Решение № 450 от 20.12.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 450 гр. Пазарджик, 20.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Петкова при участието на секретаря Соня Захариева като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно дело № 20245220201291 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от М. О. М., с ЕГН **********, с адрес гр.

Пазарджик, ул. „***“ № 58, против Наказателно постановление № 24-5313000023 от 19.07.2024 г. издадено от Началник Група КПДГПА в ОДМВРПазарджик, с което за нарушение на чл.150а ал.1 от ЗДвП на основание чл.177 ал.1 т.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лева.

В жалбата обобщено се сочи, че НП е незаконосъобразно поради допуснати нарушения на процесуалния закон, поради което се иска неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, но се представлява от процесуален представител който поддържа жалбата и пледира за нейното уважаване, като се отмени НП по съображенията изложени в жалбата и се присъдят сторените от жалбоподателя разноски в негова полза, съгласно представения списък на разноските.

Въззиваемата страна- АНО, редовно призована, не се явява и не изпраща процесуален представител. По делото е постъпило становище по същество от 1 юрк. К. П., надлежно упълномощена да представлява АНО, в което са изложени аргументи за потвърждаване на НП като законосъобразно и е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и възражение за прекомерност на евентуално претендирано адвокатско възнаграждение от ответната страна.

Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и се запозна със становището на АНО, след преценка на събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение, ръководейки се от закона, настоящият съдебен състав установи следното от фактическа страна:

Жалбоподателят е санкциониран с НП за това, че на 23.01.2024 г. в 16:10 часа, в гр. Пазарджик, на кръстовище на улиците „Т. Каблешков“ и „Хан Кубрат“, в посока към бул. „Хр. Ботев“, е управлявал лек автомобил „Фиат Пунто“ с рег. № ***, собственост на Г. Р. В. от гр. Пазарджик, след като е лишен от това право по административен ред с НП № 23-1818000715/22.12.2023 г., връчено на 08.01.2024 г. и влязло в сила на 23.01.2024 г.

Нарушението било констатирано от автопатрул от служители на ОДМВР- Пазарджик, в който бил св. Т. Т., който съставил срещу жалбоподателя АУАН в негово присъствие и в присъствието на свидетел, след което му бил предявен и връчен екземпляр срещу подпис. Жалбоподателят не дал обяснения и не възразил срещу направените в акта констатации, което било отразено в самия акт.

Въз основа на акта на 19.07.2024 г. било издадено обжалваното НП.

Последното било връчено лично на жалбоподателя на 03.09.2024 г., видно от разписката към санкционния акт, а жалбата против него била подадена от наказаното лице чрез АНО до съда, като била входирана на 12.09.2024 г., поради което е и процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния съд.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и показанията на св. Т. Т., които съдът кредитира изцяло като достоверни по съществото си.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

2

Съдът счита, че посоченото нарушение е безспорно установено и доказано.

На първо място безспорно установено е по делото, а и не се оспорва от жалбоподателя, факта, че на инкриминираната дата и място жалбоподателят М. е управлявал процесното МПС. Безспорно установен е и факта, че към този момент той е бил лишен от право да управлява МПС за срок от шест месеца по административен ред на за нарушение на чл.174 ал.1 т.1 от ЗДвП с НП № 231818-000715/22.12.2023 г. (л.4). От последното, приложено по делото като писмено доказателство, се установява, че е връчено лично на М. на 08.01.2024 г., не е било обжалвано от него и е влязло в сила на 23.01.2024 г. Тези обстоятелства са видни и от справката за нарушител/водач раздел НП т.20 (л.57). Тоест управлението на МПС на инкриминираната дата- 23.01.2024 г., е осъществено от жалбоподателя в срока на изтърпяване на адм. наказание лишаване от право да управлява МПС и то абсолютно съзнателно, при положение че НП, с което е бил лишен от правоуправление му е било връчено лично.

При тези данни съдът счита, че от обективна и субективна страна е осъществен състав на нарушение по чл.177 ал.1 т.1 от ЗДвП.

Съдът не споделя и направените в жалбата възражения за допуснати нарушения на процесуалния закон, изразяващи се в това, че в НП било посочено, че жалбоподателят бил лишен от право да управлява и по двете процедури- по административен и по съдебен ред, както и че в обстоятелствената чат на НП не били посочени съставомерните признаци на вмененото адм. нарушение и по конкретно по какъв начин е бил лишен от правоуправление и за какъв период.

Тези възражения са абсолютно несъстоятелни. Видно от НП, а и от АУАН е, че в описанието на нарушението е посочено, че управлението на МПС е сторено след като жалбоподателят е бил лишен административно от право да управлява МПС, като е посочен и съответният акт, с който е лишен от това право- цитираното по-горе НП, датата на неговото издаване, датата на връчването му и датата на влизането му в сила. Казано с други думи ясно и точно е посочен редът и актът, с който е бил лишен от право да управлява М..

И никъде не е посочено в описанието на нарушението, че едновременно с това е бил лишен от правоуправление по съдебен ред. Не може да се приеме, че е 3 налице неяснота по отношение на това обстоятелство с факта, че след като са посочени съставомерните обстоятелства на нарушението (описанието на нарушението) в НП е направен правния извод от страна на АНО, че по този начин жалбоподателят виновно е нарушил разпоредбата на чл.150а ал.1 от ЗДвП като е изписан и текста на тази разпоредба.

Несъстоятелно е и възражението, че в описанието на нарушението следва да се посочи и за какъв период от време е бил лишен от право да управлява МПС жалбоподателя. Това обстоятелство не е елемент от фактическия състав на нарушението. Достатъчно е, че е посочено по какъв ред и с какъв акт, както и датата му на влизане в сила, жалбоподателят е бил лишен от това право. Още повече, че лишаването от правоуправление започва да тече от датата на влизане в сила на НП. В случая това е денят, в който е осъществено настоящето нарушение.

При цялостната служебна проверка на АУАН и НП съдът не констатира допуснати процесуални нарушения. АУАН и НП са издадени от компетентни органи в кръга на правомощията им по закон, в законоустановените срокове при спазване на разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

Правилно жалбоподателя е бил санкциониран по чл.177 ал.1 т.1 от ЗДвП, като му е била наложена глоба. При определяне размера на същата наказващият орган се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за индивидуализацията на административните наказания като е отчел тежестта на нарушението и личността на нарушителя. В този смисъл съдът счита, че санкцията правилно определена по вид и размер.

Съдът намира, че следва да остави без уважение искането на пълномощника на жалбоподателя за присъждане на сторените разноски в негова полза, тъй като същото се явява неоснователно предвид изхода на делото- потвърждаване на НП.

Пак с оглед изхода на делото, основателна е претенцията на процесуалния представител на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство. Искането е направено своевременно преди обявяване на делото за решаване, с депозираното писмено становище, като на основание чл. 63д ал. 3 от ЗАНН следва да присъди разноски в полза на ОДМВР- Пазарджик- учреждението към което е структуриран наказващият орган. Възнаграждението следва да е в размер определен в чл. 37 от ЗПП, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е 4 съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя от наредба на МС по предложение на НБПП. В случая за защита в производство по ЗАНН, чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 150 лева. Настоящото производство се разгледа в едно съдебно заседание, с разпит на един свидетел, но без личното явяване и участие на юрисконсулта, който само е представил кратко писмено становище по съществото на спора, а и делото не е с фактическа и правна сложност, поради което следва да бъде определено и присъдено минимално възнаграждение от 80 лева.

Така мотивиран, Районен съд Пазарджик в настоящия състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.2 т.5 и ал.9 от ЗАНН,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-5313-000023 от 19.07.2024 г. издадено от Началник Група КПДГПА в ОДМВР- Пазарджик, с което на М. О. М., с ЕГН **********, с адрес гр. Пазарджик, ул. „***“ № 58, против за нарушение на чл.150а ал.1 от ЗДвП на основание чл.177 ал.1 т.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лева, като законосъобразно.

ОСЪЖДА М. О. М., с ЕГН **********, с адрес гр. Пазарджик, ул. „***“ № 58, ДА ЗАПЛАТИ на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР- гр. Пазарджик, представлявана от директор, разноски в размер на 80 (осемдесет) лева за юрисконсултско възнаграждение.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на пълномощника на жалбоподателя за присъждане на разноски в негова полза.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Административен съд гр. Пазарджик.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 5