Определение № 100 от 26.02.2024, Окръжен съд - Сливен

М

О

Т

И

В

И към определение № 100/26.02.2024 г. по чнд № 84/2024 г. по описа на СлОС Производството е образувано по молба от С. М. А., изтърпяваща наказание лишаване от свобода в Затвора – Сливен, чрез пълномощника й адв. Б. П. от АК – Бургас, с искане за условно предсрочното й освобождаване от остатъка от изтърпяваното от нея наказание лишаване от свобода.

В искането се заявява, че е налице формалната предпоставка на чл.70 НК за предсрочно освобождаване, тъй като осъдената е изтърпяла фактически повече от половината от наложеното й наказание, както и че по време на изтърпяване на наказанието е дала доказателства за поправянето си. Твърди се, че началната дата на постъпване на А. в затвора Сливен е 14.07.2023 г. във връзка с изтърпяване на наказание шест месеца лишаване от свобода по присъда по НОХД № 34/2021 г. на Pайонен съд - Поморие, преведено в изпълнение по реда на чл.68 от НК, което наказание е било изтърпяно до 15.10.2023 г., след която дата е започнало изтърпяване на наказание лишаване от свобода" за срок от 6 месеца, наложено с присъда по НОХД № 4451/23 г. на Районен съд - Пловдив. В тази връзка се сочи, че към 16.01.2024 г., С. А. формално е изтърпяла повече от половината от наказанието лишаване от свобода по посочената по горе присъда по НОХД № 4451/2023 г. на Районен съд – Пловдив и поради това е налице първата положителна предпоставка за да бъде поискано от съда условно предсрочно освобождаване от остатъка на търпяното наказанието лишаване от свобода.навеждат се доводи, че е налице и втората положителна предпоставка за условно предсрочно освобождаване, касаеща даването на доказателства за поправяне на осъденото лице. Заявява се, че С. А. е с начално оценка за „среден риск от рецидив" - 62 точки, но има награда от 22.11.2023 г. - „писмена похвала" за участие в мероприятие за провеждане на празника „Хелуин", а по данни на защитата, на работещите във фирма „И.К.", между които е и молителката С. А., директорът А.М. е изпратил чрез ръководството на Затвора - Сливен благодарствено писмо за отлично справяне с възложените задачи, което от своя страна е основание за награда „писмена похвала" на всички адресати на това благодарствено писмо, включително и за С. А.. Сочи се, че същевременно на молителката не са налагани никакви дисциплинарни наказания за неспазване на правилата и режима в затвора. Обосновава се извод за настъпил траен и необратим процес на превъзпитание и поправяне на лишената от свобода С. А., който се извежда както след анализ на фактите, изводими от досието на осъдената, така и след съобразяване с разпоредбата на чл. 439а НПК, също така и с „принципа на прогресивната система" при изпълнение на наказанието лишаване от свобода, който има мотивационна насоченост, премахващ от една страна чувството за безперспективност у лишените от свобода и от друга страна съдействащ за минимализиране на деградацията в ценностната система на лишените от свобода. В тази връзка се сочи публикацията „Наказателно-изпълнително право", проф. Трайков, изд. 2007 г., стр. 99-101, а също така и съдебна практика - т. 4 от ППВС 7/1975 г. на ВС на РБ и решение № 548/79 г. на първо н.о. на ВС. Твърди се, че спрямо осъдената С. А. са постигнати целите на социално-възпитателната работа и е постигнат превантивен и корекционен резултат върху личността на същата, с оглед на което и порази наличието на формалните и материално правни предпоставки лишената от свобода С. А. има основание да поиска да се възползва от правото си на условно предсрочно освобождаване по чл.70 от НК. Настоява се за уважаване на молбата и за допускане на условно предсрочно освобождаване на осъдената С. А. от остатъка от наложеното й наказание лишаване от свобода.

Постъпило е писмено становище от началника на Затвора – Сливен, според което молбата на лишената от свобода С. М. А. следва да бъде оставена без уважение и да не бъде 1 допуснато условно предсрочното й освобождаване.

В съдебно заседание пред настоящия съд пълномощникът на лишената от свобода заявява, че поддържа искането на посочените в него основания, които възпроизвежда.

Намира, че са налице основанията за допускане на условно предсрочно освобождаване на С.

А. от остатъка от търпяното от нея наказание. По отношение на остатъка от 24-25 дни твърди, че е достатъчно голям за да се иска постановяване на условно предсрочно освобождаване, предвид разпоредбата на чл.439а от НПК, която изрично сочи, че остатъкът, било то голям или малък, не е основание да бъде отказано условно предсрочно освобождаване. Акцентира на цитирания в писмената молба „принцип на прогресивната система“, чрез който се търси мотивационна насоченост и премахващо от една страна чувството за безперспективност и от друга страна съдействащ за минимализиране на деградацията в ценностната система на осъденото лице. Сочи публикацията на проф.

Трайков се позовава на цитираната съдебна практика - т.4 от ППВС № 7/1975 г. на ВС на РБ, както и конкретно решение на ВКС, наказателна колегия в този смисъл. Коментира представената от администрацията на затвора писмена справка относно срока и съдържанието на плана за изпълнение на присъдата. Заявява, че по отношение на риска от рецидив са посочени три проблемни зони, като общият сбор от точките, които преценяват риска от рецидив е 62 т., т.е. в долната граница на средния риск и този риск не търпи промяна при постъпване, като има само леки движения по едно направление. По отношение на срок за работата, която трябва да бъде извършена спрямо осъденото лице в размер на 7 месеца, пълномощникът заявява, че същият е изтекъл и планираният възпитателен процес вече е приключен т.е. оставащите 25 дни няма да бъдат свързани с някаква специална работа спрямо това лице в насока промяна на тези проблемни зони. Акцентира на факта, че по тези проблемни зони саморъчно осъденото лице е написало, че след проведена социално възпитателна работа в затвора е осъзнала своето поведение и счита, че бъдещото й поведение няма да доведе никога до такива действия, довели я в затвора, и също така желае да възпитава децата си за достойни граждани на Република България и да бъдат пример и уважение и на другите. С оглед на обстоятелството, че по отношение на тези проблемни зони няма какво повече да се направи, след като е приключил превъзпитателния процес съобразно програмата, приета за осъденото лице и поради това, че са налице и двете предпоставки А. да бъде предсрочно освободена от остатъка от наказанието лишаване от свобода в размер на 25 дни се настоява за уважаване на искането. Оспорва изводите, изложени в становището на затворническата администрация, като твърди, че същите са формални и не са относими конкретно към А., а са повтарящи се в повечето случаи.

Акцентира, че за проблемните зони, които са посочени, са представени доказателства, които дават основание да се формира друг правен извод – че осъдената има имоти, в които да живее при родителите си, че има и трудов договор, подписан от работодател; че има две малолетни деца, което дава насока за правен извод, че тази лишена от свобода ще има определен начин на живот, свързан със законосъобразно поведение, труд, възпитание на деца и уседналост.

Самото осъдено лице заявява, че поддържа искането за условно предсрочно освобождаване. Твърди, че превъзпитателната работа с нея е била повърхностна и формална, а работата, с която е била ангажирана в условията на затвора е свързана с упражняването на тежък физически труд. Като основание за уважаване на искането й сочи, че е самотен родител и в момента майка й и баща й се грижат за децата й. Твърди, че синът й не я е виждал от постъпването й в затвора, а дъщеря й е, попаднала в лоша компания, преминала е на самостоятелна форма на обучение. Заявява, че като излезе от затвора ще работи при родителите си, които се занимават с плодове и зеленчуци. По отношение на извършеното от нея деяния твърди, че се е подлъгала и е направила грозна и груба грешка. Сочи, че е изтърпяла наказанието си, като оспорва точността на изготвената от администрацията на затвора справка.

2

Представителят на администрацията на Затвора – Сливен заявява, че към днешна дата не са изпълнени кумулативните изисквания за условно предсрочно освобождаване, в частта относно поправянето на лицето. Сочи, че в условията на затвора осъдената се стреми да спазва дисциплината, но въпреки това е допуснала нарушение, за което са приложени корекционни мерки на въздействие. Заявява, че е награждавана веднъж, по конкретен повод, че основно се ангажира с трудова дейност, а в съпътстващите дейности най-вече присъства, което не изисква някакви особени усилия. По отношение на риска от рецидив твърди, че същият се задържа в средните стойности, като проблемните зони са в начина на живот, обкръжение и нагласи и в тази връзка е необходимо да продължи работата с осъденото лице, тъй като липсват убедителни доказателства за поправянето й и за да бъде изпълнена целта на наказанието. Въз основа на това настоява да не бъде уважавана молбата за условно предсрочно освобождаване.

Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен дава заключение, че не са изпълнени кумулативните изисквания на чл.70 от НК, тъй като не са налице категорични доказателства за поправянето на лишената от свобода С. М. А.. Сочи, че в разпоредбата на чл.439а от НПК са посочени обстоятелствата, които следва да се отчитат като доказателство за поправяне на осъденото лице, а именно - всички обстоятелства, които сочат на положителна промяна по време на изтърпяване на наложеното наказание, като добро поведение, участие в трудово- образователни, обучителни и квалификационни дейности и обществени полезни прояви. Заявява, че наличието на доказателствата за поправянето във всички случаи се установява от оценката на осъдения по чл.155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план по изпълнение на присъдата по чл.156 ЗИНЗС, както и всички други източници на информация за поведението на осъденото лице по време на изтърпяване на наказанието. Сочи , че съгласно константната съдебна практика, която е задължителна за съдилищата, установена с ППВС № 7/75 г., изменено с ППВС № 8/87 г. и ТР № 1/24.01.2022 г. по т.д. № 1/18 г. на ОСНК на ВКС, констатацията за показано от осъдения примерно поведение следва да се основава на данни за съзнателно и активно положително отношение към режимните изисквани, вътрешния ред и дисциплина т.е. че във всички случаи от значение са и изводите относно постигане целите на наказанието, с оглед промяна в личността и поведението на осъденото лице, както и тези за липсата на рискове, което е в защита и на обществения интерес. Акцентира на факта, че разпоредбата на чл.70 ал.1 от НК изисква цялостно изследване на поведението на осъденото лице по време на престоя му в пенитенциарното заведение, като доброто поведение трябва да свидетелства за съзнателно поправяне на л. св., а не да цели привидно изпълнение на критериите за предсрочно освобождаване. Заявява, че в случая действително е налице първата задължителна предпоставка за допускане на условно предсрочно освобождаване, а именно изтърпяна е 1/2, а и повече в конкретния случай, от наложеното наказание лишаване от свобода, но не е налице втората и кумулативно изискуема предпоставка, а именно наличието на безпротиворечиви доказателства за поправянето на А.. В тази връзка прокурорът се позовава на становището на началника на Затвора, от което се установява, че по време на престоя й в пенитенциарното заведение по отношение на А. е регистрирано нарушение забраната по чл.97 т.2 от ЗИНЗС, както и всички обстоятелства, свързани с установените данни за риска от рецидив по отношение на същата. Заявява, че при първоначалното й постъпване в затвора е констатиран среден риск от рецидив, като не е отчетена никаква положителна промяна при извършената последваща оценка на този риск във връзка с молбата й за условно предсрочно освобождаване. Излазява съгласие с формираното становище на администрацията на затвора, че въпреки усилията, които полага А. да се представи в положителна светлина, липсата на активност и развита инициатива показват, че същата не е приобщена към социалните форми на живот и начина на мислене, а оценката на риска от рецидив е дала основание на затворническата администрация да формира извод, че пенитенциарното въздействие следва да се интензифицира и да се насочи към нейните лични ресурси и 3 способности. Въз основа на това се формира краен извод за липса на доказателства за настъпила положителна промяна у А., което представлява пречка за допускане на предсрочно освобождаване, както и че от доказателствата по делото се установява, че по отношение на А. не са постигнати в пълен обем целите на индивидуалния план за изпълнение на наказанието й, свързани с трайна промяна на мисленето и поведението й, както и това, че целените с осъдителния акт – поправителен, превъзпитателен и възпиращ ефект, не са постигнати в необходимия обем и дълбочина, обстоятелство което мотивира необходимост от продължаване на корекционно-възпитателната работа с нея. Настоява се да не бъде уважавана молбата на осъдената С. А. за условно предсрочно освобождаване.