Решение № 451 от 07.05.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 451 гр. София , 29.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на деветнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Диана Коледжикова

Камелия Първанова

Димитър Мирчев при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело № 20211000500508 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение 903724 от 26.08.2020 г. по гр.д. 56/2019 г. по описа на ОСБлагоевград /БлОС/, „Бул Инс” АД, ЕИК: 831830482, гр. София е осъден да заплати на В. Н.

К. сумата от 10000/десет хиляди/лв.,представляваща предявен частичен иск от 55 000 /петдесет и пет хиляди/ лева, от иск за сумата от 100 000 лв. (сто хиляди лева), за обезщетение за причинените й неимуществени вреди в резултат на смъртта на В. Н. К. от претърпяното пътнотранспортно произшествие от 10.06.2018г., заедно със законоустановената лихва за забава върху предявената главница от датата 21.10.2018 г. до датата на окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 10000/десет хиляди/лв.,представляваща предявен частичен иск от 55 000 /петдесет и пет хиляди/ лева, от иск за сумата от 100 000 лв. (сто хиляди лева), за обезщетение за причинените й неимуществени вреди в резултат на смъртта на С. Д. К. от претърпяното пътнотранспортно произшествие от 10.06.2018г., заедно със законоустановената лихва за забава върху предявената главница от датата 21.10.2018 г. до датата на окончателното изплащане на сумата.

С други диспозитиви, БлОС е постановил „Бул Инс” АД да заплати на С. Н. К.

/действаща чрез законния си представител баща й Н. В. К./ сумата от 6000 /шест хиляди/ лв.,представляваща предявен частичен иск от 55 000 /петдесет и пет хиляди/ лева, от иск за сумата от 100 000 лв. (сто хиляди лева), за обезщетение за причинените й неимуществени 1 вреди в резултат на смъртта на В. Н. К. от претърпяното пътнотранспортно произшествие от 10.06.2018г., заедно със законоустановената лихва за забава върху предявената главница от датата 21.10.2018 г. до датата на окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 6000 /шест хиляди/ лв.,представляваща предявен частичен иск от 55 000 /петдесет и пет хиляди/ лева, от иск за сумата от 100 000 лв. (сто хиляди лева), за обезщетение за причинените й неимуществени вреди в резултат на смъртта на С. Д. К. от претърпяното пътнотранспортно произшествие от 10.06.2018г., заедно със законоустановената лихва за забава върху предявената главница от датата 21.10.2018 г. до датата на окончателното изплащане на сумата.

Исковете на В. Н. К. и С. Н. К. /действаща чрез законния си представител баща й Н.

В. К./ са отхвърлени над уважените размери до претендираните такива като частични искове от по 55 000 /петдесет и пет хиляди/ лева – съответно, от искове в пълен размер за сумите от по 100 000 лв. (сто хиляди лева/ обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на родствениците им В. Н. К. и С. Д. К..

Със същото решение, състав на БлОС е отхвърлил изцяло като неоснователни исковете на: а/ Ц. Н. Г. за 60 000 /шестдесет хиляди/ лева, която сума е частичен иск от иск за сумата от 100 000 лв. (сто хиляди лева), представляващ обезщетение за причинените й неимуществени вреди в резултат на смъртта на В. Н. К. от претърпяното пътнотранспортно произшествие от 10.06.2018г., заедно със законоустановената лихва за забава върху предявената главница от датата на деликта - 10.06.2018г. до датата на окончателното изплащане на сумата; както и за сумата от 26 000 /двадесет и шест/ лева, която сума е частичен иск от иск за сумата от 80000 (осемдесет хиляди лева), представляващ обезщетение за причинените й неимуществени вреди в резултат на смъртта на С. Д. К. от претърпяното пътнотранспортно произшествие от 10.06.2018г., заедно със законоустановената лихва за забава върху предявената главница от датата на деликта - 10.06.2018г. до датата на окончателното изплащане на сумата; б/ С. Н. Б. за сумата от 60 000 /шестдесет хиляди/ лева, която сума е частичен иск от иск за сумата от 100 000 лв. (сто хиляди лева), представляващ обезщетение за причинените й неимуществени вреди в резултат на смъртта на В. Н. К. от претърпяното пътнотранспортно произшествие от 10.06.2018г., заедно със законоустановената лихва за забава върху предявената главница от датата на деликта 10.06.2018г. до датата на окончателното изплащане на сумата, както и за сумата от 26 000 /двадесет и шест/ лева, която сума е частичен иск от иск за сумата от 80000 (осемдесет хиляди лева), представляващ обезщетение за причинените й неимуществени вреди в резултат на смъртта на С. Д. К. от претърпяното пътнотранспортно произшествие от 10.06.2018г., заедно със законоустановената лихва за забава върху предявената главница от датата на деликта - 10.06.2018г. до датата на окончателното изплащане на сумата; в/ В. С. К. за сума в размер на 26 хил. лева /частичен иск от иск за 80 хил.лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,претърпени в резултат на смъртта на В. Н. К. и сума в размер на 26 хил. лева /представляваща частичен иск от иск за 80 хил.лева/ 2 представляваща обезщетение за неимуществени вреди,претърпени за смъртта на С. Д. К. в резултат на претърпяното ПТП от 10.06.2018г., заедно със законоустановената лихва за забава върху предявената главница от датата на деликта - 10.06.2018г. до датата на окончателното изплащане на сумата.

При този изход в производството, акционерното дружество е осъдено да заплати на процесуалния представител на ищците-адв. Г. от САК сумата от 1460 лв. адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата /ЗАдв/ върху уважената част от исковете, а върху отхвърлената – ищците са осъдени да заплатят разноски в полза на „Бул Инс“ АД в размер на 6 837.68 лв. Решението е било постановено при участието на третото лице-помагач на страната на ответника – „ДЗИ-Общо Застраховане“ ЕАД, като същото е допълнено с определение от 28.08.2020 г., с което ответното дружество е осъдено да заплати по сметка на съда държавна такса в общ размер от 640 лв.

Първоинстанционното решение е обжалвано със самостоятелни въззивни жалби от ищците и от застрахователя. Ищците обжалват в отхвърлителната част на решението на първоинстанционния съд, а „Бул Инс“ АД в уважената част. Излагат се от всички лица оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон – чл. 52 ЗЗД, като се счита, че преценката на БлОС била несправедлива досежно претенциите за обезвреда на неимуществените вреди. Исканията на страните към САС са противоположни: докато ищците настояват за уважаване на исковете им по чл. 432, ал. 1 КЗ в пълните претендирани размери, то „Бул Инс“ АД счита, че неправилно са уважени, макар и частично, исковете на В. Н. К. и С. Н. К. /действаща чрез законния си представител баща й Н. В. К./, като същите следвало да се отхвърлят изцяло, докато в отхвърлителните части, решението на БлОС било правилно, според адвоката на застрахователя. Изразява се несъгласие и с присъдените в полза на „Бул Инс“ АД съдебно-деловодни разноски от първата инстанция във въззивната жалба на ищците. Страните претендират разноски, а процесуалния представител на физическите лица, желае присъждане на възнаграждение по чл. 38 ЗАдв за втората инстанция.

Страните взаимно оспорват жалбите си, докато третото лице-помагач „ДЗИ-Общо Застраховане“ ЕАД не изразява становище по никоя от тях.

Искането на физическите лица-въззивници за събиране на нови доказателства пред САС, а именно - за допускане и изслушване на съдебно-психологическа експертиза /СПЕ/ относно създадените емоционални и житейски връзки между починалите при ПТП В. и С. К. и ищците, е било оставено без уважение. Сочи се в жалбата, че е налице процесуално нарушение, допуснато от първостепенния съд, който не допуснал по един немотивиран начин СПЕ, въпреки, че пред него било направено подобно искане от страна на процесуалния им представител адв. Г..

Искането за допускане и изслушване на СПЕ не е направено от адв. Г. до първото по делото открито съдебно заседание. Действително, състав на ОС-Благоевград разгледал 3 делото, е докладвал правния спор в първото заседание /11.11.2019 г./ и е дал тридневен срок на страните за становище по доклада и за заявяване на доказателствени искания в тази връзка. Установява се обаче от материалите по делото, че това първо открито съдебно заседание е проведено на 11.11.2019 г. /л. 160/, докато искането за СПЕ е депозирано с молба от адв. Г. на 26.11.2019 г. с вх. № 177 и дата на пощенското клеймо на писмото с молбата – 22.11.2019 г. /така на л. 178/, докато препис от протокола от съдебното заседание му е изпратен по електронната поща на 14.11.2019 г. /така изрично на л. 170/. Следователно, настъпила е преклузия за доказателственото искане за СПЕ поради ненаправата му в указания от първостепенния съд срок за вземане становище по доклада, респ. на възможността за направата на нови доказателствени искания. При липса на предпоставките по чл. 266, ал. 2 и 3 ГПК, доказателственото искане пред САС е оставено без уважение предвид нормата на чл. 266, ал. 1 ГПК.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по въпросите, касаещи правилността на акта, е ограничен от посоченото в жалбите. След извършена служебна проверка на първоинстанционното решение, настоящата въззивна инстанция намира, че то е изцяло валидно и допустимо.

Преценявайки правилността на обжалваното решение, настоящият състав на съда, намира следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.

В производството пред окръжния съд в Благоевград, петте физически лица-ищци желаят ответното юридическо лице да се осъди да им заплати обезщетения за неимуществени вреди, които са претърпели от смъртта на В. Н. К. и С.Н. К. при ПТП на 10.06.2018 г. в гр. Благоевград по вина на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е била застрахована от „Бул Инс“ АД.

Твърдят, че са в родствени отношения и такива по сватовство, както следва:

В.К. – внучка и на двамата починали, С.К.-внучка и на двамата починали, В.К. – снаха на двамата починали, Ц.Г. е сестра на В. К. и зълва на С. К., а С.Б. също е сестра на В. К. и зълва на С. К..

Пред въззивния съд не се спори относно наличието на следните групи факти, предпоставящи успешното провеждане на прекия иск на пострадалите срещу застрахователя на делинквента, а именно: (1) наличието на застрахователно правоотношение между ответника /в качеството на застраховател/ и прекия причинител на увреждането /в качеството на застрахован/, както и на (2) кумулативното наличие на всички елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане /действие или бездействие, което 4 материализира противоправно деяние, извършено от делинквента; същото да е извършено виновно; да е налице причинна връзка между деянието и вредите/.

Спорът се концентрира върху това дали първоинстанционният съд правилно е приложил разпоредбата на чл.52 ЗЗД относно размерите на присъдените обезщетения за неимуществени вреди в осъдителните части, респ. правилно ли е преценил да отхвърли исковете в останалите им части.

Относно релевираните с исковата молба болки и страдания за обезщетяване при ищците от смъртта на В. Н. К. и С.Н. К. при ПТП на 10.06.2018 г. в гр. Благоевград, в първата инстанция са събрани гласни доказателства, както следва:

Св.Чимева,която живее над етажа на жилището,в което са живеели и сем. К. пояснява,че починалите К. много са се грижили за децата - техните внуци В. и С.. Живеели са в едно домакинство към момента на смъртта им,заедно с ищцата В. и синът им Н..Помалкото дете,което тогава е било в първи клас не разбирало значението на думата смърт и казва,че баба му е на небето.По –голямото дете В. се е променила,станала е позатворена.Снаха им В. е понесла тежко смъртта на родителите на съпруга й,защото са били в добри отношения и те много са й помагали.Сестрите на В. тежко приели смъртта му.Те нямали финансова зависимост от него,но той бил добър брат и много им помагал.

Св.Н. твърди, че в началото,когато Н. и В. са сключили брак,живеели в жилището с починалите К.. Преди да се роди С., те се отделили в друго жилище.И тази свидетелка сочи,че връзката между починалите дядо и баба и децата –ищците е била емоционално сила.Тя също потвърждава,че С. към момента на смъртта на баба й и дядо й, с оглед възрастта й, не разбирала съвсем какво става, макар и да усещала, че има нещо, но е искала да види дядо си и баба си, докато В., която е била чувствително дете /като дядо й я водел на йога/ е преживяла по-тежко смъртта им.Не е ходила няколко дни на училище след катастрофата.