Решение № 60 от 29.01.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. София, 29.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бонка Янкова

Членове:

Калин Калпакчиев

Владимир Астарджиев при участието на секретаря Илияна Т. Петкова в присъствието на прокурора П. М. Маринова като разгледа докладваното от Калин Калпакчиев Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002200765 по описа за 2025 година Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 НПК по касационна жалба на адвокат Д. А. – защитник на подсъдимия К. П. против присъда № 8 от 29.05.2025 г., постановена по в.н.о.х.д. № 605/2024 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, НО, 1. въззивен състав.

С касационната жалба на защитника на подсъдимия се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 НПК. Поддържа се, че е нарушен законът, тъй като направените изводи за извършени престъпления по чл. 115, вр. с чл. 18 НК и по чл. 339, ал. 1 НК не се подкрепяли от анализа на доказателствената съвкупност по делото; че материалният закон е приложен неправилно от Апелативния съд, приемайки, че подсъдимият е действал с пряк умисъл за убийство, доколкото в случая било налице случайно деяние или такова по чл. 133 НК. Сочат се съществени процесуални нарушения, допуснати от въззивния съд – че вътрешното убеждение на съда по фактите е формирано в нарушение на правилата на формалната логика; че съдът не е изпълнил задължителните указания на Върховния касационен съд относно субективната страна на престъплението; че липсата на отговор на четвърти въпрос от назначената от Апелативния съд допълнителна балистична експертиза следва да се квалифицира като съществено процесуално нарушение. В жалбата се развиват доводи и за явна несправедливост на наказанието, поради несъобразяване на размера му с поведението на 1 подсъдимия след деянието – оказал помощ на пострадалия, като го откарал в болница и започнал да му изплаща парично обезщетение. В този смисъл отправя искане за определяне на наказанието при условията на чл. 55 НК – три години лишаване от свобода с приложение на чл. 66, ал. 1 НК, поради наличието на многобройни смекчаващи обстоятелства – поведението на подсъдимия след деянието, добрите данни за личността му, липсата на предишни осъждания.

С жалбата се отправя искане за отмяна на въззивната присъда и за оправдаване на подсъдимия по повдигнатото обвинение; алтернативно се иска изменение на присъдата като се приложи закон за по-леко наказуемо престъпление и се намали наказанието под предвидения законов минимум или да се отмени съдебният акт и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Апелативния съд.

В срока по чл. 351, ал. 4 НПК са постъпили допълнение към касационната жалба от адвокат А. и възражение срещу нея, подадено от частния обвинител Г. чрез неговите повереници адвокат К. и адвокат В..

В допълнението към касационната жалба се поддържат вече развитите основни доводи срещу въззивния съдебен акт. В обобщение се твърди, че Апелативният съд не е изпълнил указанията на ВКС в първото отменително решение относно законосъобразната оценка на доказателствата; че втората инстанция не е изложила съответни мотиви за отхвърляне на първите показания на свидетелите Г. и З. и за възприемане на следващите им от досъдебното и съдебното производство; че с противоречиви съображения ПАС не е възприел за достоверен доказателствен източник обясненията на подсъдимия и показанията на свидетеля Ш.; че обясненията на подсъдимия за случайно възпроизвеждане на изстрел се потвърждавали от останалите доказателства по делото с изключение на манипулираните показания на Г. и З.; че в случая следва да се приложи чл. 15 от НК и подсъдимият да бъде оправдан или алтернативно да бъде приложен закон за по-леко наказуемо престъпление – по чл. 133 НК.

Във възражението срещу жалбата се оспорват доводите на защитника като се излагат твърдения, че АС – Пловдив е изпълнил задължителните указания на ВКС; че не са допуснати нарушения на закона от въззивната инстанция; че въззивната присъда не съдържа недопустими предположения, а се основава на подробен анализ на всички събрани по делото доказателства, които несъмнено обосновали извода за извършено от подсъдимия престъпление по чл. 115 НК; че не е допуснато процесуално нарушение с отказа на съда да допусне трета балистична експертиза; че е налице мотив за извършване на престъплението, а именно неуредените в миналото финансови взаимоотношения между подсъдимия и пострадалия; че определеното наказание не е явно несправедливо. Моли се въззивната присъда да бъде оставена в сила.

Пред касационния съд защитникът на подсъдимия П. поддържа подадената срещу въззивната присъда касационна жалба и допълнението към нея. Искането на защитника е за отмяна на въззивната присъда и 2 оправдаването на подсъдимия по повдигнатото му обвинение; алтернативно се иска приложение на закон за по-леко наказуемо престъпление или намаляване на наказанието. Защитникът заявява, че при новото разглеждане на делото АС – Пловдив не е изпълнил задължителните указания на ВКС за преодоляване на противоречията между отделните гласни доказателствени средства и поспециално между различните показанията на свидетелите Г. и З.; че вторите показания на Г. и З. били адаптирани към обвинителната теза и съвпадали помежду си по отношение на факта, че подсъдимият „изпънал двете си ръце“; че съдът не е обсъдил показанията на свидетеля Ш., а дори ги е тълкувал превратно в подкрепа на обвинението; че законът е приложен неправилно, доколкото в случая няма виновно, а случайно деяние и в условията на алтернативност се твърди наличие на причинена непредпазлива тежка телесна повреда.

Частният обвинител и неговият повереник не вземат участие в заседанието пред касационната инстанция, редовно призовани, а в писмена молба молят да се остави в сила въззивната присъда, съответно касационната жалба – без уважение.

В съдебно заседание на касационната инстанция прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата на защитника на подсъдимия П.. Според прокурора Апелативният съд е изпълнил всички указания, дадени от касационната инстанция при предходното разглеждане на делото, като е отстранил противоречията в доказателствения материал по делото; че е изяснено, че подсъдимият е знаел, че борави с огнестрелно оръжие, както и че може да произведе изстрел само с натискане на спусъка; че квалификацията на деянието е правилна, не са допуснати процесуални нарушения, а наказанието е справедливо определено при отчитане на обществената опасност на деянието и дееца, включително и на неговото здравословно състояние.

Подсъдимият К. П. в лична защита и в предоставената му последна дума изразява съжаление за случилото се и моли за справедлив акт, който да му даде възможност да се грижи за семейството си.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани в чл. 347, ал. 1 НПК, намери за установено следното:

1 . С присъда № 72 от 2.10.2023 г. по н.о.х.д. № 2002/2022 г.

Пловдивският окръжен съд е признал подсъдимия К. В. П. за виновен в това, че на 9.05.2021 г., в /населено място/ обл. П., по хулигански подбуди е направил опит умишлено да умъртви М. И. Г., поради което и на основание чл.

116, ал. 1, т. 11, пр. 1, вр. с чл. 115, вр. с чл. 18, ал. 1 НК му наложил наказание в размер на петнайсет години лишаване от свобода. Със същата присъда подсъдимият е признат за виновен за това, че на 9.05.2021 г. в /населено място/ обл. П. е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, поради което на основание чл. 325, ал. 1 НК е осъден на шест месеца лишаване от свобода и на 3 обществено порицание, чрез обявяване на присъдата на информационното табло в Кметството на /населено място/ и на информационното табло в сградата на ообщина К.. Подсъдимият е признат за виновен и за това, че в периода 9.05.2021 г. – 10.05.2021 г. в /населено място/ държал огнестрелно оръжие – един брой пистолет с калибър 9х18 мм и боеприпаси – 5 броя бойни пистолетни патрони с калибър 9х18 и един патрон с калибър 7.62х54 мм, без да има надлежно разрешение за това, поради което на основание чл. 339, ал. 1 НК е осъден на две години лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 НК съдът е определил едно общо наказание в размер на петнайсет години лишаване от свобода, към което присъединил наказанието обществено порицание. На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ ЗИНЗС съдът е определил първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

С присъдата в тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски – в полза на ОДМВР – Пловдив сумата от 2654.10 лева – разноски от досъдебното производство и 1690.20 лева в полза на ОС – Пловдив – разноски от съдебното производство.

По жалби на защитниците на подсъдимия П., пред Пловдивския апелативен съд било образувано в.н.о.х.д. № 25/2024 г., приключило с решение № 93 от 5.06.2024 г., с което на основание чл. 334, т. 6, вр. с чл. 338 НПК въззивният съд потвърдил първоинстанционната присъда като възложил разноските пред втората инстанция на подсъдимия – 2250 лева – за възнаграждения на поверениците на частния обвинител.

По жалби на защитниците на подсъдимия било образувано к.н.д. № 781/24 г., по което било постановено решение № 665/18.12.2024 г. на ВКС, ІІ н.о. С решението на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК било отменено въззивното решение № 93 на ПАС по в.н.о.х.д. № 25/2024 г., поради допуснати съществени процесуални нарушения.

По второто въззивно производство по в.н.о.х.д. № 605/2024 г.

Пловдивският апелативен съд постановил присъда № 8 от 29.05.2025 г., с която на основание чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК изменил първоинстанционния съдебен акт, като преквалифицирал престъплението по чл. 115, вр. с чл. 18, ал.

1 НК, оправдал подсъдимия по първоначалната квалификация по чл. 116, ал. 1, т. 11 НК, а на основание чл. 58, б. „а“ НК намалил наказанието на подсъдимия на седем години лишаване от свобода; на основание чл. 336, ал. 3, т. 3 НПК отменил присъдата на Окръжния съд в частта за обвинението по чл. 325, ал. 1 НК, като оправдал подсъдимия да е извършил това престъпление; намалил общо определеното наказание по чл. 23, ал. НК на седем години лишаване от свобода, като определил на основание чл. 57, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 2, б. „а“ ЗИНЗС първоначален общ режим; потвърдил присъдата в останалата й част; възложил на подсъдимия разноските във въззивното производство в полза на ПАС и на частния обвинител за възнаграждение на повереник.

Касационната жалба на защитника на подсъдимия П. е допустима – подадена от процесуално легитимирана страна по чл. 349, ал. 3, вр. ал. 1, вр.

4 чл. 253, т. 2 от НПК, в законоустановения от чл. 350, ал. 2 НПК срок, срещу акт, подлежащ на касационна проверка на основание чл. 346, т. 1 НПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

С оглед посочените в жалбата касационни основания, ВКС разгледа първо доводите на защитника, които се отнасят до касационните основания по чл.

348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, а останалите претенции на защитника, касаещи касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК – явната несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание, ще бъдат анализирани накрая.

2. По доводите за съществени нарушения на процесуалните правила по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК:

В жалбата на защитника се навеждат доводи за допуснати от втората инстанция съществени нарушения на процесуалните правила, които могат да бъдат обобщени до два основни пункта – неизпълнение на задължителните указания на касационния съд, дадени при първото касационно разглеждане на делото и пороци при формиране на вътрешното убеждения на съда по фактите, дължащо се на незаконосъобразна оценка на доказателствата.

2 . 1 . Първият основен довод на касатора е, че въззивният съд не е изпълнил задължителните указания на Върховния касационен съд, включително указанията относно субективната страна на престъплението.