Определение № 724 от 25.06.2026, Районен съд - Кърджали

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 724 гр. Кърджали, 25.06.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Гунчева при участието на секретаря Илман Хидает като разгледа докладваното от Мариана Гунчева Гражданско дело № 20255140101061 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 422, ал.1 от ГПК.

Постъпила искова молба, с която ищецът Р. Г. Ч. ****** заявява, че с „А. Т.

БГ“ООД гр.София, с ЕИК 202516697 имали сключен трудов договор от 12.04.2024 г.за длъжността „работник поддръжка“ с място на извършване на работата ** Със Заповед ****** трудовият му договор бил прекратен. Сочи, че трудовото му възнаграждение по договор било 2000 лв. За периода, в който работил за„А. Т. БГ“ООД, ЕИК 202516697, получил трудово възнаграждение за м.април 2024г. в размер на 846 лв., за м. май 2024г. - 1 345,64 лв. Твърди, че след тези плащания работодателят начислявал, но не му изплащал трудово възнаграждение. Не получил трудово възнаграждение за месеците юни 2024г., юли 2024г, август 2024г.,септември 2024г., октомври 2024г., ноември 2024г., декември 2024г. Твърди, че през м. януари 2025г. подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до Районен съд - Кърджали, по което било образувано ч.гр.д № 73/2025г.. Работодателят възразил срещу издадената заповед за изпълнение, като оспорил частично вземането с твърдение, че превеждал суми по наложен запор на трудовото възнаграждение по изп.дело 1276/20221 по описа на ЧСИ *********** на КЧСИ. С Разпореждане № 1827/03.07.2025г. по ч.гр.д.№73/2025г. по описа на PC - Кърджали бил уведомен за постъпило възражение от длъжника и за възможността на предяви иск относно вземането си срещу длъжника. Предвид гореизложеното за него възникнал правен интерес от предявяване на настоящия иск, с който моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на „А. Т. БГ“ООД,ЕИК 202516697, че дължи на ищеца сумата от 9419,48 лв., представляваща неизплатени трудови възнаграждения за период от седем месеца : месеците юни 2024г. ,юли 2024г, август 2024г.,септември 2024г., октомври 2024г., ноември 2024г., декември 2024г. и обща сума 490,41 лв. лихва за забава, изчислена за съответните периоди от датата, на която следва да се изплаща сумата за трудово възнаграждение за съответния месец до датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение на парично задължение 17.01.2025г. Претендира за присъждане на 1 направените по делото разноски. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител поддържа предявените искове.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „А. Т. БГ“ООД гр.София, в който оспорва исковата молба като недопустима и неоснователна. Претендира разноски.

В хода на съдебното производство, по искане на ищеца и на основание чл. 214, ал.1 от ГПК, съдът допусна изменение на предявените искове , като намали предявения иск за неизплатени трудови възнаграждения от първоначално предявения размер от 9 419.48 лева на 9 213 лева/4 710.53 евро, представляваща неизплатени трудови възнаграждения за период от седем месеца : от м. юни 2024г. до м.декември 2024г. вкл. и размера на мораторните лихви за забава намали от сумата 490.41 лева на 328.59 лева / 168.01 евро.

Съдът , за да се произнесе , съобрази следното:

От приложеното ч.гр.д. № 73/2025г. по описа на КРС се установява , че със Заповед № 51/07.02.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК , издадена по ч.гр.д.

№ 73/2025г. на КРС е разпоредено длъжникът А. Т. БГ ООД с ЕИК: 202516697 и адрес: ********** да заплати на заявител Р. Г. Ч. с ЕГН: ********** и адрес: ********** чрез Адвокат М. Т. * (1100580810 София) следните суми: сумата в размер на 18 000 лв. главница, представляваща неизплатено трудово възнаграждение по трудов договор № 6/12.04.2024 г., сключен между "А. Т. БГ" ООД и Р. Г. Ч. със срок на действие на трудовия договор от 15.04.2024 г. до 30.04.2025 г., сумата в размер на 841,05 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата, за периода от 16.05.2024 г. до 16.01.2025 г. и сумата в размер на 400 лева , представляващи разноски за адвокатски хонорар.

Издадената заповед е връчена на длъжника А. Т. БГ ООД гр.София на 02.05.2025г. и в законоустановения едномесечен срок дружеството е подало възражение по чл. 414 от ГПК с вх. №6304/02.06.2025г. п.к. от 30.05.2025г.. Видно от подаденото възражение по чл. 414 от ГПК, същото е частично , като дружеството е възразило за присъдената сума над 9 419.48 лева до 18 000 лева относно главницата и за присъдената мораторна лихва над 330.65 лева до 841.05 лева. В същия едномесечен срок е постъпило е второ възражение по чл. 414 от ГПК с вх. №6416/03.06.2025г. п.к. 02.06.2025г., в частта за присъдените разноски за адвокатски хонорар за сумата над 200 лева до 400 лева.

С разпореждане с рег. № 1827/03.07.2025г. по ч.гр.д.№73/2025г. съдията -докладчик е разпоредил да се изпълни чл. 415, ал.1 от ГПК , като в разпореждането не е указано , че се касае за частта от издадената по делото заповед, която е оспорена с възражението по чл. 414 от ГПК с вх. №6304/02.06.2025г. при КРС. Впоследствие с определение рег.№1200 от 01.10.2025г. съдията-докладчик по ч.гр.д. №73/2025г. на КРС е обезсилил частично Заповед № 51/07.02.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК , издадена по ч.гр.д. № 73/2025г. на КРС, за сумите от 8 580.52 лева – главница и 350.64 лева – мораторна лихва.

С отговора на исковата молба в настоящото производство ответникът А. Т. БГ 2

ООД гр.София отново потвърждава, че възражението му чл. 414 от ГПК срещу издадената заповед по ч.гр.д. № 73/2025г. на КРС било частично , като са възразили срещу част от претендираното вземане за главница , а именно за сумата над сумата 9 419.48 лева и срещу част от претендираното вземане за мораторна лихва, а именно за сумата над сумата от 330.65 лева. Заключава, че щом за останалата част от сумите няма подадено възражение, издадената заповед е влязла в сила и като такава подлежи на изпълнение и въз основа на нея може да се издаде изпълнителен лист. Сочи , че след като няма възражение срещу процесните суми, искът се явява недопустим и не следва да бъде разглеждан.

С оглед гореописаната фактическа обстановка и независимо от разпореждане с рег. № 1827/03.07.2025г. по ч.гр.д.№73/2025г. на КРС за изпълнение на чл. 415, ал.1 от ГПК, съдът намира, че в настоящото установително производство следва да извърши самостоятелна преценка относно допустимостта на исковете, предявени по реда на чл. 422, ал.1 във вр. с чл.

415, ал.1, т.1 от ГПК. При същата настоящия състав стига до извода , че относно процесните суми – 9 213 лева/4 710.53 евро - главница, представляваща неизплатени трудови възнаграждения за период от седем месеца: от м. юни 2024г. до м.декември 2024г. вкл., и за сумата 328.59 лева / 168.01 евро – мораторни лихви , не е подадено възражение от А.

Т. БГ ООД гр.София за тяхната недължимост в срока по чл. 414, ал.2 от ГПК , предвид което и на основание чл. 416, ал.1 от ГПК заповедта в тази част е влязла в сила и въз основа на нея заповедния съд следва да издаде изпълнителен лист. Така настоящото производство се явява недопустимо, тъй като по отношение на процесните суми Заповед № 51/07.02.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК , издадена по ч.гр.д. № 73/2025г. на КРС, е влязла в сила и подлежи на изпълнение. De jure и de facto липсва спор относно дължимостта на сумите, както следва: 9 213 лева/4 710.53 евро - главница, представляваща неизплатени трудови възнаграждения за период от седем месеца: от м. юни 2024г. до м.декември 2024г. вкл., и за сумата 328.59 лева / 168.01 евро – мораторни лихви, за които е издадена Заповед № 51/07.02.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК по ч.гр.д. № 73/2025г. на КРС.

Ето защо , следва да се отмени протоколно определение , обективирано в протокол с рег. *** с което е даден ход на делото по същество , да се възобнови производството и същото да се прекрати като недопустимо, поради липса на императивната законова предпоставка по чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК за предявяване на установителен иск - не е подадено възражение по чл.414 от ГПК за недължимост на процесните суми.

Независимо от горното, ответникът следва да заплати на ищеца сторените в настоящото производство разноски от 500.00 евро за адвокатско възнаграждение , а по сметка на КРС направените бюджетни разноски за вещо лице от 100.00 евро, защото е станал причина за образуване на делото, предвид това , че процесните суми не са заплатени и за ищеца съществува правен интерес за установяване тяхната дължимост и за снабдяване с изпълнителен титул.

Водим от изложеното, съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯВА протоколно определение, обективирано в протокол с рег. №******г. по гр.д. № 1061/2025г. по описа на КРС, с което е даден ход на делото по същество и ВЪЗОБНОВЯВА производството по делото.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 1061/2025г. по описа на КРС като недопустимо.

ОСЪЖДА „А. Т. БГ“ ООД с ЕИК: 202516697 със седалище и адрес на управление гр. София, ул.“Подуево“№ 7, ет.8, ап.8 да заплати на Р. Г. Ч. с ЕГН:

********** от ******* направените по делото разноски от 500.00 евро за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА „А. Т. БГ“ ООД с ЕИК: 202516697 със седалище и адрес на управление гр. София, ул.“Подуево“№ 7, ет.8, ап.8 да заплати по сметка на КРС направените по делото бюджетни разноски от 100 евро за вещо лице.

Определението подлежи на обжалване пред КОС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________

4