Решение № 300 от 11.08.2026, Районен съд - Гоце Делчев

РЕШЕНИЕ

№ 300 гр. Гоце Делчев, 11.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Магдалена Ат. Жбантова

Стефанова при участието на секретаря Магдалена В. Агова като разгледа докладваното от Магдалена Ат. Жбантова Стефанова Гражданско дело № 20261220100009 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по подадена искова молба от от А. Д. А. от гр.Г. Д., обл. Б. против „П. К. Б.“ Е., гр.С.

Иска се да бъде обявен договор за потребителски кредит № **** от **.**.**** г., сключен между страните по делото за недействителен и ответника да бъде осъден да заплати на ищцата сума в размер на 10 лева, представляваща сума платена без основание.

В случай, че не бъде обявен договора за недействителен, са иска да бъдат обявени клаузите в чл. IV, уреждаща годишния лихвен процент и клаузата на чл. V, предвиждаща възнаграждение за закупени услуги „Фаст“ и „Флекси“ за нищожни.

В случай, че бъдат признати за недействителни клаузите на чл. IV, уреждаща годишния лихвен процент и клаузата на чл. V, то да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сума в размер на 10 лева, представляваща възнаграждение допълнителни услуги, с които дружеството неоснователно се е обогатило.

1

С определение Рег.№ ****/ **.**.**** г., влязло в законна сила, производството по делото е прекратено частично по отношение на иска, в случай, че бъде обявен договор за потребителски кредит № **** от **.**.***** г., сключен между страните по делото за недействителен, ответника да бъде осъден да заплати на ищцата сума в размер на 10 лева, представляваща сума платена без основание, както и по отношение на иска, в случай, че бъдат признати за недействителни клаузите на чл. IV, уреждаща годишния лихвен процент и клаузата на чл. V по договор за потребителски кредит № **** от **.**.**** г., сключен между страните, то да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сума в размер на 10 лева, представляваща възнаграждение допълнителни услуги, с които дружеството неоснователно се е обогатило.

Твърди се от ищеца, че на **.**.**** г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит с номер ****. По силата на процесния договор, на ищцата е отпуснат кредит в размер от 3000 лева, които следвало да върне с 24 погасителни вноски с размерът от 182,95 лева. Кредитът е отпуснат при ГПР 48.93% и договорна лихва в размер на 41.00%. Уговорено е, че кредитополучателя следва да заплати възнаграждение по допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 1200 лева и за допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 1950 лева или в общ размер от 3150 лева. Сумата е разсрочена за плащане ведно с вноските по кредита, при което общатапогасителна месечна вноска е 314.20 лева, а общата сума за плащане става 7540.59 лева.

Договорения фиксиран лихвен процент надхвърля размера на законната лихва, определен от БНБ за 2022 г. и 10 пункта надбавка, поради което противоречи на добрите нрави и е нищожна на осн. чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД.

Предвиденото възнаграждение за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ прикрива истинската цел на клаузата - увеличение възнаграждението на кредитора за предоставения заем, което от своя страна води до нарушение императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС. Добавено към уговореното възнаграждение по договора (а и само по себе си), възнаграждението за допълнителните услуги води до многократно превишаване тавана на ГПР, което обуславя нищожността на уговорката за плащане на това възнаграждение и липса на 2 основание за дължимост на това вземане. Съдържанието на описаните „услуги“ налага извод, че те касаят усвояването и управлението на кредита, поради което съставляват заобикаляне на закона - чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, което следва да бъде санкционирано с нищожност на споразумението чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД. Отделно от това такива услуги не са ползвани от ищцата, поради което таксуването за неупражнени права е неоснователно. Поради изложеното предявява настоящите искове.

Правната квалификация на предявеният иск е по чл.26, ал.1, пр.1, пр.2 и пр.3 от ЗЗД във вр. с чл. 23 във вр. с чл.22 от ЗПК, чл.10, чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК и чл.19, ал.4 от ЗПК.

От страна на ответника се изразява становище за неоснователност на предявените искове. Признават, че ищецът е заплатил над главницата сумата от 10 лева, както се твърди в исковата молба, но считат, че договор за потребителски кредит № **** е действителен. На първо място, в процесния договор за потребителски кредит № **** се съдържа приложимият лихвен процент по кредита и същият не противоречи на добрите нрави. Приложимият лихвен процент е фиксиран и не е необходимо изготвянето на методика за определянето му, а условията за прилагането му се съдържат в чл. 4.1. и чл.

4.2. от общите условия, които са подписани от страните. В българското действащо право, в отношенията между правните субекти действа принципът на свободното договаряне. Страните са се съгласили да сключат договор за кредит с посочения размер на годишен лихвен процент. Не е налице нищожност на уговорения лихвен процент поради надвишаванена трикратния размер на законната лихва, тъй като не е налице зависимост на договорната възнаградителна лихва с размера на законната лихва за неизпълнение на парично задължение (ЗПК определя зависимост на ГПР от законната лихва, но не и на ГЛП). С оглед на горното, уговореното в договора за кредит възнаграждение за ползването на заемната сума е действително такова.

Сключеният договор за потребителски кредит има характеристиките на търговска сделка за кредитора по него (чл. 286 ТЗ), което обстоятелство обосновава приложимостта на разпоредбите за търговските сделки и за другата страна (чл. 287 ТЗ). В разпоредбата на чл. 430, ал.2 от ТЗ е посочено, че кредитополучателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката, чийто размер законодателят не е ограничил с добрите нрави, каквото ограничаване е 3 изрично посочено в други разпоредби на Търговския закон. При евентуална недействителност на уговорения лихвен процент съдът следва да приложи разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД, а именно приетата за недействителна клауза за уговорения лихвен процент да се замести по право от повелителни правила на закона, т.е. да се приеме, че се дължи законната лихва за забава от датата на сключването на процесния договор за кредит до окончателното му изплащане.

Доколкото ГПР е формиран от фиксирано вземане – възнаградителна лихва, което не се променя, то и той е нфиксирани инеизменен. В ЗПК не е посочено като изискване в договора да бъдат посочени компонентите на ГПР, тъй като те са нормативно залегнали, поради което няма нормативно задължение за разписана и методика за формиране на ГПР. Считат, че възнаграждението за допълнителни услуги не следва да се включва в ГПР. Заявяват, че в ЗПК лимитивно и изчерпателно са предвидени основанията за недействителност на договора за потребителски кредит и същите не могат да бъдат заменяни с други и да се тълкуват превратно и разширително, а именно, че при неправилно посочен ГПР да се счита, че договорът е недействителен като цяло, при положение, че има изрична разпоредба, която регламентира това, а именно чл.19, ал.4 от ЗПК, която разпоредба не попада сред законовите основания за недействителност на договора за кредит. В чл. 19, ал. 4 ЗПК е предвиден максимален праг на размера на ГПР – пет пъти законната лихва.

Освен това, с оглед разпоредбата на чл. 19, ал. 6 от ЗПК, дори и да се приеме за вярно, че възнаграждението за допълнителните услуги следва да се включи в ГПР, с което размерът на същото ще се увеличи над законово допустимия по чл. 19, ал. 4 от ЗПК праг, то последицата от това е недължимост на сумите, с които се надвишава размерът, посочен в ал. 4 на същия член, но не и недействителност на целия договор за кредит.

Правната квалификация на възраженията на ответника е по чл.9, чл.26, ал.4 от ЗЗД, чл.286, чл.287, чл.430, ал.2 от ТЗ, чл. 19, ал.4 и ал.6 от ЗПК във вр. с § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.

От събраните по делото писмени доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Установява се от представените доказателства, че на **.**.**** г. между ищеца и ответника „П. К. Б.“ Е. е възникнало облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит П. к. ст. № ****. Въз основа на договора 4 ответника се задължил да предостави на А. Д. А. сумата от 3000 лева.

Договорен бил годишен лихвен процент в размер на 41.00%, лихвен процент на ден от 0.11% и годишен процент на разходите 48.93 %. Така длъжникът се задължила да върне главницата, ведно с възнаградителна лихва в срок от 24 месеца или в общ размер на 4390.59 лв., на месечни вноски в размер на 182.95 лв.

В договора е посочено, че ищецът е поискал и закупил допълнителна незадължителна услуга „Фаст“, за която дължи възнаграждение 1200 лева и допълнителна услуга „Флекси“ за която дължи възнаграждение в размер на 1950 лева. Размерът на вноската за закупуване на допълнителна/и услуга/и е 131.25 лева. Възнаграждението за тези услуги се дължи при подписване на договора, но се разсрочва за срока на договора на равни месечни вноски и се добавя към месечните вноски за погасяване на кредита. Така общото задължение на кредитополучателя става 7540.59 лева с общ размер на вноската от 314.20 лева и дата на погасяване 20 ден от месеца.

Към договора е приложен погасителен план, съгласно който първата погасителна вноска в размер на 314.20 лв. се дължи на 20.08.2022 г., следващите вноски са платими на 20-то число от месеца и са определени също в размер на 314.20 лв., с изключение на последната вноска, дължима на 20.07.2024 г., която е в размер на 313.99 лв. На кредитополучателя са били връчени и Общи условия „П. К. Б.“ Е. към договор за потребителски кредит.

При така установеното във фактическо отношение, съдът счита предявените искове за допустими като предявени от лице, имащо правен интерес от предявяването им и срещу надлежен ответник.

Разглеждайки по същество главния иск, съдът намира следното:

От представените по делото документи, съдът намира, че на **.**.**** г. между ищеца А. А. и ответника „П. К. Б.“ Е. е възникнало облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит П. к. с. № ****. Въз основа на договора ответника се задължил да предостави на А. сумата от 3000 лева. Договорен бил годишен лихвен процент в размер на 41.00%, лихвен процент на ден от 0.11% и годишен процент на разходите 48.93 %. Така длъжникът се задължила да върне главницата, ведно с възнаградителна лихва в срок от 24 месеца или в общ размер на 4390.59 лв., на месечни вноски в размер на 182.95 лв. Със същия договор между страните се сключило и 5 споразумение за предоставяне на допълнителна услуга „Фаст“ на стойност 1200 лева и допълнителна услуга „Флекси“ на стойност 1950 лева с размер на вноската за допълнителните услуги от 131.25 лева. Уговорено е, че възнаграждението за тези услуги са дължи при подписване на договора, но се разсрочва за срока на договора на равни месечни вноски и се добавя към месечните вноски за погасяване на кредита. Така общото задължение на кредитополучателя става 7540.59 лева, с общ размер на вноската от 314.20 лева. Към договора е приложен погасителен план, съгласно който вноските са платими на 20-то число от месеца, с първа вноска дължима на 20.08.2022 г. и последна дължима на 20.07.2024 г.

В чл.15 на приложените към договора Общи условия на „П. к. Б.“ Е. към договори за потребителски кредит (по нататък ОУ) е описано съдържанието на допълнителните услуги „Фаст“ и Флекси“, което съдържание не се съдържа в процесния договор за кредит. Съгласно описанието в чл.15 от ОУ, всеки клиент, сключил допълнителната услуга „Фаст“ получава приоритетно разглеждане и становище на искането си за отпускане на потребителски кредит, преди клиенти без закупена такава услуга и в рамките на 1 час след постъпване на искането за отпускане на потребителски кредит в системата на „П. К.Б.“ Е.. Клиента закупил услуга „Флекси“ получава право да променя погасителния план, като отложи заплащане на определен брой вноски, намали определен брой вноски или промени датата на падеж. При отлагане на плащането и намаляване размера на вноски, кредитополучателя е длъжен да заплати пълния им размер в края на погасителния план.