Решение № 24 от 19.01.2026, Районен съд - Несебър
- Съд
- Районен съд - Несебър
- Дело
- Гражданско дело 848/2025
- Вид
- Решение № 24
- Подписан
- 19.01.2026
- Състав
- Мария Маркова Берберова Георгиева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.23, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 24 гр. Несебър, 19.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мария М. Берберова Георгиева при участието на секретаря Ивелина Г. Василева като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Георгиева Гражданско дело № 20252150100848 по описа за 2025 година
Производството по делото е висящо пред настоящата инстанция след отвод на всички съдии от Районен съд – Поморие и въз основа на Определение № 1519 от 10.06.2025г., постановено по ч.гр.д. № 993/2025г. по описа на Окръжен съд – Бургас, с което на основание чл.23, ал.3 от ГПК е определен Районен съд – Несебър да разгледа исковата молба на *** срещу Д. К. А. и делото е изпратено на настоящия съд.
Делото е образувано по повод искова молба на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от ***, подадена чрез процесуалния им представител гл. юк. П. А. против Д. К. А., ЕГН **********, с адрес: ***.
В исковата молба се твърди, че ответникът е клиент на ищцовото дружество и страна по валидно възникнало и съществуващо правоотношение с предмет предоставяне на * по отношение на водоснабден обект, находящ се в ***, със заведена партида в базата данни с абонатен № ***.
Излага се, че ответникът е придобил качеството потребител по силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/2004г. Заявява се, че съгласно разпоредбата на чл. 8 от Наредба № 4, предоставянето на услугите на ВиК се извършвало по силата на Общи условия за предоставяне на * от ВиК оператор, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране, които били публично известни и публикувани на интернет - страницата на водния оператор. Обръща се внимание, че в съответствие с клаузата на чл. 23, ал. 4, изр. трето от Общите условия и разпоредбата на чл. 32, ал. 4, предл. второ от Наредба № 4, за процесния период отчитането на водомера на абоната се е осъществявало по електронен път, посредством използването на мобилно устройство. Уточнява се, че 1 при осъществяване на електронно отчитане инкасаторът сканирал баркод, поставен в близост до самия водомер, който индикира, че състоянието на отчитането на водомера се извършва нормално и същият е „видян“. Когато инкасаторът не е успял да влезе в имота набира на устройството режим „служебно отчитане“. Съществувала възможност и за „самоотчет“, когато клиента сам предоставя на ВиК оператора данните по водомерните си устройства, което се записвало като „от клиента“. Навежда се, че на основание чл. 25 от Общите условия, на потребителите се фактурирала и вода от разпределение, когато към едно водопроводно отклонение са присъединени повече от един потребител.
Сочи се, че след всяко отчитане по електронен път в законоустановен срок се издавали данъчни фактури, в чиито риквизити фигурирали отчетните водни количества, отчетният период, за който всяка фактура се издава, както и единичните цени на всяка от предоставените от ВиК оператора услуги - вода, канал и пречистване, одобрени с решения на КЕВР. Акцентира се, че ответникът е следвало да заплати задълженията по издадените фактури в 30-дневен срок от датата на издаване на всяка от тях съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия, като съобразно чл. 44 от Общите условия потребителят дължал на ВиК оператора и обезщетение в размер на законната лихва, считано от първия ден на настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора.
Твърди се, че била издадена фактура № *** на стойност 96.89 лева, върху която се дължи и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху стойността на издадената фактура в размер на 31.96 лева за периода от 25.08.2022г. до 25.03.2025г., както и лихвата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Изтъква се, че за тези суми била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 255/2025г. по описа на Районен съд - Поморие, поради което се моли да бъде прието за установено съществуването на вземанията.
Представят се писмени доказателства. Прави се искане за изискване и прилагане по настоящото дело на цитираното частно гражданско дело. Претендират се направените по настоящото и по заповедното производство разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва предявените искове. Прави изложение на фактическата обстановка.
Сочи, че никога не е бил абонат на ищцовото дружество и не е подавал заявление за открИ.е на партида. Изтъква, че през м. май 2023г. родителите му прехвърлили на него и брат му с договор за дарение собствения им недвижим имот, находящ се в ***. В имота имало два водомера на името на баща му и стойността на консумирана вода се заплащала ежемесечно. В тази връзка развива съображения за недължимост на претендираните суми. Релевира възражения във връзка с обстоятелствената част на 2 исковата молба. Моли ищеца да представи документ за завеждане на партида на аб. № *** на името на ответника, както и копие от цитираната в исковата молба фактура.
Счита, че представената справка - излечение за показанията на водомер (153/94) е неистинска. Представя писмени доказателства.
Процесуалният представител на ищцовото дружество в съдебно заседание поддържа исковата молба и оспорва отговора на същата. Излагат допълнителни доводи в писмено становище. Във връзка с указаната им тежест на доказване, прави искания за допускане на гласни доказателства и съдебно-техническа експертиза. В хода на делото по същество моли да бъде изцяло уважена исковата молба. Претендира присъждане на заплатените по делото разноски, за което представят списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът Д. А. се явява лично в съдебно заседание и оспорва исковата молба.
Заявява, че никога не е бил клиент на *** и никога не е имал открита на негово име партида. Сочи, че през 2023г. баща му прехвърлил на него и брат му самостоятелни имоти в ***, сметките за вода за които били платени от прехвърлителя, който продължавал да ги плаща и понастоящем. Твърди, че други имоти в *** не притежава.
Ответникът А. акцентира, че в имота в *** имало монтирани два водомера, но нито един от тях не съвпадал с процесния такъв. Твърди, че не знае къде се намира водомер с абонатен номер ***, поради което заявява, че е станала грешка. Сочи, че говорил с представител на *** – ***, с молба да отидат на место и да му покажат къде се намира този водомер, но вместо отговор получил призовка за дело. В хода на делото по същество моли да бъдат отхвърлени предявените искове, като недоказани.
Несебърският районен съд, като взе предвид исканията на страните, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От приетото за послужване ч.гр.д. № 255/2025г. по описа на Районен съд Поморие, се установява, че за процесните суми е издадена Заповед № 115 от 02.04.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Последната е била надлежно връчена на длъжника А., който е подала възражение в срока по чл.414, ал.2 от ГПК. С оглед на това и на основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си против длъжника - настоящ ответник. В дадения от съда едномесечен срок е предявен искът с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, който има за предмет вземания, идентични на тези, предмет на издадената заповед за изпълнение. Поради изложените съображения съдът намира, че предявеният иск е допустим.
Предявени са субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Предмет на установителния иск е съществуване на вземането по издадената 3 заповед за изпълнение и установяване дължимостта на сумите по издадената заповед.
При така предявения иск по чл.422 от ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, ищецът следва да докаже наличието на валидно облигационно отношение с ответника А., т.е. да установи вземането си на претендираното договорно основание и в претендирания размер, както и изправността си – че през процесния период е извършвал в договореното качество и срок услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за процесния обект, представляващ недвижим имот с административен адрес: ***, със заведена партида в базата данни с аб.№ ***. На следва място, ищецът следва да докаже, че през процесният период, ответникът е имал качеството „потребител“ по смисъла на Общите условия, тъй като е бил собственик или ползвател на имота, който се водоснабдява, и партидата към ищцовото дружество се е водила на негово име. При доказването на тези факти ответникът следва да докаже заплащане на сумите или недължимост на същите на сочените от него основания. По предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава за посочения период. Тежестта на доказване е указана на страните с Определение № 793 от 31.07.2025г. /л.17-л.18 вкл./.
Безспорно е обстоятелството, че ищецът е „ВиК оператор“ по смисъла на чл.198 „о“, ал.1 от Закона за водите и като такъв предоставя * срещу заплащане на територията на ***.
Съгласно чл.3 от Наредба № 4/14.09.2004г. потребители на * са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти. За да възникне задължението за заплащане на „ВиК“ услуги, за който и да е субект, то той на първо място следва да има качеството на „потребител“ на тези услуги.
От представения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, дело № *** от 03.05.2023г. се установява, че на посочената дата, ответникът А. е станал собственик на два самостоятелни обекта с идентификатори *** и ***, 1/2 (една втора) идеална част от трети самостоятелен обект с идентификатор ***, ведно с 1/2 (една втора) идеална част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на ***, в който попадат гореописаните самостоятелни обекти и идеални части от тях, с административен адрес: ***.
От заключението по изготвената в хода на съдебното производство съдебнотехническа експертиза се установява, че при извършения оглед на место на адрес: ***, ***, на който адрес се намират собствените на ответника недвижими имоти, не съществува измервателно устройство, заведено на името на А. в програмата на *** под № ***. Липсва и заявление за прехвърлена партида на името на ответника, след като е станал собственик на гореописаните имоти през месец май 2023г.
4
В съдебно заседание, вещото лице допълва, че на 04.11.2025г., заедно с *** – отговорник инкасо към ***, посетили къщата на ответника в ***, но не открили водомер с виртуален номер ***, който отговаря на абонатен номер ***. На въпрос откъде е дошъл отчета на клиента, вещото лице не получило отговор. Нямало реален отчет, при който да е видян процесния водомер. Нещо повече, вещото лице установява, че в собствения на ответника имот в *** никога не е имало изградено водопроводно отклонение за водомер с номер ***. Сочи, че за процесния имот има едно отклонение и два водомера, единия от които измерва потребената вода на намиращия се в имота търговски обект, а другия - в къщата, но никой от тях не съответствал на процесния по делото. При осъществен контакт на вещото лице с водомайстора ***, който поддържа ВиК мрежата в *** и отчита водомерите в квартала, същият е заявил, че няма спомен да е давал данни за този водомер. При извършения оглед, вещото лице сочи, че проверили и в парцела в дясно и до лозето, което преди години и било собственост на ответника, но и там не открили такъв измервателен уред. В заключение вещото лице установява, че липсват документи на кого се е водила партидата и защо понастоящем се води на името на ответника, при положение, че същият е собственик на имоти в *** от 2023г., а претенциите на ищеца са от 1999г. до 2022г.
Заключението на вещото лице се подкрепя изцяло от показанията на разпитания свидетел С. С.. Същата установява пред съда, че през 2023г. ответникът А. отишъл в офиса на ***, за да обясни, че не е откривал партида за вода на негово име и да попита как се е появил водомера, за който претендират заплащане на суми от него. Според свид.С. отговорникът трябвло да отиде на място, за да провери, но така и не отишъл.