Решение № 17929 от 06.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17929 гр. С., 06.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело № 20241110140624 по описа за 2024 година

К. П. К. е предявил срещу „ЕОС М.“ЕООД искове с правно основание чл.439 от ГПК във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер от 4039 лева – главница, сумата в размер от 280.65 лева – договорна лихва за периода от 23.03.2010-24.05.2010, сумата в размер на 86.39 левадържавна такса, както и сумата от 323, 51 лева-адвокатско възнаграждение по изпълнителен лист от 6.10.2010 по гр.дело №23798/2010, СРС, 30 състав.

Ищецът поддържа, че с изпълнителен лист от 6.10.2010 е осъден да заплати на „У. Б.“ЕАД следните суми: 4039 лева – главница, сумата в размер от 280.65 лева –договорна лихва за периода от 23.03.2010- 24.05.2010, сумата в размер на 86.39 лева- държавна такса, както и сумата от 323, 51 леваадвокатско възнаграждение.Твърди, че въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително дело №20107900401168 по описа на ЧСИ Р.

М..Твърди,че по изпълнителното дело не са извършвани същински изпълнителни действия.Поддържа, че вземанията по изпълнителния лист са погасени по давност.Твърди, че на 15.06.2016 е постъпило искане от новоконституирания взискател „ЕОС М.“ЕООД за предприемане на последващи изпълнителни действия, каквито не са предприети.Твърди, че след тази дата от 15.06.2016 до 15.06.2018 не са искани и извършвани изпълнителни действия спрямо ищеца, годни да прекъснат давността.Поради 1 това изпълнителното дело се явява прекратено по силата на закона.Твърди, че от датата на последното предприето изпълнително действие-15.06.2016 до 15.06.2021 е изтекла 5-годишна давност.Поради това вземанията са погасени по давност.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът „ЕОС М.“ЕООД оспорва предявените искове.

Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

С изпълнителен лист от 6.07.2010 по гр.дело №23798/2010, СРС е осъден К. П. К. да заплати на „У. Б.“АД сумата от 4039 лева, представляваща задължение по договор за кредитна карта за физически лица №К016/281 от 26.08.2008, 280.65 лева –договорна лихва за периода от 23.03.2010-24.05.2010, законна лихва върху сумата от 4039 лева от 25.05.2010 до окончателно изплащане на вземането, 86.39 лева – държавна такса и сумата от 323.51 лева – адвокатско възнаграждение.

Въз основа на молба от 06.08.2010 от „У. Б.“АД до ЧСИ Р. М. е образувано изпълнително дело срещу К. П. К..

С покана за доброволно изпълнение от 09.08.2010 е поканен К. П. К. да заплати по изпълнително дело №11688/2010 сумата от 4039 лева – главница, законна лихва в размер от 102.85 лева за периода от 25.05.2010-23.08.2010, 280.65 лева-неолихвяеми вземания, 409.90 лева – разноски, 631.90 лева – такси по Тарифата към ЗЧСИ.

С молба от 04.01.2016 „ЕОС М.“ЕООД е поискал да бъде конституиран като взискател по изпълнителното дело на основание сключен соговор за цесия от 21.11.2015г.

По силата на договор за цесия от 23.11.2015 „У. Б.“АД в качеството на цедент е прехвърлило на „ЕОС М.“ЕООД в качеството на цесионер портфолио от необслужвани вземания, произхождащи от договори за кредит, сключени от цедента с физически лица.Видно от приложението под №1511 фигурира К. П.

К. със сумата от 4039 лева – главница, 2179.26 лева –лихва и 660.62 лева – разноски.

С пълномощно „У. Б.“АД е упълномощило „ЕОС М.“ЕООД да уведоми 2 длъжниците, посочени в Приложение №1 към договора за цесия.

По делото е представена призовка за принудително изпълнение 18.01.2016 от ЧСИ Р. М. до К. П. К.. от

По делото е представено уведомление от 21.12.2015 за прехвърляне на вземане /цесия/ от „У. Б.“АД чрез пълномощника си „ЕОС М.“ЕООД до К. П.

К...

С молба от 12.05.2016 „ЕОС М.“ЕООД е поискал от ЧСИ М. да извърши справка в ТД на НАП на името на К. К. за движимо и недвижимо имущество и банкови сметки и да предприеме съответните изпълнителни действия.

С молба от 15.06.2016 „ЕОС М.“ЕООД е поискал от ЧСИ М. да наложи запор върху трудовото възнаграждение на К. П..

При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:

По силата на договор за цесия от 23.11.2015 „У. Б.“АД в качеството на цедент е прехвърлило на „ЕОС М.“ЕООД в качеството на цесионер портфолио от необслужвани вземания, произхождащи от договори за кредит, сключени от цедента с физически лица.Видно от приложението под №1511 е включен като длъжник К. П. К. със задължения в размер от 4039 лева – главница, 2179.26 лева –лихва и 660.62 лева – разноски.

С оглед на което съдът приема, че предмет на договора за цесия са и вземанията спрямо ищеца К. П. К..Поради това съдът приема, че ответникът е придобил на основание договора за цесия вземанията спрямо ищеца К. П. К..

С пълномощно „У. Б.“АД е упълномощило „ЕОС М.“ЕООД да уведоми длъжниците, посочени в Приложение №1 за договора за цесия.

По делото е представено уведомление от 21.12.2015 за прехвърляне на вземане /цесия/ от „У. Б.“АД чрез пълномощника си „ЕОС М.“ЕООД до К. П.

К...Не са ангажирани доказателства уведомлението да е връчено на ищеца.

Съдът приема, че след като ищецът предявява исковете си срещу ответника „ЕОС М.“ЕООД същият е уведомен за извършената цесия. С оглед на което съдът намира, че договорът за цесия е породил действието си спрямо ищеца и кредитор по задълженията му по изпълнителен лист от 06.07.2010, се явява ответното дружество.

3

По отношение на давността

С изпълнителен лист от 6.07.2010 по гр.дело №23798/2010, СРС е осъден К. П. К. да заплати на „У. Б.“АД сумата от 4039 лева, представляваща задължение по договор за кредитна карта за физически лица №К016/281 от 26.08.2008, 280.65 лева –договорна лихва за периода от 23.03.2010-24.05.2010, законна лихва върху сумата от 4039 лева от 25.05.2010 до окончателно изплащане на вземането, 86.39 лева – държавна такса и сумата от 323.51 лева – адвокатско възнаграждение.

Въз основа на молба от 06.08.2010 от „Уни Кредит Булбанк“АД до ЧСИ Р. М. е образувано изпълнително дело срещу К. П. К..В този смисъл производството е висящо към датата на постановяване на ТР№2/26.06.2015 на ОСГТК на ВКС.

С оглед на изложеното ТР№2/26.06.2015 е приложимо спрямо процесното изпълнително дело като висящо.Ако се приеме, че ТР №2/26.06.2015, с което е отменено ППВС №3/1980, има действие занапред, то до постановяване на тълкувателното решение на 26.06.2015 е приложимо ППВС №3/1980.С оглед на което от образуване на изпълнителното дело на 06.08.2010 до 26.06.2015 давност не е текла.

В този смисъл давност е започнала да тече от 26.06.2015 и може да бъде прекъсната от предприетите изпълнителни действия в рамките на изпълнителното дело.

Съгласно Тълкувателно решение №2/2013г. на ОСГТК на ВКС (т.10 и т.14), подаването на молба за издаване на изпълнителен лист не прекъсва давността, тъй като не е действие на същинско принудително изпълнение. В горепосоченото тълкувателно решение е прието още, че по смисъла на чл.116, б.в) от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, като такива действия са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на 4 изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

В случая давността е започнала да тече от 26.06.2015г.

С молба от 04.01.2016 „ЕОС М.“ЕООД е поискал да бъде конституиран като взискател по изпълнителното дело на основание сключен договор за цесия от 21.11.2015г.Молбата за конституиране на нов взискател не прекъсва давността.

Съдът намира, че давността е била прекъсната с молба от 15.06.2016, с която „ЕОС М.“ЕООД е поискал от ЧСИ М. да наложи запор върху трудовото възнаграждение на К. П..Исканията на взискателя за предприемане на конкретни изпълнителни действия прекъсват давността.С оглед на което съдът намира, че давността е била прекъсната на 15.06.2016 и оттогава е започнала да тече нова 5-годишна давност.

В периода след 15.06.2016 не са искани и предприемани изпълнителни действия.

Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК . Прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това.С оглед на което съдът намира, че производството е прекратено по силата на закона към 15.06.2018 .

Съдът намира, че в периода от 15.06.2016 до 15.06.2021г. вземанията са погасени с 5- годишната погасителна давност.

Съдът намира, че към датата на подаване на исковата молба вземанията са погасени по давност.

5

Предвид изложеното съдът намира, че предявените искове с правно основание чл.439 от ГПК следва да бъдат уважени.

По разноските

Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК.Ищецът е реализирал разноски в размер от 836.30 лева, от които 186.30 лева – държавна такса и 650 лева – адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от К. П. К.,

ЕГН**********, с адрес:гр.С., жк. „В.“1 , бл.523, вх.В, ет.2, ап.66, със съдебен адрес:гр.С., ул. „П. П.“14, партер, чрез адв. С., срещу „ЕОС М.“ЕООД, ЕИК1.., със седалище и адрес на управление:гр.С., район В., кв. „М. долина“, ул. „Р.

П.-К.“№6, сграда М. Тауър, ет.6, искове с правно основание чл.439 от ГПК във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, че К. П. К. не дължи на „ЕОС М.“ЕООД сумата в размер от 4039 лева – главница, сумата в размер от 280.65 лева – договорна лихва за периода от 23.03.2010-24.05.2010, сумата в размер на 86.39 левадържавна такса, както и сумата от 323, 51 лева-адвокатско възнаграждение по изпълнителен лист от 6.10.2010 по гр.дело №23798/2010, СРС, 30 състав.

ОСЪЖДА „ЕОС М.“ЕООД, ЕИК1.., със седалище и адрес на управление:гр.С., район В., кв. „М. долина“, ул. „Р. П.-К.“№6, сграда М.

Тауър, ет.6, да заплати на К. П. К., ЕГН**********, с адрес:гр.С., жк. „В.“1 , бл.523, вх.В, ет.2, ап.66, със съдебен адрес:гр.С., ул. „П. П.“14, партер, на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 836.30 лева – разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6