ищеца въз основа на издаден изпълнителен лист от 19.12.2009 г. по ч.гр.д. № 2592/2009 г. по описа на PC ****. Изпълнителния лист е издаден в полза на **** ЕАД въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение на 1 парично задължение по чл. 410 ГПК.

По образуваното изп.дело са извършвани различни справки и действия, но твърди, че принудителни действия по смисъла на закона, който да прекъсват давността не са предприемани и давността не е била прекъсвана. По изпълнителното дело е конституиран нов взискател, а именно „****" ЕАД въз основа на приложен договор за цесия, чрез който „****" ЕАД прехвърля вземания си на „****" ЕАД. Видно от справка в TP към АВ е че на дата 16.12.2022 г. по партидата на „****" ЕАД е вписана промяна на наименованието на дружеството, като новото такова е "**** (ЕУ)" ЕАД.

По-горе описаните действия не следва да се взимат предвид, тъй като не са изпълнителни по своя характер и не прекъсват погасителната давност. Същото се отнася и за правени справки относно длъжника. Ясно са изброени изпълнителните действия, които прекъсват давността в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ВКС. Именно и само тези действия следва да се взимат предвид относно прекъсването на давността. Такива действия след издаването на изпълнителния лист не са предприемани.

Видно от чл. 116, ал. 3 ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действие за принудително изпълнение. Видно от TP № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, т. 10, се прие, че нова погасителна давност за вземанията започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.

Относно обстоятелството от кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 година, извършена с т.10 от TP № 2/26.06.2015 година, постановено по тьлк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС ищецът изразява следното становище:

Преди действието на Конституцията от 1991 г. изпълнителният процес е бил аналогичен на исковия, поради задължението на органа по изпълнение служебно да движи производството, върху което разбиране стъпва и ППВС № 3/1980г. В изпълнителния процес след приемането на Конституцията от 1991г. служебното начало е премахнато, както и особените социалистически юрисдикции.

Ето защо Постановление на Пленума на Върховния съд № 3/1980 г. следва да счита изгубило сила към датата на приемане на Конституцията от 1991 г., поради противоречието си с основния закон, а не към датата, на която е постановено TP 2/2015 г.

Дори да се приеме, че действието на TP № 2/2015 г. поражда действие само занапред от датата на постановяването му и давността до дата 26.06.2015 г. /влизане в сила на TP № 2/2013 г./ е била спряна и не е текла, то 5 години по-късно считано от влизане в сила на решението, а именно до дата 26.06.2020 г. отново никакви прекъсващи давността действия не са предприемани, поради което и задължението отново се явява погасено по давност към тази дата.

2

От изложеното ищецът твърди, че не дължи сумите, установени с изпълнителен лист от 19.12.2009 г. по ч.гр.д. № 2592/2009 г. по описа на PC ****, тъй като същите са погасени по давност и прави възражение в този смисъл.

Съгласно чл. 110 ЗЗД 5 годишния давностен срок тече считано от последното валидно прекъсващо давността действие. В настоящият случай твърди, че последното действие, което е валидно и прекъсва давността е влизането в сила на Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и съответното издаване на изпълнителен лист на 19.12.2009 г.. Считано от датата на влизане в сила на горепосочената Заповед за изпълнение, което се явява последното прекъсващо давността действие 5 години по-късно до 19.12.2014 г. действия, които да прекъсват давността не са предприемани и задължението към тази дата е било погасено по давност.

Дори и да се счете, че давността до влизане в сила на TP № 2/2013 г. е била спряна и не е текла, а е започнала да тече считано от датата на влизането му в сила на 26.06.2015 г., то отново 5 години по-късно до 26.06.2020 г. действия, които да прекъсват давността не са предприемани и задължението към тази дата е било погасено по давност.

Ето защо и съобразно изложените по-горе мотиви и фактическа обстановка, към датата на предявяване на настоящата искова молба са изтекли повече от пет години, период от време, достатъчен за погасяване на вземането съгласно чл. 110 ЗЗД, както главното, така и акцесорните такива.

Според разпоредбата на чл. 110 ЗЗД всички вземанията, за които не е предвидено друго се погасяват с изтичане на пет годишна давност, а на основание чл.

119 ЗЗД с погасяване на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания.

Вземането по изпълнителния лист се явява погасено по давност и въз основа на същия не следва да се извършват, каквито и да било изпълнителни действия.

Искът по чл. 439, ал. 1 ГПК е обусловен от изискването да се основава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание (арг. от чл . 439, ал. 2 ГПК). В т. см. е Определение № 233/17.04.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 239/09 г., II т. о., ТК.). В настоящият случай искът е основан на факт настъпил след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, а именно настъпила погасителна давност, поради което и е допустим.

Ищецът е наследник на починалия си брат. Наред с ищеца има и други наследници, а именно 3 други лица, които също са депозирали искове по чл. 439 ГПК, но пред друг съд поради правилата за местна подсъдност. След смъртта на 3 наследодателя задълженията са част от наследствена маса и по отношение на тях при наследяването се спазват общите правила на наследственото право и всеки от наследниците по закон наследява по равна част. Ето защо, процесното задължение се наследява от всеки един от наследниците на длъжника по равно, а именно по 1/4 от размера, като при наследяването не възниква солидарност, а отговорността е разделна.

С оглед на горното задължението на ищеца възлиза на 1/4 от цялото задължение, за което е издаден изпълнителен лист срещу покойния му брат.

В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор от ответника. Не е изразил становище по иска и по доказателствата, не прави искания и не представя доказателства.

В съдебно заседание ищецът чрез процесуален представител поддържа молбата и моли да се уважи.

Ответникът, редовно уведомен за инициираното производство не се явява, не се представлява. Същият не представя доказателства и не изразява становище по иска.

Съдът след като взе предвид събраните в производството доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност и становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Видно от твърденията и представените с молбата писмени доказателства, а и м е н н о изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2592 по опис на Рс **** за 2009 г., удостоверение за наследници №2/09.01.2023 г., издадено от с.Покровник, община ****, изп.дело № 20127020401403 по опис на ЧСИ Георги Цеклеов с район на действие ОС **** се установяват твърденията в молбата.

Предвид процесуалното поведение на ответника съдът намира, че същият не оспорва твърденията в молбата, както и не оспорва предявения от ищеца отрицателен установителен иск по основание и по размер.

Съдът като взе предвид, че ответникът не е оспорил твърденията в молбата, не е направил възражения по тях, не е ангажирал доказателства и не се е явил в съдебно заседание, както и че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение намира, че предявения иск е основателен в хипотезата на чл.238 и чл. 239 ГПК и следва да се уважи.

При направено искане по реда на чл.78 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца раазноски за производството в размер на 600.00 лева.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

4

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника "**** (ЕУ)" ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1000, ****, пл. **** № 2, Бизнес център ПЕРФОРМ, ет. 1 като правоприемник на „**** ЕАД, ЕИК ****, че ищецът К. Д. С., ЕГН **********, с адрес с.****, общ. Варна, ул. **** № 12 чрез адв.

В. У., вписана в АК ****, с адрес гр. ****, ул. **** 36, ет. 1 в качеството на наследник на Благой Д. Петров, ЕГН ********** не дължи по издаден в полза на „**** ЕАД, ЕИК **** изпълнителен лист от 19.12.2009 г. по ч.гр.д. № 2592 по опис на PC **** за 2009 г. сумата в общ размер на 435,19 лева, представляваща 1/4 от 1740,77 лв., включваща следните суми: 148,65 лв. равняваща се на 1/4 от 594.61 лв. главница, 255,29 лв. равняваща се на 1/4 от 1021,16 лв. общо лихви в т.ч. 169.08 лв. мораторна лихва за периода 01.03.2008 г. до 26.09.2009 г., 47.26 лв. неустойка за времето от 01.03.2008 г. до 26.09.2009 г.; 804.82 лв. законна лихва от 23.10.2009 г. до 27.01.2022 г;

31,25 лв. равняваща се на 1/4 от 125 лв. общо сторени разноски /25 лв. държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение/, които суми са предмет на вземане по изп. дело № 20127020401403 на ЧСИ Георги Цеклеов с per. № 702 с район на действие ОС ****, на осн.чл.439 ГПК.

ОСЪЖДА **** (ЕУ)" ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.

София, п.к. 1000, ****, пл. **** № 2, Бизнес център ПЕРФОРМ, ет. 1 да плати на К. Д.

С., ЕГН **********, с адрес с.****, общ. Варна, ул. **** № 12 разноски за производството в размер на 600.00 лева, на осн.чл.78 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване на осн.чл.239, ал.4 ГПК.

Да се връчи препис от решението на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

5