Решение № 92 от 27.05.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. Пазарджик, 22.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Коста Ст. Стоянов

Членове:

Димитър Б. Бишуров

А. В. Велев при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова като разгледа докладваното от Димитър Б. Бишуров Въззивно наказателно дело от частен характер № 20245200600161 по описа за 2024 година Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.

С Присъда № 3 от 16.01.2024 година по НЧХД № 264/2024г., Велинградският районен съд е признал подсъдимия А. А. К., ЕГН ********** за виновен в това, че на 21.04.2023 година, в около 17.20 часа, в град Р. е причинил на Ф. М. Б., ЕГН ********** от с. гр. лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание без разстройство на здравето, поради което и на основание чл.78а, ал.1 от НК го е освободил от наказателна отговорност за извършеното престъпление по чл.130 ал.2 от НК и му наложил административно наказание глоба в размер на 1000 /хиляда хиляди/ лева.

Осъдил е подсъдимия К. да заплати на тъжителя Б. парична сума в размер на 800.00 /осемстотин/ лева, представляваща обезщетение за причинените с престъплението неимуществени вреди ведно със законната лихва, считано от11.10.2023г. до окончателното изплащане, като за разликата до претендирания размер от 1500 лева, искът е отхвърлен като неоснователен.

Като неоснователен, поради недоказаност, е бил отхвърлен изцяло 1 предявеният от тъжителя против подсъдимия граждански иск за сумата от 250 /двеста и петдесет/ лева, представляваща обезщетение за причинени с престъплението имуществени вреди.

Осъдил е подс. К. да заплати на частния тъжител сторените съдебноделоводни разноски в общ размер на 912 /деветстотин и дванадесет/ лева за заплатени ДТ, СМЕ и адвокатски хонорар, както и държавна такса върху размера на уважения граждански иск - 50.00 /петдесет/ лева и 5 лева ДТ при евентуално служебно издаване на ИЛ, платими в полза на държавата.

Срещу присъдата, в законоустановения срок, е постъпила въззивна жалба от тъжителя А. К., подадена чрез надлежно упълномощен защитник – адв. Й.

А. от АК-Пазарджик, с допълнителни писмени изложения към нея, депозирани по реда на чл.320 ал.4 от НПК. Сочи се, че обжалваната присъда е неправилна и незаконосъобразна, т. к. била постановена при превратно тълкуване на събраните по делото доказателства. Излагат се подробни съображения относно това, че съдът необосновано бил дал вяра на свидетелите на обвинението, които били недостоверни и противоречиви, вместо на тези на защитата. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова оправдателна такава, с отхвърляне изцяло на гражданския иск за неимуществени вреди, респ. потвърждаване на присъдата в останалата част, касателно отхвърлянето на граждански иск за имуществени вреди.

Против въззивната жалба е постъпило възражение от адв. И. К., в качеството му на повереник на тъжителката Б., в което обобщено казано се сочи, че присъдата е правилна и законосъобразна. Излагат се подробни съображения в тази насока и се иска присъдата да бъде оставена в сила.

Страните не правят искане за събиране на нови доказателства или за проверка на вече събрани такива.

Въззивният съд в разпоредително заседание по реда на чл. 327 от НПК прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото се налага събиране на допълнителни гласни доказателства, посредством допълнителен разпит на подсъдимия, какъвто бе допуснат и проведен в хода на въззивното съдебно следствие. Пак в хода на съдебното следствие бе приобщено веществено доказателство – 1 брой флаш-памет, съдържаща видеозапис от камера за видеонаблюдение.

В съдебно заседание частният тъжител Б. не се явява лично, но се 2 представлява от повереника си, който оспорва въззивната жалба, излага съображения за нейната неоснователност и иска потвърждаване на първоинстанционната присъда.

Защитникът на подсъдимия иска отмяна на обжалваната присъда като неправилна и законосъобразна, респ. постановяването на нова оправдателна такава. Излага подробни съображения в тази насока.

Подсъдимият се присъединява към становището на защитника си и иска да бъде оправдан.

Пазарджишкият окръжен съд, след цялостна служебна проверка на присъдата, независимо от основанията посочени от страните, в предмета и пределите на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК, намира въззивната жалба за процесуално допустима, поради подаването й в законоустановения 15-дневен срок от лице с надлежна процесуална легитимация и срещу подлежащ на обжалване акт, а разгледана по същество за неоснователна.

По делото са събрани, в необходимия обем и по съответния процесуален ред, всички доказателства, нужни за неговото правилно решаване.

Настоящият въззивен състав, след извършване на собствена проверка и анализ на доказателствения материал по делото, намира за установена следната фактическа обстановка:

Към инкриминираната дата подсъдимият А. А. К. и съжителстващият с тъжителката – св. А. И.ов К., били във влошени отношения, поради което и самата тъжителка Ф. Б. не говорела с първия.

На 21.04.2023 г., след 17:00 часа, тъжителката Ф. Б. се прибирала вкъщи след работа, заедно с две деца - племенници на мъжа, с когото съжителствала.

Вървели по улица „В.П.” в гр.Р., като достигайки в близост до дома й, тъжителката Б. видяла струпване на хора. Забелязала сред хората братовчедите на мъжа й – свидетелите Р.Н. и М.Н., поради което се спряла, за да разбере какво се е случило. Повод за струпването на хората на улицата било управление на МПС с висока скорост от водач, заради което бил подаден сигнал на тел. 112. Присъстващите били оформили две групи едните от страна на лицето, управлявало МПС-во, а другите – от страна на подалия сигнала.

3

Свидетелят Р.Н. обяснил ситуацията на тъжителката, но в този момент св.

Н. К.а - майка на подсъдимия, отишла при нея и започнала да я ругае и кълне.

Тъжителката на свой ред отвърнала, като взаимно си крещели и обиждали.

Свидетелят Р.Н. застанал между двете жени, за да предотврати ескалация на конфликта. В това време към тях се приближил подсъдимият А. К., който неочаквано посегнал с лявата си ръка през стоящия срещу него Р.Н., като ударил силен шамар на стоящата зад свидетеля тъжителка, който попаднал в областта на дясната й буза. След това подсъдимият хванал майка си с двете ръце и я преместил няколко метра встрани. Свидетелят М.Н. дръпнал сина си, за да не пострада, като в същото време започнал да обвинява подсъдимия как може да удря жена. Придружена от св. М.Н., тъжителката Б., заедно с децата, влезли в къщата на последната разплакани. Тъжителката споделила на съжителстващия с нея А. И.ов К., че подсъдимият я е ударил, а последният видял, че лицето й било зачервено от дясно.

Междувременно подс. А. К. отишъл пред дворната оградата на дома на тъжителката, като крещял, псувал и предизвивал св. А. Ив. К. да излезе, за да се саморазправят. През цялото време майката на тъжителя била до него и се опитвала да го възпира, дори когато се навеждал към земята, за да вземе камък, очевидно с намерение да го хвърля към дома на тъжителката. В крайна сметка подсъдимият бил избутан от майка си към дома им, с което конфликтът бил преустановен.

На 26.04.2023 г. тъжителката посетила лекар, който издал Медицинско свидетелство № 75/26.04.2023 г.

За случая Б. подала първоначално жалба до РП-Пазарджик, ТО Велинград, като била образувана пр. пр. № 2260/2023 г. С прокурорско постановление от 21.09.2023 г. било отказано да се образува досъдебно производство, тъй като описаното в жалбата престъпление било от частен характер.

На 11.10.2023г. тъжителката Б. подала частна тъжба в РС-Велинград, като било образувано настоящото наказателно производство.

Видно е от заключението на назначената и приета от съда СМЕ, което следва да се кредитира като обективно и компетентно изготвено, а и неоспорено от страните, на

Ф.

Б. е била причинена

******************************. Няма загуба на съзнание. Няма 4 кръвонасядане. В съдебно заседание пред първоинстанционния съд вещото лице уточнява, че е имало само образувание, каквото представлява отока. Не е имало възпалителен процес, тъй като в този случай цветът щял да е в лек червен цвят и да има повишена температура. Това означава, че тази травма е в резултат на твърд предмет. Механизмът отговаря да е както с отворена ръка – шамар, така и с юмрук. Отокът възниква в рамките на половин до един час, в зависимост от мястото. Тъй като в случая става въпрос за меките тъкани на лицето, отокът се проявява между половин – един час. Щом медицинският преглед е установил отока след пет- шест дни, значи че той е бил по-голям, като намалява с времето. Ударът трябва да не е бил прекалено силен, тъй като е щяло да има кръвонасядане и нарушаване на целостта. Имало е травматичен момент, но не с голяма сила.

Така описаната фактическа обстановка се установява изцяло от показанията на свидетелите Р.А. Нунев, М.М.Н., А. И.ов К., отчасти от показанията на Н.Б., О. К. и Н. К.а, както и отчасти от обясненията на подсъдимия, а така също от прпиобщените по делото писмени доказателства постановление за отказ да се образува ДП от 21.09.2023 г., Медицинско свидетелство № 75/26.04.2023 г., амбулаторен лист от първично посещение при СИМП от 26.04.2023 г., справка за съдимост за подсъдимия, както и от заключението на вещото лице, изготвило СМЕ, а също и от приобщеното при въззивнот осъдебно следствие веществено доказателство – 1 бр. флаш памет, съдържаща видеозапис от камера за видеонабюдение.

Почти аналогична на гореописаната фактическа обстановка е била възприета и от първоинстанционния съд. Настоящият съдебен състав обаче не споделя наличието на някои факти, възприети от първоинстанционния съд като обективно настъпили, респ. описани от него в приетата по делото фактология. Тези факти са: на първо място, че по време на словесната кавга между тъжителката и майката на подсъдимия, двете жени си разменили удари; на второ място, че когато двете жени се карали и удряли, подсъдимият бил настрани от тях, като говорел със св. Н.Б.; на трето място, че след като хванал майка си и я издърпал настрани, за да не се разправят с тъжителката, веднага след това я завел в къщата им.

Така възприетите от първоинстанционния съд факти не намират опора в събраните по делото доказателства, на които следва да се даде пълна вяра, 5 поради което възприетата от районния съд фактология търпи корекция.

Фактът, че между тъжителкта и майката на подсъдимия – Н. К.а е имало размяна на удари с шамари се твърди на първо място от подс. А. К.. Според казаното от него пред първоинстанционния и пред въззивния съд, той бил настрани, като говорел със св.Б. относно това дали баща му и чичо му ще отидат в дома му, за да оправят възникнал проблем с електрозахранването.

Сочи, че в този момент баща му и чичо му били настрани от тях. Сочи, че докато говорел с горния чул викове и крясъци. Видял, че майка му и тъжителката се удрят и дърпат, след което отишъл при тях и издърпал майка си на около пет метра встрани.

Аналогични твърдения прави и св.Н.Б.. Съдът не кредитира показанията на св.Б., т.к. ги намери за житейски нелогични и недостоверни. Няма никаква логика в това св.Б., който сочи, че познава подсъдимия само по физиономия, което потвърждава и самия подсъдими, да отиде и да говори с него относно това дали баща му и чичо му ще се съгласят до отидат в дома му, за да оправят проблема с електрозахранването. При положение, че бащата и чичото на подсъдимия, които Б. познава добре, т.к. преди време именно те са му правили ел. инсталацията, са били там на място, то е било най-логично горният да говори директно с тях, а не с подсъдимия. Отделно от това според св.Б. събитията се били развили около 16:30 – 16:45 часа, докато всички останали сочат, че е било след 17:00 часа. Накрая Б. твърди, че след като подсъдимият отместил майка си от тъжителката, веднага я прибрал в къщата им, но това пък противоречи с казаното от самия подсъдим, според който той отместил майка си встрани на няколко метра. Всички тези несъответствия и противоречия дават сериозен повод за съмнение относно това дали действително св.Б. е бил на мястото на събитията.