Определение № 140 от 16.09.2021, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 140 гр. Шумен , 16.09.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I в закрито заседание на шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

София Анд. Радославова

Нели Г. Батанова

Димчо Ст. Луков като разгледа докладваното от Димчо Ст. Луков Въззивно частно наказателно дело № 20213600600335 по описа за 2021 година Производството пред Окръжен съд гр. Шумен е образувано по реда на чл.

243 и сл. от НПК по жалба на К. М. М., качеството му на управител на „******“ ЕООД гр. В. П. против Определение № 202 от 21.07.2021 г. на Районен съд – Шумен по ЧНД № 1249/2021 г., с което е потвърдено постановление Вх. № 1380/19 от 16. 03. 2021 г. на РП-Шумен за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 1112/2019 г. по описа на РУ - Шумен, водено за престъпление по чл. 323 ал.1 от НК.

С жалбата се изразява становище за неправилност и незаконосъобразност на атакуваният съдебен акт. Жалбоподателя счита, че фактическата обстановка е останала неизяснена, като не са извършени всички необходими следствени действия за разкриване на обективната истина.

Излагат се и твърдения на наличие на престъпления извършени от организирана престъпна група ръководена от Г. Д., поради което моли делото да бъде изпратено на специализираната прокуратура за продължаване на разследването.

След като се запозна с доводите изложени в жалбата и събраните доказателства по досъдебно производство № 1112/2019 г. по описа на РУШумен на МВР съдът намира жалбата за процесуална допустима, а разгледана по същество за неоснователна поради следното:

1

Наказателното производство е образувано престъпление по чл. 323 ал. 1 от НК- за това, че от м. февруари 2019 г. до м. септември 2019 г. в гр. Шумен, бул. “М.“ № 2, самоволно не по установения ред, било осъществено едно оспорвано от другиго / К. М. М. - управител на „****“ ЕООД, гр. В. П. / действително или предполагаемо право, а именно да бъде ограничен / изключен достъпа на М. до помещения, ползвани под наем по силата на Договор за наем от 14. 11. 2007 г. и достъпа до намиращите се там вещи собственост на „ ***** “ ЕООД, гр. В. П. и случаят не е маловажен.

Разследването е приключило с мнение на водещият разследването разследващ полицай за прекратяване на наказателното производство. С Постановление на ШРП от 16. 03. 2021 г. на основание чл. 243 ал.1 т.1, във вр. с чл. 24 ал. 1 т. 1 пр.1 от НПК наказателното производство по ДП № 1112/2019 г. по описа на РУ - Шумен е прекратено. Представителят на ШРП е счел, че от събрания доказателствен материал не може да се направи безспорен извод за извършено престъпление по чл. 323 ал. 1 от НК, а се касае за гражданско правни спорове.

От събраните в хода на разследването доказателства районния съд възприел установената от наблюдаващият прокурор фактическа обстановка:

На 14. 11. 2017 г. между „ К. “ ЕООД - Шумен /наемодател/, представлявано от управителя Г. Г. Д. и „ ***** “ ЕООД - Шумен /наемател/, представлявано от управителя К. М. М., бил сключен договор за наем за следните недвижими имоти и съоръжения: едноетажна сграда, находяща се в поземлен имот в промишлената зона на гр. Шумен и намиращия се в имота „Бетонов възел“, ведно с оборудване, складова и производствена сграда, както и незастроена урбанизирана площ. Всички обекти се намирали на бул. „М.“ № 2 в гр. Шумен. Договорът бил сключен за срок от 5 години, като след изтичането на срока били подписани два анекса за продължаване на срока на действие. Вторият анекс бил от дата 15. 11. 2012 г. и с него страните се споразумели срокът на договора да бъде удължен с 1 година. След изтичането на този срок ползването на имота продължило и би следвало да се счете, че договорът за наем е бил продължен за неопределен срок. През годините „ ****** “ ЕООД не изпълнявало своевременно задълженията си за плащат на наемната цена, дължимите месечни разходи за консумативи и неустойки за забава. До св. М. били изпращани многократно уведомителни писма от Г. Д. в 2 тази връзка, като на 10. 07. 2018 г. между страните по наемния договор било постигнато споразумение, с което „ ****** “ ЕООД признало парични задължения в определен размер, като било договорено и разсрочване на плащанията. Тъй като въпреки споразумението наемателят не започнал изпълнение на договореното, наемодателят в лицето на Г. Д. известила К. М., че следва да се разплати и да освободи ползваните под наем имоти, с което да приключат техните отношения. До управителя на „ ****** “ ЕООД били изпратени три нотариални покани за освобождаване на имотите и за заплащане на дължими суми, като в последните две покани било посочено изрично и едностранно прекратяване на договора за наем. Първата нотариална покана била връчена на 22. 04. 2019 г. на К. М.. След връчването й Д. предприела разчистване на вещи, собственост на „ К. “ ЕООД, намиращи се в базата, необхванати от договора за наем и предаването им за скраб, тъй като имала идея в бъдеще да преструктурира имота в паркинг и да изгражда метан - станция. Втората нотариална покана М. отказал да получи на 15. 10.

2019 г., а третата нотариална покана, с резолюция от 20. 11. 2019 г. на нотариус Ю. С., се считала връчена на осн. чл. 47, ал.5 от ТПК /ненамиране на адрес на управителя на дружеството и залепено уведомление, съответно в 14- дневен срок никое лице не се явило в нотариалната кантора за връчване на поканата/. Предвид описаните нотариални покани договорът за наем следвало да се счита за прекратен. От името на „ К. “ ЕООД - Шумен, на 22. 06. 2020 г., била депозирана искова молба в ШОС срещу „ ***** “ ЕООД с петитум за освобождаване и предаване на наетите имоти, съоръжения и движими вещи, за плащане на дължим наем, за плащане на обезщетение за ползване на вещта след прекратяването на договора за наем и т.н. Образувано било т.д. № 63/2020 г. по описа на ШОС, все още висящо. В РП - Шумен са били наблюдавани множество преписки и досъдебни производства относно спорни отношения между М. и Д. във връзка с претенции за вещи и липси на такива - ДП № 218 / 2019 г. по описа на РУ - Шумен, ДП № 500 / 2019 г. по описа на РУ - Шумен, ДП № 490 / 2019 г. по описа на РУ - Шумен, ДП № 712 / 2020 г. по описа на РУ - Шумен, както и преписки.

На 14. 06. 2019 г. К. М. сезирал прокуратурата с жалба, в която посочил, че от 27. 02. 2019 г. Д. не го допускала до наетите от него имоти и до помещенията, където той имал фирмени вещи - автомобили, части от такива, 3 документи, техника и др. В жалбата си М. заявил, че на 13. 06. 2019 г. посетил обекта, като установил, че вратата на офис-фургон, който ползвал била взломена. Разпитан като свидетел по досъдебното производство св. М. посочил, че е установил липси на вещи от ползваните от него имоти и помещения, като оплакванията на лицето за липсващи вещи са предмет на изясняване и разследване по друго досъдебно производство - д.п. № 712 / 2020 г. по описа на РУ - Шумен, вх. №1315/2020г. по описа на ШРП, поради което не следва да има обсъждане и произнасяне по тях. В разпита си М. заявил, че няколко пъти се опитвал да влезе в базата, но Д. не го пускала, въпреки поканите от нея да освободи имота и да си вземе вещите, като също така звъняла на тел. 112. Св. М. заявил също, че Д. през пролетта на 2019 г. му предложила да му опрости задълженията и да му даде да си изнесе вещите, но само ако той се бил откажел от неговите претенции към нея. Той обаче не бил съгласен, тъй като според него имало много липсващи негови вещи от помещенията в базата. Той заявил, че при един от случаите, а именно на 09.

09. 2019 г. е бил придружен от полицейски служители, като в тяхно присъствие Д. отказала да го пусне да влезе. В същото време М. посочил в един от разпитите си, че на 02. 10. 2019 г. влязъл в базата, като прекрачил синджир, намиращ се на една педя от земята на вход - изход, находящ се до Газ -станция „К.“, запалил паркирания в базата микробус, който ползвал и с него минал през синджира и си заминал.

При проведената очна ставка по делото св. М. заявил, че от 15. 02. 2019 г. до момента на провеждане на очната ставка - 12. 02. 2021 г. нямал достъп до базата. Посочил също, че когато е ходил с разследващи полицаи на оглед на място е видял, че част от помещенията са отключени, а друга част - двата фургона, били с разбити врати. Освен това Д. била монтирала сигнално охранителна система, а той нямал код за нея. Той заявил също, че след всеки спор между него и Д. следвали преговори, решавали проблемите и продължавали отношенията си, като Д. потвърдила изложеното. При тази очна ставка св. Д. заявила, че св. М. на 11. 03. 2019 г. е влизал в базата, като товарил компютри, техника, документи, на 24. 04. 2019 г. също влязъл с камион и посегнал да я удари, като тя се обадила на тел.112, на 17. 07. 2019 г. също влизал в базата, а на 02. 10. 2019 г. отново влязъл и си бил взел един микробус. Това последно влизане се виждало на камери за видеонаблюдение 4 и тя сигнализирала затова органите на РУ - Шумен /има образувана друга преписка/, за да не бъде обвинена, че тя е откраднала МПС. В края на очната ставка св. Д. формулирала въпрос към св. М. кога ще си изнесе вещите от имота, като отговорът бил: „Когато имам достъп до имота до СОТ и когато успеем да възстановим ключовете на автомобилите и се намери дистанционното на бетон - помпата. И когато получа разрешение от полицията.“

По същество в своите показания по досъдебното производство Г. Д. заявила, че не е ограничавала и възпрепятствала достъпа на М. до базата, тъй като входът към паркинга на базата бил с неограничен достъп, незаключен, без прегради, а освен това самата тя многократно го приканвала да си изнесе вещите си от имота, включително чрез нотариални покани и имала интерес той по-бързо да се изнесе. Тя заявила, че след подаване на жалбата си в прокуратура, М. няколко пъти спокойно е влизал в базата, а относно ползваните по договора за наем от него помещения, тя нямала ключ и не била гледала дали са отключени или заключени. Тъй като един от складовете в базата не бил предмет на договора за наем, а се ползвал от „К.“ ЕООД, Д. имала охранителна камера, насочена към този склад. С цел охрана на имуществото на представляваното от нея дружество имало на друг от входовете поставена метална врата. Д. заявила, че когато М. искал да каже, че нещо му липсва заявявал, че му е ограничен достъпът, а когато нещо му потрябвало - влизал и си го вземал.

Видно от проведените разпити на св. И. И., Кр. Цонев, Йо. С. полицейски служители в РУ - Шумен, на 09. 09. 2019 г., в хода на извършвана от тях проверка по жалбата на М., те посетили съвместно с него базата на бул.

„ М. “ № 2. Тогава Д. отказала да пусне М. да си вземе вещите под предлог, че същият умишлено не си получавал изпратената от нея втора нотариална покана за освобождаване на имота и нямало да го пусне докато не си получи поканата. Тя започнала да го пита за адрес, на който да му се изпрати поканата или за времето, когато той ще си я получи. Между М. и Д. се разразил спор. Според показанията на полицейските служители, посетили базата на место, единият вход /централният/ не бил обезпечен с врата или други преградни средства и през него можело свободно да се влиза към датата, на която те са посетили Базата.

5

От показанията на св. И. И. се установява, че на 17. 09. 2020 г., с цел извършване на оглед на местопроизшествие по друго досъдебно производство - д.п. № 712 / 2020 г. по описа на РУ - Шумен, вх. № 1315 / 2020 г. по описа на ШРП, е посетил съвместно с разследващ полицай спорния обект, като по време на пристигането си на място видял, че св. М. ги чака вътре в двора на базата с бял микробус, паркиран на около 7-8 метра след входа на базата. Огледът бил извършен в присъствието на Д. и М.. Св. И. заявил в последващ свой разпит по досъдебното производство, че докато работил в хода на проверката, преди образуване на настоящото досъдебно производство, пред него М. заявил в сведение, че е влизал в обекта през м. февруари и месец юли 2019 г., като първия път си взел документи, а втория път установил, че имало в помещенията разместени и разпилени документи По настоящото досъдебно производство е бил извършен оглед на обекта на бул. „М.“ № 2 в гр. Шумен - на 04. 06. 2020 г., като видно от него влизането в базата, включваща сгради, съоръжения и др., можело принципно да стане през три входа, като два от тях били затворени - с метална решетка с мрежа и съответно с метална врата, но третият вход, находящ се до Газ - станция „К.“ бил без врати и съоръжения, препятстващи достъпа. На този вход имало закачен синджир от двете страни на отвора, но синджирът бил положен на земята, на настилката и реално не представлявал препятствие за преминаване.