Решение № 1726 от 31.01.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1726 гр. София, 31.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА при участието на секретаря САНДРА ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20231110130862 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от В. Р. В. срещу С.о. обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие от следните травматични увреждания: контузия на лицето в областта на устата с повсеместен оток на долната устна на същата и разкъсно-контузни рани по кожната и лигавичната й част, частично счупване на коронковата част на първи горен десен зъб, обширно охлузване на дясното коляно, в резултат от спъване на 19.05.2022 г. в недовършен бордюр на тротоар в [адрес] и падане на земята, за чиято поддръжка носи отговорност ответната община, както и сумата от 404 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие от непозволеното увреждане, изразяващи се в извършени разходи за заплащане на прегледи и манипулации, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба – 06.06.2023 г. до окончателното им изплащане.

Ищцата В. В. твърди, че на 19.05.2022 г. около 18:15 часа излязла от дома си, находящ се в [адрес] бл. *** заедно със своя брат и двамата тръгнали към трамвайна спирка „Й.Щ.“, откъдето да хванат автобус № ** в посока „Ц.г.“. Посочва, че до идването на автобуса имало около 8 минути, поради което двамата вървели бързо. Поддържа, че докато отивали към спирката и минавайки покрай източната част на блок № ***, ищцата В. се спънала с десния си крак в недовършен (липсващ) бордюр, отделящ тротоара от зелената площ от към блок № ***. Твърди се, че вследствие от спъването, ищцата паднала на земята, като при падането си ударила устата и зъбите. Заявява, че веднага след удара същата изпитала силна болка в областта на лицето и в цялата уста, в която имала силно кръвотечение. Още на място В. установила, че в резултат от удара бил счупен първият й горен десен зъб, устната й била прехапана, а дясното й коляно – наранено. Изяснява, че с помощта на своя брат се прибрала вкъщи. На 23.05.2022 г., при извършване на преглед при съдебен лекар, било установено, че В. получила следните травматични увреждания: контузия на лицето в областта на устатата с повсеместен оток на долната устна на същата и 1 разкъсно - контузни рани по кожната и лигавичната й част, частично счупване на коронковата част на първи горен десен зъб, обширно охлузване на дясното коляно.

Съгласно заключението на експерта нараняванията били получени в резултат от падането. В исковата молба се посочва, че след извършен преглед от 30.05.2023 г. на В. В. при специалист по дентална медицина, били констатирани счупване на първи горен десен зъб, който бил изграден същия ден, както и травма на първи горен ляв зъб. Впоследствие и с оглед продължаващи болки била установена необходимостта от допълнително лечение на счупения зъб, което било проведено и приключило на 25.11.2022 г. Ищцата твърди, че в резултат от процесното уреждане изпитвала физически болки , породени от травмите, силни затруднения при храненето и говоренето, както и множество неудобства при общуване, предвид счупения й зъб, като имала и трудности в ежедневието си. Поддържа, че във връзка с проведеното лечение направила разходи на обща стойност от 440 лева, от които 50 лева за извършване на преглед при съдебен лекар, 310 лева за дентални услуги и 44 лева за рентгенови снимки. Намира, че ответната С.о. носи отговорност за поддръжката на пътищата – публична общинска собственост и за безопасността на пътните съображения и пътните принадлежности, какъвто характер има процесният незавършен бордюр на тротоара, в резултат от спъването си в който ищцата претърпяла описаните увреждания.

Твърди се, че съгласно чл. 30, ал. 4 от Закона за пътищата изграждането, ремонтът и поддържането на подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища в границите на урбанизирането територии се организират именно от съответната община. В случая, процесната злополука е резултат от бездействието на съответните служители на С.о..

Ищцата намира, че справедливият размер на обезщетението за претърпените от нея неимуществени вреди вследствие от процесното увреждане възлиза на 5 000 лева, чието заплащане претендира от ответника, заедно с обезщетението за имуществените вреди, под формата на направени разходи за лечение в общ размер от 440 лева, ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на подаване на исковата молба – 06.06.2023 г. до окончателното изплащане на вземанията. Претендира и сторените по делото разноски.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответната С.о., чрез пълномощника си юрк. Янислав Савов, оспорва исковете по основание и размер. Оспорва вследствие именно от недовършен бордюр, който да отделя зелената площ от тротоара, ищцата да е паднала и да е последвал описаният удар. Наред с това се посочва, че при нормално пешеходно темпо събитието не би настъпило, както и, че В. е следвало да бъде запозната с особеностите на настилката на тротоара в [адрес]. В отговора се поддържа, че не е установен механизмът на настъпване на увреждането, както и, че последното е резултат от действията на ищцата като пешеходец, поради несъобразяване на движението си с градската среда, невнимателно ходене при бързо темпо, а при условията на евентуалност поради наличието на съпричиняване на вредоносния резултат. Оспорва настъпването на описаните от ищцата увреждания, както и причинно-следствената връзка между същите и събитието.

Оспорва инцидентът да се е отразил негативно и на психическото състояние на пострадалата. В отговора се възразява срещу претендирания размер на обезщетение за репариране на неимуществените вреди, като прекомерен такъв. Оспорва се продължителността на възстановителния и оздравителен период при ищцата. С тези доводи се отправя искане за отхвърляне на исковете и за присъждане на сторените по делото разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди вследствие от непозволено увреждане.

2

Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Законовият текст въвежда забрана да се причиняват вреди другиму. Ако едно лице наруши тази забрана и причини вреди деянието осъществява състава на чл. 45 ЗЗД – т. е. деянието е противоправно. Поради това в правната теория противоправността на непозволеното увреждане е определена и като нарушение на общата императивна забрана да не се вреди другиму. Противоправно е причиняването на вреди другиму, само ако вредите са настъпили в правно защитената сфера на друго лице.

Съгласно разпоредбата на чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.

Отговорността по чл. 49 ЗЗД е гаранционно-обезпечителна по своя характер, възниква за виновното и противоправно деяние (действие или бездействие) на лицата, на които е възложено извършването на определена работа и цели да обезщети вредите, причинени при или по повод осъществяването й.

Следователно, възникването в полза на ищцата на процесните вземания е обусловено от установяване, при условията на пълно и главно доказване, наличието на всички елементи от фактическия състав на твърдения деликт: 1. противоправно поведение (бездействие) на работник или служител във връзка с работата, която ответникът му е възложил, без да е необходимо персоналният причинител да бъде установен; 2. настъпили вреди – неимуществени и имуществени под формата на направени разходи за лечение; 3. причинна връзка между противоправното поведение и вредите и 4. размера на обезщетенията. В настоящия случай, следва да се установи и дали ответникът е имал задължение да поддържа конкретния участък и дали процесните вреди са в причинна връзка с неизпълнение на това задължение.

При доказване на горните обстоятелства и с оглед факта, че вината, като елемент от непозволеното увреждане, съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, се предполага до доказване на противното, в тежест именно на ответника е да установи липсата й, както и да опровергае твърдените от ищцата обстоятелства за наличието на елементите от фактическия състав, пораждащ отговорността по чл. 45 ЗЗД, в т.ч. чрез установяване на възраженията си за неизпълнение от страна на ищцата на задълженията й като пешеходец, в резултат от което да е настъпило процесното увреждане, респ. наличието на съпричиняване на вредоносния резултат с конкретното нейно поведение.

При анализ на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, взаимна връзка и обусловеност, както и на следващите от същите фактически изводи, съдът намира за установено по делото, че на 19.05.2022 г. около 18:15 часа в [адрес], след като е излязла от блок ***, вървейки към трамвайна спирка „Й.Щ.“ и минавайки покрай източната част на блок № ***, ищцата В. В. се е спънала с десния си крак в недовършен (липсващ) бордюр, отделящ тротоара от зелената площ откъм блок № *** и вследствие от спъването е паднала на земята.

За да достигне до този извод съдът взе предвид данните, следващи от приетото като писмено доказателство по делото съдебномедицинско удостоверение № 191/2022 г. от 23.05.2022 г., издадено от специалист по съдебна медицина, съгласно които на 23.05.2022 г. е извършен преглед на ищцата В. В., във връзка със сведения от същата, че на 19.05.2022 г. около 18:10 часа се е спънала и е паднала на тротоара, при което е ударила устата си и е получила увреждания по устните и счупвания на зъби. Изяснява се, че при прегледа на В. са установени следните травматични увреждания: контузия на лицето в областта на устата с повсеместен оток на долната устна на същата и разкъсно-контузни рани по кожната и лигавичната й част, частично счупване на коронковата част на първи горен десен зъб, обширно охлузване на дясно коляно. В заключението е отразено, че тези травматични увреждания са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като са 3 получени в резултат от действието на твърди тъпи предмети, каквито характеристики има и теренът и е възможно да са получени по време и по начин, съобщени от пациента.

Тези обективни данни се потвърждават и допълват от показанията на разпитания по делото свидетел Г. Р. В. – брат на ищцата В. В., който в разказа си пред съда посочва, че на 19.05.2022 г. около 18:30 часа в [адрес] сестра му претърпяла инцидент.

Конкретно свидетелства, че тогава двамата заедно излезли от жилището й, находящо се в блок *** и тръгнали в посока на автобусната спирка, намираща се на ул. „Пражка пролет“ – на около 50 метра от блока, надясно от същия и след това направо. Този ден ищцата имала ангажимент със своя приятелка, а В. решил да я придружи до качване в автобуса.

Същият разказва, че двамата със сестра му констатирали на място, че В. е изпуснала автобуса, при което тръгнали пеша към трамвайната спирка, разположена на [адрес] – на разстояние около 70 метра от спирката, на която се намирали в момента. В показанията си свидетелят разяснява, че със сестра си ходили напред по тротоара, след това – в един момент минали по вътрешна улица и отново се качили на тротоара, като в този момент сестра му В. се спънала с десния си крак и паднала на земята. В. описва конкретното място на инцидента, посочвайки, че двамата вървели по тротоара на улицата, като в частта, отделяща тротоара от зелените площи липсвал бордюр и точно там сестра му се спънала. Времето било нормално, не валяло и не било кално. Изяснява също, че непосредствено след падането сестра му била обляна в кръв в областта на коляното и лицето, устната й била подута, била силно разстроена. Посочва, че двамата се движили нормално, не са бързали, както и, че в един момент бордюрът с височина около 10 см. просто липсвал. В резултат от падането, ищцата си счупила един от предните зъби. С помощта на своя брат В. се прибрала вкъщи, плачейки и претеснена как ще се движи по улицата и на работа със счупен преден зъб. В разказа си свидетелят заявява, че няколко дни след инцидента сестра му отишла на преглед, през което време се наложило да отсъства от работа. Впоследствие изградила зъба си, но и към настоящия момент понякога изпитвала болки. Дотогава В. била притеснена дали този зъб ще се възстанови, изпитвала болки при говорене и при хранене, като в продължение на поне около 10 дни до две седмици приемала течна храна. Навън излизала с маска, за да не се вижда зъбът й.