Решение № 862 от 24.09.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 862 гр. Перник, 24.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Симона Пл. Колева при участието на секретаря ЛИЛИ В. АСЕНОВА-ДОБРЕВА като разгледа докладваното от Симона Пл. Колева Гражданско дело № 20251720101740 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.

Образувано е по искова молба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу К. Д. Т..

Ищецът твърди, че между праводателя му „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ като кредитор и ответницата К. Д. Т. като кредитополучател бил сключен договор за потребителски кредит ****************** на ******************, по силата на който на кредитополучателя била отпусната в заем сума в размер на 12 000 лв., която следвала да бъде върната на 72 равни месечни погасителни вноски по 266,28 лв., с краен срок на погасяване 20.11.2024 г. Общата стойност на дължимите плащания възлизала на 19 172,16 лв., което включвало договорна лихва в размер 7 172,16 лв. Същевременно договорът предвиждал начисляване и на законна лихва за забава при просрочие в плащането на една или повече месечни вноски. На 29.08.2023 г. вземанията по процесния договор за кредит (главното вземане, както и всички лихви, привилегии, обезпечения и принадлежности ) били прехвърлени на ищеца АСЗ чрез цесия, като договорът за кредит изрично предвиждал възможност за прехвърляне на вземанията по същия към трето лице. Твърди се, че ответницата била надлежно уведомена за извършената цесия чрез уведомително писмо от 15.04.2025 г., изпратено от АСВ в качеството на пълномощник на цедента. В условията на евентуалност ищецът прави изявление за извършената цесия и в рамките на настоящия процес.

Поддържа се, че поради забавено погасяване на задълженията, на ответницата била начислена лихва за забава в размер на 1 600,46 лв. за периода от 21 март 2022 г. до датата на подаване на заявлението в съда (с изключение на периода от 13.04.2020 г. до 14.07.2020 г. в съответствие със Закона за мерките по време на извънредното положение).

За неизплатените в цялост задължения по договора „АСВ“ ЕАД се снабдил със ЗИПЗ по реда на чл. 410 ГПК, срещу която ответницата възразила в срок.

При изложените твърдения се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните, че в полза на ищцовото дружество съществува изискуемо вземане в размер н а 5043,28 лева - представляващи главница по договор за потребителски кредит ******************/****************** за периода от 20.03.2022 г. до 20.11.2024 г.; 1 1

888,90 лева – договорна лихва за периода от 20.03.2022 г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до 20.11.2024 г.; 1 600,46 лева – представляващи обезщетение за забава, считано от 21.03.2022 г. до датата на подаване на заявлението в съда на 26.02.2025 г., ведно със законната лихва: от датата на подаване на заявлението в районен съд 27.02.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, за които е издадена ЗИПЗ по ч.гр.д. № 835/2025 г. на ПРС. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата е депозирала писмен отговор, с който изразява становище за недопустимост на исковете – поради липса на активна материална легитимация на ищеца като цесионер, както и поради наличието на друго висящо производство между страните – гр.д. № 1177/2025 г. По същество се оспорва наличието на задължения към „БНП Париба“ с твърдения, че ответницата е заплатила по договора сума в размер на 13075,66 лева, във връзка с което представя писмени доказателства. Твърди, че самата тя е кредитор, а не длъжник на Банката, доколкото договорът за кредит е недействителен, включително заради наличието на неравноправни клаузи, като на осн. чл. 23 ЗПК, както и във връзка с европейското законодателство и практиката на СЕС на връщане подлежи чистата стойност на кредита, което ответницата е сторила, като дори има надплащане в размер на 1075,66 лева. Излага подробни съображения за прекомерния размер на допълнителните услуги и плащания по договора (застрахователна премия, такса ангажимент договорна лихва), с оглед размера на главницата, като изразява становище, че същите е следвало да бъдат включени в ГПР, а на практика не са, поради което договорът е недействителен. Позовава се на съдебна практика.

Твърди, че не й е връчвано уведомление за предсрочна изискуемост към дата 22.02.2022 г. Твърди се, че не е давала съгласие за предоставяне на личните си данни на „Юробанк България“ АД или „БНП Париба“, оспорва действието на цесията спрямо себе си и обстоятелството същата да й е надлежно съобщена. Оспорва представителната власт на лицата, сключили договора за цесия. Позовава се на съдебна практика на ВКС.

Твърди, че е претърпяла вреди от действията и бездействияа на „Юробанк България“ АД, „БНП Париба“, както и „АСВ“ ЕАД във връзка с което при условията на обективно и субективно кумулативно съединяване е предявила насрещни искове срещу „АСВ“ ЕАД и „Юробанк България“ АД като правоприемник на БНП Париба. Изложени са фактически и правни съображения, че двамата ответници следва да отговарят солидарно по предявените насрещни искове – 1/ за прогласяване нищожността на договора за кредит; 2/ за заплащане на надплатените суми по същия в размер на 1075,66 лв. 3/ заплащане на обезщетение за имуществени врези в размер на 3150 лв.; 4/ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4784,60 лв., както и присъждане на разноски.

Поради насочването на насрещните искове включително спрямо лице, което не участва в процеса, съдът е отделил същите за разглеждане в отделно производство.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд Перник е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, чл. 430 ТЗ, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, депозирани след срочно постъпило възражение по чл.

414 ГПК, се търси защита чрез допускане на принудително удовлетворение на парични вземания, произтичащи от договор за банков кредит и цесия, чрез помощта на държавната принуда, т. е. въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение при уважаване на иска, разглеждан по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.

По отношение становището на ответницата за недопустимост на делото поради липса н а активна легитимация, съдът намира, че процесуалната легитимация се обуславя от заявената от ищеца принадлежност на спорното материално право, от претендираното или отричано от ищеца право. Докато процесуалната легитимация следва от правното твърдение на ищеца, то материалноправната легитимация предпоставя и дава отговор на въпроса за титулярството на гражданското правоотношение – кой е носител на правото и кой е носител на правното задължение. Поради това, че процесуалната легитимация на двете страни следва единствено от правното твърдение, когато съдът проверява дали искът е 2 предявен от и срещу надлежна страна, той трябва да изхожда от правото, което се претендира или отрича с исковата молба. Съответствието между процесуалноправната и материалноправната легитимация е въпрос по същество, който съдът изследва с решението и който обосновава основателността, но не и допустимостта на иска.

По отношение становището на ответницата за недопустимост на делото поради наличие на висящо гр.д. № 1177/2025 г., при служебна справка съдът е констатирал, че същото е с предмет връщане на сумата в размер на 1075,66 лева като дадена без основание (с доводи за недействителност на процесния Договор за потребителски кредит ******************/******************). Гр.д. № 1177/2025 г. на РС-Перник е спряно с определение № 2080/26.06.2025 г., което към момента на справката се обжалва, липсва няма произнасяне на въззивната инстанция. При служебна справка настоящият състав констатира, че гр.д. № 1177/2025 г. е образувано по искова молба на К. Т. срещу АСВ ЕАД, депозирана на 26.03.2025 г. Същевременно ч.гр.д. № 835/2025 г. на ПРС е образувано на 28.02.2025 г.

Предмет на настоящото производство е установяване вземанията, за които е издадена ЗИПЗ по ч.гр.д. № 835/2025 г. Съгласно т. 4а на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно чл.422, ал.1 ГПК искът за установяване на вземането (какъвто е процесният случай) се смята предявен от датата на подаване на заявлението – т.е. от 28.02.2025 г., дата, предхождаща образуването на спряното гр.д. № 1177/2025 г. Ето защо съдът намира, че настоящият процес е допустим, още повече, че именно гр.д. № 1177/2025 г. е спряно във връзка с настоящото първо поред образувано производство.

Поради изложеното съдът намира, че предявените от „АСВ „ЕАД искове са допустими, поради което същите следва да бъдат разгледани по същество.

Възникването в полза на ищцовото дружество на процесните вземания за главница и лихва е обусловено установяването при условията на пълно и главно доказване на възникването на валидно облигационно правоотношение по договор за заем между праводателя на ищеца и ответника, предаването на заемната сума, уговорения падеж на погасителните вноски и изтичането на срока на договора, наличието на валидно постигната договореност между страните за заплащане на договорно възнаграждение, настъпване на падежа, размера на вземанията, прехвърлянето на вземанията чрез договор за цесия.

От представения договор за потребителски кредит ****************** на ****************** се установяват твърденията на ищеца за сключен договор между ответницата и праводателя му, по силата на който на кредитополучателя била отпусната в заем сума в размер на 12 000 лв., която следвала да бъде върната на 72 равни месечни погасителни вноски по 266,28 лв., с краен срок на погасяване 20.11.2024 г, като общата стойност на дължимите плащания възлизала на 19 172,16 лв., включително договорна лихва в размер 7 172,16 лв. Видно от съдържанието на договора, е уговорено и заплащане на застрахователна премия 3240 лв., както и такса ангажимент в размер на 420 лв. По този начин общата сума, подлежаща на връщане от кредитополучателя съгласно договора възлиза на 22412,16 лв. В чл. 27 от Договора изрично е уговорена възможност на кредитора да прехвърля правата си по договора на трето лице. Съгласно т. 2 от условията по договора /л.

7/, размерът на предоставения заем е равен на сумата, посочена в поле „Общ размер на кредита“. Размерът на кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията“ ще бъде платен директно на застрахователя /в настоящия случай следва да се отбележи, че застрахователната премия не е кредитирана от ответника, поради което не е включена в общия размер на кредита, но се дължи ежемесечно като част от месечната погасителна вноска/. Посочената сума в поле "Застрахователна премия" е разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле "Брой погасителни вноски" и е част от всяка месечна погасителна вноска, посочена в поле "Месечна погасителна вноска".

Кредитополучателят заплаща и такса ангажимент, посочена в съответното поле, срещу което кредиторът фиксира лихвения процент за срока на договора, при съдържащите се в този документ условия, размери и срокове. Таксата се заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържа сумата посочена в поле "Такса ангажимент" от общия размер на кредита.

Също така няма спор и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че наред с договора за кредит на същата дата – ******************, ответницата е 3 сключила с „Кардиф Животозастраховане, Клон България“ договор за застраховка „Защита на плащанията“ със същия номер и дата съгласно Сертификат № ******************/****************** за срок „равен на срока на договора за кредит“, със застрахователна сума, съответстваща на дължимите месечни погасителни вноски или баланса по кредита, с ползващо се лице „БНП Париба Пърсънъл Файнанс“ С. А., клон България и застрахователна премия в размер на процент от финансираната сума по договора за кредит.